Лалетата са известни от древни времена, отглеждали са ги в някогашна Персия, красяли са градините на Багдад, възпявани са дори в приказките от 1001 нощ. През 16 век диворастящите лалета попадат в Турция, където започват да се отглеждат в султанските градини. Оттам по-късно са получили разпространението си като декоративно растение по цяла Европа. Холандия обаче се оказва втората родина на това класическо пролетно цвете.

Лалето се отнася към голям род, който включва около 120 вида. Много от тях обитават различни райони на Азия, Източна и Южна Европа. Като декоративен обаче се отглежда основно видът Tulipa gesneriana. Повечето от модерните сортове са получени по пътя на селекцията, като са използвани някои други оригинални видове. Основното качество, което се цели да придобият новите сортове, е устойчивост на болести. Дължина на дръжката, оригинална изчистена багра, разнообразни срокове и продължителност на цъфтежа и трайност на цвета. От лалетата вече са създадени над 10 000 сорта. За улеснение те са класифицирани в 15 групи.

Почвата трябва да е лека, водата - на дълбоко

За да отгледате красиви лалета, почвата трябва да е лека, песъчлива, бързо да се нагрява през пролетта. Ако на вашето място тя не отговаря на тези изисквания, ще трябва да я промените. За да подобрите физическото състояние, се налага да внесете пясък или да дренирате. Имайте предвид, че лалетата не понасят високи подпочвени води. Те често са причина за поява на болести, та дори и за загиване на растенията.

Решаващо условие е реакцията на почвата да е неутрална или леко алкална. Това отговаря на стойности на рН в границите от 7 до 7,4. Когато реакцията е кисела, със стойности на рН, по-ниска от 6,0, необходимо е преди обработката да се внесе вар. Запомнете, че варуването се отразява благоприятно както на здравното състояние, така и на външния вид на луковиците. Външната им покривка не се напуква, а по време на съхраняването им процентът на отпадналите е минимален.

Предварително трябва да изорете или да прекопаете поне на 30 см дълбочина. За засаждането има много варианти. Според условията и желанието може да се оформят лехи, редове, групи или да се засадят отделни луковици в зелена площ. Важно е да ги поставите на необходимата дълбочина от 5 до 12 см, което зависи от едрината и от типа на почвата. По-едрите луковици се засаждат по-дълбоко, а по-дребните - по-плитко.

През пролетта искат добро хранене

Най-добрите цветари препоръчват комбинираното подхранване през пролетта. Първото се провежда рано напролет с амониева селитра и суперфосфат. Второто подхранване трябва да се проведе след 20 дни, като азотният тор се намали наполовина, а суперфосфатът леко се увеличи. По това време трябва да се внесе и калиев тор. Калият заздравява дръжката и подпомага дооформянето на цвета. Запомнете обаче, че калиев хлорид не трябва да се използва. При третото подхранване, което се провежда според състоянието на растенията, азотни торове не се препоръчват. Тогава се дават само калиев сулфат и суперфосфат, необходими за оформяне на здрави луковици. Основната грижа си остава прекопаването, с което се унищожават плевелите и се разбива почвената кора.

Грижите не свършват с цъфтежа

Изваждайте луковиците на лалетата всяка година. Всяка луковица образува по няколка заместващи. Ако не ги извадите, на следващата година те се конкурират. Нещо повече, следващата година се продълбачават, като може да се стигне до пълно изчезване. Изваждайте веднага, когато листата пожълтеят. Не оставяйте извадените луковици на слънце. Почистете, подсушете на сянка и съхранете. Най-подходящи са избени помещения или проветриви навеси.

