Сред любителите на цветята все повече стават почитателите на пустинната растителност. Вече не е трудно да се сдобиеш с различни кактуси и други сукуленти. Но когато растенията, които са ни очаровали, са вече у дома, възниква въпросът как да се грижим за тях. За да се радваме на тези в повечето случаи причудливи растения, трябва да имаме поне обща представа за изискванията им. Думата сукулент означава буквално "ленив сок", т.е. растения, при които сокодвижението е забавено. (снимка) Това е свързано с особения им метаболизъм, който позволява икономично да се използва натрупаната в органите за асимилация вода.

Мнозина са убедени, че това са растения, които въобще не се нуждаят от вода. Такива твърдения са абсолютно неверни. Просто в процеса на еволюцията тези растения са се научили максимално да се обезопасяват срещу непостоянството на природните условия, като запасяват влага и регулират обменните си процеси. По това те се отличават от останалите растения, които преживяват засухите във вид на "спящи" подземни органи (луковици и клубени) или като напълно  изсъхват и после се възстановават (различни лишеи). Без да познаваме тези особености, не е възможно правилно да се грижим за сукулентите, да не говорим за запазване на естетическите им качества.

Стават за елегантен стаен алпинеум и за любителска колекция

От всички стайни растения сукулентите наистина са между най-непретенциозните. Повечето от тях може да не получават вода с месеци и да не се пресаждат години наред. Единственото необходимо условие, без което не могат, е да получават достатъчно количество светлина в периода  на растеж (обикновено от средата на април до края на октомври).

Преди да си вземем растения, трябва да решим с каква цел правим това. Ако ни се иска да си направим декоративна композиция в чиния или стаен алпинеум, трябва да подберем такива, които имат горе-долу еднакви изисквания към условията на отглеждане. Най-добре е да са по-невзискателни - те лесно се намират в цветарските магазини, или да си поискаме от приятели.

По-сложно става, когато сме харесали определен вид сукуленти и искаме да си направим колекция от различни негови представители. Принципите, по които се оформя колекцията, са най-различни: например по систематичен признак (близки в родствено отношение растения); морфологичен признак (най-привлекателна жизнена форма - листни сукуленти, стъблени сукуленти и т.н.); географски признак ( по мястото на произход) и пр.

Независимо от предпочитанията ни изключително важно е с какви условия за гледане на сукуленти разполагаме. Ако имаме балкон, при това с изложение на юг, няма никакви ограничения при избора. Ако обаче домът ни рядко вижда слънце, изборът рязко се стеснява.

Когато избираме сукулентите, трябва да си отваряме добре очите. Не трябва да внасяме у дома растения с бледа окраска или покрити с цветни петна, наранени или видимо болни. А ако не догледаме и вземем растения с подобни на памук образувания между ребрата или в пазвите на листата, с бели налепи или покрити с полупрозрачни щитчета, рискуваме да внесем вкъщи вредители, с които трябва да се борим дълго и не винаги успешно.

Водата - само след пресъхване, допълнителното хранене - в краен случай

Най-важните фактори за успешното развитие на сукулентните растения са светлината, режимът на поливане, съставът на почвата и типът на зимуването.

По отношение на изискванията си към светлината растенията от този тип силно се различават едно от друго. Това налага да се запознаем с нуждите на всяко от тях, като потърсим информация от специалисти. Но най-общо трябва да помним, че сукулентите с незелени листа и стъбла и тези, покрити с (снимка) восъкоподобен слой или с власинки изискват максимално слънчево огряване, а бледозелените "голи" растения могат да понесат и леко засенчване.

Що се отнася до поливането - не бива да се дава вода, преди почвата напълно да е изсъхнала, и то при условие, че температурата е над 18-20 градуса и времето е слънчево. А водата трябва да е със стайна температура, преварена или престояла поне едно денонощие.

Подхранването е доста дискусионна тема. Органични торове може да се дават само на някои бързо растящи видове тлъстиги или на лианоподобните растения, и то много внимателно. Минералните торове може да се дават в периода на интензивно нарастване, но само под половината от нормите, предвидени в инструкциите.

По отношение на компонентите на субстрата също няма единодушие, затова трябва да се търси решение, като се отчитат конкретните условия.

Пръстта е най-обсъжданият компонент. Обикновено се използват глинеста чимовка и листовка. Първата може да се вземе от някоя ливада, като се премахне чимовият слой. Листовката може да се събере в парка или гората под листопадни дървета, като се избягват тези, чиито листа съдържат много дъбилни вещества (дъб, орех). Тя трябва да е добре угнила - поне 2-3-годишна. Почвените смеси, които се продават в магазините, често са не само неподходящи, но и вредни за цветята. Най-добре е да разпитате познати коя фирма продава наистина качествени почвени смеси.

Пясъкът трябва да е по-едър, с големина на песъчинките над 1 мм. Не бива да се взема от детските площадки и строежите, а от някоя чиста река или да се купи от зоомагазин пясък за аквариуми.

(снимка) Торфът трябва да е първа употреба и да е изцяло разложен. Ако намерите такъв, може да добавяте малки части от него за бързо нарастващи или обилно цъфтящи растения.

Вермикулитът е добро средство за разрохкване на почвата. Той бързо поглъща влагата, но понеже е много лек, често изплува на повърхността. Може да се купи от селскостопанските магазини.

Дървените въглища са добро влагозадържащо средство, а освен това потискат развитието на патогенните гъби. Прибавят се в смеската в малки количества.

Каквато и да е смеската, препоръчително е да се пропари преди употребата, за да се унищожат спорите на болестотворните гъби и бактериите, а също и семената на плевелите. Пропарването става най-добре на водна баня в продължение поне на 1 час.

 Внимание

Обикновено чуждестранните цветарски фирми прилагат за добрия търговски вид на растенията стимулиращи вещества. Когато попадне в условия, различни от оранжерийните, без стимулатори подобно растение лесно загива.