В статията "Лалето" е разгледана историята на прекрасното цвете, естествено разпространени у нас видове, както и практическа класификация на най-често използваните естествени форми и сортове.От хилядите сортове, включени във фирмените каталози, са отбрани и описани най-ценните. Посочена е възможността да бъдат подлагани на форсаж.

Авторът, д-р Анка Дончева, е утвърден специалист в областта на цветопроизводството, известна с голям брой книги и публикации за отглеждането на цветя.

Статията има за цел да бъде полезна както на производителите, така и на любителите-градинари.

 Любопитно

За разлика от други видове, описани и използвани от хилядолетия, лалетата имат кратка, но интересна история. В ранната пролет на 1554 г. посланикът на Австрия в Турция бил запленен от цъфтящите лалета в градините на Одрин. Още есента изпратил до Виена първите партиди луковици и семена. Той съобщил, че турското наименование на тези красиви цветя е "тюлипа", което означава "тюрбан".

Пет години по-късно швейцарският ботаник Конрад Геснер видял тези лалета. Много скоро в своя книга направил първото ботаническо описание, наричайки ги "турски лалета". Около 200 години по-късно шведският учен Линей - създателят на систематиката на растенията, зачислил към един вид всички познати до този момент сортове градински лалета. В чест на автора на първото им описание ги назовал Tulipa Gesneriana L.

Любопитен е фактът, че в Холандия за първи път лалетата се отглеждат от 1593 г., пренесени като екзотичен вид от Франция. Това съвпада с икономическото издигане и налагане на Холандия в Европа. В Амстердам видни търговци построяват дворци и ги обграждали с градини. Лалето в тях е заемало най-важното място. (снимка)

Продавали къщи за луковици

В годините между 1634 и 1637 г. тук се разиграла една драма, останала в историята като "лудостта по лалетата". Цветето се превърнало в най-търсеният артикул. Любовта към цветята и романтиката се вплели в един възел с разкоша, богатството, мошеничеството и спекулата. Появяващите се нови сортове се ценели все по-скъпо. Например за Семпер Аугустус били платени 13 000 гулдена, а за Адмирал Енкхуйцн - 6000. Като куриоз се сочи случаят, когато една къща е била продадена за три луковици. Всеки искал да е единственият притежател на рядък екземпляр. Известен мелничар разменил мелницата си само за една луковица на рядко лале.Трагичен е случаят, при който знатен богаташ заплатил състояние за един рядък екземпляр. Скоро узнал, че същият сорт притежава и някой си обикновен обущар. И не като в приказките, а наистина, отишъл богаташът при бедняка. Наброил му 1500 гулдена и стъпкал цветето му. Тогава признал, че бил готов да му плати десет пъти повече, но пазарлъкът приключил рано. Горкият човек не издържал, качил се на тавана и се обесил. Наистина това е лудост, но, както е казано, всяко зло за добро. Тъй като в търговията се включили бедни и богати, мало и голямо, появила се спекула.

Спекулантите се събирали в дома на някой си Ван дер Бьорс. При уговаряне на срещите повтаряли "при Бьорс" Така възникнало названието борса по името на собственика на къщата.

Красивото цвете владее света (снимка)

Скоро периодът на увлечение по лалетата преминал, но преклонението по красивото цвете останало. Благодарение на усърдната селекция в Холандия се създали и продължават да се създават все повече и по-разнообразни сортове. В това отношение неоценим принос имат фирмите "Айкоф" и "Лефебър".

Сега лалетата масово се отглеждат в Англия. В Русия градинските лалета са пренесени от Холандия, като най-старите данни са от 1786 г. Но в пределите на пустинните и полупустинни райони на Северна Азия, в Кавказ, Крим и Алтай се намира голямо разнообразие от диви лалета. Към 1962 г. от тях са известни около 77 вида, част от които започва да се използва като изходен материал за селекция.

След Първата световна война производството на луковици започва да се развива и в САЩ. В списъка на производителите са още Нова Зеландия, Канада, Швейцария, Дания, Германия, Чехия, Словакия, Полша.

В нашите планини растат 9 вида

Кога и от кого са били внесени градинските лалета у нас, не е известно. Предполага се, че като съставна част на Турската империя в България лалетата се отглеждали преди появата им в Европа. Но пък твърде отдавна са започнали да ги наричат "холандски", което показва, че са идвали партиди и от там.

Въпреки че страната ни е малка по размери, в скалистите и високи части на планините ни се срещат девет диви вида лалета, описани от А. Янев - 1959 г., Н. Стоянов - 1960 г, В. Китанов - 1964 г. и Д. Делипавлов -1976 г. От тях Tulipa gelsiana (Australia) - със светло жълти цветове, T.tracica - отвън червени с жълта среда. T. silvestris L. var. balcanica са жълти със зеленикави ивици, T. orientalis - с жълти цветове. Също диви, но застрашени и затова включени в Червената книга на България, са видовете T.rhodopaea - с червени цветове. Те се срещат в Средните Родопи. Този вид трябва да се пази много, защото е ендемит за страната ни. Местността Лале баир е обявена за защитена зона. T. urumovii е с опушени цветове, среща се в Търговищко, Сливенско, Голо бърдо и Конявската планина. Включен е в резервата "Острица"на Голо бърдо и "Патлейна" край Преслав. T. splendens е блестящо лале с кървавочервена багра, може да се види само край с. Симеоново, Ямболско. Цъфти през май и не образува дъщерни луковици, поради което се размножава трудно. Вече са взети мерки за опазването му. T. aureolina е със златистожълти цветове и расте само в Бургаско. Не са взети мерки за запазването му. T. hageri - хагеровото лале, е тъмночервено със зеленикава шарка на перигона. Среща се по поречието на Ропотамо. Находище от него е включено в националния парк "Ропотамо".

Всички наши видове с успех може да се въвеждат в култура. В Европа се отглежда един от тях - тюлипа силвестрис. Те са чуден изходен материал и за селекциониране на устойчиви на болести сортове, в които един от родителите да е градинското лале.

У нас дългогодишна селекционна работа е водена от проф. Д. Атанасов. От него са създадени интересни по багра и с висока декоративна стойност кръстоски. За съжаление те не са допуснати в ДСК и не са внедрени в практиката.

Цветето на зодия Риби

Родените в периода от 20 февруари до 20 март в зодията на Рибите се отъждествяват с лалето. Това нежно цвете е много красиво, но лесно увяхва. Така и хората от тази зодия бързо се разпалват. Емоциите ги обземат, но ненадейно ги напускат. Могат да са безкрайно любящи, но са свенливи. Затова любовта им често остава несподелена. Щастливи са, когато имат духовна цел в живота. Ако принадлежите към тази зодия, отглеждайте лалета в градините си или на балкона. За да ги имате за Коледните празници, форсирайте ги в саксия. Хербаризирани ги оставете близо до леглото си - зареждат с положителна енергия.

Устройство

Луковицата се образува в почвата

Родът лале (Tulipa) се отнася към семейство Лилиеви (Liliacea). В почвата лалетата оформят елипсовидно заострени луковици. Те са със сложен строеж и функции. Всяка от тях е съставена от дънце и люспи. Дънцето всъщност е силно скъсено стъбло. Клетките му са активно деляща се меристемна тъкан. Люспите са от две до пет, в зависимост от мястото, което е заемала въпросната луковичка в своята майчина луковица. Формата им е конусовидна, с разширение в основата. Размерът им е различен и нараства от вътрешните към външните люспи.

Те са месести, сочни и служат като резервоар на хранителни вещества. През вегетацията в основата на всяка люспа в зависимост от условията се залага по една заместваща луковичка, прикрепена към дънцето. За известно време те се хранят и нарастват за сметка на натрупаните хранителни вещества в майката луковица. Когато тя се изтощи, асимилатите започват да се насочват към заместващите луковички и те бързо нарастват. От този момент вече техните люспи се зареждат с резерви. Малко преди изваждането на новообразуваното гнездо най-външните люспи започват да изтъняват и да потъмняват. Скоро се превръщат в обвивни люспи, придобиват кожеста консистенция и служат за предпазни обвивки.

Стъблото

Така нареченото стъбло всъщност е цветоносна дръжка. Тя е цилиндрична, зелена, правостояща. Височината й варира от 10 до 70 см. Излиза от връхната част на дънцето на луковицата и завършва обикновено с един, много рядко с два или три цвята.

Листата са без дръжки

В долната част на цветоноса са прикрепени листата. Те са без дръжки, приседнали. Формата им е удължено овална или ланцетна, със заострен връх. Рядко периферията им е вълнисто нагъната. Най-долният е най-едър. Всеки следващ е по-дребен и е прикрепен към цветоноса на противоположната страна на предшестващия го лист. Според големината на луковицата, от която произхождат растенията, листата са от един да шест на брой. Баграта им е различна - от светлозелена с жълтеникав оттенък до сиво - или тъмнозелена. При някои видове и сортове по тях се описват жълт кант, кафяви ивици или петна, което повишава декоративната им стойност. Листата на лалето са покрити с восъчен налеп.

Цветовете са перигони

Цветовете не са диференцирани на чашелистчета и венчелистчета, а са представени от перигони. Когато цветовете са прости, перигоните са шест на брой. Най-често те се ярко обагрени, в различни нюанси на червено, оранжево, лилаво, жълто. Но те може да бъдат бели, с пастелно убити тонове или дори съвсем тъмни, с близка до черната багра. Съществуват сортове с пъстри цветове на пламъци или с основна багра на перигона, която към върха постепенно се прелива в друга, контрастна на първата. От вътрешната страна перигоните може да са еднобагрени или в дънцето на цвета с различна багра. Оригинално е разделянето на двете багри с жълт или черен кант. Перигоните са подредени в два реда по три. Тези от външния ред са по-едри от вътрешните. При кичестите форми броят на перигонните листа е голям, но размерът им е по-малък, към центъра постепенно издребняват.

По форма перигонните листа са различни, което придава и различен овал на цвета. По-голяма част от сортовете са с яйцевидно овални перигони. При лилиевидните те са удължено ланцетни, силно заострени към върха. При папагалните перигоните са с неправилна форма - къдрави или нарязани по периферията.

