Ако изложението е слънчево, без колебание може да се обвие оградата с рози. Подходящ сорт от пъстроцветното многообразие сортове рози е китайската жълта увивна роза Hugonis. От май слънчевата прелест е окичена с безброй нежни жълти цветове, като цъфтежът започва от върховете на горните клони и следва надолу и към вътрешността. Тази роза макар че е с по-дребни цветове и без ухание, но с нежността и продължителния си цъфтеж не отстъпва с ценните си качества на ароматните чайно-хибридни рози. От тях дивата китайска роза е много по-издръжлива на болести и студ. Тънките дълги клони са обсипани с тревисто-зелени листа.

Отглежда се по-лесно и не се нуждае от подрязване всяка година. Само трябва напролет да се изрежат до основа измръзналите и остарели клони. Познатият начин на отглеждане е вегетативният метод, чрез зелени резници след прецъфтяването. Освен слънцето розите обичат плодородните почви, затова е добре да се нагоряват с оборски или изкуствен тор.

Лоницерата (снимка) крие в пазви цветовете си. Освен че плътно ще обвие ограда или стълб, предпазва двора и градината от уличен прах и дим. Разклонява се бързо и увива гъвкаво оградите. На височина достига 2-3 м. Листата са овални, със заострен връх, наредени срещуположно на дъговидно-извитите клони, приседнали или на къси дръжки. В пазвите на листата обикновено са разположени цветовете. Цъфтят през април и май, а цветните багри са различни: бели, жълти, розови и червени в различни нюанси и ухания. Има над сто различни вида по форма и цвят. Нокътът расте не само в равнината, но се изкачва и високо в планината до 1000 м. височина.

Издържа на сурови условия: сянка, суша, мраз и не е капризен към почвите. Размножава се чрез зелени резници – вегетативно чрез резници.

Бръшлянът е най-лесен за отглеждане. Той надминава всички по изкачване на огради и нашироко се разполага в тях.  Никой друг храст не може да го надмине по бързина и е признат за “рекордьор” между всички. Бръшлянът е единственият вечнозелен храст много търсен за вертикална украса. Може да се изкачи до 10 м височина благодарение на лепливите си мустачки. Листата му са кожести и лъскави, с наситен зелен цвят и не опадват през зимата.Успешно покрива и освежава силно засенчени стени и огради. Към почвата и климата не е взискателен. Предпочита влагата пред сушата и устоява на вредни газове и дим. Размножава се вегетативно.