Картофите са традиционна култура за България и основен поминък на голяма част от населението в полупланинските и планински райони на страната. В статията "Картофите" са разгледани подробно морфологичните особености и биологичните изисквания на културата. Специално внимание е отделено на богатото разнообразие от сортове и технологиите на отглеждане. Предложена е изчерпателна информация за най-разпространените болести и неприятели, както и най-ефективните методи за борба с тях.

Авторката на статията, н.с. д-р Емилия Начева, е обобщила многогодишния си изследователски опит, свързан с проблемите на селекцията и отглеждането на картофите.

Картофите произхождат от Южна Америка, където е съсредоточено видовото разнообразие на културата. Ботанически те се отнасят към семейство Solanaceae, към което принадлежат още тютюнът, доматите, пиперът, патладжанът и др. В литературата са описани над 200 вида и форми диви, примитивни и културни картофи. Съществуват два центъра, от които произхождат отглежданите днес културни видове и сортове. Първият обхваща тропическия пояс на Андите (Перу, Боливия и Еквадор), в който картофите се отглеждат в местата с надморска височина от 2500 до 4800 м. Вторият център обхваща районите с надморска височина до 250 м от умерената зона на Чили.

Четвърто място по производство в света

В Европа за първи път картофите са внесени в Испания през втората половина на ХVI век, откъдето по-късно са пренесени в Италия, Белгия, Холандия, Германия и останалите държави. България е една от последните европейски страни, в които са разпространени. У нас отглеждането им е започнало през 1825 г. най-напред в Лясковец, българските градинари са ги донесли от Румъния, наричали ги влашки боб. Десет години по-късно картофите са били внесени в Самоков от Сърбия и Гърция.

 В началото не ги харесват

Внедряването на картофите като селскостопанска култура първоначално среща голяма съпротива от страна на населението в почти всички европейски държави. Повече от 150 години те се категоризират като декоративни и лекарствени растения и се отглеждат само в ботаническите градини, но войните и гладът през ХVIII век стават причина за масовото им разпространение.

Днес картофите са една от най-разпространените земеделски култури. Те заемат четвърто място в света по обем на производството след царевицата, пшеницата и ориза, и второ - в Европа. В световен мащаб годишно с картофи се засаждат около 180 млн. хектара и се получава около 260 млн. т реколта. Средно се добиват 14 - 15 т от хектар. Най-високи добиви получават в Белгия - 42 - 43 тона, Великобритания, Холандия и Дания - 38 - 40 т от хектар.

В България всяка година се отглеждат между 400 - 500 хил. дка, от които се получават 400 - 500 хил. т, при среден добив 950-1100 кг/дка. В последните години се забелязва ясна тенденция към увеличаване на площите. Незадоволителното равнище на добива, който е сред най-ниските в Европа, е резултат от различни причини - висок инфекциозен фон в страната, несъответствие между биологическите изисквания на културата и почвено-климатичните условия в преобладаващата част от площите, заради неспазване на някои основни елементи в технологията на отглеждане. Освен това има нарушения в системата на сортоподдържане и семепроизводство, използва се нискокачествен посадъчен материал.

Картофените въглехидрати са източник на силна мускулна енергия

Картофите се отличават с висока биологична стойност. По количество на хранителните вещества, които могат да се получат от единица площ, те заемат едно от първите места между културните растения. Клубените им съдържат скорбяла, белтък, витамини и минерални соли с високо качество.

Картофените въглехидрати са едни от главните източници на мускулна енергия за човека. При изгарянето на 1 кг картофи се получават 840 калории. При дневна норма за потребление 200 - 300 г се обезпечава около 10% от физиологическата потребност от калории на хората, заети с физически труд.

Хранителната стойност на картофените белтъци се определя от наличието в тях на аминокиселини, които не могат да се синтезират в организма на човека и животните. Този белтък стои по-високо от другите растителни белтъци и се изравнява с яйчния. Освен това се усвоява от човешкия организъм по-лесно и по-пълно в сравнение с белтъчините от месото на домашните животни.

300 г варени попълват нуждата от витамин С

Средното съдържание на витамин С в младите клубени е около 30-35 мг на 100 г. Така при консумирането на 200-300 г варени картофи организмът получава почти дневната си норма от този витамин. Клубените съдържат още витамин В, А, РР и К.

Картофите са богати на минерални соли, в чийто състав влизат калций, желязо, йод, сяра и др. Минералните соли в младите клубени имат предимството, че оставят алкален излишък, който неутрализира киселинния остатък в кръвта и предпазва човешкия организъм от атеросклероза и преждевременно застаряване.

Освен превъзходна храна за хората, картофите са и ценен фураж в животновъдството. По смилаемост на органичните вещества (83-97%) те заемат първо място сред растителните фуражи, а по кръмни единици превъзхождат тревните и зърненофуражните култури.

Важна суровина са и за промишленото производство на редица продукти - спирт, скорбяла, глюкоза, въглена киселина, които се използват във фармацията, парфюмерията, сладкарството и текстила.

В световен мащаб над 50% от картофената продукция се преработва в полуфабрикати - помфрит, чипс, крекер, стерилизирани белени картофи, детски храни, пюре, нишесте.

Добър предшественик и уплътнител

Картофите са много добър предшественик и уплътнител в сеитбообращението като втора култура. Успешно се поддават на по-високи норми на торене, мелиоративни мероприятия и относително добре понасят монокултурното отглеждане.

Високата биологична стойност на картофите, широкото им потребление като храна, фураж, суровина за промишлеността и несъмнените им преимущества в агротехническо отношение обуславят важното им стопанско значение.

В България картофопроизводството е основен поминък на значителна част от населението в полупланинските и планински райони на страната.

Устройство

Картофите са многогодишно тревисто растение, но в производството се използва като едногодишно, тъй като целият жизнен цикъл от прорастването на клубена до образуването и развитието на новите клубени преминава в един вегетационен период. Размножават се с клубени и семена. Вегетативният начин на размножаване се използва изключително в производството, а семенният - в селекцията при създаване на нови сортове. Растението се състои от надземна и подземна част. Основните му органи са коренова система, столони, клубен, стъбло, лист, цвят, плод и семе.

Кореновата система

(снимка) Зависи от сорта и условията на отглеждане. Картофите формират брадеста коренова система, която представлява съвкупност от кореновите системи на отделните стъбла на храста и мощността й зависи от броя на стъблата в гнездото. Основната коренова маса е разположена на дълбочина 20 см и ширина около 50 см. Пълното развитие на корените настъпва в периода на цъфтежа. Когато узреят клубените, корените започват да отмират.

Столоните са подземни месести стъбла, на чийто връх се образуват клубените. Те биват къси, средно дълги и дълги, когато размерите им надминават 20 см. Сортовете с къси столони разполагат клубените си компактно в гнездото, а сортовете с дълги - разпръснато.

Клубените са видоизменени подземни стъбла

Клубенът представлява видоизменено подземно стъбло, образувано на върха на столона. Той притежава всички анатомични признаци, характерни за стъблото. При различните сортове клубените варират по брой, големина, форма, окраска на кожицата и месото. В гнездо са от 4-5 до 50 и зависят от броя на столоните, а в границите на храста са според броя на стъблата, които се развиват от очите на клубена. Големината зависи от сорта, срока и гъстотата на засаждане, здравословното състояние на посадъчния материал, почвения тип, торенето, валежите. Формата може да бъде кръгла, овална, продълговато-овална, крушовидна, сплесната. Тя е характерна за различните сортове. Кожицата е гладка или мрежовидна също в зависимост от сорта и условията на отглеждане. Цветът варира от кремав, жълт, розов до розово-червен и тъмноморав. Месестата част на клубена е оцветена най-често в бяло, кремаво или жълто и по-рядко розово. По повърхността на клубена са разположени очите, които представляват група спящи пъпки (от 3 до 5 във всяко око). От тях се развиват кълновете, след като клубенът премине периода на покой. Високата въздушна температура, прекомерното торене с азот или падналите обилни валежи след продължително засушаване може да деформират клубените (образуват се "дъщерни клубени'') или да предизвикат преждевременно събуждане и прорастване.

Първо кълнят пъпките

След като преминат периода на покой и при наличие на подходящи условия клубените започват да образуват кълнове. Първоначално кълнят само пъпките, разположени във връхната част на клубена. През следващия етап се наблюдава масово събуждане и образуване на кълнове от всички очи. След известен период от време, чиято продължителност зависи от сорта, физиологичното състояние на посадъчния материал, условията на съхранение и рътене, кълновете започват да формират разклонения, а после и малки клубенчета. Последната фаза е известна под името "булаж''. Такива клубени не могат да се използват за посадъчен материал, тъй като най-често не поникват.

Стъблата се развиват от кълнове

(снимка) Те могат да бъдат изправени, наведени или влачещи се. Стъблата се разклоняват и образуват храст с различна височина и облистеност, с по-силно или по-слабо антоцианово оцветяване. Буйно развитият храст с голяма облистеност е свойствен за късните сортове. Ценни за производството са сортовете, които формират надземната си част по-ускорено, защото се потискат плевелите и се намалява загубата на влага в почвата.

Листата на картофите са сложни, текоперести. Те варират значително по брой, форма, големина и оцветяване в зависимост от сорта и условията на отглеждане.

Цветовете на картофите са събрани в съцветие китка, разположено на по-къса или по-дълга дръжка на върха на стъблото. Всеки цвят се състои от петлистна зелена чашка, петлистно венче, чиято окраска може да бъде бяла, розова, розово-червена или виолетова и пет тичинки, сраснали гърневидно.

Плодът е двугнездна, многосеменна зелена ягода. Той се образува в резултат на самоопрашване или кръстосано опрашване.

