Ароматната перуника е като жива скулптура, която удивява със своята хармоничност. В нейната усременост нагоре се вижда и силно желание за надмощие, и крехка нежност. Ирисът е универсално цвете, той може да се подари и на любимата жена, и на млада девойка, букет от перуники спокойно може да се поднесе и на мъж. В Япония това цвете се счита за символ на воинския дух, вероятно защото изправените му листа напомнят мечове. В Древен Египет е символизирал красноречието, а според християнските традиции той олицетворява Христовите страдания и затова често се отглежда в манастирите. Родът Ирис и изключително богат. Така, както е невъзможно да се достигне до дъгата, така е невъзможно да се обхванат и опишат над 250-те вида, ареалът на естественото разпространение на които обхваща Европа, Азия, Северна Америка и Северна Африка. В резултат на продължителното отглеждане и кръстосване на голяма част от видовете сега са създадени неизброимо много и разнообразни хибридни сортове.

Разделят се според кореновата система

За улеснение, според устройството на кореновата система, видовете се разделят на коренищни и луковични. Листата са мечовидни или линейни, наредени двустранно в една плоскост. Цветовете са събрани по няколко на цветоносно стъбло, което достига от 15 см до 1м височина, според вида и сорта. При някои видове в основата на долните листчета на цвета има красиво оформена група от реснички или власинки, затова те се наричат "брадести". Цветовете може да са в една или две багри. Понякога са контрастни, а най-често преливащи се. При перуниките наистина ще откриете сортове от всички багри на дъгата. Всеки цвят живее по 3-5 дни. В едно съцветие те се отварят отдолу нагоре, едновременно по 2-3 цвята. При някои видове наесен декоративността се увеличава от оранжево-червените плодчета, които остават красиви през цялата зима.

Коренищните не са капризни

Към групата на коренищните ириси се отнасят няколко особено популярни вида.

(снимка) Ирис сибирика - произхожда от Централна Европа и Сибир. На височина растенията достигат от 60 до 90 см. У нас е най-разпространеният вид. Листата са линейни, през есента придобиват бронзов блясък. Цъфти през май и юни. За него се избират слънчеви до полусенчести места. Почвата трябва да е богата на хранителни вещества и да задържа влага. Идеален е за оформяне на бордюри и за рязан цвят. Създадени са много сортове. Оригинален е Бътерс Сугар с жълти цветове в три тоналности в един цвят. Голден Едге е рядко красив, с разкошни сини цветове. Листенцата му са разположени в три реда, като най-големите са с бели ивички в основата. Роанокес шоис е с цветове в приказно нежна смес от сребристо и бледорозово. Леди Ванеса е с розово-виолетови цветове с бели ивички в основата.

(снимка) Ирис японика - произхожда от Япония и Китай. Растенията достигат 60-90 см височина. Цветовете са до 5 см в диаметър. Зацъфтява последен от всички едроцветни ириси. Сорт Стиплед Риплис е с розово-виолетови широки цветове. Момогасум е розов с контрасна златна основа. Фортуна е нов сорт с красиви тъмновиолетови цветове, контрастиращи с бяло. Фрайлед Еухаутем е нов, необичайно кичест сорт. Баграта му е кадифено виолетово-бяла.

Наред с високите и елегантни ириси от тази група има видове миньончета, подходящи за отглеждане в алпинеуми. От тях най-разпространени са Ирис кристата, който достига 10-15 см, и Ирис иномината, чиято височина е около 15-25 см. И двата вида произхождат от Америка. Цветовете са по един на дръжка. Изискват слънчеви места и добре дренирана почва. Размножават се чрез разделяне на коренищата след прецъфтяването.

(снимка) Ирис пумила у нас е познат като "патенце". Произхожда от Източна Европа и Русия. На височина растенията достигат едва 10 см, но цветовете са доста едри - 5-8 см в диаметър. Най-често те са жълти, но може да са розово-червени или синьо-лилави. Трайността на всеки цвят е 8-10 дни.

Коренищните ириси не са капризни растения. Предпочитат тежка глинеста почва с реакция на почвания разтвор рН около 5-6. Преди обработката внасяйте по 5-6 кг оборски тор на 1 кв.м. При разделяне на коренищата отстранявайте загнили или наранени части. Отрезите се поръсват с прах от счукани дървени въглища. Растенията се засаждат на разстояние 30х30 см. През вегетацията не изискват специални грижи. Те се задоволяват само с поливане и периодично почистване около тях.

Луковичните се показват между скалите

Едни от най-високо ценените и търсени на пазара ириси са тези от групата на луковичните. Луковичките са дребни, овално удължени, със заострен връх. Обвивните им люспи са покрити с власинки. Много известен е ароматният вид Ирис денфордиа. Едрите му жълти цвeтове, изпъстрени с кафяви точици, се появяват преди листата.

Много по-разпространен и с особен чар е Ирис ретикулата (снимка) . Той произхожда от Русия, Кавказ и Северен Иран. На височина достига 15 см. Листата му са къси, четиристранни, появяват се под цветовете по време на цъфтежа. Цветовете са ароматни, 5-9 см в диаметър. Най-често са виолетово-сини със светлооранжево петно в основата.

Цветовете на сорт Кантаб са светло небесносини с оранжеви петна, а на сорт Паулин наситено розово-лилави с бели петна.

Растенията са подходящи за засаждане по скални места, където други видове не биха могли да се развиват. Много подхождат за специално изградени алпинеуми. Размножават се чрез луковички. Засаждат се през септември в лека, добре дренирана почва, на дълбочина 8-10 см. По време на вегетацията поливайте умерено. След пожълтяване на листата настъпва период на покой. Той може да протече в почвата, затова е нежелателно мястото да се полива излишно. Най-подходящо е луковичките да се изваждат през 2-3 години.

 Късче от дъгата или част от герб

От стари времена са будили възхищението на хората, а още в древна Гърция за тях са създадени приказни легенди. Една от тях свързва името на ирисите с Ирида, богинята на небесната дъга, дъщеря на морския бог Тавмат. С щастливо събитие е свързана легендата за появата на ириса в герба на французите. Веднъж при завоя на река Рейн готите заели силна позиция срещу краля на франките Клодвиг. Той стоял на брега угрижен и трескаво търсел изход от създаданото положение. Случайно погледът му попаднал в средата на течението и съзрял група жълти перуники да поклащат стъблата си. Кралят знаел, че този вид расте само в плитки води край заблатени мочурливи места. Разбрал, че на това място реката има брод. Веднага предприел атака и готите били разбити. След битката кралят се завърнал там, където видял перуниките. Обърнал се към свитата си и казал, че този цвят ще бъде емблемата на неговата династия. Пет века по-късно френският владетел Людвиг VII също възприел цвета на перуниката за емблема на кралския герб. Оттогава ирисът е известен още като "цветето на Луи" или "кралската лилия".