Всяка екскурзия по високите части на планините задълго оставя в паметта  възхитителните картини  на тамошната природа. Изящните и силни цветя, разцъфтели между суровите камъни, будят желание да им се радваме по-често. За съжаление, напрегнатото ни ежедневие прави срещите ни с планината редки и епизодични. И тогава се реализира обратният вариант на пословицата за Мохамед, който отишъл при планината, след като тя не дошла при него. Просто си създаваме градина в алпийски стил и пренасяме планината до прага си!
Днес това е много модно и често можем да се възхищаваме на прекрасно изпълнени от професионалисти или от заредени с вкус и знания любители такива градини и кътове. За съжаление се срещат и кичозни и будещи съжаление примери, когато, без да се съобразят с особеностите на своя терен, някои хора пренасят механично неща, видени някъде. Или засаждат растения, които по никакъв начин не могат да бъдат свързани с алпийския пейзаж. Така или иначе, направата на алпийска градина е занимание, което носи много радостни емоции и по време на създаването, и когато бъде напълно завършена. (снимка)
 
Градините в алпийски стил имат вече няколковековна история. Първата подобна градина, както често се случва, била създадена с чисто утилитарни цели през 1673 г. По това време в почти всички европейски столици съществували така наречените аптекарски градини, в които се отглеждали билки и екзотични растения, донесени от презморските експедиции. Лондонските аптекари си поставили задача да осигурят в своите градини най-подходящите условия за всяко растение, близки до естествената му среда. За планинските растения те пренесли каменни блокове и късове лава, като по този начин създали първия алпинеум. Той може да се види и днес във Физическата градина в Лондон, като наборът от растения е останал непроменен.

До наши дни идеята да се имитира природният ландшафт с използването на естествен камък и съответстващи растения се е обогатила невероятно силно. Поколения градинари, ландшафтни архитекти и любители са дали своя принос.
Основно алпийските градини се делят по предназначение на декоративни и колекционни. (снимка)  
 В колекционните са представени сбирки от избрани високопланински растения или чрез тях се демонстрират за различни цели разнообразни типове алпийски местности. Обикновено са в ботанически градини или принадлежат на професионалисти и запалени колекционери. Декоративните са обект на ландшафтния дизайн или са плод на любителски старания. Доста условно те се подразделят на рокарии и алпинеуми.
  (снимка)
Рокариите (от английски rock - скала, голям камък) са ландшафтни композиции, които обединяват елементи от различни планински образувания, а също и съответстващите им растителни съобщества. Тук водещата роля е отредена на камъните, растенията служат като допълнение, за да се подчертае чрез тях общият замисъл. Изграждането на рокарий предвижда по-обширен терен, върху който да се пресъздаде високопланинският пейзаж. Може да се имитират такива негови елементи като сухи потоци, скалисти теснини, сипеи и т. н. Използват се големи скални късове - варовик, пясъчник, гранит, туф и пр. Те трябва да изглеждат естествено, с неравна повърхност, по възможност с грубо начупени краища, покрити с мъхове и лишеи. Рокариите се отнасят към фантазийния тип градини. Поради това не е задължително да се спазва точност и достоверност при избора на камъните и растенията. Успешно могат да съжителстват такива камъни и растения, които в природата е невъзможно да бъдат срещнати едни до други. Важното е да се постигне композиционен и декоративен ефект. (снимка)
 
Въпреки че могат да съществуват безброй много варианти на рокария, условно са приети три категории – архитектурен (художествен, фантазиен), пейзажен и колекционен. Всеки от тях предлага огромни възможности за творчество и индивидуалност.