Семената са дребни, сплеснати, с бял, кремав или жълт цвят. Размножаването на картофите чрез истински ботанически семена се използва в селекцията.

 Изисквания

Обичат прохладен климат

Картофите се отглеждат при най-различни условия - от екватора до полярните страни и от нивото на морското равнище до 4800 м надморска височина. Най-подходящи за тях обаче са районите с прохладен климат и с по-леки почви. Растежът и развитието се обуславят от две групи фактори - вътрешни (наследствените заложби) и външни (метеорологични и почвени условия). От външните фактори най-голямо значение имат почвеният тип, температурата, влагата, хранителните вещества и светлината.

Почвата да е с добра аерация

Картофите са много взискателни към кислорода в почвата, особено в периодите на кълнене, вкореняване на кълновете, образуване и нарастване на клубените. Корените се нуждаят от няколко пъти повече кислород в сравнение с други културни растения. Интензивността на тяхното дишане например надвишава пет пъти това на слънчогледа, от което произтича и голямата им взискателност към типа и структурата на почвата. Подходящи са рохкавите, песъчливо-глинести почви, богати на органични вещества. Тежките глинести, кисели, хумуснокарбонатни не се препоръчват, тъй като след дъжд или поливане лесно се преовлажняват. Водата измества кислорода от почвените капиляри, което води до "удавяне на картофите''. Признак за това е преждевременното пожълтяване на листата.

20 градуса е оптималната температура

Изискванията на картофите към почвената и въздушна температура са специфични. Особено взискателни са към температурните минимуми и максимуми. Влиянието на почвената температура е най-силно в периода на поникването, оптималната стойност за нормалното прорастване на клубените е 9-10 градуса. При 3-5 градуса прорастването протича много бавно, кореновата система е слабо развита, а формираните клубени лесно се поразяват от гъбни болести. При ниски отрицателни температури (- 6 градуса) клубените загиват само за 8 часа, а при -8 градуса - след 1 час. Надземната маса (стъбла и листа) загива при -1, -2 градуса. За картофите най-подходящи са умерените температури от 15-18 градуса до 22-24 градуса. При 20 градуса едно растение за денонощие образува 20 г прираст, при 26 градуса - 1,6 г и при 29 градуса - 0 г, т.е. образуването на клубени спира.

Светлината оказва силно влияние

Картофите имат високи изисквания към светлината. Влиянието на този фактор върху растежа и клубенообразуването се определя от дължината на деня, от интензивността и качеството на светлината. За развитието на надземната част най-благоприятни са дългите, топли дни с умерена слънчева осветеност. Клубените се образуват най-бързо при къс ден с голяма облачност и слабо слънчево греене. При такива условия формирането на клубените е с близо 2 пъти по-голяма интензивност, тъй като основната част от натрупаните органични вещества се изразходват за клубенообразуването, а нарастването на храста се прекратява по-рано. От друга страна, оптимално оттичане на хранителните вещества в клубените може да има само в растения с добре развита листна повърхност. За да се съчетаят противоречивите биологични изисквания на надземната и подземната част на растението към светлината, е необходимо развитието му първоначално да протича при дълъг ден, който влияе положително върху растежа на храста, а впоследствие - на къс ден - той пък е благоприятен за формирането на клубените.

Обичат влага - почвена и въздушна

Картофите изискват не само почвена, но и атмосферна влажност. В първите фази от развитието си са по-слабо чувствителни, тъй като водният запас в майчиния клубен е достатъчен, за да осигури нормалното поникване и проникването на кореновата система в по-долните слоеве на почвата. Най-голяма нужда от вода растенията имат в периода на интензивно нарастване на клубените, който започва с прекратяване на нарастването на храста на височина. През тази фаза оптималната почвена влажност е 70-80% от ППВ (пределна полска влагоемност), относителната влажност на въздуха - 70-75%.

Когато са малки, искат азот

Картофите имат високи изисквания към хранителните вещества в почвата. За нормалното им развитие и получаването на високи добиви се нуждаят от азот, фосфор, калий, калций, магнезий и редица микроелементи (бор, манган, мед, цинк, молибден, кобалт, йод и др.). В началото на развитието, когато нараства надземната маса, важно значение има азотът. Растенията най-интензивно го приемат от поникването до цъфтежа. Усвояването на фосфора протича по-равномерно, с известно увеличение през фаза бутонизация-цъфтеж. Необходимостта от калий е най-голяма, когато интензивно се образуват клубените. Най-общо съотношението N : P2O5:К2O за нашите условия трябва да бъде като 1 : 0,6-0,8 : 0,7-1.

Сортове

Според дължината на вегетационния си период (от засаждането до отмирането на надземната маса) сортовете картофи се групират на много ранни, ранни, средно ранни, средно късни и късни.

В зависимост от стопанското си предназначение се групират в кулинарни, технически, фуражни, за преработка и универсални.

(снимка) Кулинарните са предназначени за консумация. Те трябва да имат много добри вкусови качества, месото да не потъмнява и добре да се разварява. Техническите се характеризират с високо съдържание на скорбяла (над 18%) и се използват за производството на нишесте, спирт и пюре. Фуражните са високопродуктивни, с повишено съдържание на белтъчини и сухо вещество. Обикновено образуват много едри клубени с неправилна форма и с недобри кулинарни качества.

Сортовете за преработка са предназначени за производството на различни индустриални продукти - картофен чипс, помфрит, консервирани супи, салати, брашна. За целта се използват специализирани сортове със строго определен химичен състав (съдържание на сухо вещество, скорбяла, редуциращи захари).

Универсалните сортове се използват както за консумация, така също за технически цели и фураж. Характеризират се със сравнително висок добив, добри вкусови качества, богато скорбялно и белтъчно съдържание, издържат на съхранение.

При избора на сорт производителят трябва добре да познава неговите стопански качества и биологични особености, за да може по-правилно да планира агротехническите и растителнозащитните мероприятия, срока на прибиране на картофите и реализирането на продукцията.

У нас сортовата структура е представена предимно от холандска и немска селекция, което носи някои негативни последици от биологичен и икономически характер. Фактор, ограничаващ вноса на чужди сортове, е високият инфекциозен фон в страната, защото сравнително бързо се израждат дори сортове, имунни на един или няколко вируса. Ниският размножителен коефициент на културата, повишеният дегенерационен фон, разнообразните и често екстремни климатични условия на отделните райони в България налагат използването на голям набор от сортове, бързото им подновяване чрез внос или заменяне с нови. Ежегодният внос от една страна допринася за появата на редица нови болести и неприятели (коренова цистообразуваща нематода, прашеста краста, рак по картофите, нови вируси, щамове и раси на патогени), а от друга разкрива възможност за съществуването на неконкурентна политика, нестабилност и зависимост на производството на картофи в България от монополните износители на посадъчен материал.

Тези обстоятелства налагат развитието на българска селекция.

Първа ранна група

Иверце е първият български ран сорт, създаден в ИЗК "Марица'' - Пловдив. Образува среден брой клубени в гнездо, има овална форма, гладка светложълта кожица, плитки очи, светложълто месо. Сортът притежава много добри пазарни и експортни качества. Високоинтензивен е, с ранно, дружно и бързо нарастване на клубените. Подходящ е за много ранно полско производство, получават се високи добиви още в края на май. Отличава се с много добри кулинарни качества -- вкус, мирис, нежна консистенция.

Трезор е много ран холандски сорт. Клубените са средно едри до едри, овално-продълговати с гладка жълта кожица и светложълто месо. Устойчив е на нематода, вирус У, краста и е средно устойчив на мана по клубените. Характеризира се с бърза динамика на клубенообразуване и висок генетичен потенциал за добив.

Импала е много ран, устойчив на нематода холандски сорт с бърз темп на развитие. Клубените са едри, овални, изравнени, с жълта кожица и жълто месо. Сортът е високодобивен и с добри вкусови качества. Устойчив е на мана, У вироза и краста, средно чувствителен е към мозаични вируси.

Армада е ран високодобивен сорт, с много добри пазарни качества. Формира компактно гнездо с 10-12 средни до едри клубени с овална форма, плитки очи, тъмножъта мрежовидна кожица и светложълто месо. Притежава много добри кулинарни качества, слабо се разварява. Устойчив е на нематода R01-R04, мана и листно завиване.

Артемис е нов много ран холандски сорт. Клубените са едри, продълговато-овални, със светложълта кожица и месо. Устойчив е на нематода, У вирус и мана по клубените. Характеризира се със средна устойчивост на листно завиване и краста. Предназначен е за много ранно полско производство.

Агата е много ран холандски сорт. Клубените са кръгло-овални с плитки очи, гладка кожица и светложълто месо. Високодобивен сорт с бърза динамика на клубенообразуване. Сортът е средно устойчив към мозаичните вируси и вируса на листното завивине. Чувствителен е на фитофтора.

Адора е много ран холандски сорт. Характеризира се с ранно клубенообразуване и бърз темп на нарастването им. Те са едри, изравнени, с продълговатоовална форма, жълта кожица и плитки очи. Устойчив на нематода и вирусите Х и А. Отличава се с много добри вкусови качества. Предназначен е за много ранно полско производство.

Ривиера е нов холандски сорт, с ранно и интензивно клубенообразуване. Клубените са едри, с овална форма, гладка светложълта кожица и месо и средна дълбочина на очите. Сортът е устойчив на нематода, У вирус и краста. Средно чувствителен е на листно завиване и мана по храста и клубените.

Джуниор е устойчив на нематода сорт, с много добри вкусови качества. Клубените са едри, продълговато-овални, с плитки очи, жълта кожица и кремаво месо. Съдържанието на сухо вещество е ниско. Устойчив е на мана, краста и У вирус.

