Хризантемата, подобно на розата, вече много столетия е неотменно сред първите в класацията по красота и любителски интерес цветя. Тук модните увлечения са само в посока на сортово разнообразие и техники на отглеждане. Селекционерите всяка година поднасят разнообразие от форми и багри на цветове, а технолозите предлагат все по-сполучливи методи за производство на рязан цвят. В дворните градини традиционно се оформят много красиви кътове от хризантеми, които доставят цветно удоволствие в посърващата есен. Напоследък обаче и у нас все повече се засилва интересът към кълбовидните хризантеми, предлагани от производителите на цветя, и мнозина се питат как става това, могат ли и те сами да го постигнат, няма ли нещо по-специално.

Решението е заложено в сорта

В резултат на дългогодишна селекционна дейност сортовото разнообразие при хризантемата е изключително богато. Различните сортове могат да бъдат групирани по различни признаци, което е и основание за съществуването на няколко класификации. Все едно, онези, които са подходящи за добив на рязан цвят, в случая няма да свършат работа. Трябва да са от саксийните сортове мултифлора, които се отличават със заложбата си за силно разклоняване и с кичести съцветия. И сред тях сортовото разнообразие е твърде богато.

Най-лесният начин да се снабдите с подходящия сорт е като си закупите готово оформено растение от цветарския магазин или директно от оранжерията производител. Него вече може да използвате като растение майка, за да създадете сами нови прекрасни екземпляри. Както е известно, хризантемата може да се размножава чрез семена и вегетативно, най-често чрез вкореняване на резници. Семенният начин се използва единствено в селекцията, за да се отберат нови сортове. Чрез вкореняването на резници се запазват напълно качествата на избрания сорт.    

Царствената гостенка от Далечния Изток

Днес никой не знае как точно се е появила хризантемата. Началото на нейното отглеждане се губи в отминалите хилядолетия, а произходът й е вплетен в легенди и предания.

Живял някога по земите на днешен Китай император. Бил той, както често се казва в народните приказки, жесток и алчен. Научил, че на остров в морето расте божествено цвете, което притежава вечната жизненост. Но чудодейната му сила можело да се прояви само ако бъде откъснато от честен човек. Знаел е, види се, че не е такъв, знаел е, че няма и честни хора в двореца си. Затова изпратил група непорочни младежи и девойки. Никой не се завърнал, всички останали на острова и основали своята нова родина - Япония.

Едва ли подобна случка е в основата на култа към хризантемата сред източните народи, но все едно, днес хризантемата Хирониши с 16 жълти листенца е изобразена в националния герб на Япония. За народа на тази страна един от най-любимите национални празници е празникът на хризантемата - девети септември. Не по-малка е и почитта на китайците към тази хубавица. С нейното име наричат деветия месец на годината, а деветият му ден е празничен.

В Европа хризантемата е пренесена едва в края на 15 век в няколко разцветки - бяла, розова, кремава, пурпурна, но вероятно най-впечатляваща е била жълтата. Защото, опитаме ли се да преведем думата хризантема, ще се натъкнем на гръцките думи хризос - злато и антемон - цвете.

Някои от нейните претенции към околната среда

Хризантемата се развива добре на рохки и богати на хранителни вещества почви. Предварителната дълбока обработка и богато торене с органични торове (оборски тор или компост) при отглеждането й в дворните градини са важни условия за нормалното й развитие. За отглеждането и в саксии са подходящи смеските, съдържащи градинска почва и органични торове. Варовитите почви не й понасят, но и киселите са вредни. Неутралната реакция (рН 6,5 - 7,5) е най-благоприятната.

Макар и да не попада в групата на топлолюбивите растения, хризантемата е чувствителна на ниските температури. Най-успешно презимува при температура 4-6 градуса. Образуването на цветовете е възможно само температурния интервал 10-35 градуса.

За правилното развитие на хризантемата от изключително важно значение е светлината. Тя е растение на късия ден. Най-добре се развива при дължина на деня от около 12 часа.

