Колкото студена и продължителна да е зимата, тя винаги бива побеждавана от пролетта. Нейните предвестници, цветята, са много, но само едно от тях носи името й - примула (Primula). По тази аналогия руснаците я назовават первоцвет. У нас е позната като иглика. От старинни летописи научаваме, че игликата е била известна на хората още от древността. Смятали са я за лекарство против всички болести. Откриваме я в легендите за боговете, където е представена не само като красиво цвете, но и като много полезно растение.

За да бъде отглеждана като декоративна, за първи път игликата е била пренeсена от немсксите Алпи в Белгия, а по-късно и в Англия. Много скоро отглеждането й в тази страна от мода се е превърнало в страст за любителите цветари. Любопитен е фактът, че през 1730 г. Роберт Фарбърс съставя първият известен ни съществуващ каталог за семена, наречен "Дванадесет месеца цветя". В него игликата е поставена на първо място с двадесет и шест вида.

В резултат на дългогодишни проучвания в ботаническата класификация вече са включени около 600 вида примули. Всички те са многогодишни тревисти растения, които произхождат от Европа, Азия и Северна Амирика. Голяма част от тях се отглеждат като саксийни или градински растения. В отделните страни и континенти приоритетите са различни.

Най-разпространена рано напролет е P. vulgaris, (снимка) наричана малка, безстъблена или още кавказка. Нейните естествени находища са в Крим, Кавказ и по Средиземноморието. У нас ще я намерите по крайбрежната ивица на Черно море. Обитава букови и дъбови гори. Избира умерено влажни, богати на хранителни вещества почви. Включена е в Червената книга на България. От нея се опазват находища в резерватите "Балтата", "Силкосия" и "Узунбоджак". Ще различавате този вид по това, че развива розетка от приседнали листа с набрана повърхност. Цветовете са единични, разположени на къси дръжки. Баграта им е най-разнообразна - бяла, жълта, розова, червена, до синьо-виолетова, много често с по-светло око. Цъфти от февруари до май. Подходящ е за разпръснато засаждане в тревни площи.

През последните години от този вид са създадени много нови хибридни сортове, чиито цветове достигат до 3 см в диаметър. Освен на открито те се отглеждат предимно в саксийки. Тяхно ценно качество е, че при оранжерийни условия цъфтежът им може да се регулира почти за цялата година. Много търсени са през зимата. Когато прецъфтят, растенията може да бъдат засадени в градината, където за едно година укрепват.

От Южен Сибир, Средна и Южна Европа произхожда P. auricula (снимка) . Наричат я още игликата с гладки листа. Те са полуизправени. Покрити са със сиво-бял восъчен налеп. Достига на височина до 15 см. Цветовете са събрани по 15-20 в сферично съцветие. Най-често са обагрени в червено-кафяво с жълт център. От този вид са създадени много сортове, които се използват предимно в цветни лехи и алпинеуми. Размножава се със семена, които се засяват през януари-февруари. Напролет поникналите млади растения се пикират в сандъчета, след което се засаждат на постоянно място.

Много оригинална е P. denticulata - топчестата иглика. Тя произхожда от Китай и Хималаите. На височина достига 25-30 см. Листата й са удължено овални, покрити с восъчен налеп. Цветовете са събрани по много в кълбовидни съцветия, 5-8 см в диаметър. Най-често са лилави или розови, рядко бели или червени. Обича почвата да е винаги влажна. Предпочитана е за оформяне на лехи или бордюри край водни площи, паркове и градини.

Рядко срещана, но търсена и високо ценена в Европа е P. frondosa (снимка) . Естествените й находища са само на Балканския полуострав, и най-често в Средна Стара планина. Ще я откриете по връх Ботев, Триглав, Зли връх, около хижа Рай. Някои от находищата се намират в резерватите "Джендема " и "Стара река". За да бъде опазена, е включена в европейския списък на редките ендемитни растения като застрашен вид. Листата на тази иглика са овални до обратно яйцевидни с клиновидна основа. Периферията им е целокрайна или с неясно различими зъбци. Горната им повърхнаст е тъмнозелена, а долната е като посипана с брашно. Цветоносът е около 10 см дълъг и завършва с десетина цвята. Венчето започва с тръбичка и завършва с коронка, чиито пет дяла са сърцевидно врязани. Обагрени са бледовиолетово. Всеки цвят е около 1 см в диаметър. Растенията предпочитат затревени места край потоци. Когато ги засаждате, им определяйте сенчести места, където почвата е постоянно влажна.

Към модерните видове иглики се отнася P. vialli (снимка) . Нейните естествени находища са в Азия. Различава се от останалите иглики по това, че оформя плътни туфички и множество силно удължени ланцетни листа. Те са покрити с фин брашнест налеп, който им придава фантастичен чар. Дребните, подобни на камбанки цветчета са наредени плътно върху вретеновидни, здрави, елегантно изправени съцветния, до 30 см високи. Цветчетата започват да се отварят от основата към върха, което продължава дълго време през юни-юли. Баграта на разтворените цветчета е нежна лавандулово-розова, а тази на пъпките и на прецъфтелите цветчета - червена.

Така лехите от примула виали по време на цъфтеж изглеждат приказно изпъстрени в пастелни багри. Тази иглика е студоустойчива. Понася полусянка и влажни почви, богати на хранителни вещества. Важно е те да не са варовити. Растенията са много подходящи за оформяне на масиви. Разсажда се на разстояния 30 х 30 см.

Обикновената, наричана още лечебна иглика, е позната с името P. officinalis (снимка) . Листата й са продълговато яйцевидни, тъпо назъбени, с негладка повърхност, събрани в розетка.

От средата на розетката излизат по няколко цветоносни стъбла, които достигат 15-20 см височина. Те завършват със съцветие от няколко наведени надолу цветчета, съставени от по 5 якрожълти венчелистчета.

Идеални за всяка градина

 Игликите не са много взискателни към условията за отглеждане. Достатъчно е да им се осигуряват леко засенчени места, богати на хранителни вещества почви и редовно да се поливат. Любителите ги размножават най-често чрез разделяне на коренищата. Когато се налага да разполагате с по-голямо количество посадъчен материала, използвайте семена. Те бързо губят кълняемостта си, затова трябва да се използват още първата година след събирането им. Засяват се в сандъчета, които са пълни с почвена смес, съставена от равни части листовка и пясък. Тъй като семената са дребни, не трябва да се покриват с почва. За да се предотврати излишно изпаряване, добре е да се завиват с хартия или стъкло. Поливането да става с много фина струйка или с пулверизатор. Когато растенията оформят две листчета, трябва да се пикират на разстояния 4 х 4 см. На постоянно място засаждайте през пролетта или есента, чак когато растенията са добре вкоренени.

Важно

Игликите са кръстосано опрашващи се растения. Когато желаете да запазите качествата на по-ценни сортове, размножавайте само чрез разделяне на коренища. При семенно размножаване се получава разпадане. За да не започнат да издребняват цветовете, след три-четири години разделяйте туфите.