Рикеа е немски сорт с много добри кулинарни качества, предназначен за задоволяване на пазара рано напролет. Формира компактно гнездо с 12-15 средно едри клубени с кръгло-овална форма и светлокафява гладка кожица. Очите са средно дълбоки, а месото жълто. Сортът има много добри вкусови качесва. Месото е с полубрашнеста консистенция, слабо се разварява и не потъмнява при варене. Устойчив е на нематода.

Ярла е холандски сорт. Клубените са изравнени, средно едри с овална форма, светложълта кожица и месо. Очите са средно дълбоки. Високопродуктивният сорт е с добри вкусови качества. Съдържанието на сухо вещество е средно до ниско. Месото е с фина структура и не потъмнява при варене. Имунен е на рак. Характеризира се със средна възприемчивост към мана и слаба към вирусите А, Х и краста.

Втора ранна група

Надежда 25 е български сорт от втора ранна група на зрялост, създаден в Института по зеленчукови култури "Марица», Пловдив. Образува 10-12 средно едри клубена в гнездо, които са продълговато-овални, с плитки очи, жълта кожица и бледожълто месо. Характеризира се с бърза динамика на клубенообразуване и висок генетичен потенциал за добив и качество. Устойчив на вирусни, гъбни и микоплазмени болести. Притежава добри пазарни и отлични вкусови качества.

Винета е нематодоустойчив холандски сорт. Формираните клубени са разположени на сравнително дълги столони, поради което гнездото е в по-голяма или по-малка степен разпръснато. Клубените са изравнени, средно едри, овални, с тъмнокремава грапава кожица, плитки очи, и светложълто месо. Сортът притежава добри кулинарни качества. Месото е стегнато, с твърда консистенция, слабо потъмнява след време. Подходящ е прясна консумация и промишлена преработка.

(снимка) Конкорде е полуран холандски сорт. Клубените са изравнени, продълговатоовални, с плитки очи, жълта кожица и жълто месо. Високодобивен е, предназначен за консумация. Съдържанието на сухо вещество е ниско, но е подходящ за индустриална преработка. Характеризира се с много добра устойчивост на вирусни болести и нематода, но е чувствителен към мана и краста.

Фреско е ран сорт за консумация и преработка. Клубените са кръгло-овални, средно едри до едри, с много плитки очи, жълта кожица и светложълто месо. Подходящ е за чипс. Високоустойчив е на вирусни болести, мана и картофена цистообразуваща нематода.

Корета е високодобивен германски сорт от втора ранна група на зрялост. Клубените са средни до едри (10-12 броя в едно гнездо), изравнени по форма и големина. Кожицата е жълта, мрежовидна, а месото - светложълто. Има средно скорбялно съдържание (14%), добър вкус, незначително потъмнява след варене и средно - след обелване. Устойчив е на коренова цистообразуваща немотода. Слабо възприемчив към фитофтора по храста и клубените.

Вера е ран чешки сорт, характеризира се с бърза динамика на клубенообразуване. Клубените са кръгло-овални с жълта кожица, светложълто месо и плитки очи. Сортът има много добри вкусови качества. Устойчив е на рак по картофите, обикновена краста, вирусни болести и механични повреди. Чувствителен е на коренова цистообразуваща нематода.

Средно ранна група

Перун е нов средно ран сорт, създаден в ИЗК "Марица'' - Пловдив. Признат е през 2004 година. Подходящ за консумация и преработка. Отличава се с висока продуктивност и много висок процент стандартни клубени. Пригоден е за чипс и механизирано прибиране. Образува 14-16 средно едри клубена. Те са кръгло-овални, с жълта, мрежовидна кожица, плитки очи и светложълто месо. Характеризира се с високо съдържание на сухо вещество, много добър вкус и непотъмняващо месо. Притежава висока полска устойчивост на вирусни болести, мана по клубените и краста. Той е първия български сорт, устойчив на картофената цистообразуваща нематода Globodera rostochiensis.

Алмера е средно ран устойчив на нематода сорт. Клубените са овално продълговати, с отличен външен вид, плитки очи, светложълта кожица и месо. Характеризира се с много високи добиви, отлични кулинарни качества. Има добра устойчивост на вирусни болести, мана по храста и клубените. Съхранява се много добре през зимно-пролетния сезон. Предназначен предимно за ранния пазар.

Аринда е средно ран холандски сорт с отлични вкусови качества, устойчив е на високи температури и засушаване. Клубените са изравнени, продълговато-овални, с гладка жълта кожица и месо. Устойчив е на У вироза, листно завиване, краста и фитофтора.

Амороза е нов средно ран сорт, устойчов на нематода. Клубените са средно едри, изравнени, с червена кожица и светложълто месо. Притежава отлични вкусови качества. Има много добра устойчивост на У вирус и мана, и добра - на вируса на листното завиване.

Арнова е нов високодобивен сорт. Клубените са едри, гладки, продълговато-овални, с плитки очи, жълта кожица и светложълто месо. Характеризира се с отличен външен вид и много добри кулинарни качества. Устойчив е на нематода. Средно устойчив на вируса на листното завиване и фитофтора.

Ескорт е средно ран сорт за консумация и преработка. Клубените са овални, с плитки очи, жълта кожица и жълто месо. Добивен е и с високо съдържание на сухо вещество, подходящ за чипс. Притежава добра устойчивост на мана, вирусите У, А, листно завиване и сравнително добра към вирус Х и краста. Чувствителен е към картофената цистообразуваща нематода.

Куинта е средно ран устойчив на нематода сорт, предназначен за индустриална преработка. Формира прибрано гнездо с компактно разположени клубени. Клубените са овални, с гладка жълта кожица и светложълто месо. Високодобивен сорт, с добри кулинарни качества. Характеризира се с висока устойчивост на листно завиване, добра - на краста и средна - на вирус У. Много добре се съхранява през зимно-пролетния сезон.

Маркиз е средно ран до средно късен холандски сорт, отличен е за преработка в чипс и помфрит. Клубените са едри (средно тегло 140-150 г), изравнени по форма и големина, продълговато-овални, с плитки очи, гладка и тънка жълта кожица и светложълто месо, с много добри кулинарни качества и привлекателен външен вид. Устойчив е на нематода.

Рая е средно ран до средно късен холандски сорт, подходящ за промишлена преработка. Клубените са средно едри до едри, с овална форма, плитки очи, червена кожица и светложълто месо. Има висок потенциал за добив, отличен външен вид и кулинарни качества. Подходящ е за преработка в чипс и помфрит. Устойчив е на немотада, мана по клубените и краста, вирусите У, листно завиване и обикновена краста.

Санте е средно ран сорт. Клубените са овални, средно едри, с плитки очи, жълта кожица и месо. Високодобивен, подходящ за консумация и за преработка. Отличава се с висока устойчивост на вирусите Х, У, А и фитофтора, устойчив е на нематода. Чувствителен е към краста.

Сиера е сорт за средно късно производство, подходящ за преработка в чипс и помфрит. Клубените са дългоовални, с плитки очи, гладка жълта кожица и кремаво до светложълто месо. Високодобивен е, с преобладаваща едра фракция на клубените. Устойчив е на нематода, мана, краста, вирусите Х, У, бактериално гниене и механически повреди. Отлично се съхранява.

Синора има високо съдържание на сухо вещество и е подходащ за промишлена преработка. Клубените са едри, овални, с гладка жълта кожица и светложълто месо. Устойчив е на нематода, вирусни болести и мана по клубените. Добре се съхранява през есенно-пролетния сезон.

Фонтане е средно ран до средно късен сорт с високо съдържание на сухо вещество, подходящ за индустриална преработка. Клубените са едри, изравнени, продълговато-овални, със средно плитки очи, грапава жълта до кремава кожица и жълто месо. Устойчив е на нематода, вирусни болести и мана по клубените.

Средно късна и късна група

Рожен е нов средно-късен сорт, създаден в ИЗК "Марица'' - Пловдив. Признат е през 2004 година. Подходящ е за средно ранно и средно късно производство. Формира 12 до 14 кубена в гнездо, които са продълговато-овални, с червена кожица, плитки очи и жълто месо, с много добри кулинарни и пазарни качества. Сортът има висок генетичен потенциал за добив и качество на продукцията. Подходящ е за механизирано отглеждане и прибиране. Средно устойчив е на вирусни болести, високоустойчив на мана по храста и клубените, има много висока устойчивост на краста и ризоктония. Подходящ е за прясна консумация и за преработка в чипс и помфрит. Съхранява се много добре през зимно-пролетния сезон.

Агрия е средно късен сорт, предназначен за консумация и индустриална преработка. Клубените са продълговати, изравнени, с много плитки очи, жълта кожица и наситеножълто месо. Високодобивен сорт, отличен е за чипс. Устойчив на немотода, вирусите Х, У, А, средно чувствителен към вируса на листното завиване и фитофтора. Чувствителен е към краста.

Кондор е високодобивен, средно късен холандски сорт. Клубените са много едри, продълговато-овални, със средно дълбоки очи, червена кожица и светложълто месо. Имунен на вирус А и рак. Има добра устойчивост на вирусите Х, У, листно завиване, и средна на мана по храста и клубените. Чувствителен е на нематода и обикновена краста.

Ван Гог е средно късен холандски сорт. Клубените са овални, средно едри, с плитки до средно дълбоки очи, жълта кожица и светложълто месо. Сортът се характеризира с високо съдържание на сухо вещество и висок добив. Устойчив е на нематода, вирус А и фитофтора и е средно чувствителен към вирусите Х, У и листно завиване.

