Някои се отнасят към тях с ирония, за други те са признак на съмнителен вкус. Това обаче ни най-малко не пречи на градинските джуджета да шестват триумфално в европейските градини, а и не само в тях.

Малките статуйки, изобразяващи трудолюбивите дребосъци, са не просто украса. Те са едно шеговито намигване към старите поверия, своеобразен амулет за благополучие.   

Съществуват много легенди и приказки за гномовете. В западноевропейските митове те са представяни като добри и грижовни същества с магически способности. Те живеели 400 години, бързо побелявали, а при поздрав и раздяла вместо ръкостискане триели носовете си. Счита се, че пръв е употребил думата гном Парацелс - физик и алхимик от 16 век. Според него народът от миниатюрни човечета съхранявал познания за тайните на земята. Въпреки многото видове гноми, най-голяма популярност имали домашният и градинският. Хората вярвали, че те носят късмет и могат да използват природните сили, за да помагат на стопаните на дома, който обитават.

Днес едва ли някой вярва в митове. Но фигурката на джудженце в градината е като призив късметът да не я напуска - нещо като подковата на вратата у нас.

Гномовете са трудолюбиви същества. Ето защо статуйките обикновено ги изобразяват с мотика, лопата или чук в ръка, бутащи количка и изпълняващи някои от характерните за градинар дейности. Разбира се, в търсене на разнообразие може да се намери и почиващ, припичащ се на слънце или дори каращ кънки гном. Сред почитателите на такъв тип украса има запалени колекционери, а фирмите производителки предлагат наистина богат асортимент.