Тичинките, наричани още прашници, са шест на брой. Достигат 1,5 - 2 см и са поставени на дълги дръжки. Биват жълти, черни или кафяви. Тъмните тичинки при светло обагрените сортове са недостатък, както и светлите - на тъмни сортове. Причината е, че когато прашецът се разпилява, цветовете изглеждат като изцапани, което е сортов недостатък.

Плодникът е тригнездна кутийка. Достига 4-6 см дължина. При узряване е сиво-жълтеникав. Съдържа около 200 семенца. Те са жълто-кафяви ципести пластинки, в които ясно се очертава зародишът.

Лалетата са кръстосано опрашващи се растения.

Луковиците спят в горещото лято

Лалетата прекарват неблагоприятните условия на горещото и сухо лято във вид на луковици. По време на засаждането в основата на техните люспи вече са оформени добре бъдещите заместващи луковички. Едрината им е различна и зависи от мястото, което заемат в майката. След засаждането те бързо се вкореняват, с което се подготвят за зимата. Дъщерните луковички увеличават размера си, в тях лесно се открояват съставящите ги люспи. Темпът на нарастване е различен. Най-бързо расте централната дъщерна луковица.

С настъпване на пролетта започва вегетацията. От появата на цветните пъпки до цъфтежа нарастването е най-бързо. При разтварянето на цвета те са достигнали повече от две трети от максималния си размер. Старите люспи са напълно изтощени, изтънели. Дъщерните са оформили всичките си съставни люспи. Най-голям е техният брой в централната дъщерна луковичка, която по размери вече се доближава до майчината. Всички останали луковички по едрина намаляват отвътре навън. Изключение прави най-външната, която често е по-едра от втората.

В периода на цъфтеж на майчината луковица вече се залагат заместващите луковички в централната дъщерна луковичка, които по отношение на засадената вече са внучни. Интересно е, че първа внучна луковица се залага в основата на най-външната хранеща люспа. Понякога тук се залагат две или повече внучни луковички. В такъв случай те остават дребни, плоски. Следващата внучна луковичка се залага насрещно на предшестващата, съответно в основата на втора, трета, четвърта и накрая в основата на пета люспа, т.е. от вън на вътре. Темпът на нарастването им по-късно е в обратна посока.

Започналият период на бързи качествени промени след бутонизацията достигат своя максимум по време на цъфтежа. Това е период, в който едновременно са представени три поколения. Първото приключва своя живот. Люспите на старата луковица напълно са изсъхнали и са станали кожести. Дъщерните са достигнали своите максимални размери. Външната люспа на всички новообразувани забележимо изтънява. По-късно тя се превръща в обвивна люспа и покафенява. Във вътрешните люспи все още продължава натрупването на асимилати, докато ги изтеглят от пожълтяващите листа..

В края на май - началото на юни на мястото на старата луковица се е образувало гнездо, съставено от три до пет нови луковици. От този срок настъпва т. нар. период на относителен покой. Луковиците се изваждат от почвата и след като се почистят, се поставят за лагеруване.

Оформянето на органите минава през различни етапи

Установено е, че всички висши покритосеменни растения преминават през 12 основни етапа. През всеки един от тях се оформят точно определени органи.

* При лалетата, които се размножават вегетативно чрез луковици, образуването на органите започва от етап II. Веднага след изваждането и почистването на едроразмерните луковици, преди съхраняването в конуса на нарастване започва активно деление на меристемната тъкан и последователно залагане на бъдещите листа. В най-едрите луковици се оформят по три-четири листа последователно, противоположно поставени. Дотогава нарастването в конуса е едва забележимо - 0,4-0,5 мм.

* Етап III - появяват се шест ясно изразени капковидни подутинки в конуса на нарастване. Това са бъдещите перигони, които са обвити в последния лист. Обикновено това протича в края на юли.

* Етап IV - появяват се нови шест издути части навътре от перигоните и са разположени в междинните пространства. Това са бъдещите тичинки. При нашите климатични условия протича в първите дни на юли.

* Етап V - залага се плодникът. Това става веднага след оформяне на тичинките. Процесът продължава повече от 40 дни. Практически това е целият юли и първите дни на август.

* През етап VI - плодникът се изтегля и се оформя близалцето. В прашниците се образуват едноядрени микроспори.

* По времето на VII етап се увеличава размерът на зародишната торбичка, оформя се зрял прашец. Този етап започва в края на август или началото на септември, когато луковиците се намират в складови условия. В това състояние са и по време на засаждане, вкореняване и поява на листата над почвата. Този етап е над 200 дни.

* При VIII етап пъпките на цветовете се показват от пазвите на листата. Продължителността е 17 - 25 дни.

* Етап IX обхваща цъфтежа. Перигоните са обагрени в типичната за сорта багра. Тичинките се разпукват и отделят зрял прашец. Протича оплождането.

* Интензивното нарастване на плода характеризира етап Х . Той е кратък - трае от шест до осем дни.

* През етап XI става притокът на хранителни вещества към плода.

* Пълната зрялост настъпва през последния етап XII. Тогава плодната кутийка пожълтява. При топло време се разпуква и от нея се оронват много семена.

Познаването на особеностите и оформянето на органите е много важно, когато лалетата ще се подлагат на форсаж. Всеки стопанин трябва да следи настъпване на етапите при отделните сортове. Така производственият процес може да се регулира стриктно. Тези, които ползват и чужда литература, трябва да знаят, че там ще открият буквени означения, които отговарят на първата буква от латинското наименование на съответния орган. Например етап IV - оформяне на тичинките, там се разглежда като стадий "А", а етап V - оформяне на плодника, като стадий "G". Това е решаващият етап за термичното третиране на луковиците. Колкото по-рано настъпи той, толкова по-рано може да започне форсажът на дадена партида от определен сорт.

Изисквания

 Харесват хладна есен и зима, дълга поне два месеца

У нас лалета може да се отглеждат в различни географски райони, при разнообразни климатични и почвени условия. Трябва да се прави обаче разлика между природни, обуславящи любителското отглеждане и тези, при които се получават високи и рентабилни добиви. Установено е правилото, че лалетата може да се отглеждат с висок икономически ефект навсякъде, където овесът се развива добре.

Най-добри климатични условия са тези, при които есента е хладна, а зимата продължава най-малко два месеца, като през това време температурата пада по-ниско от 20С. Но да се получат високи добиви, влияят и много други фактори. Решаваща е подходящата почвена влажност през периода на вегетацията. Засушаването през май и началото на юни принуждава растенията по-рано да приключат вегетацията, което неизбежно води до намаляване на цветовете и на луковиците.

Почвата да е лека, с неутрална реакция

Почвата трябва да е лека, песъчлива, бързо нагряваща се през пролетта. Когато тя е тежка, предварително трябва да се подобри физическото й състояние. Понякога се налага да се внася пясък или да се дренира. Лалетата не понасят високи подпочвени води. Те често са причина за поява на болести, та дори и загиване на растенията. При глинестите почви нивото на подпочвените води трябва да е под 60 см, а при песъчливо-глинести - най-малко 100 см.

Много е важно реакцията на почвата да е неутрална или леко алкална. Това означава, че стойността на рН трябва да е в границите от 7 до 7,4. В случай че реакцията е кисела, със стойност на рН, по-ниска от 6,0, необходимо е преди обработката да се варува. За целта се внасят от 500 до 1000 кг/дка варова пепелина. Варуването се отразява благоприятно и върху външния вид на луковиците. Покафеняващата покривка не се напуква, луковиците са гладки, с висока търговска стойност. Такива луковици са по-устойчиви на заболяване и процентът на отпад по време на съхраняването им е минимален.

Отглеждане

 Първо се подготвя мястото

 Не понасят пресен оборски тор

Най-подходящият предшественик при промишленото производство е черната угар, следвана от фиево-овесената смес. В този случай веднага след покосяване се изорава на дълбочина 28-30 см. Забавянето често довежда до изсъхване на почвата, а от това се влошава качеството на оранта. В специализираните стопанства за предшественик се използват едногодишни цветни или зеленчукови култури, които не са от групата на луковичните. Избягват се също доматите и картофите, те имат общи болести с лалетата.

Преди обработката, в зависимост от резултатите от почвения анализ, се внасят по 60-80 кг/дка суперфосфат и по 15-20 кг/дка калиев сулфат. Запомнете, че лалетата не понасят пресен оборски тор, затова той трябва да се внася една година по-рано при предшественика! След оранта няколко пъти се култивира. Така почвата се почиства от плевели, а голяма част от причинителите на болести се унищожават. При късен предшественик това е невъзможно.

Дълбочината зависи от големината на луковиците

У нас в дворове и градинки лалетата се засаждат на ръка. При промишленото производство се използват модерни машини за садене. Възможно е да се проведе ленточно засаждане, при което най-подходящи разстояния са 70 см между лентите и 40 см ред от ред. Когато не се оформят ленти, разстоянията са 50-60 см ред от ред, в зависимост от едрината на луковиците.

Трябва да знаете, че когато засаждате ръчно при разстояние 25 см между редовете и 10 см в реда, за 1 кв. м са необходими 20 луковици. Ако материалът е дребен и засаждате при схема 25 на 7 см, са ви необходими 35-40 броя. При машинното засаждане, за да се осигурят оптималните бройки, гъстотата в реда се увеличава.

Дълбочината на засаждане зависи от едрината на луковиците и е обикновено от 5 до 12 см. При леки, песъчливи почви се сади по-дълбоко, а при по-тежки - с 2-3 см по-плитко. В сравнение с холандските условия у нас трябва да се сади по-плитко. Много дълбокото засаждане затруднява изваждането. Най-добре е луковиците да попадат в рохкава почва, а не на уплътненото дъно на браздата. Това улеснява вкореняването и развитието на растенията.

 Препоръка

  Да се вкоренят преди големите студове

Важно е също правилно да определите сроковете за засаждане. Те зависят изключително от климатичните условия на всеки район. Основното правило е луковиците да успеят да се вкоренят добре до настъпване на студовете. Оптималната температура за това е от 5 до 70С. Трябва да започнете да засаждате от най-ранните сортове, да продължите със средните и да приключите с късните. За Софийски район например най-високи добиви от луковици, изразени в бройки и тегло се реализират при засаждане в края на септември и началото на октомври. За Пловдивски район сроковете са с 15-20 дни по-късни.