Ранно производство

Още през май пресни картофи

Производството на ранни картофи у нас има важно значение за задоволяване потребностите на населението от пресни картофи през май-юни, когато на пазара още няма разнообразие от зеленчуци. През този период картофите са широко търсени на европейския пазар и получават високи цени. Ранните картофи имат предимството да освобождават рано площта, което дава възможност за сеитба на втора култура или за лятно засаждане на картофи, т.е. получават се две реколти в една година. Те са доходна и перспективна култура, от която идват парични постъпления в сезон, през който няма други източници на доходи в селското стопанство. От двора и градината стопанинът получава млади картофи и за собствени нужди рано напролет. В България ежегодно с ранни картофи се засаждат 40-45 хиляди декара. За производството им у нас има подходящи условия в много райони и особено по поречията на Марица, Струма, Янтра, Тунджа и др. Те се отглеждат през сравнително благоприятен в климатично отношение период (началото на март до края на юни), когато валежите са повече и по-равномерно разпределени, среднодневните темперутари са между 14-20 градуса, максималните не надхвърлят 28 градуса, а минималните са над 0 градуса. При нашите климатични условия опасност за това производство представляват късните пролетни слани, които падат между 10 и 25 април.

Площта да е подготвена старателно

Ранните картофи се засаждат след различни предшественици - грах, фасул, дини, фъстъци, ечемик, царевица и др. Не се препоръчва да се отглеждат след култури от същото семейство (домати, пипер, патладжани). Ранните картофи понасят добре монокултурно отглеждане, т.е. да се садят на едно и също място.

За тях най-подходящи са леките и отцедливи почви, които напролет бързо се затоплят и позволяват засаждането да се извърши в по-ранни срокове. Тежките, свързани и студени глинести почви не са подходящи. Ранните картофи изискват добре обработени и дълбоко разрохкани почви. В лошо обработените и уплътнените образуването и нарастването на клубените се затруднява и голям процент от тях се деформират. Подготовката на площите започва още през есента с почистване на растителните остатъци и оран на дълбочина 28-30 см. В зависимост от състоянието на почвата предсеитбената обработка включва култивиране или дисковане на 15-18 см и брануване на 10 см дълбочина. Тъй като картофите за ранно производство се отглеждат при поливни условия, особено важно в подготовката на площите е подравняването. Само така качествено се провеждат следващите работни процеси - засаждане, третиране с хербициди, окопаване, загърляне, поливане и прибиране. В подготовката на площите се включва още маркирането или набраздяването и оформянето на поливните бразди.

Добре понасят торенето

Картофите са култура с високи изисквания към плодородието на почвата. За да се определи торозапасеността, е необходимо предварително да бъдат взети проби за почвен анализ. Въз основа на него се изчисляват препоръчителните торови норми. Производителите на ранни картофи най-често използват органично и минерално торене. От органичните най-добри резултати дава разложеният оборски тор, който съдържа почти всички необходими за растението макро- и микроелементи. Той е допълнителен източник на въглероден диоксид (СО2) за растенията, подобрява структурата и влияе положително на водния, въздушния и температурния режим на почвата.

На леки почви разложеният оборски тор в количество 2-5 т на декар се внася напролет с обработката на почвата, а при свързаните глинесто песъчливи - с есенната оран. Нормите и сроковете на внасяне на торовете се определят в зависимост от плодородието на почвата, предшественика и планирания добив. Фосфорните и калиевите се внасят еднократно с есенната оран или рано напролет. При картофите не се препоръчва употребата на калиев хлорид. Азотните торове се дават еднократно или двукратно. Ако производителят планира да изважда картофите през май, цялото количество на азота се внася при засаждането. Ако картофите стават през втората половина на юни, по-ефективно е

2/3 от нормата на азотните торове да се внесе при засаждането и 1/3 - с първото окопаване.

При нужда може да бъдат внесени и микроелементи. За целта се използват листни торове, които се прилагат по време на вегетацията и могат да се комбинират заедно с препаратите за растителна защита.

Посадъчният материал да е здрав и от чист сорт

Изключително е важно посадъчният материал да бъде свободен от вирусни и гъбни болести, картофена нематода и други патогени. Клубените трябва да са добре узрели, здрави, без видими деформации и механични повреди. По тях не бива да има петна, показващи наличието на картофена мана, мокро или сухо гниене. Качеството на семената се гарантира от семепроизводната организация. При покупка производителят трябва да изисква сертификат и фитосанитарен паспорт.

Най-дребните не стават за семе

Изключително грешна е практиката за семе да се използва дребната фракция клубени, взети от посев за консумация. За ранното производство на картофи най-подходящи са клубените с тегло 60-80 г (фракция 35-55 см). В сравнение с по-дребните клубени - 30-50 г (фракция 25-35 см) от тях се получават по-голям брой кълнове и стъбла. Те обезпечават младото растение с вода и хранителни вещества още в ранните фази от развитието му. Използването на добре сортиран по едрина посадъчен материал осигурява дружно поникване и получаване на изравнени посеви.

Семената се сортират по големина, нареждат се в щайги и се съхраняват в подходящо помещение, което се затъмнява. Обикновено от момента на прибирането на картофите (септември-октомври) до засаждането им (февруари-март) минават 5-6 месеца, а до залагането им за рътене - 4 месеца. През първите месеци след изваждането те се намират в състояние на покой. За правилното съхраняване на клубените е важно да се удължи периодът на покой. За целта се поддържа температура 2-4 градуса и относителна влажност на въздуха 85-90%. Посочените условия се постигат най-добре в картофохранилища. Но семената могат да се съхраняват в ровници, избени помещения или северни стаи с прозорци. Те трябва от време на време да се отварят, по този начин ще се регулират температурата и влагата, за да не се пробуждат и покълват пъпките. Ако условията не позволяват да се поддържа оптимална температура от 2-4 градуса, помещението се осветява. Светлината не може да спре покълването, след като клубените са преминали периода на покой, но тя задържа нарастването на кълновете.

Друго важно условие е да се следи състоянието на посадъчния материал, дали не са се появили болести при съхранението. Трябва да се знае, че измръзналите или осланени клубени могат да станат причина за масово гниене.

Рътените картофи дават по-висок и качествен добив

Рътенето е едно от достъпните за производителите мероприятие, което пряко влияе върху растежа, развитието, клубенообразуването и продуктивността на ранните картофи. Неговите предимства са няколко - ускорява поникването, формирането на храста и клубенообразуването, съкращава вегетационния период, позволява да се отстранят примесите от други сортове, провласените и непокълнали клубени, както и да се намали до минимум броят на празните гнезда в посева. Рътенето започва 35-40 дни преди засаждането.

Светлината се променя, влажността се запазва

За целта помещението се затъмнява и температурата се повишава на 8-12 градуса, като относителната влажност на въздуха се запазва на 85-90%. С това се избягва развитието само на връхната пъпка (еднокълнието). Към десетия-дванадесетия ден от затъмняването кълновете достигат 1,5-2 см. В този период задължително се контролира развитието им и когато 70-80% от тях достигнат 2 см, помещението се осветява и в него се поддържа същата температура и относителна влажност, както по време на затъмняването. След 25-30 дни клубените се поставят отново на тъмно за 15-20 дни при понижена температура 2-5 градуса и относителна влажност на въздуха 85-90%. Необходимата температура (2-5 градуса) за условията на Южна България в периода на рътенето (януари-февруари) може да се осигури и без хладилна инсталация чрез охлаждане на помещението в ранните сутрешни часове (4-6 ч.). При рязко затопляне на времето се налага използване на вентилаторни устройства. Третирането на клубените и кълновете с тъмнина и ниска температура при неблагоприятни условия за засаждане може да продължи и повече (25-30 дни).

Засаждат се, когато земята се е затоплила до 6-7 градуса

Засаждането на ранните картофи се извършва, когато температурата на почвата в десетсантиметровия почвен слой достигне 6-7 градуса. За Южна България оптималните срокове са между 20 февруари - 10 март, а за Северна България между 20 март и 5 април. Всяко избързване или закъсняване се отразява неблагоприятно върху развитието на картофите. При температура, по-ниска от 6 градуса, вкореняването и развитието на кълновете се забавя, поникването на растенията се удължава и посевите често остават недобре гарнирани.

 Понасят по-голяма гъстота в редовете

Ранните картофи формират много по-дребен храст от късните и понасят добре по-голяма гъстота на засаждане. При повечето сортове най-подходящите разстояния на засаждане са 70-75 см между редовете и 20-25 см вътре в реда. При тази гъстота нормално се окопават и загърлят картофите, без да се увреждат кореновата система и столоните. Тя осигурява 5500-6500 гнезда на декар. Посочените разстояния на засаждане водят до използването на по-голямо количество посадъчен материал (250-300 кг/дка), но в замяна на това се получават по-високи добиви стандартна продукция в ранните срокове на реколтиране. Дълбочината на засаждане е 8-12 см, зависи от механичния състав на почвата, от срока на засаждане и от възможния риск за измръзване на клубените.

 Браздите да се ориентират в посока изток - запад

Картофите се засаждат ръчно или механизирано в зависимост от възможностите на производителя. При ръчно засаждане клубените се заравят по готовите бразди на 2/3 от височината им. Браздите по възможност се правят по посока изток-запад, като клубените се засаждат на южното изложение. При наклонени терени браздите се оформят напречно на наклона, за да се избегне ерозията на почвата. Клубените се поставят внимателно с кълна нагоре.

Грижи през вегетацията

Състоят се в навременно окопаване, подхранване с торове, загърляне на посевите, борба срещу плевелите, болестите и неприятелите и подържане на оптимална почвена влажност. При благоприятни климатични и почвени условия картофите поникват след 15-20 дни. При влажна и студена пролет поникването може да се забави. При торените с оборски тор почви има опасност от заплевеляване на посевите.

