То­ва е ед­но от най-сил­но рас­тя­щи­те и с най-дъ­лъг жи­вот дър­ве­та по на­ши­те зе­ми. С ис­по­лин­с­ки­те си раз­ме­ри и бо­га­то раз­к­ло­не­на­та ко­ро­на той вну­ша­ва чув­с­т­во­то за прек­ло­не­ние пред ве­личието на при­ро­да­та. Рас­нал сво­бод­но по го­ри и ли­ва­ди, от­г­леж­дан с лю­бов по ни­ви и дво­ро­ве, той е нав­ля­зъл и в при­каз­ки­те и пес­ни­те на на­ро­да ни. По­ра­ди цен­ни­те му качес­т­ва и днес са мно­го лю­би­те­ли­те, ко­и­то го от­г­леж­дат или за­мис­лят  да го от­г­леж­дат в дво­ро­ве­те си. Пох­вал­но е, но тък­мо за то­ва тряб­ва да зна­ят не­що по­вече за не­го.

 Чув­с­т­ва се доб­ре почти нав­ся­къ­де

 Оре­хът е раз­п­рос­т­ра­нен в твър­де ши­ро­ки ге­ог­раф­с­ки ра­йо­ни, но най-доб­ре се раз­ви­ва и раж­да пло­до­ве в по-юж­ни­те час­ти на уме­ре­ния по­яс, къ­де­то се на­ми­ра и на­ша­та стра­на. У нас се сре­ща и над 1000 м над­мор­с­ка ви­сочина, но е по-си­гур­но от­г­леж­да­не­то му до­към 800 мет­ра. За пред­почита­не са ра­йо­ни­те с по-ме­ка зи­ма и мес­та­та, къ­де­то ран­ни­те есен­ни и къс­ни­те про­лет­ни мра­зо­ве са по-ред­ки. През зи­ма­та по­на­ся по­ни­же­ние на тем­пе­ра­ту­ра­та до ми­нус 28-30 гра­ду­са, но при по-сил­ни и про­дъл­жи­тел­ни зас­ту­дя­ва­ния из­м­ръз­ват мла­ди­те 2-3 го­диш­ни клон­ки. Причина за та­ки­ва из­м­ръз­ва­ния мо­же да бъ­дат и ран­ни­те зим­ни сту­до­ве. Въп­ре­ки че оре­хът цъф­ти срав­ни­тел­но къс­но, случва се да из­м­ръз­нат цве­то­ве и мла­ди фи­ли­зи.

 Су­ша­ви­те го­ди­ни не го пла­шат (снимка)

То­ва е, за­що­то раз­ви­ва мощ­на ко­ре­но­ва сис­те­ма. Ос­нов­но тя се раз­по­ла­га в ед­но­мет­ро­вия почвен пласт, но от­дел­ни мощ­ни ко­ре­ни про­ник­ват и до 5 мет­ра дъл­бо­ко, от­къ­де­то зас­мук­ват вла­га. Раз­би­ра се, за то­ва е не­об­хо­ди­мо и почва­та да е дъл­бо­ка и про­пус­к­ли­ва и да ня­ма плит­ко (по-мал­ко от 2 м) раз­по­ло­же­ни во­ди. Иначе към ос­та­на­ли­те й качес­т­ва не е осо­бе­но взис­ка­те­лен. Ви­рее на раз­лични почве­ни ти­по­ве, сти­га да не са мно­го ва­ро­ви­ти, су­хи и бед­ни. За­са­ден на та­ки­ва мес­та, се  раз­ви­ва бав­но, дър­ве­та­та ос­та­ват дреб­ни и раж­дат мал­ко.

 Обича мно­го свет­ли­на­та

До­ка­за­тел­с­т­во за то­ва са сво­бод­но рас­тя­щи­те на по­ле­то не­за­сенчени  еди­нични рас­те­ния, ко­и­то раз­ви­ват ха­рак­тер­на­та за ви­да мощ­на ко­ро­на, жи­ве­ят дъл­го и да­ват бо­га­та и ви­со­ко­качес­т­ве­на ре­кол­та. В ком­пак­т­ни­те на­саж­де­ния дър­ве­та­та не раз­ви­ват та­ки­ва мощ­ни ко­ро­ни по­ра­ди вза­им­но­то за­сенчва­не. За­то­ва пък от та­ки­ва про­миш­ле­ни ма­си­ви се по­лучават по­вече пло­до­ве от еди­ни­ца площ.