Мулчът пази от студ, не пуска плевелите

В Холандия мулчират насаждението със слой от 7-10 см слама. За да я предпазят от отвяване през зимата, я поливат с рядък глинен разтвор. Мулчът пази растенията от изтегляне и измръзване. Освен това тази покривка не пуска плевелите. Тя намалява изпаряването на влагата и не се образува почвена кора, така обработките се свеждат до минимум. Добивите от мулчираните посеви са с до 60 % по-големи. Освен слама за тази цел може да се използва още компост, торф или подходящи остатъци от листа, дървени стърготини и др. Тези материали през пролетта не се прибират.

Торене

  С есенната обработка и подхранване

В продължение на сравнително кратък вегетационен период лалетата растат интензивно и натрупват хранителни вещества в луковиците. През това време в почвата трябва да има достатъчно количество влага и разтворими соли, за да могат растенията да усвоят необходимите хранителни елементи. Потребността в отделните фази от развитието е различна..

Опитът на най-добрите цветари показва, че ефективността е най-висока при комбинирано ползване на азотни, фосфорни и калиеви торове. Половината от тях трябва да се дават като основно торене преди есенната обработка, а останалата част - във вид на подхранване на два-три пъти през пролетта.

Първото подхранване е рано, най-добре докато почвата е замръзнала. Според почвения анализ се определя количеството на торовете. Обикновено са необходими 12-15 кг/дка амониева селитра и 15-20 кг/дка суперфосфат.

При второто подхранване, което се прави 20 дни по-късно, амониевата селитра се намалява до 6-10 кг/дка, а суперфосфатът се увеличава до 22-25 кг/дка. Тогава се дава и калиев сулфат по 10-15 кг/дка. Той помага за оформяне на цвета и за заздравяване на цветната дръжка. Отразява се особено благоприятно за оформяне на здрави, плътни луковици. Запомнете, че калиев хлорид при лалетата не трябва да се използва!

При третото подхранване в зависимост от условията азотни торове не се препоръчват. Внасят се суперфосфат и калиев сулфат - по 15-20 кг/дка.

Грижи

Много важно е лехите с лалета на няколко пъти да се прекопаят. С унищожаването на плевелите се разрушава и почвената кора. Тя се образува бързо, особено в години с повече пролетни валежи. С това проникването на въздух в почвата намалява, което затруднява правилното развитие на растенията. Затова при първия удобен случай ще трябва да прекопавате. Полива се по изключение при силно засушаване.

Когато целта е получаване на луковици, много важно е да се поддържа сортовата чистота. Затова на няколко пъти се премахват цъфтящите примеси от други сортове. За да се избегне смесването, при изваждане на луковици, останали в почвата от предишни години, лалетата да идват на същото място едва след три-четири години. С това се предотвратява и масовата зараза от болести като ботритис и фузариум.

Болните растения задължително се изкореняват през няколко дни, започва се от ранна пролет и продължава до края на вегетацията.

Цветовете трябва да се премахват внимателно така, че цветната дръжка да се запази като асимилираща част от растението. Това се прави след узряване на прашеца. Всички отстранени части задължително се събират , тъй като те лесно се превръщат в огнища за зараза . У нас се прави на ръка. В страните с модерно организирано производство на лалета процесът е механизиран. Използват се косачки с приспособления за събиране на отрязаните цветове. Благодарение на премахване на цветовете не се образуват семена, така луковиците се увеличават от 3 до 25 %.

Луковиците се изваждат всяка година - най-ранните през май, късните до юли (снимка)

Често любителите отглеждат лалетата на едно и също място с години, без да ги изваждат. Това е много погрешно, дори абсурдно. Запомнете - изваждането на луковиците всяка година е задължително! Защото на втората година в гнездото вече има 3-4 едри луковици, способни да цъфтят, и много повече дребни. Те се конкурират за хранителните вещества и водата. Затова техните заместващи образуват столони и се продълбочават. Там условията обаче са още по-неблагоприятни и се стига до там, че постепенно лалета изчезват.

Изваждането трябва да е навреме. Започва веднага след настъпване на технологичната зрелост. Тя се наблюдава, когато засъхне стъблото в основата. Това означава, че прекъсва движението на сокове към луковицата. Точно в този момент най-външната люспа е изтъняла, станала е кремава и по нея се появяват жълто-кафяви петна. Това е най-подходящият момент за изваждане на лалетата и поради факта, че в обвивната люспа се съдържа токсичното за причинителя на фузариума вещество "тюлпамин", което престава да действа при пълното покафеняване на покривната люспа.

С изваждането не трябва да се закъснява. То трябва да започне, когато листата са пожълтели, но все още са меки. Тогава новите луковици се държат здраво помежду си в дънцето и излизат като компактна група без загуби. Изпусне ли се този момент, групата лесно се разпада и голяма част от луковиците остават в почвата. Често забавянето е толкова голямо, че площта се покрива с плевели, а листата изчезват. У нас изваждането на най-ранните сортове може да започне от края на май и да продължи до юли - за най-късните сортове и във високите планински райони.

Прибират се веднага, не ги оставяйте на пряко слънце

При изваждането удобно се работи с права лопата. Когато лалетата са засадени с машина, работата може да се улесни, като се мине по редовете с нож-скоба или с плуг обръщач. Луковиците трябва да се прибират веднага и в никакъв случай да не се оставят на прякото слънчево греене. То ще напука обвивната люспа, а понякога дори ще причини втвърдяване на цялата луковица, което се нарича "втебеширяване".

В Холандия има конструирани специални комбайни за изваждане на луковици. Преди години внесохме от тях, но се установи, че подемните устройства бързо се деформират и дори се чупят, тъй като почвите у нас са много тежки. Родни специалисти успешно приспособиха картофокомбайните, с тях се работи добре.

Извадените луковици се нареждат на тънък пласт и се просушават в закрити, добре вентилирани помещения. После луковиците се почистват от кореновите остатъци, от миналогодишните люспи и полепналата по тя изсъхнала почва. Болните и наранените задължително се отстраняват и унищожават. Здравите се сортират, преброяват и се подреждат в амбалаж, поставя им се етикет.

Размножителният коефициент при отделните сортове е различен. У нас най-продуктивен се оказа сорт Спринг Зонг с коефициент 4,8. Много продуктивни са също Голден харвест и Куин оф найт, те имат коефициент 4,6.

При Художник той е 4,4, при Оксфорд 4,2. Като добър се оценява размножителният потенциал на Уайт Триумфатор, Довер, Дипломат - 3,8. Малко по-нисък е при Холандс глори - 3,5, при Лондон е 3,4, а при Смилин куин и Лефеберс фаворит - 2,8. При всички останали масово разпространени около 40 сорта коефициентът на размножаване се отчита като по-нисък, той е 2,5. В любителски разпространените сортове е още по-малък. Благодарение обаче на големите грижи често любителите размножават много редки и ценни с красотата си сортове.

Според БДС луковиците от лалета се разделят на пет фракции, определящи тяхното качество.

Екстра - обиколка над 12 см

I величина - 11-12 см

II величина - 9-11 см

III величина - 6-8 см

детки - под 6 см

От екстра до III величина луковиците се отчитат в бройки, а детките - в килограми. Често ги разделят на две фракции - едри и дребни.

Съхраняват се на проветриво място

В любителските стопанства луковиците се съхраняват в избени помещения и навеси на проветриво място. При промишлени условия се поставят в специални камери, в които температурата може да се регулира. За луковиците, предназначени за производство на цвят и тези за възпроизводство на посадъчен материал се поддържа различен температурен режим. Той зависи от особеностите на сорта. Топлинното третиране унищожава част от причинителите на болести.

За да се получи максимален добив, трябва изходният материал след изваждането да се съхранява при 23-250С. През август - септември тя се намалява на 17-200С, а до засаждането се поддържа в границите около 170С.

Цъфтеж по желание (снимка)

Топъл форсаж

При прекъсване действието на ниските температури се прекратява протичането на принудителния покой. При това сроковете на изцъфтяване може да се регулират, така има цвят през зимните месеци. За това обаче се изисква добре да се познават особеностите на отделните сортове.

На форсаж се подлагат само луковици от първа и втора величина. При това те трябва да са добре развити и правилно оформени. Да са здрави и със здрава, типична за сорта обвивна люспа. Според сроковете, в които трябва да се получи цвят, луковиците се подлагат на подходящо температурно третиране.

Много ран форсаж - от края на декември до края на януари

Най-подходящи за тази цел са сортовете от групата простоцветни раноцъфтящи. Веднага след изваждането те се просушават за една седмица при температура 340С. След това една-две седмици се поставят при 200С, а до август - при 170С. От 10 август до засаждането те престояват при режим от 90С. В началото на октомври тези луковици се засаждат в сандъчета и се оставят в ровници, където се поддържа температура също 90С. В оранжерията се внасят 30 дни преди желания срок за цъфтеж. Поддържа се 18-200С. Най-често за много ран форсаж се използват сортовете Крисмас Марвел, Деметър, Гандер, Олга, Голден Олга и др. При тях стадият "G" - пълно оформяне на цвета, настъпва много рано.

За ран форсаж - от 15 януари до средата на февруари

Най-подходящи са сортовете Белона, Касини, Гандер, Паул Рихтер, Лустиге ветве, Лондон. Те се съхраняват както сортовете от първата група, но се поставят при 90С чак от 1 септември. Засаждат се около 1 октомври и се държат в ровници при 90С, а след това при 2-50С. В оранжерия се внасят на 15 декември.

Средно ранният - от 15 февруари до 15 март

Подходящи са сортовете Белона, Бинг Крозби, Голден Апелдорн, Художник, Оксфорд, Парад. Луковиците се засаждат в сандъчета около 1 октомври и се държат при температура от 90С до 15 септември. След това тя се понижава до 2-50С. В оранжерия се внасят около 5 февруари.