 Изборът на хербициди е решаващ

Срещу плевелната растителност се третира с хербициди. Най-често използваният хербицид е Зенкор 70 ВГ в доза 70-80 г/дка - след като се засадят, преди да поникнат растенията и 60 г/дка - при височина на картофите 5-10 см. Препоръчително е прилагането на хербицидите да става след консултация със специалист, тъй като определящи за ефективността им са правилният избор на препарат, срокът на пръскане, фазата на развитие на плевелите и картофите.

Срещу едногодишни житни плевели добър ефект се постига с Дуал голд 960 ЕК-150 мл/дка, Ерадикан 6Е-500-600 мл/дка, Ласо 48 ЕК-300-400 мл/дка, Титус 25ДФ-4-6 мл/дка.

За борба с едногодишни и многогодишни житни плевели се прилагат следните хербициди в съответните дози (първата срещу едногодишни, а втората срещу многогодишни); Арау 120 ЕК-80 мл/дка, 160 мл/дка, Галант супер-70 мл/дка, 150 мл/дка, Леопард 5ЕК-150 мл/дка, 200 мл/дка, Селект 240 ЕК-40 мл/дка, 80 мл/дка, Селект супер 120 ЕК-80 мл/дка, 160 мл/дка, Тарга супер 5 ЕК-150 мл/дка, 250-300 мл/дка, Фузилад супер-150 мл/дка, 25-300 мл/дка, Фузилад форте-90 мл/дка, 130 мл/дка, Фуроре супер 7,5 ЕВ-120 мл/дка, 200 мл/дка.

Срещу широколистни плевели се препоръчват: Гезагард 50 ВП-300 г/дка, Денкор 70 ВДГ-70-80 г/дка, Зино 70 ВП-60-80 г/дка, Калин Фло 200-250 мл/дка, Линурекс 50СК-200-250 мл/дка, Линурон 50 ВП-200-300 г/дка, Метрипаз 70ВП-70-80 г/дка, Прометрикс 50СК-300 мл/дка, Реисър 25ЕК-200-300 мл/дка Тербутрекс 50 ВП-400 г/дка, Зенкор 70 ВП-100 г/дка - след засаждане и преди поникване, 70-80 г/дка - при височина на картофите 5-10 см, Зенкор 70 ВГ-70-80 г.

Комбинирани хербициди срещу едногодишни житни и някои широколистни превели - Мерлин 750 ВГ-3,5 г/дка, Пронит 720 ЕК-200-300 мл/дка, Рафт 400 СК-80-100 мл/дка, Рафт 800 ВГ-35 г/дка, Ронстар 25 ЕК-400-600 мл/дка, Стомп 330ЕК-400-500 мл/дка, Фронтиер 900 ЕК-140 мл/дка, Фронтиер супер 80-140 мл/дка.

Първото окопаване при разрохкване на почвата в редове се извършва, когато растенията достигнат 8-12 см височина, а загърлянето - 10-12 дни по-късно. С първата копан се подхранва с азотен тор в случаите, когато е предвидено да се внесе двукратно. При евентуално осланяване или измръзване на картофените растения подхранването с 5-6 кг азот и окопаването стимулира възстановителната им способност и образуването на нова листно-стъблена маса. При нужда засегнатите посеви се поливат с 25-30 м3 вода на декар.

 Ранните картофи се нуждаят от поливане

Критичен период по отношение на почвената и въздушната влага е фазата бутонизация - цъфтеж. В този период средният дневен прираст в теглото на клубените е максимален и нуждата от вода е най-голяма. Моментът на поливането се определя конкретно, като се имат предвид наличната почвена влага и физиологичното състояние на растенията. При нужда от вода храстът става по-тъмнозелен, а в обедните часове при слънчево време листата слабо завяхват. Поливането се извършва гравитачно или с дъждовална инсталация, поливната норма е 25-30 м3 вода на декар. Броят на поливките зависи от количеството на падналите валежи и почвения тип. По-леките и песъчливи почви трябва да се поливат по-често за разлика от по-свързаните глинесто-песъчливи почви. През периода на интензивно нарастване на клубените и формиране на добива почвената влажност се поддържа в границите от 65 до 80% от ППВ (пределната полска влагоемност).

 Без добра защита няма хубава реколта

Важна грижа през вегетацията на картофите е навременното и качествено провеждане на растителнозащитните мероприятия. (Борбата срещу болестите и неприятелите е в отделен раздел).

При прибиране на ранните картофи през втората половина на май обикновено не се налага посевите да се третират срещу картофена мана и колорадски бръмбар. По-късните посеви (юни), обаче трябва да се пръскат 1-2 пъти профилактично.

 Прибиране

 Започва през май, клубените дават бързо фира

Прибирането на ранните картофи започва през май и продължава до 15-20 юни. Извършва се с нож-скоба, плуг или на ръка с мотика при по-малките площи. Изваждането на ранните картофи трябва да става много внимателно. Обикновено те се реколтират, преди да е настъпила пълната им зрялост, поради което младите клубени са неузрели, кожицата им лесно се забелва и бързо дават фира, която за едно денонощие може да достигне 4-6%. Извадените картофи не трябва да се оставят дълго време на слънце, защото бързо потъмняват, позеленяват и губят от пазарната си стойност. Сортирането се извършва ръчно съгласно изискванията на БДС.

 В тунела

 Ранни картофи в пластмасови съоръжения

В Европа полиетиленовото платно се използва за първи път за отглеждане на ранни картофи в Италия през 1965 г. Днес този вид производство намира приложение в почти всички европейски страни, тъй като дава възможност да се изтегли срокът за получаване на ранна продукция с 15-20 дни. У нас производството на картофи в пластмасови съоръжения засега е слабо застъпено, като причините могат да се търсят, от една страна, в по-ниската рентабилност в сравнение с производството на зеленчуци и цветя, и от друга в липсата на опит и традиция. При нашите условия за предпочитане са по-леките и евтини оранжерии, тунелните покрития или мулчирането с черно фолио.

Подходящи за форсирано производство са сортовете от I ранна група на зрялост, които се характеризират с интензивно клубенообразуване. Важно условие е използването на здрав, чистосортов посадъчен материал от по-едрата фракция (60-80 г), който задължително се ръти по описаната технология. Почвата се подготвя и наторява с органични и минерални торове както при ранното производство на открито. Картофите се засаждат през втората половина на февруари в двуредова лента - 90+50/25 см на дълбочина 8-10 см.

Покритието се маха през втората половина на април

Изгражда се тунелно покритие, широко 100 см, високо 50-60 см и дълго 10-15 м. Тунелите не се отварят до поникването на картофите, след което те редовно се проветряват и се поддържа температура 16-20 градуса. Фолиото се премахва от конструкцията през втората половина на април след преминаване на нощните мразове. Останалите грижи през вегетацията са както при ранните картофи, отглеждани на открито. При това производство продукцията е готова за пазара още в края на април и първите дни на май.

При използване на черно полиетиленово фолио картофите се засаждат на дълбочина 3-4 см в двуредови ленти на разстояние 60 см между редовете и 15 см в реда- Използва се фолио с ширина 160 см, като краищата се подсипват с почва. Мулчираните картофи поникват 7 до 9 дни по-рано, добивът им се увеличава с 30-40%, а процентът на стандартната фракция е значително по-висок. Фолиото се отстранява 5-6 седмици след засаждането на картофите. При тази технология картофите узряват 15 дни по-рано в сравнение с непокритите.

Важно

За подобряване на топлинния режим на почвата се използват и различни полипропиленови покрития от типа Агрил 17, Лутрасил-Термоселект, Лутрасил-Фростселект и др.

За една година - две реколти

Климатичните условия в равнинните райони на страната позволяват картофите да се отглеждат двукратно, т.е. в една година на една и съща площ. За целта първата реколта се отглежда през ранния пролетен период 20.II-1-10.III до 1-10.VI, а втората - през лятно-есенния сезон 15-20.VII. до падането на първите слани - 15-20.Х. За получаването на първата реколта се прилага агротехническият комплекс от мероприятия за ранно полско производство. Получаването на втората реколта върху същата площ се осъществява чрез комплекс от мероприятия за отглеждане на картофи като втора култура (лятно засаждане). Важен технологичен момент е прибирането на ранните картофи да се извърши навреме, за да може площта да се почисти и качествено да се подготви за лятното засаждане.

Навреме

Почвата трябва да се подготви за новата реколта. Цялата листно-стъблена маса се прибира и изнася вън от площта, която след това се бранува и подравнява. Допълнително извадените на повърхността клубени или части от тях също се прибират и изнасят. Веднага след това площта се наторява с органични или минерални торове и се подготвя за засаждането на картофите от втората реколта.

Втората култура

Лятното засаждане се прави през юли

Картофите могат да се отглеждат като втора култура чрез лятно засаждане през месец юли. В сравнение с други втори култури като царевица, слънчоглед, фасул, соя, сусам, просо, те имат предимството, че дават по-високи добиви и оставят почвата чиста от плевели, добре разрохкана и обогатена с хранителни вещества. Добра предпоставка за лятното засаждане на картофите са благоприятните климатични условия, при които протича вегетацията им - дълги и топли слънчеви дни за развитието на листно-стъблената маса и къс ден и облачно време при формирането и нарастването на клубените. Въпреки изброените предимства отглеждането на картофите като втора култура у нас е слабо застъпено. Основните причини за това са трудностите по осигуряването и запазването на посадъчния материал и липсата на достатъчно поливни площи (при нашите климатични условия лятното засаждане на неполивни площи е невъзможно).

Избор на материал

Отглеждането на картофи втора култура може да се извърши с посадъчен материал, който е получен от:

- Семепроизводните кооперации в планинските райони, който до момента на засаждането се съхранява в планината или в хладилни помещения в полето.

- Лятно засаждане от предната година, съхранен до месец юли в картофохранилища или други подходящи помещения. През 2 години посадъчният материал се опреснява - взема се нов от семепроизводни посеви, отгледани при висока надморска височина.

