Името на първия китайски градинар отдавна е потънало в забрава, но китайците добре помнят завета, който той им е оставил: „Ако искаш да опознаеш голямото, взри се в малкото". Това послание може да се види буквално във всички китайски градини. В течение на повече от 3 хилядолетия градинарите в източната част на Азия са се научили да използват естествения природен ландшафт, да пресъздават естествената природа в умален вид, да се сливат с нея посредством фина и точна художествена изразителност. Градината според китайските културни традиции трябва да излъчва любов към природата и непременно да създава покой в човешката душа. Тя е място за самовглъбяване, за сливане с фините енергии и за връщане на човека към естествените му корени.
Китайската градина е строго подчинена на нормите на фън-шуй. Напоследък, без да се вземат предвид хилядолетните традиции на древната страна, това изкуство механично се пренася навсякъде по света. Без да са опознати обаче дълбоките му корени, свързани с разбирането на китайците, че великата триада - Небе-Земя-Човек се намира в неразривна връзка, която определя взаимоотношенията на човека с природата, това пренасяне се превръща в поредния грубо присаден кич.
А преклонението на китайците към природата може да се забележи без усилия във всички градини на многомилионния Пекин. Въпреки че е един от най-замърсените градове в света, столицата на Китай се слави като „зелен" град, поради големия брой паркове и градини - и съвсем мънички, и простиращи се на огромни площи, в които жителите й могат да се допрат до природата.
Ихеюан - ядрото на дълбоката хармония (снимка)
Най-големият, отлично запазен в първоначалния си вид и най-известен пекински парк е Ихеюан. Името му се превежда като Парк на дълбоката хармония. През 1998 г. е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и се посещава от огромен брой туристи.
Строителството на първите павилиони в парка, които служели като място за спасение от летните жеги на владетелското семейство, започнало още през 12 век. Обаче истинският парков комплекс е построен през 15 век от династията Цзин като лятна резиденция. Върху 290 хектара, разположени на около 15 км от Пекин, са изградени трите основни пейзажни района на Ихеюан: Хълмът на дълголетието, езерото Кунминху и дворцовите ансамбли.
(снимка) Изкуствено създаденото езеро заема около три четвърти от територията на парка и е имало решаваща роля за водоснабдяването на Пекин, както и като воден път между столицата и околностите й. От изкопаната пръст е издигнат Хълмът на дълголетието, заемащ останалата четвърт. (снимка)
В историята си Ихеюан е имал много светли и празнични дни, но помни и разрушенията и грабежите на войните. Първи се опитали да го затрият англо-френските войски през 1860 г. След 28 години вдовстващата императрица Цъси го възстановила, като похарчила за това парите, предназначени за строителството на военноморски флот на страната. Вместо нови кораби Китай получил десетки дворци, в които да се забавлява стареещата Цъси.
Само след няколко години паркът бил отново жестоко разграбен и опожарен от чужди войници. В плачевно състояние прекарал до 1949 г., когато бил основно реставриран и добил първоначалния си вид.
В парка са построени над 3000 различни дворци, галерии, зали и храмове. По-голямата част от тях са разположени по склоновете на Хълма на дълголетието и носят поетични наименования: Дворец на човеколюбието, Дворец на добродетелта и хармонията, Зала на радостта и дълголетието, Павилион на орхидеите, Море на мъдростта и все в този дух. Голяма част от тях са свързани с покрити галерии. По брега на езерото в привиден хаос са издигнати множество павилиони, беседки и тераси. Сега те са превърнати в постоянно действащи изложби на картини от стари китайски майстори, уникални мебели, фарфорови изделия и т. н. (снимка)
Много интересна е галерията Чанлан, която съединява всички постройки в подножието на хълма. Тя е дълга 728 метра и е разделена на 273 секции, изписани с ярки бои в национален стил с жанрови сцени и пейзажи, като нито една не се повтаря.
Цялото това строително богатство е обкръжено от могъщи столетни борове и кедри, изискани върби и цъфтящи храсти.
В Ихеюан няма никакви атракции, спортни и развлекателни съоръжения. Никой тук не бърза и не се суети. Няма кафета и бирарии. Тук, в Императорската градина, хората се отдават на единение с природата и изкуството.