Късният цъфтеж - от 15 март до 15 април

До 1 септември луковиците се държат при 230С, след това до октомври при 17-200С и после до засаждането при температура 170С. Обикновено се използват сортовете Парад, Дипломат, Проминенс. Трябва да се засадят през последната седмица на октомври. В оранжерия се внасят в началото на март.

Много късен форсаж - от 15 април до началото на май

Използват се простоцветните късно цъфтящи сортове. Трябва да се засадят най-късно първата седмица на ноември. Сандъчетата със засадените луковици се запазват при 90С до 15 декември, след което температурата се понижава до 00С. В оранжерия се внасят около 7 април. През този период температурата в оранжерията трябва да е 15-160. По-високата температура понижава качеството на цвета.

Докато тези схеми с пет срока на цъфтеж в западните страни са задължителни, то у нас за по-късен цъфтеж може да се ползва студеният форсаж.

Студен форсаж

Луковиците се настаняват в парници

При него разходите са минимални, а качеството на цвета е много добро. Лехите се оформят според размера на парника. Разстоянията между тях, използвани за пътеки, се притъпкват с пресен сламест оборски тор, който при прегарянето си отделя много топлина. Под една рамка се засаждат 130 - 140 луковици. След засаждането лехите се оставят открити, за да се вкоренят луковиците по-бързо под влияние на ниската температура. Рамките се поставят в началото на януари. Те може да се покрият с рогозки, за да се предизвика изтегляне на цветната дръжка, с което се повишава качеството на продукцията. С напредване на растежа много важно е редовно да се проветрява. При студено време да се поставят рамките и само по изключение -рогозките. Добре е растенията да се подхранят един-два пъти. Първия път се подхранва веднага след започване на вегетацията с 15 кг/дка амониева селитра и 20 кг/дка суперфосфат. Две-три седмици по-късно се тори втори път, като се прибави и 15 кг/дка калиев сулфат. Това подхранване е необходимо както за бързото нарастване на едър цвят със здрава дръжка, така и за нормалното изхранване на луковиците.

Подходящи сортове за студен форсаж са Апелдорн, Голден Апелдорн, Атлет, Вебер, Аристократ, Голден Харвест, Елмус, Лефебър Фаворит и много други от групата на късните сортове.

Един нетрадиционен начин за форсиране на лалетата е като се използват подвижни стъклени или отоплявани пластмасови оранжерии. Още по-модерно е форсирането в термични камери. При това всички процеси протичат в камерата. Изграждат се стелажи на няколко етажа. Освен термична инсталация се изгражда и осветителна, оросителна и вентилационна. Всички биологични процеси се регулират автоматично, а резултатите са чудесни.

Болести

Луковиците боледуват от склероцийно гниене

Склероцийното гниене се причинява от гъбата Sclerotium tuliparum. Среща се както на открито, така и по време на форсажа на лалетата, когато се използват необеззаразени почвени смески. Болните луковици обикновено поникват бавно или изобщо не поникват. Около шийката на луковицата и под люспите се образуват многобройни дребни склероции (плодните тела на гъбата) - отначало бежови, по-късно кафяви и накрая черни. Луковицата изгнива, а склероциите се разсейват наоколо и заразяват почвата.

Борба - Необходимо е лалетата да се засадят на същото място поне след 5 години. В този период всички саморасли растения трябва да се унищожават.

Задължително да се обеззаразяват почвените смески за форсаж чрез пропарване или с химични средства. Да се почистват и дезинфекцират сандъчетата за форсаж с разтвор от търговски формалин 40% - 1 : 50 или вряла вода. По време на вегетацията редовно да се преглеждат и да се отстраняват, всички болни растения. Остатъците от стъблата и листата, които са главните носители на заразата, да се унищожават, като се изгарят. След изваждане луковиците да се почистват внимателно. Преди да се засадят, да се отделят болните, а видимо здравите да се третират, като се потопят за 20 минути в разтвор от превикур 607 СЛ - 0,15 %.

Влажните почви и лошата вентилация благоприятстват фузариума

Базалното гниене се причинява от гъбата Fusarium oxysporum sp. Tulipae, затова е известна повече като "фузариум". Гниенето започва от дънцето на луковицата и постепенно се разширява нагоре, като обхваща шийката й. Загнилите части са покриват с бяло-розова плесен, изпълнена със спорите на гъбата.От болните луковици се показват червеникави листа, които скоро изсъхват. Благоприятни условия за развитие на болестта са сбитите и задържащи много вода почви, както и недобра вентилация в помещенията по време на съхраняването. През пролетта след стопяване на снега на полето болестта може да предизвика масово загниване на пониците.

Борба - препоръчва се луковиците да се изваждат по-рано, преди обвивните люспи съвсем да са покафенели, особено при топла пролет и песъчливи почви.

При ваденето и манипулирането да не се допускат механични повреди по луковиците. Просушаването да протича бързо, при максимално запазване целостта на обвивката. Да се отстраняват болните луковици. Ако има възможност за бързо просушаване, може да се третират с превикур 607 СЛ - 0,15 % още преди съхраняването.

По време на съхраняването да се осигурява подходяща вентилация, за да се разпръсне отделеният етилен от пропуснатите при сортирането болни от фузариум луковици. След като мястото се освободи от лалетата, площта да се изоре или прекопае възможно най-дълбоко, за да се ускори гниенето на растителните остатъци.

За лалетата да се избират леки, песъчливи, добре дренирани почви, като местата за засаждане се променят. За посадъчен материал да се използват само здрави луковици. Ако се появят болни растения, да се изкореняват още в началото на вегетацията, да се изнасят от площта и да се изгарят. Ефективна мярка за борба срещу гниенето е накисването за 20-30 минути преди засаждането в разтвор на фунгициди като Бенлейт 50 ВП - 0,15 %, Роврал 50 - 0,2 % и др. След третирането луковиците задължително се просушават.

Фитофторното гниене обхваща луковицата, но люспите са здрави

Фитофторното гниене се предизвиква от гъбата Phytophtora cryptogea. Среща се по време на форсажа и при отглеждане на открито. По месестата част на луковицата се появяват жълтеникави до бледокафяви, леко хлътнали петна с неопределена форма. При висока влажност се покриват с бял мицел. Болните луковици изгниват. По слабо нападнати луковици дават растения, но те изостават в развитието си. Цветната им пъпка засъхва, върховете на листата жълтеят, а понякога добиват червеникав оттенък. Корените на болните растения са слабо развити, често гниещи. По-късно гниенето обхваща основата на луковицата, но люспите остават здрави.

Трябва да се знае, че почвообитаващата гъба, причинител на заболяването, напада също голям брой други цветни и зеленчукови култури като глоксиния, далия, лупина, хризантема, петуния, домати, зеле, картофи и др.

Борба - освен общите санитарни мероприятия както при другите болести, да се спазва правилото лалетата да не се засаждат след изброените видове.

При форсаж освен луковиците трябва да са третират и сандъчетата.

При поява на първите признаци на болестта в насажденията се пръска два пъти пред 14 дни с един от препаратите Дитан М 45 - 0,2 %, Ридомил голд Мh68ВП - 0,25 %, Корсейт 50 ВП - 0,25 %, Сандофан С 50 ВП - 0,2 %.

Синьо-зелено плесенясване се появява при съхраняване

Болестта се причинява от гъбите от род Penicillium. Среща се често по време на съхраняването или транспортирането на луковици, когато не се спазват оптималните условия. Луковиците се покриват с лека синьо-зелена или жълтеникава плесен, която предизвиква тяхното частично или пълно изгниване. Предпоставки за появата са високата влажност, наранени и не достатъчно изсушени луковици, при което в склада или транспортното средство се създават условия за запарване.

Борба - препоръчват се преди всичко профилактични мерки, за да не се стигне до прояви на заболяването. Луковиците трябва да се изваждат и да се просушават внимателно. Да се съхраняват в подходящ амбалаж с мрежесто дъно и на тънък пласт. Транспортирането на дълги разстояния да се извършва с подходящи транспортни средства, снабдени с вентилационна уредба и при умерена влажност.

Огън наричат ботритисното сиво гниене

Причинява се от гъбата Botytis tulipae. Това е икономически най-опасната болест па лалетата, поради което англичаните я наричат "огън". Тя се появява в насажденията всяка година в по-голяма или по-малка степен. Гъбата напада всички части на растенията - надземни и подземни. Гниенето започва от връхната част на луковицата. Образуват се петна с неправилна форма, които при наличие на влага се покриват със сива плесен. По люспите се образуват склероции (плодните тела на гъбата). По време на съхраняването силно засегнатите луковици загиват.

Ако се допусне грешката по-слабо засегнатите да бъдат засадени, дават болни растения. Наблюдават се изкривени кълнове, разкъсване на листата или изпъстрянето им със светли, дребни, а по-късно разстилащи се петна. При висока атмосферна влажност, особено в дни, в които се редува леко преваляване с временно показване на слънцето, петната се покриват със спори. Чрез тях гъбата се разсейва масово и причинява вторична инфекция по листата и цветовете на здравите растения. Болестта се проявява не само на открито, а и при неправилно поливане в оранжериите, та дори и в магазините при прекомерно оросяване.

Борба - Задължително е насажденията да се проверяват редовно и да се отстраняват болните растения - изкривени и изпъстрени с петна, да се изгарят или да се заорават дълбоко. Площите трябва да се поддържат чисти от плевели, за да се осъществява добра въздушна циркулация между растенията. Основната обработка на площта да се извършва възможно най-дълбоко. Много важно е, да се избягва прекомерното азотно торене, което повишава чувствителността на растенията към заболяване. Задължително е да се провежда редуване на културите, като лалетата идват поне след 4-5 години на същата площ. Да се засажда на леки, добре дренирани почви. Внимателно да се отстраняват всички видимо болни луковици след изваждането и преди засаждането. Да се обеззаразяват помещенията за съхраняване с формалин 1:40 за 48 часа, последвано от добро проветряване.

Освен посочените агротехнически мероприятия, основно значение в борбата с ботритисното гниене има химическата защита. Препоръчва се непосредствено преди засаждането луковиците да се потопят за 20 минути в разтвор от ридомил голд МЦ 68ВП - 0,25 %. Преди потапяне на луковиците разтворът добре се разбърква. Може да се ползва няколко пъти.