След изваждането картофите се сортират, нареждат се в щайги или касетки и се съхраняват при обикновени условия. За преодоляване на периода на покой преди засаждането клубените се третират с химични вещества - основно гиберилинова киселина.

След ранни зеленчуци и зърнени

За лятно засаждане на картофи се използват площите, освободени от ранните зеленчуци, ечемика, пшеницата и други култури, които завършват своя цикъл на развитие до края на юни и най-късно до 5-10 юли. Площите трябва да бъдат добре подравнени и осигурени с достатъчно вода за поливане. След прибирането на предшественика местата се изорават на 25-30cм и се брануват, а при нужда се фрезуват. Преди засаждането (2-3 дни) се поливат браздово или се дъждуват. След изпръхване на почвата площта се наторява с фосфорни и калиеви торове, култивира се или се фрезува, набраздява се на 75 cм и се засажда. Най-подходящият срок на засаждане е между 20 юни и 30 юли. Обикновено се прилага схемата 75/25-30cм.

Едновременно със засаждането се внася азотният тор.

 Нужно е да се поддържа постоянна влажност на почвата

Най-важните грижи за картофите от лятното засаждане са напояването, окопаването и борбата срещу болестите и неприятелите. При използване на посадъчен материал от пролетната реколта трябва да се има предвид, че клубените все още се намират в период на покой и едва към

5-6 ден се събуждат и започват да кълнят. Важно условия за нормалното и дружно поникване е да се поддържа една постоянна влажност на почвата (75-80% от ППВ). След всяка поливка междуредията се разрохкват. Преди поникването площта се третира задължително с хербициди. Грижите след поникването се свеждат до разрохкване (1-2 пъти), подхранване с амониева селитра и загърляне. До изваждането картофите се поливат обикновено още 3-4 пъти. Растителнозащитните мероприятия се изразяват в профилактични третирания с фунгициди и инсектициди за предпазване от картофената мана, листните въшки и колорадския бръмбар.

Прибиране

Картофите се прибират след осланяването на посевите в края на октомври и началото на ноември, сортират се и се подсушават, след което се поставят за съхранение в подходящи складове.

Средно ранно и късно производство

 Подходящи са планинските райони

Основната част от площите на средно ранните и късни картофи са разположени в планинските и полупланински райони на Софийска, Смолянска и Пловдивска област.

Картофите за това производство изискват рохкави и богати на хранителни вещества почви. Те се развиват добре при по-висока влажност, каквито условия има в районите, разположени над 1000 м надморско равнище. В останалите райони картофите страдат от летните засушавания, поради което за тях трябва да се подбират сортове с по-къс вегетационен период. В най-високите терени (над 1400 м), където има по-добро охлаждане, почвите най-често са бедни на органически и усвоими хранителни вещества. Около 18% от площите за късни картофи в страната са силно каменливи и около 40%-средно каменливи. Основната част от блоковете за картофи са с размери под 50 дка и разположени върху наклон между 5 и 8оС, за които трудно се осигурява техника. Около 15% от площите са на поливни терени, но едва две трети от тях получават достатъчно вода.

 Няколко пъти на едно и също място

Недостигът на подходящи площи в картофените райони и установената биологическа самопоносимост на картофите позволяват да се създадат наситени с тях сеитбообращения. При липса на нематода и отглеждане на устойчиви сортове производствените площи се разполагат по 2 или 3 години на едно място. Чувствителните на нематода сортове се отглеждат през 3-5 години на един и същ блок. Освен като монокултура картофите влизат в системата на различни типове сеитбообращения, поради което се отглеждат след различни предшественици - едногодишни житни и бобови култури, смески, многогодишни житни и бобови треви и др.

 Обработката на почвата зависи от предшественика

Обработката на почвата се извършва в зависимост от предшественика и теренните условия. На стръмни терени тя се прави рано през есента или през пролетта, за да се избегне ерозията на почвата. Изораването се извършва напречно на склона с подходящи оръдия, без обръщане на орния слой. Противоерозисната обработка включва тировидно (гребеновидно) засаждане на картофите по хоризонталите на склона. Оставят се през 4 м празни бразди за събиране на водата и оформяне на прегради между редовете след загърляне на растенията. При равни терени се извършва обработка съобразно предшественика. След едногодишни житни или бобови се оре на дълбочина 20-25 см веднага след тяхното прибиране. Преди засаждане почвата се разрохква най-добре чрез повторно преораване с плуг без отметателна дъска и се бранува. Преди поникването на картофите се извършва една, а при по-тежки почви - две обработки с култиватор и брана, а след поникването - 1-2 окопавания и загърляне. Първата следпосадъчна обработка се извършва на 7-8 ден след засаждането. За пълно унищожаване на плевелите почвообработките се съчетават с внасяне на хербициди в зависимост от типа на заплевеляването.

 Торовете се внасят дълбоко

Най-подходящо за средноранните и късните картофи е органо-минералното торене, което трябва да се съобрази със запасеността на почвата с хранителни вещества (предварително се извършва почвен анализ), коефициента на усвояването им, възможностите за напояване, планирания добив и др. Торовете се внасят еднократно - органичният, фосфорният и калиевият през есента, преди дълбоката оран, а азотният-през пролетта преди преораването на площите. Само на поливните площи и на стръмните терени се заделя една част от азота за подхранване. Всички торове, включително и азотният, трябва да се заорат дълбоко в орния пласт, за да се усвоят по-добре от растенията. При торене с оборски тор основната част от почвите за картофи у нас не се нуждае от допълнително внасяне на микроелементи и магнезий. При минерално торене може да се добавят различни микроелементи под формата на листни торове: на песъчливи почви - мед, на кисели - молибден, а на богати - бор и цинк.

 Засаждат се само здрави клубени

Подготовката на посадъчния материал е същата, както и за ранно производство. Важно условие е той да бъде здрав и свободен от вирусни, гъбни и бактерийни болести, без повреди от неприятели и нараняване. Ръти се по описаната вече технология.

Засаждането на средно ранните и късните картофи се извършва, когато температурата в почвата достигне 6-8ºС. За райони с надморска височина до 800 м засаждането трябва да приключи до 15 април, на тези с височина 800-1200 м - до края на април, а над 1500 м - в първата десетдневка на май и най-късно до 15-20 май. Разстоянието между редовете е 60-80 см, а вътре в реда - от 25 см (при сортове с по-нисък храст) до 35 cм (при сортове с по-висок храст). Във всички случаи трябва да се осигури оптимален брой растения на декар - 5500-6500 при средно ранните сортове и 4500-5500 - при късните. На леките почви клубените се заравят на дълбочина 12 cм, на средно тежките-10 cм, а на плитките 8 cм.

 300-350 кубика вода е нужна на декар

За получаване на високи добиви картофите се нуждаят от 300-350 м3 вода на декар. Най-голяма потребност изпитват по време на фазите бутонизация и цъфтеж. До този момент картофите се нуждаят от 30-40 м3/дка и се поливат един път, ако е необходимо. По време на бутонизацията и цъфтежа се поливат през 10-15 дни (най-малко 2-3 пъти при средно ранните и 3-4 пъти при късните картофи).

Борбата срещу вредителите по време на вегетацията се води със същите средства и по същия начин, както при ранните картофи. В технологичните карти се предвижда трикратно пръскане срещу маната, но при благоприятни условия за развитие на болестта се правят повече третирания. Първото третиране започва по време на бутонизацията, когато листата на два съседни реда се допират. При силен инфекциозен фон се пръска през 10 или 20 дни в зависимост от препарата за поддържане на постоянен екран от него върху листата на картофите. При комбинирано пръскане срещу маната и колорадския бръмбар се избягва употребата на бордолезов разтвор поради несмесимост на някои препарати.

Прибиране

 Клубените трябва да са твърди, а листата - завехнали

Средно ранните и късните картофи се прибират, след като приключи вегетацията им. Към прибиране трябва да се пристъпи, когато листната маса е завяхнала, върховете на стъблата са засъхнали, а клубените са достигнали техническа зрялост, т.е. те са престанали да нарастват, в тях не се отлагат хранителни вещества, кожицата им на пипане е твърда и не се забелва. По този начин се ограничава механическото травмиране на клубените, което се явява важна причина за масовото гниене на картофите по време на съхранението им. Чувствителните сортове трябва да се изваждат в сухо и топло време, когато температурата е над 7о С. Извадените картофи се сортират според изискванията на БДС.

Съхранение

Температурата и влагата са определящи

По време на съхраняването клубените преминават периоди на дозряване, покой и събуждане. Първият период трае обикновено 15-20 дни. По това време клубените дишат най-интензивно и отделят много влага и въглероден двуокис. През този период раните по клубените, нанесени при прибирането, заздравяват и кожицата им заяква. От бързото протичане на дозряването зависи успешното съхраняване на картофите и размерът на фирите.

След като настъпи дълбокият покой, дишането на клубените отслабва и всички биохимични процеси се забавят. Загубите на сухо вещество и вода са минимални. Периодът на покой при различните сортове е различен. Той се влияе от зрелостта на прибраните клубени, сорта, температурата и влагата в хранилището и др.

Третият период - събуждането, се отличава с интензивно покълване на клубените. Започва с усилено дишане, загуба на сухо вещество и вода.

Картофите са много взискателни към температурния и въздушния режим по време на съхраняването. При висока температура високото съдържание на вода в тях създава условия за интензивно дишане на клубените, с което са свързани всички следващи процеси като загуба на вода и сухо вещество, покълване, поява на болести и др.

