Начало › Растения › Съветник › Цветя › › Те омайват с цвят и аромат макар животът им да е кратък

Те омайват с цвят и аромат макар животът им да е кратък

13.05.2017 | Коментари (0)

Към едногодишните видове цветя се отнасят растения, чиито жизнен цикъл на развитие минава за един сезон, а също така и многогодишни видове, които в нашите условия не могат да зимуват на открито, но при отглеждането им чрез разсад цъфтят добре и могат дори да образуват семена.

Всички едногодишни растения можем да разделим условно на две групи - студоустойчиви и топлолюбиви. Топлолюбивите се отглеждат предимно чрез разсад, като се пренасят навън, когато са минали опасностите от повратни студове. Студоустойчивите пък могат директно да се засаждат в лехите в градината, но ако трябва да ускорите цъфтежа им, то и за тях можете да засеете семена за производство на разсад. Посевът също така може да се направи преди зимата, така както се прави за иберисът, богородичките, ешолцията, гипсофилата, невена.

Според сроковете на цъфтеж едногодишните цветя могат да се разделят на три групи:

- Растения, които зацъфтяват след 8-9 седмици след засяването. Тези растения достигат пика си на декоративност и дават узрели семена при засяване на открито: алисум, диморфотека, китайски карамфил, кларкия, невен, гипсофила, иберис, ешолция.

- Растения, които зацъфтяват след 10-12 седмици след засяване. За вегетационния си период те успяват да достигнат пълна декоративност и дават частично узрели семена: годеция, ароматен грах, скабиоза, хелихрисум, акроклинум, салпиглосис.

- Едногодишни, които започват да цъфтят 13-14 седмици след засяване. При засяването в почвата могат да цъфнат, но не дават узрели семена: вербена, лобелия, петуния, градински чай, циния. Растенията от тази група най-добре е да се отглеждат чрез разсад.Едногодишните цветя са подходящи за запълването на празни пространства около многогодишни растения и храсти. Различният им по дължина цъфтеж дава възможност да ги комбинирате по хабитус и окраска и да пробвате различни варианти в продължение на няколко години.

Според използването в градината дизайнът на едногодишните култури могат да се разделят на 5 групи:

- Красивоцъфтящи - за оформянето на лехи, смесени бордюри, групови засаждания.

- Катерещи се - за ветрикално озеленяване, балкони, шпалири, пирамиди.

- Сухи цветя - за зимни букети;

- Почвопокривни - имат яркоокрасени листа, но малко привлекателни цветове - градински чай, цинерария.

- Листнодекоративни - за единични засаждания, в групи, за декориране на домове, беседки (амарант, декоративно зеле, кохия).

Катерливите видове едногодишни растения позволяват за кратко време да украсите участъка, да се създаде плътна зеленина или разноцветни "завеси", които могат да послужат за защита от вятъра и любопитните погледи. Достатъчно е да ги засеете в основата на решетката, перголите, мрежите в гнезда по 3-4 семена или да засадите разсада. По такъв начин се засява ароматния грах, кобеята, латинката, декоративните тикви, тунбергията, турския боб.

Едногодишните изглеждат по-ефектно, когато са засадени на групи по 7-10 растения, а не разхвърляни поединично из участъка. Дори едрите растения - солитери (слънчоглед) изглеждат по-добре на малки групи (3-5 растения). При такова засаждане значително ще облекчите и грижите по тях.

Безценно качество на едногодишните растения е техния чудесен аромат. Алисумът, китайските карамфили, хелиотропът, ароматния грах, матиолата, скабиозата, ароматния тютюн ще напълнят градината с възхитителен аромат, ще създадат прекрасна атмосфера и ще ви повдигнат настроението.

Гърлица (Limonium sinuatum) (снимка) - слънцелюбиво растение, което може да издържи и на засушаване. Не е желателно да преовлажнявате посева. Почваата трябва да е лека, рохкава, песъклива или леко глинеста, умерено плодородна. Засяването на семената се прави февруари-март. Засаждането на младите растения навън става през май. Разстоянието между храстчетата при засаждането трябва да е 30-40 см. Продължителността на цъфтеж е през цялото лято. Гърлицата се използва за създаване на групи, смесени бордюри, в каменни градини, за рязан цвят и за направата на зимни букети.

Прекрасната газания (Gazania splendens) (снимка) - мястото за нея трябва да се избере максимално осветено, с леки, рохкави и плодородни почви. Газанията е сухоустойчиво растение, което не понася праовлажняването на терена. Семената се засяват за разсад през февруари-март, а навън растенията се изнасят в края на май. Разстоянието между тях трябва да е 20-25 см. Цъфти през лятото. Вечер и при лошо време съцветията се затварят. Газанията може да се използва в лехите, за украса на бордюри и дори в алпинеума.

Мезембриантемум кринифлорум (Mesembryanthemum criniflorum) (снимка) - растението е взискателно към условията на отглеждане - то е много топло- и свметлолюбиво, затова при засаждането му трябва да изберете максимално открито и добре осветено място. Почвите за предпочитане е да са леки, рохкави, песъкливи, излишното поливане е нежелателно. Мезембриантемумът обикновено се използва за създаването на килим, за оформянето на предния край на цветната леха или в ампинеума. Семената се засяват през март-април, а разсадът се изнася на постоянното му място в края на май. При засаждането на растенията оставете място между тях около 20 см. Мезембриантемумът започва да цъфти през лятото до септември.

Рудбекия (Rudbeckia hirta) (снимка) - за да си засадите рудбекия, трябва да изберете добре осветено място. За предпочитане е почвата да е рохкава, плодородна, дълбоко обработена. Това растение не обича излишната влага. Семената за разсад трябва да засеете през февруари- март при температура 8-10 градуса, разсадете в края на май. Разстоянието при засаждане е 20-25 см между корените. Цъфти много обилно от началото на юли до есента. За по-добър цъфтеж през сезона трябва да подхраните рудбекията два пъти с течни комплексни торове. Рудбекията се използва в групови насаждения, в смесени бордюри, за рязан цвят. Нискорастящите сортове се засаждат на преден план в лехите, в бордюрите и около пътечките.

Горицвет (Adonis aestivalis) (снимка) - едногодишните видове горицвет са много светлолюбиви. Горицветът предпочита плодородни, дренирани, увлажнени почви, с основна реакция. Киселите почви не са подходящи за него. Семената се засяват в градината в началото на пролетта. Разстоянието между корените при разсаждането трябва да бъде 15-25 см. Горицветът цъфти в началото на лятото, укрясавайки цветовете си с тъмен център. Използва се обикновено за украса на бордюри, каменни участъци и за рязан цвят.

 

 

13.05.2017, Вестник за градината

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Минзухар
Преимуществото да си сред първите цветя, които разцъфват през пролетта, има и своя чар – за тези цветя са създадени и битуват много легенди и поверия.  Образите им са вплетени в народния фолклор, какъвто е случаят с минзухара – цветето с майка мащеха, която го буди рано да рани.

Минзухар
Преимуществото да си сред първите цветя, които разцъфват през пролетта, има и своя чар – за тези цветя са създадени и битуват много легенди и поверия.  Образите им са вплетени в народния фолклор, какъвто е случаят с минзухара – цветето с майка мащеха, която го буди рано да рани.

Минзухар
Преимуществото да си сред първите цветя, които разцъфват през пролетта, има и своя чар – за тези цветя са създадени и битуват много легенди и поверия.  Образите им са вплетени в народния фолклор, какъвто е случаят с минзухара – цветето с майка мащеха, която го буди рано да рани.