По време на вегетацията, след като кълновете са достигнали 8-10 см, започват пръсканията. Задължително се прибавя прилепител поради восъчния налеп по листата. Целта е максимално да се запази листната маса и да се удължи вегетацията, за да се получи добър добив от луковици. Препоръчва се роврал 50 ВП - 0,2 %, сумилекс 50 ВП - 0,2 %, купроцин супер - 0,4 % и др. В зависимост от климатичните условия интервалите на пръскания трябва да бъдат 8-10 дни.

Кореновото гниене засяга цветя и зеленчуци

Причинява се от гъбата Pytium spp. Патогенът не е специализиран и има широк кръг гостоприемници от цветните и зеленчукови култури. Силно нападнатите луковици не се формират, а по-слабо инфектираните нарастват бавно. Цветът от тях е дребен или изобщо не се показва. По корените първо се появяват ръждиви чертички. Те бързо се уголемяват. Основни причини за появата на болестта са влажната неотцедлива почва, както и наличие на гниещи остатъци или неразложен напълно оборски тор.

Борба - Почвата за лалета трябва да е лека, за да не задържа излишна влага. Преди засаждането луковиците да се потопят за 20 минути в някой от фунгицидите превикур 607 СЛ -0,2 %, дитан М 45 - 0,2 % и др.

Вируси "изпъстрят" цветовете

От вирусните болести най-опасно е Прошарването или известно още като "пъстроцветие". Причинява се от Tulip breaking virus . Това и най-разпространената вироза по лалетата. Пренася се чрез листните въшки и сока на болните растения. По листата и цветоносните стъбла на заразените екземпляри се появяват жълтеникави ивици и щрихи. Цветовете на по-интензивно обагрените сортове се прошарват в различна степен, което някога се преценява като ефект. Болните растения обаче са по-дребни и образуват по-малко заместващи луковици.

Борба - Трябва да се използват луковици само от здрави растения. През вегетацията болните се изкореняват, изнасят се от площта и се унищожават. Когато се режат цветовете, ножовете се дезинфекцират. Не се допуска разпространяване на листни въшки, като се пръска предпазно и при първа поява на единични екземпляри с някой от следните препарати: децис 2,5 ЕК - 0,05 %, вазтак 10 ЕК 0,03 %, карате 2,5 ЕК -0,02%, суми алфа 5 ЕК 0,02 %.

Луковият акар вреди и на лалетата

От неприятелите опасен за лалетата е луковият акар. Насекомите се пренасят най-често с посадъчния материал. Нападат дънцето на луковиците, където се хранят. Цветовете на нападнатите растения имат закържевял вид. Повредените луковици остават по-дребни, а при изваждането се вижда, че вътрешността им е пълна с акари. Нападнатите растения обикновено загиват, а акарите се прехвърлят на съседните здрави.

Борба - Препоръчва се като предпазна мярка по време на съхраняването луковиците да се обеззаразяват с обгазяване чрез изгаряне на нафталин - 1 кг за 100 куб. м луковици. Може да се приложи и потапянето им за 20 минути в разтвор от актелик 50 ЕК -0,15 %.

Втебеширяването е физиологична проява

Освен болести и неприятели, по лалето може да се проявят и физиологични повреди. Една от тях е втебеширяването. При нея отначало луковичките са меки и воднисти. По-късно се втвърдяват и придобиват вид на бял тебешир. Вероятни причини за това са преждевременно изваждане на луковиците, преди да се узрели, съхраняването им при висока температура и престояване дълго време на преки слънчеви лъчи след изваждането.

Сортове

Над 10 000 са групирани в 15 групи според външния вид и качествата

Поради големия брой сортове е създадена класификация на градинските лалета още в първата половина на 17 в. Известни са над 10 000, групирани в 15 групи в зависимост от външния си вид и стопански качества. Представяме ви само тези, които са утвърдени и можете да намерите на нашия пазар или да си изпишете по каталог. Голяма част от тях са внесени от фирмата "Булхерба" през есента на 2003 и 2004 г.

Първа група

Цветовете са просто устроени, показват се най-рано

В нея са включени най-рано цъфтящите сортове, а цветът е просто устроен. Формата на цвета е чашовидна. Те са най-подходящи за ран форсаж.

Apricot Beauty (Кайсиева красавица) - баграта на цветовете е кайсиево-розова с почти бяла периферия. Тичинките са тъмни. Цветоносната дръжка е 30 см.

Athlet - цветовете са бели. Цветоносната дръжка е здрава, до 45 см.

Bellona - цветовете са едри, интензивно златистожълти. Дънцето, тичинковите дръжки и тичинките са жълти. Цветоносната дръжка е много здрава, 30 см. За форсаж от 1 януари.

Brilliant Star - цветовете са средно едри, широко отварящи се. Баграта им е пурпурночервена. Въпреки че е признат още през 1906 г. и е чувствителен на болести, продължава до днес да е сред предпочитаните сортове. За форсаж от 1 декември. Коефициентът на размножаване е нисък.

През 1930 г от него е получен сортът Brilliant Star Maximum, който е с по-едри цветове.

Сouleur Cardinal е с пурпурночервени едри цветове със сив восъчен налеп от външната страна на перигоните. Достига 35 см. За форсаж от 25 януари.

Doctor Plesman е със средно едри, блестящо пурпурночервени цветове. Дънцето е черно, обхванато от жълт кант. Има приятен аромат и е дълготраен. Цветната дръжка е здрава, с власинки. За форсаж от 10 януари. Flair - цветовете са карминеночервени с по-светли пламъци. Цветоносът е нисък. General de Wet е с едри цветове, оранжево обагрени, ароматни, отварят се широко. Тичинките са жълти. Достига 30 см. За форсаж след 1 януари. Keizerskroon синоним Grand Duc - цветовете са едри, интензивно червени с широки жълти краища на перигоните. Цветоносната дръжка е здрава, покрита с власинки, 35 см. Въпреки че е над 200 години и че прирастът на луковици е малък, сортът се цени за форсаж от 1 февруари. Olga - цветовете са виолетово-червени, с розово-бяла периферия. Цветната дръжка е здрава, достига половин метър. Сортът е подходящ за термично третиране преди топлия форсаж. Prince of Austria, синоними Prinz von Osterrreich и Prins von Ostenrijk - с едри цветове, оранжево-пурпурни. Дънцето и тичинковите дръжки са жълти. Цветоносното стъбло е здраво, гладко, 35 см. За форсаж от 5 януари. Princess Irene - цветовете са едри, тъмнооранжеви с пурпурно-розови пламъци от външната страна на перигоните. Цветното стъбло е много здраво, бронзово, 35 см. За форсаж от 25 януари. Sunburst - цветовете са едри, жълти с червени преливащи се пламъци от външната страна на перигоните. Дънцето е жълто, зелено-черно щриховано. Тичинките са жълти. Цветоносното стъбло е здраво, 40 см високо. За форсаж от 1 февруари.

Втора група

Кичести за градината, може и в саксия

Сортовете, включени в тази група, цъфтят едновременно с простоцветните ранни. Броят на перигонните листа е голям, което придава кичестост на цвета. Цветната дръжка е от 25 до 40 см. Всички те се много ефектни за засаждане в градини и паркове. В последните години стана модно да се форсират в саксии. Ефектът е голям, тъй като цветовете може да се получат за коледните и новогодишните празници. В тази група се отнасят сортовете:

Cardinal Mindszenty - силно кичестите цветове са бели, изпъстрени от фини зелени чертички. Цветоносът е 30 см. Един от модните сортове, търсен от домакините за форсиране в саксии. Целта е да се получат цветове за коледните празници. Dante е с едри, кървавочервени цветове. Достига 30 см. За форсаж от 10 януари. Еlectra е средно кичест. Баграта на цвета е карминеночервена. Периферията на перигона е малко по-светла и леко накъдрена. Много ценен както за засаждане в групи, за производство на рязан цвят и за ран форсаж до 10 януари. Fringed Beauty -цветовете са цинобърно червени с жълти краища на перигоните, периферията им е ресничеста. Един от най-красивите в тази група. За форсаж от 1 януари. Цветоносните дръжки са до 30 см. Monte Carlo - баграта на цветовете е жълта. Цветната дръжка е здрава. Един от най-високите сортове от тази група - достига до 40 см. Mr.van der Hoef синоним Yellow Murillo - цветовете са жълти. Цветната дръжка е до 25 см. За форсаж от 25 януари. Orange Nassau -цветовете са керемиденочервени с оранжево-червени краища, едри. Цветоносът е висок 25 см. За форсаж от 10 януари. Peach Blassom е с едри цветове, в началото на цъфтежа пастелнорозови, като постепенно потъмняват. За ран форсаж от 15 януари. Stockholm - цветовете са червени. Willemsoord - цветовете са карминеночервени с бели краища на перигоните. Достигат 30 см. За форсаж от 15 януари.

Трета група

Отглеждат се на открито, подходящи за средно ран форсаж

Сортовете от тази група са получени в началото на 20 в. от кръстосването на простоцветни ранни с простоцветни късни сортове. Затова най-характерната им черта е, че са със средни срокове на цъфтеж. Цветовете са чашовидни, едри, с ярка багра. Подходящи са за средно ран форсаж. Цветоносът достига до 70 см. Отлични сортове за отглеждане на открито. Тук са включени:

Abu Hassan -цветовете са обагрени в бордо с жълт кант. Adorno - баграта на цветовете е бакърено-оранжева с кафяво-жълти краища. Цветното стъбло е здраво, гладко, 55 см. Температурно третирани луковици се форсират през декември, а нетретираните - през януари.