Запазват се в ровници или масивни хранилища

Картофите се съхраняват в обикновени ровници, в ровници с активна вентилация и в масивни хранилища с естествено и принудително проветряване и охлаждане. В обикновените ровници картофите се насипват върху скари на дебелина 70-80 см, в ровниците с активна вентилация и хранилищата се натрупват на височина до 3 м, а в масивните хранилища с естествена вентилация - до 1.5 м. През първите три седмици от изваждането картофите се съхраняват при високи температури - 14-16ºС и интензивно проветряване. Тогава бързо заяква кожицата им и заздравяват раните по нея. По това време се извършва най-малко 5-6-кратно вентилиране на денонощие в продължение на 1 час. По-късно температурата на съхранената продукция постоянно се понижава. Обикновено през първата половина на ноември тя трябва да спадне до 7 - 8º, през втората - 4-6º, а през останалото време да се задържи между 2-4º.

При картофите за индустриална преработка се поддържа по-висока температура - между 6 и 10º. Влажността на въздуха в хранилищата се запазва между 85 и 95%. През време на покоя картофите се проветряват един път седмично. През студените дни се върши вътрешна вентилация. Външния въздух трябва да бъде с 1-2о по- студен от вътрешния. За да не покълнат клубените в обикновените ровници, през топлите пролетни дни отдушниците им се отварят през нощта и затварят през деня.

 Важно

Системно се проверява състоянието на клубените и се отстраняват загнилите картофи, за да не заразяват и околните. При необходимост се обеззаразява с някои от препаратите за растителна защита (раздел "Болести и неприятели'').

Болести

Гъбни

Маната напада предимно планинските посеви

Тя е икономически най-важната гъбна болест по картофите, чието развитие може да компрометира изцяло реколтата. Маната (фитофтората) се причинява от Phytophthora infrstans. Благоприятни условия за развитието й са дъждовното, но тихо време с дневни температури от 19-22о С и хладни нощи със силна роса. У нас тези условия се явяват главно през втората половина на лятото в планинските райони, но в някои години болестта може да се развие силно и в низините. Фитофтората поразява листата, стъблата и клубените на картофите и в по-редки случаи бутоните и ягодите. Първите признаци на болестта се появяват във фаза бутонизация-цъфтеж по долните, защитени от слънцето листа, където по-дълго време се задържа влага. Наблюдават се едри кафяви петна, разположени най-често по периферията на листата. От долната им страна се образува бял налеп. Нападнатите листа прегарят и изсъхват. През следващия етап болестта обхваща стъблата, които също изсъхват или изгниват, а от там преминава в клубените. Клубени, които не са добре загърлени и остават близо до повърхността на почвата, могат да се заразят още по време на вегетацията, но най-често това става при изваждането на картофите, особено ако се извърши преди пълното изсъхване на надземната маса.

 Заразените клубени трудно се разпознават

Първите признаци се появяват едва след 2-3 седмици във вид на хлътнали оловно-синкави петна с неправилна форма. Месото под петната е ръждивокафяво и се разраства на различна дълбочина, като отделни жилки достигат средата на клубена. Заразените клубени, съхранени при сухи условия, мумифицират, а при влажни - се нападат от причинителите на мокрото гниене и фузариума и изгниват. По такъв начин маната се явява като една от най-важните причини за гниенето на картофите при съхраняването им. При благоприятни условия по-слабо заразените клубени оцеляват при съхранението им в складовете или в почвата и са главният източник на зараза през следващата година.

 Предпазни мерки

 Най-ефективен метод за борба е химическият

За борба се използва комплекс от агротехнически, растителнозащитни, фитосанитарни мероприятия, както и отглеждането на устойчиви сортове. Спазването на сеитбообращенията, засаждането на здрави , задължително рътени клубени, ранните срокове на сеитба, доброто загърляне на картофите и унищожаването на растителните остатъци при прибирането им са част от мероприятията, предпазващи посевите от заразяване. Препоръчително е да се избягва засаждането на късните сортове в съседство със средно ранните и ранните.

Най-ефективен метод за борба е химическият - чрез пръскане с фунгициди. Първото третиране е профилактично и трябва да се извърши до сливането на листната маса в редовете. За целта се използват препарати с контактно действие - бордолезов разтвор-1%, купроцин-300 г/дка, купроцин супер-300 г/дка, пероцин 75 Б-250 г/дка, пероцин 75 Б лазур-250 г/дка, дитан М 45-200 г/дка, шампион ВП-150 г/дка, банко 500-200 мл/дка, браво 500-200 мл/дка, фолпан 50 ВП-0.2%, фолпан 80 ВДГ-150 г/дка, плужил ЛСК-250 мл/дка, арметил М-250 г/дка, металоцеб 72ВП-250 г/дка, манекс С-8 ВП-250 г/дка. След поява на първите признаци на болестта трябва да се прилагат системни препарати с лечебeн и предпазен ефект: ридомил голд МЦ 68ВП-250 г/дка, икуейшън про-40 г/дка, купросейт голд 45ВП-250 г/дка, купроксил 48 ВП-250 г/дка, рубин 72 ВП-250 г/дка, акробат МЦ-200 г/дка, верита ВГ- 150 г/дка, корсейт РДФ-250 г/дка.

 Струпясването поразява всички части на растението

Това е повсеместно разпространена гъбна болест, най-вече в области с хладен и влажен климат. Причинява се от Rhizoctonia Solani. Поразява клубените, кълновете, стъблото, столоните и корените на растенията. По клубените се наблюдават черни, лъскави плоски образувания - склероции, които са прилепнали плътно върху повърхността им (черен струпей). В месото не се забелязват никакви повреди, но когато склероциите са много, те влошават външния вид на клубените, които по-бързо омекват при съхраняване. След засаждане на такива клубени при благоприятни условия (ниска температура и висока влажност) по тях се развива обилна бяла плесен, която напада младите кълнове и ги поразява. Пораженията върху кълновете са най-вредоносната форма на ризоктонията. По този начин болестта става причина за силно оредяване или дори непоникване на картофените посеви. Освен кълновете патогенът напада корените и подземните части на стъблата, по които се образуват вдлъбнати кафяви язви.

 Борбата

Тя се води, като се засаждат здрави и чисти от склероции клубени, спазва се

6-7-годишно сеитбообращение, засаждат се в оптимални срокове и се изваждат навреме. Клубените се обеззаразяват преди засаждане с един от следните препарати: роврал 50 ВП- 400 г/тон, беномил 50 ВП-0.1%, фундазол 50ВП-0.05-0.075% (потапяне на клубените за 5 мин).

 Алтернарията напада най-често листата

Кафявите листни петна (алтернария) се наблюдава ежегодно, но поради късната поява и ограничения растеж на петната нанесените повреди далеч не са толкова големи, както при маната. Причинител е гъбата Alternaria Solani. Симптомите се проявяват най-често по листата. Образуват се неправилно закръглени тъмнокафяви до черни петна с концентрично очертани, вписани един в друг кръгове. При силно напетняване листата пожълтяват, завяхват и загиват. Клубените на такива растения са с ниско съдържание на скорбяла, по-дребни, меки и негодни за по-продължително съхранение. Инфектират се основно по време на изваждането им.

 Предпазни мерки

Борбата се води, като се унищожават заразените растителни остатъци при прибирането на картофите. Химичната борба се провежда със същите препарати, които действат срещу маната. Добър ефект се постига с браво 500-200 мл/дка, ридомил голд МЦ 68ВП-250 г/дка, купертин М-400 г/дка, полирам ДФ-200 г/дка, Скор 250 ЕК-40 мл/дка, фолпан 50 ВП-0.2%, корсейт РДФ-250 г/дка.

 Сухото гниене започва след прибирането

Това е най-разпространеното гъбно заболяване по картофите в периода на зимното им съхраняване. Нарича се още фузариоза. Появява се обикновено 2-3 месеца след прибирането им. Причинява се от Fusarium (sp.).Симптомите на болестта се проявяват като меко хлътнало, разрастващо се петно, което постепенно обхваща целия клубен. Кожицата на петното потъмнява и често се набръчква в концентрични кръгове. В клубена тъканите загниват, стават кафяви и сухи, по-късно се втвърдяват и се сливат, а в средата се образува пукнатина, изпълнена с мицел. По повърхността на загнилата част на клубена се образуват брадавички с многобройни купчинки от белезникаво-розови или синкави спори. При влажни условия се развиват и бактерии, които причиняват мокро гниене, придружено от неприятна миризма.

 Гангрената засяга изключително клубените

Трудно се разграничава от сухото фузарийно гниене. Причинител е гъбата Phoma solanicola. Първоначално симптомите се проявяват по повърхността на клубените като малки светлокафяви хлътнали твърди петна, които постепенно се разрастват (4-5 см) и потъмняват. Под петната се образуват кухини със син до черен цвят, изпълнени със сиво-белезникав налеп. По стените на петната (под епидермиса) се наблюдават черни точки (пикнидии), което разграничава гангрената от сухото фузарийно гниене. При благоприятни условия гниенето може да обхване целия клубен.

 Бактерийното мокро гниене се среща рядко на полето

Болестта се развива най-често при съхраняването на картофите. Причинява се от различни видове бактерии (Bacillus solaniperda, B. phytophtorus и др.), които проникват в клубените през рани или други повреди (особено повредите от мана или измръзване). Заразените клубени показват меко воднисто гниене, загнилите тъкани са рязко ограничени от здравите, отначало са бели до кремави, а след това потъмняват до кафяви и черни. Накрая тъканите изгниват напълно и остава само кожицата, която след това се пропуква и изпуска слизест сок с неприятна миризма. Изгнилите клубени заразяват и околните, в резултат на което се образуват цели гнезда от гнили картофи.

 Борбата

Клубените се изваждат в сухо време или се просушават преди съхранението. Да се избягват нараняванията и други повреди по тях, предварително отбиране и отстраняване на повредените картофи - преди и по време на съхранението. Поддържане на ниска температура и добро проветряване в местата за съхранение. Семенният материал се подлага на светлинна закалка и се обеззаразява с роврал 50 ВП- 400 г/тон, беномил 50 ВП-0.1%, фундазол 50ВП-0.05-0.075% (потапяне на клубените за 5 мин).

