Една от най-големите опасности, които дебнат човечеството, е нарастващия недостиг на вода. Разумното й използване днес е гаранция, че утре няма да страдаме от безводие. В търсене на ефикасни начини на водоснабдяване учените обръщат най-сериозно внимание на дъждовната вода. В най-напредналите страни вече се изграждат така наречените нулеви сгради. Това са небостъргачи, които сами задоволяват нуждите си не само от ток, но и от вода, без да разчитат на градския водопровод. Наистина, това е свързано с прилагането на иновативни технологии, но защо и ние да не опитаме да използваме дъждовната вода, която природата ни поднася безплатно? Тя може да служи не само за поливане на градината, но след пречистване и за битови нужди. (снимка)
Въпреки сравнително лесното изграждане на инсталация за събирането й, тази практика все още е непозната у нас. На скептиците трябва да кажем, че днешните инсталации за събиране и съхраняване на дъждовна вода са модерни системи, които нямат нищо общо с ръждясалите варели и кофи от близкото минало, поставени под водосточната тръба, освен в принципа си на действие. Тези инсталации са много популярни в западна Европа, а вече и у нас се предлагат готови системи. (снимка)
За какво да използваме дъждовната вода?
Според специалистите най-полезна за растенията е дъждовната вода. Тя е основният им източник на влага през цялата им еволюция. За разлика от речната няма съприкосновение с горните слоеве на почвата, не носи разтворени соли и замърсители от различен произход. Температурата й е подходяща и няма опасност да преохлади листата на корените на растенията , както се случва понякога, ако поливате директно от водопроводната мрежа. И най-важното – тя е безплатна.
Пречистената дъждовна вода е много близка по състав до дестилираната вода. Тя спада към т. н. меки води, които не отлагат котлен камък от вътрешната страна на тръбите, сериозен проблем в много райони на страната. Затова дъждовната вода е ефективно решение за водоснабдяване на къщи, особено в район, където липсва централно водоснабдяване или водата е много скъпа. Дъждовната вода може да захранва перална машина, тоалетно казанче, душа, да се използва за миене на колата и др. Що се отнася до използването й за пиене – дори това е възможно при по-прецизно пречистване.
Водосборната площ
Най-простият начин за събиране на дъждовна вода е да поставите голяма кофа или варел под улука. В наши дни това е елементарно решение, още повече, че инсталациите за събиране на дъждовна вода не са много скъпи съоръжения и изграждането им е лесно. Може сами да си ги направите или да закупите пълен комплект от специализираните фирми. Независимо от вида на инсталацията и от това за какво ще използвате дъждовната вода, първо трябва да определите водосборната област - т. е. мястото, от където ще я събирате . Обикновено това е покривът на къщата, тъй като той притежава система за отвеждане на дъждовните води - улуци и водосточни тръби. Покривното покритие и без значение. То не трябва да отделя вредни вещества. Най-подходящи са покривите с керамични и цименто-пясъчни керемиди. (снимка)
Водохващането
Следващият елемент от инсталацията е системата за улавяне и отвеждане на водата. Това е лесна работа, защото обикновено се използва съществуващата водосточна система, която събира падналата върху покрива дъждовна вода. Тя е набор от различни елементи - хоризонтални улуци, краен улук, колена за съединяване на улуците под различен ъгъл, преходни колена, допълнителни водосборни казанчета на местата, където постъпва вода от други водосборни източници, цедки и водосточни тръби за вертикално отвеждане на водата. Ако не събирате дъждовната вода, водосточните тръби се включват към канализационната мрежа, в дренажа или се изливат в градината. В нашия случай може да се наложи да удължите тръбите, за да отвеждат водата към резервоар за съхранение. (снимка)
Резервоарът