Аjax e червен красавец, Atom се форсира до 20 януари

Ajаx - баграта на цветовете е червена. Alberio - цветовете са вишневочервени, перигоните с тъмнооранжев край. Тичинковите дръжки са виолетово-червени, тичинките и прашеца - брилянтово виолетови. Цветоносната дръжка е здрава, 45 см висока. Сортът е с висок размножителен коефициент. Attilla - баграта на цветовете е пурпурночервена. Atom - цветовете са едри, тъмночервени. Тичинковите дръжки и тичинките са пурпурни. Цветната дръжка е здрава, 45 см. За форсаж от 20 януари. Arabien Mystery - баграта на цветовете е тъмнолилава, с едва забележим бял кант по периферията. На височина достига 30-40 см. Подходяща е за форсиране в саксии. Aureola - цветовете са едри, светлочервени с оранжево-златист кант. Дънцето и тичинковите дръжки са жълти, тичинките - пурпурни. Цветната дръжка е здрава, гладка, 50 см. За форсаж след 25 януари. Cassini - баграта на цветовете е кафяво-червена. Достига 40 см. Crater - цветовете са средно едри интензивно червени. Тичинковите дръжки са синьо-бели. Цветоносът е 45 см високо с власинки. За форсаж от 15 януари.Don Quichote - цветовете са розови. Dreaming Maid - баграта на цветовете е много оригинална, опушено светлорозова с кремав кант. Edith Eddy- цветовете са едри, карминено-пурпурни с бял кант по периферията на перигоните. Тичинките са виолетови. Цветоносът достига 65 см височина. Размножителният коефициент е висок, но едрите луковици са малко. Трудно се форсират.

Golden Melody грее в жълто, Nivea e чисто бяла

Elmus - цветовете са едри, карминеночервени с бял кант. Тичинките са тъмнопурпурни. Сортът е подходящ за термично третиране.

Размножителният коефициент е висок. Цветоносът достига 50 см. Fidelio - баграта на цветовете е розово-червена с оранжеви краища на перигона. Цветната дръжка е здрава, 50 см висока. Garden Party - цветовете са кремаво-бели с широк цикламен кант. Той е вариант на сорта Pink Beauty. Golden Melody - баграта на цветовете е жълта. Цветната дръжка - 55 см. Korneforos е с едри цветове, светлочервени. Тичинковите дръжки са бели, тичинките са виолетови. Дръжката е груба, здрава, покрита с власинки, достига 50 см. Луковиците от първа величина израстват добре, но дребните луковички са малко на брой. За форсаж от 1 януари. Krelage,s Triumph - цветовете са средно едри, карминеночервени. Дънцето е зеленикаво-черно, с тесен жълт кант. Тичинковите дръжки и тичинките са черни. Цветната дръжка е здрава, 40 см. Подходящ за температурно третиране, за да се форсира от 15 декември. Размножителният коефициент е висок. Leen van den Mark с червени цветове с бял кант. Lustige Witwe, синоним Meery Widdow - баграта на цветовете е блестящо розово-червена с бяло завършващи перигони. Високи са 50 см. За форсаж от 15 декември. New Design - цветовете са нежно кремаво-розови с тясна розова ивица по периферията на перигона. Nivea - цветовете са едри, чисто бели. Тичинковите дръжки са бели, а тичинките са жълти. Цветната дръжка достига 45 см. За форсаж от 15 януари.

Paul Richter се кипри на дълга дръжка, Paris е по-нисък очаровател

Overdale - с едри цветове, червени със светлопурпурен налеп. Цветната дръжка е висока 40 см. За форсаж от 1 януари.

Paris - средно едри, оранжево-червени с жълти краища на перигоните цветове. Тичинковите дръжки са жълти, а тичинките-виолетови. Цветната дръжка е здрава, гладка, 40 см. За форсаж от 1 февруари. Paul Richter - цветовете са едри, интензивно червени. Тичинките са пурпурночервени. Цветната дръжка достига 60 см. Сортът е подходящ за термично третиране за форсаж още от 25 декември. Perless Pinks - цветовете са едри, матоворозови. Краищата на перигоните са по-светли. Цветната дръжка е гладка, здрава, 35 см. За форсаж от 15 януари. Preludium - с много едри цветове, розово обагрени. Дънцето е бяло. Тичинковите дръжки са бели, тичинките жълти. Цветната дръжка е здрава, гладка, 45 см висока. Prinzess Beatrix. Сортът е вариант от Alberio. Баграта на цвета е розово-червена. Тичинковите дръжки са черни, тичинките черно-виолетови. Цветната дръжка е 50 см. За форсаж от 10 януари. Prominence - с много едри цветове, червено обагрени. Дънцето е виолетово-червено с кремав кант. Цветната дръжка е много здрава, гладка, 40 см. За форсаж от 25 декември. Red Giant - цветовете са едри с розово-червена багра. Дънцето и тичинковите дръжки са бели. Тичинките са пурпурни. Цветната дръжка е много здрава, гладка, 45 см. За форсаж от 20 януари. Roland - цветовете са едри, с розово-червена багра и бели краища на перигоните. Дънцето е кремаво-бяло, с фини сиви щрихи. Тичинките са черни. Цветната дръжка е здрава, 60 см. За форсаж от 10 януари.

 Четвърта група

 Дарвиновите хибриди са гиганти на ръст

През 1904 г. фирмата "Туберген" доставила от Турция за Холандия нов вид лале - тюлипа Фостериана. Той предизвикал интерес у цветарите, тъй като се отличавал с изключително едри цветове, появяващи се по-рано от познатите дотогава най-ранни сортове. Имал само един голям недостатък - ниска продуктивност. Това било пречка за бързото му разпространяване. Красотата на този вид лале дала повод на селекционера Лефебър да започне да го кръстосва със сортове лалета от тогавашната група "Дарвин", отличаваща с голяма продуктивност на луковици. В кръстоските дарвиновите лалета участвали като майчини, а фостериана - като бащини растения. От множеството кръстоски като сортове се утвърдили тези, които наследили формата и родовитостта на дарвиновите, а баграта и едрината на фостериана. В резултат Дарвиновите хибриди са с едра изящна форма на цвета и ярка багра. Тъй като броят на хромозомите е n - 36, то височината им е гигантска за вида - до 75 см. Сортовете са подходящи за засаждане на открито и за студен форсаж. При умело регулиране на температурата - с 1-2 градуса по-ниска от обикновено приетата, може да се ползват по изключение и за топъл форсаж. Тази група след 1960 г. включваше много сортове, но сега броят им е много намален.

Apeldorn е с едри оранжеви цветове, Empire State е доматеночервен

Apeldorn - цветовете са много едри, оранжево-червени. Ниско отвън основата е жълта. Тичинковите дръжки и тичинките са черни. Цветната дръжка е здрава, 55 см. Ако луковиците са третирани термично, може да се подложат на форсаж от 15 януари, а не третирани - от 1 февруари. Apeldorn Elite е с алено-червени цветове с жълто на края на перигона. Beauty of Apeldorn - (Красавицата на Апелдорн) - баграта на цветовете е интензивно жълта с фино разпилени нежни червени чертички, предимно в основата. Достига до 60 см. Подходящ е за засаждане на открито и за студен форсаж под парникови рамки. Dover - цветовете са обагрени в розово-червено до оранжево. Тичинковите дръжки са черни, тичинките - виолетови. Достига 55 см. Elizabeth Arden - баграта на цвета е тъмнорозова до червена. Empire State - едрите цветове са доматено- червени. На височина достига 55 см. Franklin D. Roosvelt - цветът е едър, блестящ . Баграта му е оранжево-пурпурна. Дънцето е черно с жълт кант. Достига 60 см. За форсаж през втората половина на януари. General Eisen Houwer - цветовете са едри с оранжево-червена багра. Тичинковите дръжки и тичинките са черни. Дръжката е здрава, над 60 см. Форсира се след 1 февруари. Golden Apeldorn - баграта на цветовете е златисто-жълта. Дънцето и тичинките са черни, което е нежелателно. Golden Oxford - цветовете са тъмножълти. Gordon Cooper - цветовете са розови, изпъстрени с червено.

Gudoshnik има 75 см ръст, London е цинобърночервен

Gudoshnik - цветовете са много едъри, когато се разтвори, е като голяма купа. Баграта е жълта с червени пламъци, които с времето се увеличават така, че преди прецъфтяването преобладава червеното. Тичинките са черни. Цветната дръжка е здрава, покрита с власинки, 75 см. Това е гигантът сред лалетата. Може да се форсира едва след 25 януари. Holland,s Glorie (Славата на Холандия) - цветовете са много едри, оранжево-пурпурни. Дънцето е черно-бронзово с много тесен жълт кант. Тичинките са черни. При по-висока температура цветовете се отварят широко, но вечер, както и при другите сортове, се затварят. За съжаление вече не са с изящната си форма. Дръжката е много здрава, към 70 см. Jellow Dover - баграта е яркожълта. Lefeber,s Favourite - цветовете са едри, пурпурночервени. Отвън има малка жълта основа, а отвътре дънцето също е жълто. Възможно е да се форсира през втората половина на февруари, но при температура 180С. London - цветът е много едър, цинобърночервен. Дънцето е бронзово-черно с жълт ореол. Тичинките са черни. Цветната дръжка е здрава, покрита с власинки. Може да се форсира след 1 февруари. Oxford - цветовете са оранжево-червени. Дънцето е жълто. Тичинковите дръжки и тичинките са черни. Цветната дръжка е здрава, покрита с власинки. Достига над 60 см. Може да се форсира след 25 януари. Red Matador - баграта на цветовете е карминеночервена с цинобърен край на перигона. Отвътре е пурпурна. Дънцето е жълто. Дръжката е здрава, но не много висока - до 55 см. Това е един от най-късните сортове от тази група. Подходящ е за форсаж в студени парници. Spring Song - цветовете са едри със светлочервена багра. Дънцето е кремаво-бяло. Дръжката е здрава, до 70 см.

 Пета група

 Простоцветни, цъфтят късно, отлични са за отглеждане в паркове

Сега тази група е получена, като са събрани всички сортове с прости цветове, които цъфтят късно. Тук са отнесени и някои сортове от бившите групи в старата класификация, наричани Дарвинови и Котаж. Цветовете са елегантно изтеглени, с цилиндрична форма и светли багри. Височината на дръжките е от 40 до 60 см. Всички те са подходящи за отглеждане в паркове. От тях обаче може да се реколтира рязан цвят на открито, а някои да бъдат подложени по изключение на форсаж. Тук се отнасят:

Advance - с много едри цветове. Баграта е розово-червена, а краищата на перигона са пурпурни. Отвътре са ярко пурпурно блестящи. Дънцето е синьо-виолетово. Тичинковите дръжки и тичинките са виолетови. Цветоносът е здрав, с власинки, достига 65 см. Поддава се на форсаж.