 Вирусни

Картофите се нападат от над 20 вида вируса. У нас най-голямо значение имат листното завиване, мозайката, черната шарка и къдравостта.

 Листното завиване причинява големи загуби

Това е икономически най-важната вирусна болест по картофите. Тя се характеризира с най-висок коефициент на вредност. Загубите от нея се движат от 50 до 75%, тъй като при болните растения рязко намалява броят и големината на клубените и се повишава значително чувствителността им към загниване по време на съхранението. Вирусът се пренася чрез листните въшки. Най-характерният признак на болестта е завиване на листчетата нагоре до такава степен, че краищата им се допират. Те са корави (при стискане хрущят), хлоротични, понякога пожълтели или розово до виолетово оцветени. Болните растения изостават чувствително в развитието си, а стъблата имат скъсени междувъзлия (вджуджени). По-късно заразените растения не показват видими признаци по листата, но клубените им имат провласени (нишковидни) кълнове и са негодни за посадъчен материал.

 Къдравостта и черната шарка са масово разпространени

Симптомите й варират силно в зависимост от сорта и се проявяват под формата на къдравост, мозайка, тъмни некротични петна или могат да останат в латентна форма (без видими признаци). Причинител е Y (ипсилон) вирус, който се пренася главно от листните въшки. При някои сортове Y-вирозата се проявява като къдравост. Листата на болните растения са силно накъдрени, дори нагърчени, повече или по-малко мозаично прошарени със светлозелени петна. При други сортове накъдрянето е по-слабо или липсва, като личи само мозаичното прошарване. Другата форма на болестта - черна шарка, се характеризира с образуване на некроза - загиване на растителната тъкан. Най-силно некротират дръжките на листата (от долу нагоре), вследствие на което листата се пречупват до стъблото, но не окапват, а остават да висят. По стъблата се образуват черни ивици, които предизвикват загиване на младите растения. Некротират и почерняват нервите от долната страна на листенцата, както и някои междунервия. Във връхните части на растенията некрозите намаляват, като остават само къдравостта и мозайката.

 Обикновена мозайка (Х-вироза). Причинява се от картофения Х вирус. Пренася се контактно чрез допиране на здравите с болни растения, с корените и кълновете на клубените, с дрехите на работниците и оръдията за обработка. Насекомо-преносител на вируса не е известно. Заразените от вируса растения са с мозаично прошарени листа. Растежът е слабо засегнат, но все пак добивите намаляват средно с 10-15%. При смесена зараза (в комбинация с други вируси - Y, А, М, S) загубите значително нарастват при чувствителните сортове.

 Картофената М-вироза е известна още като "мозайка с листно завиване". Болните растения завиват листата си, но липсва типичната за листното завиване хлороза. Липсва и специфичното хрущене на долните листа, както и характерното щръкване на горните. Причинителят (М вирус) се пренася чрез контакт и от листни въшки.

Картофена S вироза. Разпространена е повсеместно, но обикновено е в латентна форма. Външни признаци по растенията се откриват трудно. В редки случаи се среща слабо избледняване и деформиране на листата. Въпреки слабите му видими прояви вирусът предизвиква намаляване на добивите до 20%, а в комбинация с други вируси - до 50%. Причинителят - картофен S вирус, е сроден с М вирус и като него се пренася контактно и с листни въшки.

Мерките

Срещу вирусните болести по картофите се използва отглеждане на устойчиви сортове, засаждане само на здрав посадъчен материал (удостоверено със сертификат и фитосанитерен паспорт), унищожаване на плевелите-гостоприемници на вирусните болести, основен преглед на посевите и прочистване на растенията с признаци на вирусно заболяване, химична борба срещу преносителите на вирусите (листни въшки) чрез пръскане със някои от следните инсектициди - актара 25 ВП-6 г/дка, томбел 32 ЕК-100 мл/дка, децис 2.5 ЕК-30 мл/дка, Би 58-0.1%, карате 5 ЕК-20 мл/дка, вазтак 100 ЕК-30 мл/дка, суми алфа 5 ЕК-20 мл/дка, фюри 10 ЕК-0.015%, данитол 10 ЕК-0.05%, моспилан 20 СП-0.0125%, кинмикс 5 ЕК-0.03%. Препаратите се редуват, за да не се създаде устойчивост на листните въшки спрямо тях.

Неприятели

Колорадският бръмбар може да унищожи реколтата

Колорадският бръмбар е най-опасният неприятел на картофената култура. Явява се редовно и при масово намножаване, ако не се води борба, може изцяло да унищожи реколтата.

Възрастните зимуват в почвата и излизат на повърхността й напролет (април, май) като летят на значителни разстояния, докато намерят картофи. Изгризват листата на растенията. След оплождането женските снасят яйца (от 8 до 80) от долната страна на листата, които при оптимална температура се излюпват за 3 до 12 дни. Излюпените ларви нанасят основната вреда на картофените посеви. Отначало те изгризват само дупки между жилките на младите листа, а по-късно и целите листа заедно с дръжките, в резултат на което при висока плътност листната маса се унищожава напълно и клубени не се образуват. След около три седмици те завършват развитието си и се заравят в почвата, където какавидират, а след около 10 дни излизат бръмбарите от второ поколение. При по-топли условия се развива и трето поколение, с което неприятелят зимува.

Химическа борба

Най-добри са резултатите, когато химичната борба с колорадския бръмбар започне при появата на ларвите. Използват се инсектицидите актара 2.5ВГ-6 г/дка, банкол 50 ВП-50 г/дка, сумитион 50 ЕК-100 мл/дка, пиринекс 48 ЕК-200 мл/дка, регент 200СК-10 мл/дка, регент 800 ВГ-2 г/дка, моспилан 20 СП-6 г/дка, маршал 25 ЕК-150 мл/дка, карате макс -30 г/дка, вазтак 100ЕК-10 мл/дка, суми алфа 5 ЕК-15 мл/дка, шерпа 25 ЕК-10 мл/дка, лиросект 2 ЕК-100 мл/дка, калипсо 480 СК-10 мл/дка

 Картофената нематода вреди на корените и клубените

Картофената цистообразуваща нематода паразитира по корените и клубените на картофите. Нападнатите растения изостават в растежа си, листата им преждевременно увяхват и изсъхват, стъблата са тънки и дълги, а клубените остават малки или изобщо не се образуват. По корените на такива растения се наблюдават малки кръгли зрънца с размери около 1 мм, като отначало са бели, а после златистожълти до червено-кафяви (цистите на паразита). Попадайки в почвата, те я заразяват като при това запазват жизнеспособността си повече от 10 години. При засаждане на картофите ларвите излизат от цистите и остават по корените, където паразитират. Картофената цистообразуваща нематода се разпространява с клубени, почва и селскостопански инвентар.

За борба с паразита се препоръчва отглеждането на нематодоустойчиви сортове и спазването на 5-6 годишно сеитбообращение с житни, тревни смески или кръстоцветни култури. Единственият разрешен за употреба химичен препарат за борба с нематодата в семепроизводни посеви от картофи е видейт 10 Г-7 кг/дка.

Телените червеи предпочитат клубените

Те нагризват корените на картофите, но предпочитат клубените, където издълбават ходове с кръгли отвори (3-4 мм), покрити отвътре с корков пласт. Повредените клубени са негодни за пазара и лесно загниват.

Борбата се изразява в ранно засаждане с добре рътени клубени и унищожаване на плевелната растителност. При по-висока плътност със сеитбата се разхвърлят каунтер 5 Г-3 кг/дка, милан 5 Г-2 кг/дка, мокап 10 Г-4 кг/дка, скипер 4 Г-1.5 кг/дка.

Голите охлюви са най-вредни през есента

Към това семейство спадат няколко вида, но най-често картофите се нападат от полския гол охлюв. През деня той се крие в почвата, а нощем изгризва растителните части, като най-силни повреди нанася през есента. В клубените, особено във влажни почви, охлювът прави дълбоки дупки, а понякога изяжда и цялата им вътрешност.

Борбата се изразява в редовно унищожаване на плевелите, пресушаване на влажните места и ръчно събиране и унищожаване рано сутрин. За химична борба се използват препаратите вениш 300 г/дка, мезурол шнекенкорн 4 Г-300 г/дка, скипер 4 Г-2 кг/дка.

 Сляпото куче живее в почвата

То изкопава мрежа от плитки, хоризонтално разположени подземни ходове. Храни се с подземните части на растенията. Предпочита картофите, други кореноплоди и луковичните цветя, които не само изяжда, но и складира като зимнина в гнездата си, намиращи се на повече от метър дълбочина.

Борбата в повечето случаи се води механично. Задоволителни резултати се получават и чрез поставяне на отровни примамки от парчета картофи, моркови, цвекло и други, потопени в олио и посипани със силна отрова. От растителнозащитните препарати се препоръчва фостоксин (таблетки)-20 табл./100 м2 и фостоксин (пелети)-2-5 пелети/обитаем ход.

Поповото прасе е многояден неприятел

Често се среща в торените с оборски тор картофени посеви. Напада главно младите растения, като изгризва надземната и подземната част на стъблата, а по-късно и клубените. За борба се използва мезурол шнекенкорн 4 Г-250 г/дка, скипер 4 Г-1 кг/дка (със заравяне) и примамки от сварени зърна (царевица или пшеница), смесени с препарата дурсбан 4 Е. За 10 кг примамки са необходими 400-500 мл препарат. Примамките се разхвърлят преди засаждането (по 4-5 кг/дка) и се заорават плитко.