Ко­ро­на­та му пречи да вли­за в мал­кия двор

Впечат­ля­ва­щи­те раз­ме­ри на оре­ха са и не­у­доб­с­т­во за от­г­леж­да­не­то му в по-мал­ки дво­ро­ве. То­ва е най-го­ля­мо­то от­г­леж­да­но у нас дър­во.  Са­мо ди­а­ме­тъ­рът на ство­ла му е 80-100 см, а по­ня­ко­га и мно­го по­вече.  На ви­сочина дос­ти­га до 25-30 мет­ра, а ко­ро­на­та му се раз­с­ти­ла в кръг с ди­а­ме­тър 15-20, до­ри и 25 мет­ра. Те­зи раз­ме­ри са ха­рак­тер­ни за ста­ри­те дър­ве­та, но и ко­га­то са по-мла­ди, за­е­мат чув­с­т­ви­тел­на площ, на ко­я­то от­г­леж­да­не­то на дру­ги рас­те­ния е не­въз­мож­но. В за­мя­на на то­ва мяс­то­то е сенчес­то и при­ят­но за от­мо­ра. Раз­ме­ри­те тряб­ва да се взе­мат под вни­ма­ние, ко­га­то оре­хът ще се за­саж­да в двор­на­та гра­ди­на. За да се из­бег­не за­сенчва­не­то, той след­ва да се нас­та­ни в най-се­вер­на­та част. Ос­вен то­ва след­ва да се има пред­вид и за­ко­но­во­то раз­с­то­я­ние от ог­ра­да­та със съ­се­да.

 Хра­на и ле­кар­с­т­во (снимка)

 Оре­хо­ви­те яд­ки са цен­на хра­на с ви­со­ка би­о­ло­гична стой­ност. Те са бо­га­ти на маз­ни­ни, бел­тъчини, ми­не­рал­ни со­ли, ви­та­ми­ни, как­то и на въг­ле­хид­ра­ти, ко­и­то са в от­но­си­тел­но по-мал­ко ко­личес­т­во. Съ­дър­жа­ни­е­то на маз­ни­ни при от­дел­ни­те сор­то­ве се дви­жи в раз­лични гра­ни­ци и дос­ти­га 60-80%. Оре­хо­во­то мас­ло се от­личава с мно­го до­бър вкус, аро­мат и е ед­но от най-пред­почита­ни­те от майс­то­ри­те на ку­ли­нар­но­то из­кус­т­во. Учас­ти­е­то на бел­тъчини в оре­хо­ви­те яд­ки се дви­жи от 12 до по­вече от 20%, а за­ха­ри­те са 4-5%. Мас­ло­то, бел­тъчини­те и въг­ле­хид­ра­ти­те оп­ре­де­лят ви­со­ка­та ка­ло­ричност на оре­хо­ви­те яд­ки, а бо­га­то­то съ­дър­жа­ние на ви­та­ми­ни­те С, В1, В2, РР, ка­ро­тин и на ми­не­рал­ни со­ли им при­да­ва и лечеб­ни качес­т­ва. Зе­ле­ни­те плодчета са из­к­лючител­но бо­га­ти на ви­та­мин С (3000 мг%), чието съ­дър­жа­ние с уз­ря­ва­не­то пос­те­пен­но на­ма­ля­ва, но е все още твър­де ви­со­ко в прес­ни­те яд­ки и се за­паз­ва в чув­с­т­ви­тел­но го­ля­мо в су­хи­те.

Лис­та­та съ­що са бо­га­ти на ви­та­ми­ни, как­то и на дру­ги по­лез­ни ве­щес­т­ва. В ме­ди­цин­с­ка­та прак­ти­ка се пре­по­ръчват ек­с­т­рак­ти при въз­па­ле­ние на вен­ци­те, при кож­ни за­бо­ля­ва­ния, за по­доб­ря­ва­не на хра­нос­ми­ла­не­то и др.

Ра­но за­почват да раж­дат об­ла­го­ро­де­ни­те дръвчета

Ха­рак­тер­но за оре­ха е, че той е ед­но­дом­но дву­по­ло­во рас­те­ние, ко­е­то оз­начава, че вър­ху кло­ни­те се офор­мят от­дел­но мъж­ки и жен­с­ки цве­то­ве. Оп­раш­ва­не­то се осъ­щес­т­вя­ва чрез вя­тъ­ра. По­ня­ко­га се наб­лю­да­ва и т. нар. ди­хо­га­мия, ко­е­то пред­с­тав­ля­ва не­ед­нов­ре­ме­нен цъф­теж на мъж­ки­те и жен­с­ки­те цве­то­ве. В ре­зул­тат на кръс­то­са­но­то оп­раш­ва­не и хи­ля­до­лет­но­то се­мен­но раз­м­но­жа­ва­не се е по­лучило го­ля­мо раз­но­об­ра­зие, осо­бе­но по от­но­ше­ние на качес­т­ва­та на пло­до­ве­те - ед­ри, дреб­ни, с твър­да или с ме­ка черуп­ка, с лес­но или труд­но от­де­ля­ща се яд­ка, с по-ви­со­ка или с по-нис­ка мас­ле­ност и т. н. В по­вечето случаи при ес­тес­т­ве­ни ус­ло­вия по­ло­жи­тел­ни­те качес­т­ва са съчета­ни с не­дос­та­тъ­ци. В ре­зул­тат обаче на ор­га­ни­зи­ра­ни ек­с­пе­ди­ции и про­дъл­жи­тел­ни из­с­лед­ва­ния бя­ха от­б­ра­ни мно­го цен­ни фор­ми, вече ут­вър­де­ни ка­то сор­то­ве, ко­и­то се раз­м­но­жа­ват по ве­ге­та­ти­вен път чрез при­саж­да­не. Тък­мо та­ко­ва об­ла­го­ро­де­но дръвче тряб­ва да за­са­ди все­ки, кой­то въз­на­ме­ря­ва да от­г­ле­да орех.

