Китай със своята удивителна култура привлича вниманието на европееца още от времето на Средновековието. Под влияние на разказите на пътешественици се е сформирал китайския стил, с чието участие в края на XVII-XVIII век е възникнало такова направление и  в ландшафтното изкуство. В него ще намерите съчетание от основните елементи камък - като символ на активното мъжко начало - ян и вода, като символ на женската сила - ин. В свободна планировка задължително ще забележите и ъгълче, от което да се любувате на водата, в което да се усамотите или пък да срещнете приятели. Затова те се оценяват като празнични.

Възникнали под китайско влияние, японските градини пък са по "затворени". Те са предназначени за уединение и размишление.Оформлението на японската градина обикновено не е ярко, не разсейва посетителя от медитацията. За такава градина не е задължително обширно пространство, достатъчна е дори скромна площадка.

Да се захващаме на работа

Изяснете основната си идея, съставете си ситуационен план на двора, оценете релефа, набележете основните зони, определете пътечките и насажденията, като отчетете спецификата на градината. Сред характеристиките на японската градина е нейната сдържаност, съвкупност от изразителни средства, скромност в цветовите решения. Китайският стил обикновено е по-открит и сложен.

Главните "действащи лица", както на китайските така и на японските градини, са камъкът и водата. Те си противостоят, но и се допълват. Можете да използвате и типично източни атрибути. Това може да бъдат бамбукови пръчки в качеството на ограждения и фон за растения, единични камъни или група от тях, изобразяващи традиционни фигури - жерави, костенурки, каменни фенери, пейки и павилиони с характерни островърхи покриви.

Съвсем контректно (снимка)

Площадката се насипва с чакъл или се настила с каменни плочи, допълнени от зелен мъх, а на по-слънчевите места - стелещи се каменоломки, тлъстига, мащерка и други не много ярки покривни растения с дребни листенца. Различните видове покрития комбинирайте едно с друго, така че да изглеждат възможно най-естествено. Дървените настилки леко повдигнати от повърхността на земята са най-характерни за градините с ручеи или езерца.

Почвата изкопана при оформяне на "леглото" на водоема може да се използва за създаване на изкуствени хълмове, островчета, стъпаловидни водни каскади. Бреговете оформете с малки камъни или скални отломки, компактни групи влаголюбиви растения, подръжаващи на природните образци.

В тесните участъци на водоема сложете мостче. Както всички останали елементи в източната градина и този важен детайл е изпълнен в смисъла на традициите. В японските градини мостове се правят от дебели, понякога необработени дъски или дълги каменни блокове. Обикновено те са прави или леко извити над водата. За китайските градини са характерни "гърбави" мостове оцветени в червено и бяло.

Когато мястото не достига

За да оформите кътче в източен стил, трябва да се постараете да го отделите от другите зони на градината, за да не нарушите атмосферата. Това лесно може да се постигне с гъсто засадени храсти, живи плетове, бамбукови прегради или рогозки. В китайските градини пространството често се разделя с цели непрекъснати стени с прорязани в тях прозорци в различни форми.

Сред отличителните белези на източната традиция е и полагането на пътеки. С тяхна помощ се изменя темпото и направлението на движението. Те осъществяват "подготовката" към смяната на картината. Регулирането на ширината и траекторията на пътечката може да промени перспективата, илюзорно да увеличи или намали мястото. Голямо значение има и материалът, от който е направена пътечката. Положени със стъпки големи каменни плочи с неравна повърхност, преминават в настилка с мъх или дребен чакъл.

Растенията - друга традиция (снимка)

Помествайки в градината тревисти растения не е нужно да се стремите към голямо разнообразие на видове. В традиционните градини няма декоративни цветни лехи. Растенията окръжават камъни и настлани пътечки, запълват склонове, обрамчват границите на водоеми. Не присъства никаква симетрия и регулярност, всички насаждения трябва да изглеждат максимално естествено. Често предпочитание се отдава на треви и папрати. Високите мискантуси, вейник и молиния, ниските сеслерии са изключително подходящи за градина в източен стил.

За декоративни дървесни групи и особено за единични екземпляри избирайте растения с причудлив облик. Това може да бъде високата аралия, японски церцидифилиум. При създаване на "художествени вариации" на тема градина в източен стил, важно е да съхраните съзерцателния характер на композициите.