Увлечени в стремежа си за повече хубост в градината, много стопани украсяват своите дворове с декоративни, но завоевателски настроени растения. В началото те се държат прилично, дори понякога капризничат, за да получат по-добри грижи и никой не предполага, че духът е освободен от бутилката. След известно време обаче те започват да показват своя неукротим характер.

Желаните доскоро обитатели на градината се превръщат в агресивни «бурени», завземайки нови и нови територии и понякога прогонвайки всяка друга растителност. Най-общо можем да ги разделим на две групи, отчитайки тяхната «жизнена стратегия» и характер.

Растенията с едри луковици са по-лесни за прогонване

Към първата група растения, които могат да се нарекат «леки агресори», се отнася голяма част от луковичните и дребнолуковични растения. Градинарите, отглеждащи нарциси и лалета, знаят, че да се изкопят всички луковици е изключително трудно. Но тъй като те са едри, справянето с този проблем все пак е възможно.

Значително по-трудна е борбата с разпръсналите се дребни луковични растения, още повече, че те лесно се размножават и със семена. Такива «бурени» могат да станат минзухарите, пролетната лютика, хионодокса, пушкинията и др. Тяхната численост може да се съкрати с редовно прекопаване. А още по-добре, ако не искате да покрият голяма площ, от самото начало да ги засадите в специални мрежести контейнери.

Момината сълза е от безпощадните «завоеватели»

Втората група са растения, пълзящи с помощта на коренища или филизи. Ако мястото на засаждане се окаже подходящо, те постепенно заемат прилежащите територии. Към тях може да се отнесат редица кореноплодни. След изкопаването им винаги остават дребни фрагменти, от които бързо се развиват нови растения. Същото се наблюдава при отглеждането на валериана.

Във втората група може да се включат едролистните камбанки, момината сълза и други растения. Седумите образуват плътна растителна маса, която силно засенчва другите градински обитатели.

За да не се налага да унищожаваме красотата

Може да се справите с "агресията" на такива растения само със строго ограничаване на тяхната територия чрез вкопаване на дълбочина минимум 50 см по целия контур на някакъв бордюр.