Ос­нов­ни­те сор­то­ве, ко­и­то се раз­м­но­жа­ват у нас, са от­к­ри­ти в раз­лични ра­йо­ни на стра­на­та и но­сят име­на­та им или име­на­та на на­се­ле­ни­те мес­та. Та­ки­ва са Из­вор 10, Кук­лен­с­ки, Си­лис­т­рен­с­ки, Сли­вен­с­ки, Дря­нов­с­ки, Плов­див­с­ки и др. Вне­се­ни са и по­вече от 10 сор­та от САЩ. Всички­те се от­личават с ед­ри пло­до­ве, тън­ка черуп­ка, лес­но от­де­ля­ща се плът­на яд­ка. Бе­рит­бе­на­та зря­лост на по­вечето от тях нас­тъп­ва през вто­ра­та по­ло­ви­на на сеп­тем­в­ри.

Дръвчета­та, по­лучени от се­ме­на, про­раж­дат твър­де къс­но - ед­ва след 10-15 го­ди­ни. Ре­дов­но­то пло­до­да­ва­не за­почва на 25-30 го­диш­на въз­раст, а мак­си­мал­ни до­би­ви се по­лучават от 50-60 го­диш­ни дръвчета. При­са­де­ни­те рас­те­ния да­ват пър­ви­те си пло­до­ве към тре­та­та до пе­та­та го­ди­на след за­саж­да­не­то, а към  пет­на­де­се­та­та го­ди­на, ко­га­то по се­ме­начета­та се по­я­вя­ват пър­ви­те пло­до­ве, те встъп­ват в ре­дов­но пло­до­да­ва­не. До­би­вът от ед­но дър­во е сред­но око­ло 40-60 кг, но в ня­кои случаи над­х­вър­ля и 100. Не е мал­ко, още по­вече ка­то се има пред­вид, че про­дъл­жи­тел­ност­та на жи­во­та на оре­ха е 150-200 го­ди­ни, а има и дър­ве­та на по 300 и 500. Та­ка че вся­ко за­са­де­но оре­хо­во дръвче е доб­ри­на за по­ко­ле­ния нап­ред.

Нищо не е за изхвърляне

 Няма друг ово­щен вид, на кой­то да се из­пол­з­ва ця­ла­та над­зем­на част - не са­мо пло­до­ве­те, а и плодо­вата об­вив­ка, лис­тата, дър­ве­си­ната, ко­рата.

Мно­го ви­со­ко се це­ни оре­хо­ва­та дър­ве­си­на. Тя е плът­на здра­ва, срав­ни­тел­но ле­ка и трай­на. С при­ят­ния си цвят, кра­си­ви­те фи­гу­ри и лес­на­та об­ра­бот­ка тя е пред­почита­на в ме­бел­на­та про­миш­ле­ност, рез­бар­с­т­во­то и дру­ги сто­пан­с­ки от­рас­ли. Лис­та­та, пло­до­ви­те об­вив­ки и ко­ра­та се из­пол­з­ват в ко­жар­с­ка­та про­миш­ле­ност, слу­жат за бо­я­дис­ва­не на въл­не­ни и коп­ри­не­ни тъ­ка­ни. Мла­ди­те пло­до­ве и лис­та пред­с­тав­ля­ват ин­те­рес за ме­ди­ци­на­та и коз­ме­ти­ка­та.

С де­ко­ра­тив­ни­те си качес­т­ва оре­хът ус­пеш­но се из­пол­з­ва за озе­ле­ня­ва­не и е чудес­но сред­с­т­во за ук­реп­ва­не на нак­ло­не­ни и под­ло­же­ни на еро­зия те­ре­ни.

Сто­пан­с­ко­то му значение се оп­ре­де­ля и от то­ва, че не е тру­ден за от­г­леж­да­не. Един­с­т­ве­но бе­рит­ба­та изис­к­ва по­вече уси­лия, но те се от­п­ла­щат ви­со­ко.