Това е на-скъпият елемент от дъждосъбиращата ситема. Размерът му зависи от количеството валежи в района и големината на водосборната зона, както и от нуждите от вода на собствениците. Материалът, от който се изработва, трябва да е водоустойчив, да не се променя с времето, да не замърсява водата. Резервоарът може да е излят от бетон, да е изработен от неръждаема стомана, полиетилен, фибростъкло. Най-евтини и широко разпространени са резервоарите от полиетилен, отлети като един обем. Резервоарът има отвор в горния си край задължително затворен плътно с капак. В него не трябва да влизат насекоми, гризачи, да се развъждат комари. На пазара се предлагат резервоари с вместимост 2 400, 3 300 и 6 000 литра. (снимка)
Филтри и филтриране
Преди да влезе водата в резервоара, добре е тя да се пречисти. Степента на пречистване зависи от целта, за която ще я използваме. Пречистването започва още от покрива. Ако искате да сте прецизни, добре е да изхвърлите в канализацията първите дъждовни води, които отмиват мръсотията от покрива – прах, сажди, твърди частици. За целта се предлагат специални устройства за „измиване” на покрива – тръбопроводи, които отвеждат замърсената вода към преливен клапан и чак след това към резервоара. Най-простото нещо, което може да направите, е да поставите решетка на пътя на водата, която да задържа по-едрите боклуци – клони, листа и други. За по-фино пречистване поставете няколко по-ситни мрежи или си купете готова система за филтриране на водата. Тази система се монтира преди резервоара или в горната му част и водата от улуците първо минава през нея и след това влиза в резервоара. С такъв филтър може да постигнете много добри резултати. Тъй като има вероятност филтърът да се затлачи, над филтъра се монтира преливник. Филтърът се нуждае от периодично почистване и дезинфекция. Колкото по-добре е пречистена водата, толкова по-рядко ще се налага миене и чистене на резервоара. Добре е този резервоар да има индикатор за нива, който да не позволява препълване и преливане на водата. (снимка)
Къде да съхраним природния дар?
Резервоарът може да е вкопан в земята или да е поставен на терена. Вторият вариант е по-икономичен, защото спестявате от изкопни работи и всички връзки са леснодостъпни за контрол. Според специалисти откритата система е близо два пъти по-евтина от системата с вкопания варел. Недостатък е ,че водата от варела е в допир с топлия въздух, загрява се повече, което способства за развитие на водорасли и микроорганизми. А и варелът трябва да е с естетичен вид, зад а не загрозява градината.
Ако ще използвате водата само за поливане, изберете резервоар върху терена. За да има водата необходимото налягане, поставете го върху платформа или го повдигнете с няколко тухли. В долния край монтирайте кран и поставете на него маркуч, за да поливате градината. Ако резервоарът е вкопан, черпенето на вода става с помпа. За да използвате събраната вода за битови нужди, трябва да изградите и разпределителна система от тръби, която да вкара пречистената вода в къщата. Препоръчва се към системата да има пулт за управление и контрол, който да следи за чистотата и количеството на водата. (снимка)
Азбука на поливането
Като че ли няма нищо по-просто от това - за да живее и да се развива, всяко растение се нуждае от вода. Но правилното поливане има своите тънкости. Растенията обикновено се приспособяват към водния режим, който им създадат стопаните. Важно е да не го сменяте рязко, защото това може да бъде пагубно.
Капковото напояване спестява до 50 на сто вода
Учените предупреждават, че неприятните въздействия от глобалното затопляне съвсем скоро ще бъдат усетени от населението на Европа. Това е свързано с намаляване на валежите в района, в който се намира България и ще се отрази на намаляване на земеделската продукция, тъй като успешното й отглеждане не става без вода.
Домати и патладжан не обичат дъждуването
Дъждуването е за предпочитане при поливане на зеленчуците, защото подобрява въздушната влажност около растенията, не сбива толкова поливаната почва и е много ефективно, когато се редува с гравитачното напояване. Препоръчва се, когато се отглеждат на леки и пропускливи почви.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите