Първата резитба след засаждането на овошките е силна. С нея се определя и височината на стъблото, и мястото на залагането на основните скелетни клони, които при чашовидната корона са единствени. Желателно е да се формират корони с по-ниско стъбло. С това се улесняват резитбите, пръскането и беритбата. Има и корони, при които резитбата след засаждането е много слаба или изобщо липсва. Такива са свободно растящата корона при прасковата и вретеното при ябълката и крушата. Това се прави, за да не се развият силни скелетни клони, а стъблото се оформя допълнително със следващите резитби.

Направете уравновесена корона

Основната задача на резитбите през следващите няколко години след засаждането е формирането на здрава, рядка и добре уравновесена корона. Съвременната тенденция в овощарството е да се формират корони,най-близки до естествените растежни особености на отделните видове, сортове и подложки. Това са т. нар. свободно растящи корони, при които до началото на плододаването растенията се оставят да се развиват свободно, като резитбите са съвсем минимални. След това в продължение на 2-3 години се извършва прореждане като се оформя скелета на короната.

През периода на формирането, независимо от типа на короната, резитбите трябва да бъдат много ограничени, като особено вредни през този период са резитбите за съкращаване на едногодишните леторасти. Това се налага само в случаите, когато тези клонки надхвърлят над 70-90 см дължина. Това често се наблюдава при кайсията, дюлята, сливата и др.

Ъгълът на срастване е важен

Здравината на срастването между скелетните части основно зависи от ъгъла, под който израстват. Колкото е по-голям, толкова срастването е по-добро. При много остър ъгъл клоните се отцепват от водача (фиг. 1). Установено е, че най-подходящ е ъгълът на отклонение от 45 до 60 градуса, а при скелетните разклонения - около 30-35 градуса спрямо хоризонталата. Лошо е срастването и когато клоните са почти еднакви по дебелина с водата, а скелетните разклонения със скелетния клон.