Преди да засадите боровинки, трябва да проучите почвата, климата, продължителността на вегетационният период, екстремните температури и тяхната цикличнвост, валежите. Анализира се и почвата и подпочвата. Трябва да сте информирани и за формата на мястото, наклонът, надморската височина, подпочвените води.

Най-подходящи за боровинката са киселите, богати с хумус, с добро проветряване и редовно снабдяване с вода песъчливо-торфени почви, които имат високо ниво на подпочвените води (70-80 см). Местата могат да са полски, горски или мочурливи с киселинност между 3,5-4,5.

Добре е преди това теренът да не е обработван - да е бил ливада или пасбище. Не бива да се засажда боровинка след картофи, домати и зърнено-житкни култури. Остатъците от корените им влияят зле на микоризните гъбички. С тях боровинката образува в почвата симбиоза и извлича хранителните вещества. Не са подходящи и много ниските места, защото има опасност да се задържа влага.
Площта да може да се полива, ако дъждовете през периода май-септември не са достатъчни или са неравномерни. Важен индикатор, по който ще се съди за това възможно ли е да се получат добри резултати от отглеждането на културната боровинка, са и естествените находища на диворастящи боровинки.

Мястото, определено за боровинки, се почиства от храсти, камъни и растителни отпадъци. След това се извършва предпосадъчна оран на дълбочина 30-40 см. При малки площи мястото се обръща с права лопата на дълбочина 20 см. Засаждането рано през пролетта е за предпочитане. Ако почвите са бедни и с лоша структура, преди изораване да се внесат 500-600 кг на 100 кв. м. След това се изкопават ямки с размер 40х40 см, целта е да се поберат корените. Слага се кисел торф, полуизгнила дъбова шума, борови кори, стърготини и пясък.