В тропическите гори на Мексико, само на осем часа път с кола на юг от границата с Тексас, е скрита една от най-интересните и уникални градини на 20 век - Las Pozas ("Басейните"). Градината е извънредно интересна със своите сюрреалистични скулптури,   някои от които достигат до 90 метра височина, издигнати сред гъста тропическа растителност и вдъхновени от нейните форми. Създателят на градината е Едуард Джеймс, ексцентричен английски милионер и поет, който посвещава последните 25 години от живота си на оформянето на този земен рай  в подножието на планината Сиера Мадре в Мексико.

Изкушен от новото сюрреалистично течение в изкуството, меценат на Дали и Магрит, Едуард Джеймс решава да претвори в дело своите естетически търсения и да създаде на земята градината на Едемския рай. (снимка) Неговата представа за рая е разположена на 80 декара площ, разтеглена около протичащата през тях река, където се включват поредица от естествени и изкуствени водопади и вирове. Необикновеното в градината не са тропическите растения, а нетрадиционните бетонови конструкции, пресъздаващи един друг свят на фантазия и абстракция, които са разпръснати по протежение на дефилето и са свързани с лъкатушещи каменни пътеки. В днешно време разходката из Las Pozas е истинско приключение, тъй тропическата гора толкова се е разраснала и усвоила  облагородената от Джеймс територия, че пречи на погледа на туристите. (снимка)

Естетиката на сюрреализма е насочена към пресъздаване на една по-съвършена реалност, основаваща се на подсъзнателното и на безкористната игра на мисълта. Страстен поддръжник на новото изкуство, Джеймс си представя идеалния рай като градина, в която растителността и отделните архитектурни елементи са в съзвучие, за да може естествената и създадената от човека среда да си взаимодействат по неповторим начин. (снимка) През 1964 г изкушеният от сюрреалистичната естетика милионер изоставя интелектуалните, социални и артистични среди на Лондон, Париж, Ню Йорк и Лос Анжелис и окончателно се преселва в джунглата на Мексико, където открива „най-романтичното" , според него, място на земята. Там в продължение на 25 години до края на живота си той  изгражда чрез стоманобетонни скулптури извънредно уникална градина, пресъздаваща творческите му търсения и представата му за красивото.  Архитектурните обекти са необикновени, нетрадиционни и въвеждат посетителя в един други свят, в друго измерение, където въображението властва над логиката.

(снимка) В Las Pozas са построени тридесет и шест бетонни конструкции - сюрреалистични образи на дворци, храмове и пагоди, заедно с къща на три етажа, къщата с покрив подобен на кит, стълбище към рая, храм на патиците и т. н. Идеалната градина на Джеймс не е била само бетонни конструкции сред дивата природа, а околността е била облагородена и в нея са били засадени над 29 000 орхидеи, които по неповторим начин са придавали екзотика и ексцентричност на създаденото. Екзотичното и необичайно организиране на пространството е било подчертано и с отглежданите в района странни животни и птици, събрани от цял свят.

Архитектурната композиция на изградената райска градина се състои от примамливи пътеки, стъпала,  рампи, мостове и тесни, криволичещи алеи, преминаващи през дефилето. Цветя от бетон цъфтят сред недовършени спираловидни стълби, водещи до никъде или към върховете на дърветата (снимка) - всичко това е изградено сред невероятна природа от водопади, каскади и скрити от погледа езера. С помощта само на мачете и ножове Джеймс и неговите помощници  оформяли дървените калъпи, в които е отливан бетона. Системно, едни след друг възниквали невероятните причудливи образи на „Приказния цвят", създаден от твореца. Осъществяването на този проект било толкова жизнено важно за Джеймс, че за да осигури необходимото финансиране от 5 милиона долара, той продал на търг своята колекция от сюрреалистични произведения на изкуството.

Изградена в средата на тропическата гора, отдалечена от шума на светския живот, градина  Las Pozas остава неизвестна дълго време. Макар, че днес тя привлича посетители, туристи и почитатели на сюрреалистичното изкуство, не успява да се самоиздържа и в наши дни е доста занемарена. Сериозен проблем, който възпрепятства нейното съхранение в добър вид, е самият тропически климат и дълготрайните проливни дъждове. В наши дни причудливите бетонови конструкции са доста обрасли, а засадените и отглеждани с толкова труд орхидеи, са изчезнали, но водопадите и каскадите продължават да пълнят с вода отделните езера и да напомнят за някогашната си слава.

(снимка)