Като приказка  (снимка)

Първите сведения за лалетата идват от Персия. Лалето е възпято от много персийски поети. Хафиз е писал, че девствената прелест на лалето не може да се сравни нито с нежните движения на кипариса, нито със самата роза. С лалето навремето са се правили любовни признания. Персийското име на лалето е достигнало до нас непроменено, докато в западните езици и в руския език красивото цвете носи различни названия на тюрбан. На хората от Стария континент, които са достигали до Цариград, лалето е приличало на женски тюрбан. Затова първоначалните названия са били различни в зависимост от държавата, в която попада лалето - тулип, тулибент, тулпант, дори се е случвало до го наричат добленд - това е персийската дума за тюрбан.

Първоначално своята голяма любов към лалетата показали турците. Те всяка година устройвали пищни празници с лалета, които продължавали до тъмно.

В Европа лалето попада през- 1554 г. в Аугсбург, където били изпратени няколко луковици от германския посланик в турската империя. Бусбек пише в своите спомени по-късно "В Турция изобилства от нарциси и зюмбюли, техният аромат е толкова силен, че несвикналия го заболява главата. Лалетата обаче нямат аромат или е съвсем слаб. Въпреки това турците обожават лалето. И при цялата им пресметливост са готови да платят много пари за особено красив екземпляр".

Само след няколко години градините в Аугсбург се напълнили с лалета, а оттам започнало тяхното шествие към останалите европейски страни. Венецианските търговци внасяли все по-големи количества луковици от Турция. Манията по лалетата обхванала целия континент. Давали се огромни пари за луковици. Виенските богаташи направили прекрасни градини с лалета, във Версай се организирали празници, посветени на крехкото цвете, англичаните също не оставали назад. Един от най-известните почитатели на лалето е Волтер.  (снимка)

Но никъде увлечението по лалетата не е достигнало такива големи размери, както в Холандия. Това безобидно цвете направо подлудило северните хора. Търсенето на лалета постепенно се увеличавало, а цените им понякога минавали разумните граници.

Досетливите холандци обаче разбрали, че не само мотат да дават пари за лалета, но и да печелят от тях. Търговията с луковици се оказала особено доходна. Почвените и климатичните условия се оказали особено благоприятни за новото растение. Отглеждането на лалета се превърнало в индустрия. Търговията толкова се разраснала, че холандските търговци изкупували луковиците на лалетата, които се отглеждали в манастирите на съседна Белгия. Скоро луковиците станали обект на спекулация, предлагали се на борсата, където се оценявали с аптекарски везни. Цените толкова много скочили, че можело с една луковица да се забогатее. Една луковица достигала до 2 500 гулдена, сума, огромна за тогава. Един от градовете-производители на луковици предложил на пазара лалета на обща стойност 10 милиона гулдена. За сравнение на такава стойност е оценено цялото движимо и недвижимо имущество на Източно-индийската компания - най-мощната колониална структура по това време. Спекулациите с луковици достигнали своя връх, но последвал и крах. Правителството се принудило да издаде закон, според който търговият с лалета е вредна, а всички спекулации се наказват строго. Лалетата отново станали това, което трябва - обичани от градинарите цветя, които служат единствено за радост. Лалето намерило своето достойно място в холандската естетика, станало част от мотивите по тъканите, а художниците толкова се запленили, че дори се организирали цели школи за рисуване на цветя.

В Германия лалетата не се ползвали с особена почит, немците били доста хладни към лалето и с насмешка наричали един вид чаша за бира на негово име. В Англия отношението е било по-скоро поетично. Написани са приказки, в които лалетата служат за люлки на малките феи, елфи и други фантастични същества.

Берат се рано сутрин  (снимка)

За да имате по-дълго хубав букет от лалета, най-добре е да се берат рано сутринта, когато растенията са свежи и не са загубили тургора си. Особено важно е да се спазва това правило в ярките слънчеви дни. В прохладно и сумрачно време лалетата могат да се берат през целия ден. Цветовете са готови, когато пъпките са леко оцветени и започват да се отварят. Лалето е растение на активния растеж, затова до средата на деня ще бъде разтворено. Добре реагира, когато във водата се постави захар (3 %). За да се избегне загниването на дръжките е добре да се сложи и лъжичка оцет на един литър вода или таблетка аспирин.