Цъфтеж по поръчка

Разкошни цветове от хризантема може да се добият по всяко време на годината. Това е възможно само в оранжерии, където както през зимата, така и през лятото може да се поддържа необходимата температура и влага. Най-същественият елемент от тази технология е светлинният режим. Две седмици след засаждането на разсада на постоянно място в оранжерията с помощта на специални платна се затъмнява, за да се постигне желаният къс ден от 12 часа. Точно 10 седмици след този момент, най-много половин ден по-рано или половин ден по-късно, цветовете са готови за изрязване. Така холандските производители на цветя произвеждат хризантеми за всеки ден - за делници по-малко, за празници - повече.

Техниката на формирането

То започва с вкореняването на резника. Обикновено се прибягва до използването на повече резници. Вземат се от майчиното растение сутрин рано в хладно време и задължително след обилна поливка. Това става с помощта на остра ножица, може и с остро ножче, но не и чрез прещипване с пръсти, при което се смачква растителната тъкан, на която разчитаме да пусне корени. Като се внимава да се запази кълбовидната му форма, от едно майчино растение се вземат няколко резника.

 С цел да се постигне бързо и едновременно вкореняване на резниците, се прибягва до употребата на вкоренителна пудра. Нейна активна съставка са химически вещества, които стимулират образуването на корени. В повечето случаи, когато са налице всички останали условия, вкореняването е успешно и без нея, но процесът е по-бавен и не така сигурен. В този растежен стимулатор се потапя само основата на резника до 1-2 мм от дължината му.

 Тъй като на вкореняване се подлагат повече резници, най-удобно е те да се наредят във вкоренителна терина, чийто гнезда са запълнени с подходяща почва, съставена от торф и пясък или перлит. За целта с помощта на пръчица в почвата на гнездото се прави малък отвор.

 Когато почвата е с нормална влажност, дупката не се запълва с почвени частици и резникът се поставя в нея без затруднания. Почвата около него се уплътнява с пръсти, без да се притиска силно. Тя трябва да остане достатъчно рохка.

 Ако не разполагате с тази удобна за вкореняване пластмасова форма, с успех може да използвате малка пластмасова саксийка, на чието дъно има отвори за оттичане на поливната вода.

 Напълно вкоренените след 20-25 дни резници се изваждат от терината, което става лесно чрез натиск с пръст на дъното на отделното гнездо. Вкоренените резници се засаждат в отделни малки (№ 9) саксийки.  Напълно запазената почва около корените гарантира безпроблемното прехвърляне. Почвата около младите растения също леко се уплътнява в новия съд. Така те бързо ще развият множество корени в новия съд. 

 Кълбовидната форма се постига чрез две-три пензирания на върховете. Това предизвиква силно разклоняване на растението във всички посоки. Особено важно правило е, че 15 юли се приема като последен срок за пензиране на саксийната хризантема мултифлора. Тази операция също се извършва с остри ножички или с пръсти.

 Процесът на вкореняването трае около 20 дни и се характеризира с поддържане на постоянна висока (около 80%) въздушна и почвена влажност и температура, не по-висока от 18 градуса. За поддържането на влажността е необходимо отначало ежедневно фино оросяване, което при домашни условия се постига лесно с помощта на пулверизатор. Постепенно влажността се намалява и щом се образуват първите корени, оросяването се прекратява и се предизвиква дори леко засушаване.

 Желателно е засадените в новите саксийки вкоренени резници да се подхранят еднократно с разтвор от кристалон специал (неорганичен тор, съдържаш азот, фосфор, калий, магнезий, манган, молибден и цинк), което гарантира по-добър старт на вегетацията и по-силно развитие на корените. Желателно е също така новозасадените растения да се полеят с разтвор от фунгицид (топсин М 70 ВП, проплант 722 СЛ) за обеззаразяване на почвата и болестта сиво гниене. След една до две седмици саксийката № 9 отеснява на бързо развиващото се растение и това налага да се замени с по-голяма (№ 17 или 19). Ако всичко това се извършва преди 1 юни, в саксия с такава големина се разполага само едно растение. След тази дата следва да се засаждат по три.