Байхай - символът на законността, истината и покоя (снимка)
Счита се, че най-елегантният пекински парк е Байхай. Той също е от няколкото световно известни така наречени императорски паркове. Разположен е почти в центъра на столицата - на северозапад от Забранения град, върху площ от 68 хектара. Строителството му е започнало преди повече от 1000 години по време на династията Ляо. Било изкопано изкуственото езеро, чието име Байхай (в превод Северно море) носи целият парк. То заема повече от половината от дворцово-парковия ансамбъл. По средата на езерото бил насипан Нефритовият остров (Цюндао) и когато бил построен Забраненият град, паркът станал място за развлечения на императорския двор. Островът представлява висок 45 м хълм. От южния бряг към него води белокаменният Мост на вечното спокойствие, а от източния - Мостът, устремен към хълма. По Моста на вечното спокойствие се отива в островния храм, който също носи името Храм на вечното спокойствие. (снимка) Той се състои от три напълно запазени в първоначалния си вид павилиона, наречени с твърде поетични имена: Колелетата на закона, Истинското пробуждане и Всеобщият покой - тези слова прекрасно илюстрират три от особеностите на китайския мироглед - закон, истина и покой. Именно в тукашния дворец, в залата на Луната, внукът на Чингиз хан и пръв китайски император от монголската династия Хубилай посрещнал венецианеца Марко Поло. А той от своя страна описал с истинско възхищение красотата на двореца.
Паркът Байхай е бил изграден по мотиви от древната китайска митология. В центъра му се намира островът Цюндао, на който се белее ламаистката пагода Байта (Бялата пагода) (снимка) . Тя е обкръжена от всички страни със съединени помежду си павилиони и галерии. В нея се съхраняват ламаистки богослужебни книги и атрибути. На западния бряг на острова са построени пет беседки. Отраженията им във водата отдалече напомнят пет плаващи дракона, затова ансамбълът се нарича Улунтин (Павилион на петте дракона). На туристите непременно показват и Цзюлунби (Щитът на деветте дракона). Всеки от китайските императори е смятал себе си за „истински дракон и Син на Небето", а числото 9 (Цзю) традиционната китайска култура символизира първостепенна знатност. Това е причината спотаеният в далечен ъгъл щит Цзюлунби да бъде символ на върховната власт. Той е построен от цветни глазирани тухли. Висок е 6,9 м, дълъг 26 м и дебел 1,2 м. На двете му страни са изобразени 9 играещи по вълните дракона. На останалите му части се виждат над 600 големи и малки дракона, които пресъздават традиционни китайски митове и защитават дворцовия комплекс от зли духове.
До южния вход на парка се намира Кръглият град или както още го наричат, град в града. Тук пребивавала стражата, а също така служел за място за отдих на придворните, които съхранявали в него своите богатства. Днес в града може да се види безценна статуя на Буда и съд за вино, изработен от един къс нефрит с диаметър 1,5 м. Силно впечатление прави и издигащата се тук Желязна стена. Тя е висока 1,9 м и е дълга 3,5 м. Представлява вулканичен монолит, по чиято повърхност са изобразени релефи на митични животни.
(снимка) Освен че е историческа забележителност, паркът Байхай е и център за социални контакти. От шест сутринта тук вече кипи живот. Стотици ранобудни пекинци се събират, за да се отдадат на любими занимания. Някои просто съзерцават изгрева на слънцето или лехата с лалета. Важното е да постигнат вътрешна хармония. Други тренират някакъв традиционен спорт, например бой с мечове или ушу.
Идват и калиграфи, въоръжени с грамадни четки и кофи с вода. Те изписват стихове с красиви йероглифи направо върху асфалта. Вярно е, че след няколко минути водата изсъхва и от творенията не остава и следа, но това не ги смущава, защото те рисуват не за зрителите, а за себе си, за да достигнат до така желания вътрешен покой. Още един китайски парадокс - изкуството тук не е цел, а средство. (снимка)
Боболи
Едни от най-елегантните и обширни италиански градини, които и до ден-днешен са еталон в парковото изкуство, са Градините Боболи край Флоренция. Те съчетават в себе си изява на ландшафтното изкуство и отглеждането на растенията с наличието на скулптури, водни атракции, препратки към митологията, тосканска топография.
Разходка из най-голямата бамбукова гора в Европа
Най-голямата бамбукова градина в Европа е замислена още през 1855 година от Йожен Мазел, ботаник по призвание и търговец на подправки по професия. Той пътува често до Азия, откъдето започва да внася бамбук - непознат по това време на нашия континент. Засажда го в имението си в Прафранс, което се намира в най-южната част на Франция.
Изящната колекция от редки растения в Хидкоут
Градините са толкова интересни, че не е възможно да бъдат представени само чрез поредица от отделни "стаи" и невероятен списък от редки растения. Каквото и да се напише за тях, ще бъде скучно в сравнение с реалността. От своето създаване до ден-днешен Хидкоут оказва огромно влияние върху парковото изкуство.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите