Градината е разделена на 19 тематични зони, разходката по които донася неизмерима наслада и нови знания. Над входа е окачен плакат, на който се представени най-интересните сортове камелии, които растат в градината. Главната алея е наречена „Пътят на дивите цветя” и тя всъщност подготвя посетителите за буйството от цветове и аромати, което ги очаква. От двете й страни са посадени диви азалеи, хортензии и други цъфтящи храсти, както и множество тревисти растения, които предразполагат към съзерцателност и покой. (снимка)
Чеджу е най-големият остров в най-малката провинция на Южна Корея. За разлика от континенталната част на страна тук цари вечна пролет. Заради мекия субтропичен климат и райската природа островът е известен като корейските Хаваи. Уникалните му вулканични образования са включени сред обектите на световното историческо наследство от ЮНЕСКО. (снимка)
Меките пясъчни плажове и топлото море, прекрасните пейзажи, привличат на Чеджу много туристи. Островът е отдалечен на 90 морски мили от континента, което естествено е затруднявало общуването на островитяните със сънародниците им, а през ХVІІ век със държавен указ им е било забранено да го напускат. Тази репресия е отменена едва през 1910. Принудителната изолация е създала условия да се съхранят уникални вярвания, традиции, начин на живот и диалект.
Трите изобилия
Чеджу е известен още като островът на трите изобилия – на камъни, ветрове и жени.Те са и днес неотменна черта от живота, от историята и културата на местните жители. Поради вулканичния произход на острова камъните са в изобилие. Хората просто са се приспособили да живеят сред тях и върху тях. Ветровете го брулят неспирно, а за жените темата е особена. За разлика от другите райони на Корея, където изповядват конфуцианството и жените имат подчинена роля в обществото, тук се е запазил матриархатът. Местните жени са ръководили стопанството и са осигурявали препитанието на семейството, а на мъжете е отредена ролята да бавят децата и да готвят храната. Навярно за това първите европейци, посетили острова са се впечатлили от силата и красотата на местните жени и от хилавия и невзрачен вид на мъжете.
Основното занимание на много жени на Чеджу и сега е гмуркачеството. То е наследено и се упражнява от всички – от 8-9 годишни момиченца до вече възрастни баби. Първите туристи идват на острова през 1958 година, а от 80-те години на миналия век той е една от предпочитаните туристически дестинации. От това време датира и създаването на паркове, ботанически и атракционни градини на острова. Те са другото чудо, което създава корейският народ, след като сътвори икономическото си чудо. Върху базалтовата скала, каквато всъщност е Чеджу, с цената на огромно мъжество и упоритост са засадени мандаринени плантации, а наред с тях и уникални цветни градини, които могат да съперничат на най-известните световни образци. Поради това, че са съвсем млади, в тях са приложени най-съвременните подходи на ландшафтния дизайн. (снимка)
Камелии вместо мандарини
Градината на камелиите е открита през ноември 2008- Автор и собственик на Camellia Hill е ботаникът Янг Ли, бивш собственик на мандаринена плантация. През 1982 година той засадил първите си камелии, а след това за ужас на практичните си съседи започнал да изкоренява цитрусите и да ги заменя с камелии. Днес градината заема площ от 150000 кв. метра и в нея растат повече от 6000 храста камелии от над 500 вида. За да се сдобие с тях Янг Ли е обиколил света. От всякъде, където е било възможно, е донасял семена и растения от все нови и нови видове и сортове. Всяка година се засаждат поне 200 нови камелии. С такава богата колекция не може да се похвали никоя градина.
19 модела на градинско изкуство
Следва царството на хортензиите. Разкошните им цветове в пастелни тонове сияят на фона на зелените листа на околните дървета и храсти. Из цялата градина може да се почива в удобни беседки в национален селски стил, сред каменни композиции и малки езера. Собственикът на колекцията е преценил, че в градина, в която се отглежда един-единствен вид растения, макар и прекрасни, не може да се направи кой знае какво в композиционен план. Затова на всички детайли, присъстващи в градината, било малки архитектурни форми, било вода или камъни, се разчита да придават на пейзажа дълбочина, обем.
Другата особеност на градината е играта на светлината и сенките. Редуването на гъста растителност и открити пространства , както и използването на слънчеви петна рачупва оптически градината и нарушава еднообразието. Някои от зоните са разделени с плътни стени от цъфтящи камелии (снимка)
Корейски превъплъщения
Зад една такава потънала в цветове стена се открива обширно пространство, заето от преливащи едно в друго езерца. Всяко от тях е различно, със собствен облик, но всички те са оградени с ниски бордюри от красиво оформени и поддържани чрез редовна резитба азалеи. След тях е каменната градина и корейско превъплъщение на класическата френска градина. От другата страна на хълма се открива още едно езеро сред градина в японски стил, но отново пречупена през призмата на корейската естетика. (снимка)
Без музей не може
В парка около малка къща за гости под открито небе е устроен музей, представящ традиционния селски бит на острова. Около къщата се обособени две поляни. Едната представлява музей на скулптури, а другата е каменна градина – оригинално създание на таланта и фантазията на стопанина. Освен представителната градина Янг Ли е създал и обширен разсадник, в който отглежда и размножава богатството от цветя, с които е изпълнена прекрасния му парк. (снимка)
Стъписващата градина
В благодатния климат на Чеджу процъфтяват няколко достойни за възхищение ботанически и тематични градини, включително и една, която ярко контрастира с определено пуританския морал на корейците. Като гръм от ясно небе поразява попадането в изключително авангардната и весела Градиа на любовта. Този еротичен музей под открито небе никога не остава без посетители, особено младоженци, решили да прекарат медения си месец в атмосфера на сексуална свобода. Скулптурите в естествен ръст са своеобразен наръчник по корейска „кама сутра”. При всичките 140 каменни статуи е спазена тънката граница между явната непристойност и модерното изкуство. (снимка)
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите