Шведският град Упсала има с какво да се гордее още от времето на викингите, когато е бил политически и религиозен център на страната. Тук се намира най-старият университет в Скандинавието („Упсала университат"), а сред личностите, свързали името си с града е Карл Линей, наричан още Кралят на цветята. През 18 век великият естественик създава първата в света стройна система за класификация на живите организми, използвана и до днес. С неговата дейност е свързана великолепната университетска Ботаническа градина в Упсала, която примамва с пищността си не само учените и студентите, но и туристите. Тя е най-старата в Швеция, известна като Градините на Линей (The Linnaeus Gardens). Тук той започва своите научни експерименти като професор по медицина и ботаника, които лягат в основата на класификацията на растителния и животински свят.

Градината на великия учен

Мястото, където Линей създава своята Ботаническа градина, днес пази спомена за дейността на големия шведски учен. Ако я посетите, ще добиете точна представа как е изглеждала тя по времето, когато за нея отговарял Линей. Всички растителни видове, които ще видите тук, са били култивирани от него.

Градината не е голяма - заема един квартал в старата част на града. Наоколо са приятни тесни улички с типично скандинавски едноетажни и двуетажни сгради и заимстваните от Европа кафенета с маси по тротоарите. Непретенциозната ограда на градината може да подведе случайния минувач и той да я подмине. Типично по шведски тук липсва показност и парадност, защото съдържанието и историята на мястото определят неговата стойност. Обстановката от времето на Линей е възпроизведена с такава прецизност, че не е забравен дори дизайнът на обозначителните табелки с името на растението. Страничните порти, през които любопитните можели да надзърнат зад живия плет, и днес са заключени. Линей разрешавал обиколка на градината само в свое присъствие. Днес трябва да си купите билет и да влезете през главната порта, до която е поставена скромната табела на музея. Оттам попадате в предния двор, засенчен от огромни липови дървета, посадени през 19 век, които символизират Линей. Смята се, че името на фамилията е свързано с липите, които растели в двора на семейната къща в Смоланд (на шведски диалект ‘linn' означава липа).

От едната страна на главната алея е зоната на многогодишните растения, а от другата - на едногодишните. Многогодишните са екземпляри, чиито корени лесно издържат студените шведски зими. Повечето са местни видове, както и значителен брой растения от Северна Америка и Европа.

Не липсва и частта с водни растения. (снимка) Три езерца, изградени симетрично на главната ос, осигуряват идеални условия за тях. Езерото с форма на звезда в средата е със спокойно течаща вода; от двете му страни са езерото, запълнено с блатна кал и езерото с неподвижна вода.

Любопитното е, че в миналото Ботаническата градина е била не само дом за растения, но и за животни - маймуни, гвинейски свинчета, пауни и папагали, таралежи и др.

В дъното на градината е оранжерията - масивна тухлена сграда за зимен престой на топлолюбивите цветя, построена през 1744. Може да се каже, че тя е предшественик на днешните богато остъклени оранжерии. Разделена е на три части, наречени на помещенията в римските терми - фригидариум (най-студената част), калдариум (топла и влажна) за тропическите растения и тепидариум (гореща и суха) за сукулентни и др. растения от Африка.

В дясно от входа е сградата, където Линей е живял в продължение на 35 години. Пред нея е поставена статуя на учения.

(снимка) Бившата кралска градина е класическа барокова градина, в която вместо декоративно формован чимшир има подрязани иглолистни дървета, които ограждат алеи с декоративни цветя и треви (разбира се, всички придружени от табелка с научното име и мястото им в систематиката на видовете). Градината е възстановена според плана от 1750 година. Може би суровият климат и дългата зима са причина шведите толкова много да ценят красотата на цветята. Изобилието от багри през пролетта, лятото и есента е празник за душата. За да добиете представа за трудностите, свързани със създаването и поддържането на ботаническа градина на тази географска ширина, ще цитираме извадки от "Blomsteralmanach" (Календар на Флора), издаден през 1755 от Линей - „Към 12 април започва да цъфти минзухарът, показва се бялото кокиче и снежните камбанки на блатното кокиче, връща се стърчиопашката и започват да крякат жабите."

Още с първите пролетни дни в градините започва усилена дейност. Много от растенията, които у нас остават цяла зима навън, тук наесен се прибират и се изнасят отново, щом температурите позволяват. Такъв е дори здравецът, който не е приспособен за скандинавската зима. Особено внимание е отделено на пролетните цветя. Те трябва да бъдат покрити през зимата, а понякога защитени чрез стъкло и през пролетта. Освен сибирски растения, впечатляващо е разнообразието от луковични - нарциси, лалета и др. През лятото на тяхно място идват летните цветя. Лехата с есенните цветя е също много богата. Тя, както и пролетните, се покриват през зимата с отрязани смърчови клони за защита от студа.

Голяма част от видовете тук са донесени от източната част на Северна Америка. Последното растение, което цъфти в лехата с есенни цветя, е есенният минзухар (Crocus Colchium autumnale) (снимка) , които според Линей напомня на градинаря, че е време да прибере "индийските" растения на закрито, тъй като началото на есента често настъпва между 17 и 29 август.

Много красиви са скалистите и сухите градини, каменни корита с вода за водолюбивите видове. Студените оранжерии са огромна сграда, от която всяка пролет се изнасят с колички саксии с вековни палми, надхвърлящи човешки бой, големи лаврови дръвчета, портокали и лимони. Най-стари са четири 250 годишни екземпляра от лавровото дръвче, носещо името на Линей . Тропическите парници с около 4 000 вида растения от по-топлите климатични зони впечатляват с екзотични видове, за които дори не сме чували. (снимка)