Живерни е малко селце, разположено на 70 км от Париж и на 60 от Руан. Подобно на хиляди други френски села нямаше с какво бъде известно, ако не бе градината на Моне, спечелила му широка известност. Едва ли ще е пресилено, ако кажем, че градината на имението на художника Клод Моне в Живерни е най-популярната в света. Даже ако не сте я посетили, непременно сте видели ефирните картини на импресиониста, които са превъплътили отделни кътове от нея. Ето защо, когато любопитството ви отведе в този кът на Франция, ще изпитате чувството, че вече сте били сред тези пейзажи.

През 1883 година Клод Моне се установява в Живерни, след като купува имение с овощна градина, оградено с високи каменни стени. Според разкази на местни жители Моне се е влюбил в китното селце и околностите му, когато за първи път ги вижда от влака на път за Париж. Установил се в селото и в своето имение, художникът се заема с плана си да създаде градина, която да бъде действителен образ на творческите му търсения за красота. В продължение на доста години с помощта на седем градинари той полага неимоверни усилия да превърне имението в градина, изпълнена с перспектива, симетрия и цветове.

Цветове от пъстрата палитра

Градината около къщата или т.н. Нормандски двор, разположена на площ от един хектар, е разделена на цветни лехи, където цветята са засадени на туфи с различна височина, за да създадат обем. Плодните и декоративните дървета са надвиснали над катерещи се рози и ружи. В цветните бордюри наред с редки, екзотични растения са засадени и едногодишни цветя. С течение на годините Моне се увлича в ботаниката, търси редки видове, купува ги доста скъпо и споделя с приятели, че всичките му пари отиват за градината, но е във възторг от нея и тя го вдъхновява в творческите му търсения. Моне смесва най-простите растения като маргаритките и маковете с екзотични, рядко срещани цветя, за да постигне онази пъстрота, която е характерна за неговата палитра. Строго организираната и разчертана градина не е по вкуса на художника. В своите лехи той съчетава цветята според техните цветове и ги оставя да растат колкото искат.

Светлосенките в окото на художника

В много от пейзажите си Моне се опитва да улови взаимодействието между светлината, цвета и сенките. Непрекъснато се връща към един и същ обект и го рисува от едно и също място в различно време от деня. Творецът счита, че в зависимост от светлината един и същ предмет изглежда различно. Художникът е очарован от бързо променящата се природа, от зрителните впечатления, които тя оставя у наблюдаващия, от движението на светлината и светлосенките. Както градината, така и картините му са изпълнени с перспектива, симетрии, цветове и сенки.

Централната алея в Нормандския двор днес е покрита с железни дъги, по които са пуснати катерещи се рози. Розови дървета покриват перилата покрай къщата. В края на лятото латинките завладяват основната леха със своите пъстри топли цветове. През годините Моне е засаждал растенията с окото на художник, така че днес всеки кът от градината е запълнен с изумително разнообразие от цветя, осигуряващи пъстроцветието, което познаваме от платната на импресиониста.

Вдъхновението на водните лилии (снимка)

Най-съвършеното творение на Моне е Водната градина, заобиколена от плачещи върби и бамбукови туфи. Над езерото се простира мост в японски стил, обкичен с бели и лилави глицинии. Две дървени лодки, плаващи под моста, са използвани от градинарите, за да се грижат за водните лилии, които са голямото вдъхновение за Моне. (снимка)

Прочутата водна градина не е част от първоначалното имение на художника. Десет години след като се е преместил в Живенри и е успял да събере пари, той купува поляната в близост до неговото имение. Художникът веднага се захваща с изпълнението на плана си - да премести коритото на потока, който протича през нея, и да организира на нейно място красива ориенталска водна градина с китайски и японски бамбук, екзотични водни лилии и редки растения. Те се съчетават по изящен начин с допълнителен архитектурен елемент - зелен японски мост. Водната градина е изпълнена от асиметричности и извивки. Вдъхновена е от японската градина, от която Моне се възхищава и опознава от гравюрите, които колекционира. Разбира се, такива мащабни дейности по промяна на ландшафта не остават незабелязани и селяните обвиняват художника, че екзотичните му растения отравят водата в района. Какво се е случило по време на тогавашните дебати, е неизвестно, но Водната градина е факт и се радва на посетители и поклонници на художника и днес. (снимка)

Градините в имението Живенри са свидетелство за усилията в търсенията на един творец. Художникът създава шедьовъра си два пъти: страстен градинар, Моне полага неимоверни усилия да изгради и съчетае невиждана по това време екзотика, която по-късно превъплъщава в картини. Те са източникът на творческите му импулси. Импресионистът намира вдъхновение във Водната градина в продължение на повече от двадесет години. В стремежа си да разкрие границата между реалността и нейното отражение, между сумрака и кристалната прозрачност на деня, Моне се впечатлява по-малко от цветята, отколкото от техните отражения - от огледалния свят, който се разкрива на повърхността на спокойната вода.

В годините след твореца

След смъртта на Моне през 1926 година неговият син Мишел наследява къщата и градината Живерни. След Втората световна война имението и градината са изоставени и едва когато през 1966 Мишел Моне, внукът на художника, дарява имението на дядо си на френската Академия за изкуства, то получава нов шанс за живот. В продължение на десет години градината и къщата са възстановени по спомени на приятели и близки на художника.

Езерото е изкопано наново, засадени са онези растения и цветя, които се откриват в картините на Моне. От 1980 година имението е отворено за посещения. Днес всяка година повече от половин милион туристи откриват за себе си градините на импресиониста. И всеки намира обяснението на творческото вдъхновение на големия художник - цъфтежът на цветята в нея е божествена симфония. (снимка)