Albino има висок размножителен коефициент

Аlbino е с чисто бели едри цветове. Тичинковите дръжки и тичинките са жълти. Цветните дръжки са високи до 40 см. Има висок размножителен коефициент. Aristokrat е с едри, затворени цветове. Обагрени са светло пурпурно-виолетово, като краищата на перигоните са по-светли. Дънцето е бяло със син ореол. Цветната дръжка е стройна, 60 см. Може да се форсира от 15 януари. Bartigon - баграта на цветовете е карминеночервена. Дънцето е синьо-бяло, а тичинковите дръжки - синьо-черни. Тичинките са виолетови. Цветната дръжка е права, здрава, 60 см. За форсаж от 15 януари. Bleu Aimable - цветовете са средно едри, обагрени в лилаво. Цветната дръжка достига до 60 см. Campfire - цветовете са средно едри с кървавочервена багра. Тичинковите дръжки са тъмносини с бял налеп, а тичинките са виолетови. Стъблото е гладко, до 60 см. За форсаж от 15 януари. City of Haarlem е с едри цветове, тъмно кървавочервени. Дънцето е виолетово-черно, обхванато от бял кант. Тичинките са черни. Цветните дръжки са много здрави, гладки, в горната част бронзови, 70 см. Може да се форсира от 1 февруари.

Clara Butt е от най-старите сортове

Clara Butt - цветовете са средно едри, обагрени пастелно - розово. Тичинковите дръжки са тъмносини, тичинките - тъмновиолетови. Цветните дръжки достигат 50 см. Този сорт може да бъде форсиран в края на февруари, ако преди засаждането луковиците се съхраняват осем седмици при температура 200С. Това е един от най-старите сортове - създаден е още през 1888 г. Demeter - баграта на цветовете е розово-червена. Дънцето е бяло, тичинковите дръжки - също. Тичинките са жълти. Цветоносите са гладки, здрави, зелено-розови, може да достигнат до 70 см. Размножителният коефициент е висок. Сортът е подходящ за термично третиране и ран форсаж още от 20 декември. Gander (Гъсок) - баграта на цветовете е виолетово-червена, достига до 50 см. Подходящ е за отглеждане в паркове и за реколтиране на рязан цвят. Georgette - цветовете са жълти с оранжево-червени ивички по края на перигоните. Golden Harvest - цветовете са едри, лимоненожълти. Тичинките и тичинковите дръжки също са жълти. Цветните дръжки са здрави, гладки, високи до 70 см. За термично третиране и форсаж до 10 януари. Halcro - цветовете са едри, пастелно тъмночервени.

Niphetos е чувствителен на гъбни болести

Niphetos е с едри, кремаво-жълти цветове, към края на цъфтежа почти бели. Дънцето и тичинките са жълти. Цветната дръжка е здрава, гладка, на височина достига до 70 см. Подходящ за форсаж от 20 януари. Прирастът на луковици е добър. Сортът е чувствителен на гъбни болести. Orange Bouquet - баграта на цветовете е наситено оранжево-червена. Оригиналното е, че на един цветонос има по 3-5 цвята на дълги дръжка. Orange Triumph - цветовете са оранжево-червени с бронзов руменец. Цветната дръжка достига 50 см. Може да се форсира от 20 януари. Picture - баграта на цветовете е розово-лилава. Той е много различен по строеж от цветовете на останалите сортове. Перигоните са с увиващи се навътре краища. Дръжката на цвета е груба и достига 60 см височина. Размножителният коефициент е добър, при това се получават много едри луковици. Създаден е през 1949 г. Princess Elisabeth - цветовете са средно едри с розова багра. Тичинковите дръжки и тичинките са черни. Цветната дръжка е здрава, до 65 см. Може да се форсира от 25 декември. Princes Margaret Rose - баграта на цвета е жълта, отначало с червена чертичка по ръба на перигона, която непрекъснато се увеличава и в края на цъфтежа са се оформили червени пламъци. Тичинките са жълти. Цветната дръжка е много здрава, достига 60 см. Подходящ е за отглеждане на рязан цвят на открито и за украса на паркове и градини. Prunus - цветовете са розови. Тичинковите дръжки и тичинките са черни. Дръжката е здрава, 60 см висока. Подходящ е за форсаж от 25 януари.

Кралицата на нощта е черна

Queen of Night (Кралица на нощта) - баграта на цвета е много тъмнолилава, почти черна, с блестящ налеп като кадифе. Цветоносното стъбло е здраво, до 70 см. Може да се форсира от 25 януари. Red Pitt - баграта на цветовете е кървавочервена, като краищата на перигоните са по-светли. Дънцето е бяло-виолетово. Тичинковите дръжки и тичинките са черни. Цветната дръжка е здрава, до 60 см. Rose Copland - цветовете са обагрени в лилаво-розово. Дънцето е синьо-бяло. Тичинковите дръжки и тичинките са черно-сини. Цветната дръжка е здрава, 60 см висока. Сортът е подходящ за термично третиране и се форсира от 25 декември. Има висок размножителен коефициент. Sorbet - много оригинален с чашовидните елегантни цветове. Баграта им е кремава, с неясно очертани червени пламъчета. Много е подходящ за оформяне на масиви и за производство на рязан цвят. Sweet Harmony - цветовете са с цилиндрична форма, обагрени лимоненожълто с кремав край на перигона. William Pitt - баграта на цветовете е червено-розова. Дънцето е сиво-синьо. Тичинковите дръжки са черни, а тичинките - пурпурни. Висок е до 60 см. Подходящ е за термично третиране. Нетретираните луковици се форсират от 5 януари.

Шеста група

Лилиевидните лалета са кокетни, красят градините

Тези сортове са резултата от кръстосване на сортове от бившата група Дарвин с Tulipa retreflexa. Характеризират се с кокетна форма на цвета. В горната си част перигоните са силно стеснени, на върха заострени, леко извити навън. Това са късно цъфтящи сортове. Някои от тях може да се форсират, но болшинството са подходящи за отглеждане на открито в паркове и градини.

Aladdin - баграта на цветовете е пастелночервена с тясна оранжево-жълта ивица по периферията. Отвътре е оранжево-червен. Дънцето, тичинковите дръжки и тичинките са жълти. Цветната дръжка е здрава, достига 50 см. Ballade - баграта на цветовете е цикламено-лилава с кремави краища на перигоните. Цветната дръжка е около 60 см и е много здрава. Подходящ е за отглеждане на открито. Mariette - цветовете са виолетови до тъмнорозови. Дънцето и тичинковите дръжки са бели, а тичинките - жълти. Дръжката на цвета е здрава, 55 см. Maytime - баграта на цветовете е виолетово-червена.Queen of Seba - баграта на цвета е карминеночервена с бронзов блясък. Краищата на перигона са оранжево-жълти. Дънцето и тичинките са черни. Цветната дръжка е здрава, гладка, до 60 см. Marilin - цветовете са кремаво-розови, с преобладаващи светли линии. West Point - баграта на цветовете е жълта, на тичинките - също. Цветната дръжка е здрава, гладка, достига 50 см. White Triumphator - цветовете са едри, бели. Дънцето, тичинковите дръжки и тичинките са жълти. Цветоносното стъбло е много здраво, покрито с нежни власинки, достига 60 см. За форсаж от 10 януари.

Седма група

Ресничести с много фини крайчета, екзотични

В тази група сортовете са простоцветни, цъфтят късно. Всички те са с много фино нарязани крайчета на периферията. В тях се крие много красота и екзотика.

Bellfower - цветовете са розови. Blue Heron - баграта на цветовете е лилава. Burgundy Lace - цветовете са тъмно розово-червени. Тичинките са светли. Сrystal Beauty - с червени цветове. Hamilton - баграта на цвета е златисто-жълта. Цветната дръжка достига до 65 см. Подходящ е за засаждане в паркове и градини. Maja - баграта на цвета е жълта. Sundew - цветовете са средно едри с червена багра. Дънцето е бяло-виолетово. Тичинките са черни. Цветната дръжка е здрава, гладка, 60 см. Swan Wings - цветовете са бели. Цветната дръжка достига 55 см. За форсаж в сандъчета и саксии.

Осма група

Зеленоцветните - за вази и паркове

Това са простоцветни, късно цъфтящи сортове. Характерният обобщаващ белег е, че баграта на перигоните е частично зелена. Те са оригинални с това, че се отличават от типичната за лалетата форма, тъй като понякога перигоните са леко асиметрични. Подходящи са за получаване на рязан цвят от открити площи, както и за зацветяване на паркове и градини.

Artist - цветовете са лакердоворозови с оранжево-жълти и зелени пламъци. На височина достига 30 см. Golden Artist - баграта на цветовете е жълто-зелена. Цветната дръжка достига 30 см. Greenland - цветовете са млечнорозови със зелени шарки. Green Spot е с бели със зелени ивици по средата на перигоните цветове. Hummingbird - баграта на цвета е патешкожълта със зелени ивици.

Девета група

Рембранд са пъстроцветни

Това са сортове с двубагрени цветове, най-често на пламъци или взаимно преплитащи се. Размножителният коефициент е нисък. Някога високо ценени, сега те са почти на изчезване, особено ако пъстролистието е предизвикано от вируси. Бъдеще имат само сортове, които са мутации с пъстри цветове. В този случай те се разпознават по това, че пламъците се повтарят в голяма закономерност по цветовете на всички екземпляри от насаждението. Цветовете са едри, а цветните дръжки достигат 45-75 см височина.

Cordell Hull - с кърваво-червени цветове с бели пламъци. Цветната дръжка достига 60 см. Insuljnde - баграта на цвета е виолетова с жълти пламъци. Montglomery - с бели, изпъстрени с червено цветове. San Marino - цветовете са червено-жълти.

