Засаждането на овошки се извършва в периода от листопада до началото на набъбването на пъпките на дръвчетата. Това може да стане, ако почвата не е замръзнала и температурата на въздуха е положителна. При нашите климатични условия има два срока на засаждане - есенен и раннопролетен. Есенното засаждане започва веднага след листопада и приключва до началото на зимата. В повечето случаи това е периодът от края на октомври до началото на декември. В райони и години, когато температурните условия позволяват, засаждането може да продължи и по-дълго. Във всички случаи есенното засаждане е най-подходящо. Това е свързано с характерните особености на развитието на корените.

Корените растат и през зимата

За разлика от надземните органи растежът на корените продължава чак до края на декември и започва около месец по-рано от пролетното развитие на надземните органи. Това дава възможност наранените корени на засадените през есента дръвчета да зараснат и да започне развитие на нови коренчета. Развитието ми се възобновява отново в края на зимата и новозасадените дръвчета са в много по-благоприятни условия за пролетното и следващо развитие. Предимство на есенното засаждане е и това, че не се налага съхранение на дръвчетата през зимата, което крие рискове от изсъхване и измръзване на корените, които са много по-чувствителни към ниските температури от надземните корени. Друго предимство е много по-продължителният и благоприятен период на засаждане. Особено наложително е есеното засаждане на видовете, при които развитието през пролетта започва много рано. Такива са бадемът, кайсията, прасковата и джанката.

Преди да засадите

Преди засаждането дръвчетата се преглеждат внимателно и повредените, засъхналите и болните се премахват. Наранените корени се изрязват до здрава тъкан, като по възможност се запазват повече корени. Корените на извадените от разсадника дръвчета засъхват много бързо и е желателно преди засаждането да се потопят за 1-2 (снимка) денонощия във вода. Непосредствено преди засаждането корените се потапят в рядка каша, приготвена от три части почва и една част пресен говежди тор. Това благоприятства зарастването на наранените корени и по-плътно прилягане на почвата към корените.

Тънкостите

Дълбочината за засаждане зависи от подложката, върху която са присадени дръвчетата. При семенните подложки, които основно се използват при костилковите и орехоплодните видове, засаждането е на дълбочина на няколко сантиметра над кореновата шийка. Както по-дълбокото, така и по-плиткото засаждане при тези подложки се отразява неблагоприятно и може да доведе до загиване или най-малко до лошо развитие на дърветата.

При вегетативните подложки, които сега се използват основно при ябълката, крушата, дюлята и мушмулата, засаждането е по-дълбоко - до мястото на присадката. Дълбочината се определя от количеството на почвено-торовата смес, която се насипва в ямката и се оформя във вид на по-широка пирамида. След поставянето на дръвчетата върху тази пирамида, корените се покриват с останалото количество от сместа, като се внимава върху тях да не попадне директно голямо количество чист тор. След като корените добре се покрият, се извършва притъпкване, като се започва от периферията на ямката към центъра. След това ямката се запълва с почва и отново се притъпква. Накрая се покрива с рохкава почва и върху нея се поставя сламест оборски тор и се полива с 1-2 кофи вода. Поливането е необходимо във всички случаи не само за овлажняване на почвата, но и за по-плътното й прилепване към корените.