Начало › Растения › Съветник › Овошки › › Какви нужди има смокинята?

Какви нужди има смокинята?

18.03.2011 | Коментари (0)

През пролетта е време да се погрижите за резитбата на смокинята. В зависимост от климатичните условия тя може да бъде формирана като едностъблено дърво, полухрастовидно с няколко стъбла и др. У нас се препоръчва храстовидното отглеждане. Това се постига като през пролетта на първата година след засаждането растенията се режат на една-две пъпки над земята. От покаралите леторасти пред втората година се избират 4-5 за формиране на стъблата. През третата година на всяко стъбло се оставят по 2-3 нови растящи клончета, от които се изгражда скелетът на короната.

Резитбата на встъпилите в плододаване дървета се състои в просветляване на короните, премахване на болните и счупените, както и на ниско разположените клони, които пречат на обработките. След студени зими, когато се получават повреди по клонките, не бива да се извършва резитба. Трябва да се изчака развитието на дърветата и когато се открои добре границата на изсъхналата част, се реже до здраво.

Размножаването на смокинята също се извършва през пролетта чрез вкореняване на резници. Те се вземат от едногодишни клончета през есента, след листопада ноември-декември или през март. Трябва да са с къси междувъзлия, дебели 1-1,8 см и дължина 20-25 см. Отрезът в основната част трябва да бъде около 2 см под най-долната пъпка и 1 - 1,5 см над горната връхна пъпка. Резниците могат да бъдат засадени на постоянно място, там където бихме искали да бъде дървото или във вкоренилище. За райони с по-ниски температури това става през март-април, а в по-топлите места може и в края на ноември. Съхранението на резниците се извършва във влажен речен пясък на хладно. Поставят се вертикално, като се оставя само една пъпка и 1-2 см над почвената повърхност. Отгоре се покрива с около 2 см рохкава почва.

Резници се залагат и в добре наторени посадъчни ямки с размери 50/50/40 см. В ямката се поставят 2-3 броя, като впоследствие се оставя най-силният от тях, а останалите се премахват. Грижите за резниците се състоят в редовно поливане и плевене. Възможно е да се появят плодове, които трябва да се премахнат. До есента леторастът може да достигне до 100 см височина. Вкоренените резници се изваждат след листопада, обикновено през ноември. Тази практика изисква особено внимание, тъй като корените са много крехки и нежни.

През пролетта се разрива почвата, която е използвана за зимна защита на дръвчетата със стелеща се форма.

18.03.2011, Илия ПРОДАНОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Предпазете фиданките от пролетните студове
Измръзванията от късните зимни и повратни пролетни застудявания са много често явления. Това се наблюдава най-често при рано цъфтящите видове. И през тази година кайсията, бадема, прасковата, джанката и черешата започнаха да цъфтят още към края на март до началото на април. Цветовете на отделните видове издържат най-много до минус 2-4 градуса, а такива понижения в много райони не са изключени дори през третата десетдневка на април. Още по-чувствителни са младите завръзи, които масово измръзнат дори при краткотрайно понижение на температурите под минус 1-2 градуса.

Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България  за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12  градуса.

Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България  за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12  градуса.