Главестото зеле  (Brassica oleracea var. capitata) е любима храна на много народи. Почти на всяка географска точка на земното кълбо, която човек обитава, ще се намери и вид зелева култура, която той отглежда. Зелевите култури са космополитни зеленчуци. И това се дължи както на тяхното голямо разнообразие от форми, така и на голямата им пластичност, позволяваща нагаждане към различните условия. Не на последно място те са полезни и вкусни.

Главестото зеле е зеленчук, използван за храна още от праисторическия човек. Учените смятат, че главестото зеле е изхранвало обитателите на Европа хиляди години преди нашата ера.

В България по заета площ зелето се намира на четвърто място след доматите, пипера и лука. И макар че не се отличава с високо съдържание на хранителни вещества, зелето, поради начините на отглеждане като предзимно, ранно, средно ранно и късно производство, се консумира в свежо и в консервирано състояние през цялата година.

Зелето съдържа захари, азотни и безазотни вещества. Най-много витамин С и каротин се намират във външните листа на бялото главесто зеле, а витамините В1 и В2 са концентрирани във вътрешните  му етиолирани листа. Минералните вещества са в голям асортимент, като в най-големи количества са натрия и калия, съдържа и доста сяра, което му придава имидж на лечебно средство.

Смята се, че родината на зелето е Средиземноморието и Мала Азия. Но изследванията на наши учени дават повод да се предполага, че Балканският полуостров, респективно България, са вторичен формообразувателен център. В подкрепа на това твърдение са и многото и стари сортове зеле и разпространението на някои от тях из Европа.

Сама по себе си зелката е уникално творение. Това е огромна пъпка, при която поради непрекъснат растеж и вследствие на много слабо развитие на стъблото, вътрешните листа се натрупват плътно един върху друг.

Бялото главесто зеле (Brassica oleracea var. capitata f. аlba) е с кръгла до плоскокръгла, едра до средно едра зелка, с добра плътност. Листата са едри, нежни, външните са светлосинкави, вътрешните листа са бели до кремавобели, крехки, сочни,  хрупкави, леко сладки.

Българските сортове на  бялото главесто зеле  Ликоришко бяло 7 и Ликоришко сиво, Кьосе 17, Дъбенско 5, Маринополско са по-сухоустойчиви в сравнение с европейските сортове. Недостатъкът им е тяхната по-слаба устойчивост на гъбни болести. За ранно производство се отглеждат ранните сортове Ранно № 1, Дитмарско, Юнско едро, които образуват не много едра зелка - 1-1,5 килограма.

Средно ранни и късни са сортовете Балкан,  Ликоришко бяло 7, Ликоришко сиво, Кьосе 17, Дъбенско 5. Сорт Дъбенско е с по-малки зелки, но другите късни сортове образуват зелка средно 2-4 кг и повече, сбита, с много добри вкусови качества.

Когато българинът зарежда бидона, кацата или големия буркан с кисело зеле за през зимата гледа да сложи някоя и друга червена зелка, която да оцвети сока и да му придаде по-оригинален и приятен вид.

(снимка) Червеното главесто зеле (Brassica oleracea var. capitata f. rubra)  e разновидност на бялото. Външните му листа са интензивно антоцианово оцветени. Зелките са по-дребни и то по площ е по-слабо разпространено. Сортовете червено главесто зеле са Пазарджишко подобрено 16, Топаз и Хако. Пазарджишкото подобрено е късен сорт, а Хако е средно ранен.

Отглеждат се чрез разсад

За ранно производство

Семената се засяват в полутопли парници около средата до края на февруари. Със сеитбата не трябва да се избързва. Сеят се 8-10 грама семена под парникова рамка. Разсадът се пикира когато образува 2 листа в полутопли парници. За да се избегне пикировката семената се засяват по-рядко - 3-4 грама под парникова рамка.

На постоянно място растенията се засаждат в края на март-началото на април на разстояние между редовете 60 см и между растенията в реда 40 см. Реколтата е готова през юни-юли. Не трябва да се избързва с изнасянето на разсада на постоянно място, защото ранните сортове зеле имат къс яровизационен стадии, който може да премине и те да пуснат цветоносно стъбло без да образуват зелка.

За средно ранно производство

За получаването на разсад семената се засяват през втората половина на април, не много гъсто. За 1 дка са необходими 60 грама семена  засети на 10 кв. м. На постоянно място растенията се засаждат в края на май-началото на юни, на разстояние 70 см между редовете и  45 см между растенията.

За късно производство

Семената за производството на разсад се засяват в средата на юни, а на постоянно място се засажда в средата на юли. Един мой приятел, добър градинар казваше: за да имаш доброкачествено зеле и сигурен висок добив засаждай зеле една седмица преди и една седмица след Петровден (старата дата на Петровден на 12 юли).

При производството на разсада трябва да се следи да се получат здрави, не прераснали, без изкривявания растения. Често пъти зелевите бълхи така зловещо надупчват листа, че още от „детската" си възраст зелето тръгва с влошено здраве.

При засаждането на разсада на постоянно място трябва да се внимава да не се покрие вегетационният връх с почва.

Една седмица след засаждането посевът се обхожда и пропадналите растения се подсаждат.

Грижите през вегетацията

Зелето се поддържа чисто от плевели чрез редовно окопаване, при което в началото леко се загърля, за да образува  допълнителни корени.

То реагира положително на торене с оборски тор, а също така и на органо-минерално торене, т. е. торене с органични и с минерални торове. Но са правени опити и е установено, че органичните торове може да бъдат елиминирани и заменени напълно с минерални. Обаче в този случай трябва да се подберат много внимателно количествата минерални торове, като се спази съотношението азот : фосфор : калий 6 : 8 : 9,5 в чисто активно вещество.

Обикновено късното зеле е втора култура и при него много добър ефект има подхранването. Първото подхранване се прави две седмици след засаждането с 10-15 кг/дка амониева селитра, а второто - когато започне за свива зелката като се дават 10-15 кг амониева селитра и около 20 кг/дка суперфосфат.

Не забравяйте: зелето обича водата

Въпреки  че нашите сортове са сухоустойчиви, зелето, поради голямата маса, която образува, се нуждае от много вода. Образно представено една зелка от 2 кг през целия си вегетационен период се нуждае от 200 литра вода. Фактически режимът на поливане е един път седмично. При излишък и при липсата на влага се получават дребни, некачествени зелки. Ако след продължително засушаване се възстанови оптималният воден режим, обикновено част от зелките се разпукват.

Схема на напояване:

първа поливка при засаждането; втора поливка - след 5-6 дни; трета и четвърта поливка - през две седмици и след това се полива всяка седмица.

Зелето е зеленчукова култура, която дава високи добиви. От ранните сортове нормален добив е получаването на 2000-2500 кг/дка, а от късните сортове - 4000-6000 кг/дка. 

С прибирането на късното зеле наесен не трябва да се закъснява. Ако все пак зелето замръзне на полето, трябва да се изчака да се размрази и тогава да се прибира.