 Десета група

 Папагаловите лалета са с къдрави перигони

Към тази група се отнасят сортове с къдрави перигони. Интересен е фактът, че всички те са получени от сортове с прости цветове. Кръстосването им с други сортове не дава в потомството индивиди с папагалови черти. Това качество се предава само при размножаване чрез луковици. Някои от сортовете са подходящи за форсаж или за отглеждане за рязан цвят Много атрактивни са за отглеждане в саксии.

Bird of Paradise - (Райска птица) - цветовете са червени с жълт кант по периферията на перигоните. Black Parrot - баграта на цвета е много тъмно лилава.Тичинките са черни. Цветната дръжка достига 55 см. Blue Parrot - с виолетови цветове. Късен сорт, дръжката на който достига 60 см. Estella Rijneveld - цветовете са червени, прошарени в бяло. Достигат 50 см. Fantasy - цветовете са тъмнорозови с нежни зелени чертички. Тичинките са виолетови, тичинковите дръжки са тъмно- сини, Цветната дръжка е много нежна, достига 55 см. Fiere Bird - цветовете са яркочервени със зелени петна. Тичинковите дръжки са черни с бели връхчета, тичинките са тъмнопурпурни. Цветната дръжка е нежна, гладка, достига 50 см. Flaming Parrot (Пламтящ папагал) - баграта на цветовете е светложълта с широки червени ивици по средата на перигона. По периферията красиво накъдрен. Цветоносът достига 40-60 см. Karel Doorman - с керемиденочервени цветове с тесни жълти ивички. Дънцето е кремаво-бяло, тичинките - черно-пурпурни. За форсаж от 10 януари. Red Parrot - цветовете са пастелночервени. Цветната дръжка достига 70 см. Rococo - с керемиденочервени цветове. В основата външните перигони са леко деформирани, със зелено петно. Отвътре са по-светли. Цветната дръжка едва достига до 35 см. Texas Flame - сортът е късен, цветовете са жълти с червени пламъци. Цветоносът е 35-40 см висок. Texas Gold - баграта на цветовете е жълта, сортът е късен. Цветната дръжка е 60 см. White Parrot - цветът е чисто бял, едър, отваря се широко. Цветната дръжка е здрава, едва 35 см.

 Единадесета група

 С кичести, късно цъфтящи цветове

В тази група се отнасят късно цъфтящи сортове с кичести цветове, подобни на божур, затова се наричат още Божуровидни. Цветните дръжки са високи от 40 ди 60 см. Не са подходящи за форсаж. Препоръчват се за засаждане в цветни лехи и в паркове, както и за форсиране в саксии.

Allergette - цветовете са едри, червени, с жълт кант на перигоните. Angeliqu - баграта на цветовете е много нежно бледорозова. Тичинковите дръжки и тичинките са жълти. Bonanza - цветовете са карминеночервени в основата и наситеножълти в горната част на перигоните. Carnaval de Nice - бели с червени пламъци цветове по средата на перигоните. Цветното стъбло е до 50 см. Отличен сорт за засаждане в цветни лехи и в паркове. Подходящ за форсиране в саксии. Casablanka - цветовете са бели, много кичести. Разтварят се бавно, затова декоративният ефект е продължителен. Цветната дръжка достига 50 см. Mound Tacoma - с кремаво-бели цветове, широко разтварящи се. Тичинките са жълти. Orange Triumph - оранжево-червени цветове с жълта периферия по края на перигоните. Има бронзов руменец. Wirosa - цветовете са много едри, обагрени цикламено до виненочервено. Имат широк кремав кант по краищата на перигоните. Цветонсът достига 35 см. Подходящ е както за отглеждане в градини, така и за форсаж в саксии.

 Дванадесета група

 Ботаническите лалета приличат на звезди

Pастенията са ниски - около 15 - 25 см. Листата са сиво-зелени, понякога са изпъстрени. Цветовете са много едри, грубовати. Когато се разтворят, са като звезди. Започват да цъфтят рано. Подходящи са за алпинеуми и за цветни петна в зелените площи. От многото хибриди като сортове са се наложили сравнително малко.

Concerto - цветовете са млечножълти. Дръжките са къси - около 20 см. Подходящ е за алпинеуми и цветни петна в тревни площи. Stresa (Ударение) - перигоните отвън в средата са пурпурночервено обагрени във вид на триъгълник с широк жълт край. Отвътре са жълти, с червено дънце. Когато се отвори, диаметърът на цвета достига 10 см. The First (Първият) - рано цъфтящ сорт. Отвън цветът е наситеночервен с кремаво по края, отвътре е кремав с червено дънце. Достига 20 см.

Тринадесета група

Fosteriana е с дребни луковички

Тук се отнасят ботанически сортове и хибриди. Цветовете им са едри, най-често оранжево-червени, а понякога жълти. Цветоносът е здрав, от 15 до 40 см висок. Коефициентът на размножаване е много нисък, луковичките - дребни.

Candela (Свещник) - баграта на цвета е чисто жълта. Цветната дръжка е здрава, около 30 см. Madame Lefeber,s. Red Emperor - цветът е много едър, цинобърно-пурпурен с метален блясък. Дънцето е черно, с жълта обиколка. Тичинковите дръжки и тичинките са черни. Може да се форсира до 15 януари. Orange Emperor (Оранжев император) - с оранжеви едри цветове. Достига 30 см. Princeps - отвън баграта е оранжево-червена, отвътре - пурпурна. Дънцето е бронзово черно, с жълт ореол. Тичинковите дръжки са черно-виолетови. Може да се форсира от 15 януари. Чувствителен е на силно слънце. Purissima (Чистота) - Това блестящо кремаво-бяло лале неслучайно носи името си. Много е подходящо за създаване на светли петна в зелените площи.

 Четиринадесета група

 Greigii е с много едри, красиви цветове

Включва всички сортове, произлезли от кръстосването на този вид. На височина растенията достигат от 10 до 70 см. Листата са удължено-ланцетни, сиво- или масленозалени. От горната им страна се очертават антоцианови щрихи, които повишават декоративната им стойност. Цветовете са много едри. Когато в слънчево време са разтварят, диаметърът им достига до 15 см. По форма цветовете са разнообразни, много красиви. Обикновено баграта е чиста - лимоненожълто или оранжева. Много ценно качество е, че свежестта на отрязания цвят се запазва десетина дни. Размножителният коефициент е много висок. Луковиците са едри - теглото им е над 120 грама. Сортовете са много, но заслужава да се споменат:

Oratorio - цветовете са розови. Red Riding Hood - листата са много красиви, с надлъжно изписани антоцианови ивици. Едрият цвят е с червена багра. Дънцето е черно. Trinket - баграта на цвета е червена, с бял кант по периферията на перигона. Zampa - цветовете са едри, бледо жълти. Дънцето е бронзовозелено. Листата са с кафяви ивици. На височина цветната дръжка достига 25 см.

 Петнадесета група

 Включва останалите ботанически видове

Тези видове, които не са намерили място в класификацията, техните разновидности и културни форми, са в тази група. За да не им се обърне специално внимание, причината е, че почти всички са с дребни цветове. Но и в тях се крие особен чар, който при хибридизация понякога дава отлични резултати. Тук са включени видовете:

Тulipa aucheriana, цъфти през април с розови цветове и достига височина едва до 10 сантиметра. Tulupa batalinii - произхожда от Турция и достига до 15 см височина, цветът - до 3 см. Перигоните са заострени, жълти-бронзови. От него произхожда сорт Bright Gem (Ярък скъпоценен камък), който е късно цъфтящ. Баграта на цветовете е жълта, с оранжева основа и заострени перигони. Цветната им дръжка е много къса - едва 15 см.

Tulipa biflora има по два цвята

Tulipa biflora носи името си затова, че на всеки цветонос има по два цвята, но те може да са и до 5. Обикновено са кремаво-бели с голямо жълто дънце. Произхожда от Южна Русия и съседните й страни. На височина достига 15 см. Tulipa Clusiana - произхожда от Афганистан и северните райони на Средиземноморието. Листата са гладки, тесни. Цветовете са 2-4 см дълги, със заострени перигони. Баграта на цветовете обикновено е бяла или са изпъстрени нежно с розово. От него произхожда сорт Cynthia, чиито цветове са червени с широка жълто-зелена периферия. На височина достига 25 см. Tulipa dasystemon е по-известен със синонима T. tarda. Видът произхожда от Централна Азия и е много ценен с това, че растенията изглеждат като букетчета. Цветовете имат по-голямо жълто око в средата. Предпочитат слънчево изложение и добре дренирано място. Tulipa eichleri - произхожда от Кавказ. Цветовете са интензивно червени, много едри.Заострените перигони може да са с жълто кантче или опушени в черно. Tulipa linifolia - среща се в Южна Русия. Листата са тесни, зелени, което е дало името му. Цветовете са червени, с леко заострен на върха перигон, 3-5 см дълги.

Лалета с пет цвята цъфтят в Хималаите

Tulipa praestrans - родината му е Централна Азия. Листата са широки, светло жълто-зелени. Цветовете са яркочервени, до 5 см дълги. На една дръжка има по 5 цвята. Цъфти през март-април. Tulipa pulchella е от Югоизточна Азия. Цветовете са червено-виолетови, със заоблени перигони, така че цветът изглежда като купа. Листата са пастелнозелени, дръжките са къси - 10 -15 см. Tulipa stellata - цъфти свободно по Хималаите с бели, изпъстрени с червено цветчeта. Те са 3-4 см дълги, а дръжката е 20-25 см. Tulipa tubergeniana - среща се в Централна Азия. Листата излизат от дръжката, няколко сантиметра над почвата. През април се появяват дългите 8-10 см червени цветове с черно дънце. Краищата на перигоните са леко вълнисти. Цветната дръжка е до 30 см висока. Tulipa turkestanica - е от Централна Азия. По отношение на изобилие на цветове това е лалето-чудо - на една дръжка има по 9 цвята. Те са кремави отвън и бели отвътре, със заострени перигони, 2,5-3 см дълги.

Всички ботанически видове лалета са отличен материал за селекционни цели. Те придават издръжливост и оригиналност на получените хибриди.