Архитектурният рокарий - това са художествено изпълнени широки тераси и подпорни стени. Те може да бъдат различно аранжирани – като плосък рокарий, като морави, като басейн или миксбордер. За засаждането на растенията се оставят специални „джобове”. Тук не се търси сходство с природата. (снимка)

 Ландшафтният рокарий - може да се направи само при наличие на обширен терен. При него има възможност да бъдат обединени в единна композиция най-разнообразни планински образувания – скални тераси, каньони, падини, плата, каменисти склонове, водни каскади и езерца... Отглежданите растения не е задължително да бъдат високопланински, стига да се задоволяват с условията и да се съчетават добре с каменния фон. Ако мястото, определено за алпийска градина, е разположено на стръмен склон, най-доброто решение е терасирането му. Така рокарият е система от подпорни стени с различна форма, височина и дължина. Ако за стените се използват варовикови плочи, рокарият ще наподобява древни руини, а ако ги построим от ломен камък, ще имитира рухнала скала. Тук може да се предпочете всякакъв вариант. (снимка)
 
Колекционните рокарии се създават изключително с цел отглеждане на растения в максимално близка до естествената им среда. Най-удачни са рокариите, изградени в градини в пейзажен стил, максимално  доближаващи се до естествената природа. Тогава те идеално се съчетават с поляните, водоемите, дървесно-храстовите композиции и останалите техни елементи. (снимка)
 
Алпинеумите са пълна и достоверна имитация на високите планини с техния ландшафт и растения. В зависимост от терена, с който разполагаме, можем да изградим своя алпинеум както на припек, така и в сянка, на сухо или на заблатено място. Важното е максимално да се доближава до природния си образец с неговата изискана и разнообразна растителност. При наличието на терена на стръмен склон може да се имитира скалист връх. Ако на мястото има много големи ръбести камъни, е чудесно. Ако няма, трябва да се набавят, но не и закръглени морени. Те се подреждат без спойка, според идеята, която сме се заели да претворим. Растителността също е алпийска – борове, хвойна, червена боровинка, седуми и каменоломки, пълзящи камбанки и дребни папрати. (снимка)
 Същото стръмно място може да се оформи и като скалист сипей, укрепен с групи от клек. Нужни са както едри, така и с по-малки размери камъни и трошляк, подредени хаотично, наподобяващи естествен сипей. Растителността е съответстваща – клекове, пълзящи хвойни, ниски рододендрони, ерики, мечо грозде. В съседство с храстите се оформят полянки от ниски почвопокривни растения като дебелец, мащерка, алпийски карамфил и пр. Не на място ще бъдат всякакви вертикални акценти – колоновидни или пирамидални борове, туи и т. н. Естественото понижение на терена може да послужи за основа на планинска долина. Тук може да се употребят както скални късове, така и закръглени морени от една каменна порода. Морените се вкопават до две трети от височината им. Растителността е по-разнообразна – засаждат се дървета и храсти с различна височина в зависимост от големината на „долината”. Добавят се пролетни луковични цветя и почвопокривни растения, групи от ерики, боровинки, острици. Общият фон представлява камъни, обрасли с мъх, чакъл и дървесни кори, на чийто фон отлично се открояват растенията. (снимка)
 
Алпийската ливада изглежда лесна за направа, но всъщност изисква много труд, за да пресъздаде необходимите оптимални условия за живот на растенията. Те задължително трябва да са диви видове от високопланинската флора – различни дребни треви, тинтяви, каменоломки, еделвайси. Много от тях боледуват в култура, други се разрастват прекомерно и изискват редовна поддръжка, за да не обрасне и подивее поляната.  Долчинка може да се направи при наличието на естествено понижение на релефа. Склоновете се укрепват с вкопани камъни. Нарядко се посаждат хоризонтално растящи хвойнови храсти и сенколюбиви растения като папрати, арункуси и други подобни. По дъното може да тече ручейче, което многократно ще усили ефекта от съоръжението. (снимка)
 
При подходящ релеф на терена или когато алпинеумът е голям, може да се съоръжи
планински поток. Колкото по-естествено изглежда той, толкова по-силно ще въздейства на сетивата. Камъните трябва да са природно оформени и не много големи. Няколко каскади ще направят ручея още по-живописен. По бреговете се засаждат растения, присъщи на влажните брегове – японски ириси, острици, иглики, папрати, лизимахии. Много впечатляващи са сухите ручеи, при които вместо вода е насипан едър чакъл. Ако на терена има високи подпочвени води, непременно трябва да се възползвате и да направите високопланинско блато. При сух терен може да се изкопае изкуствен водоем. По брега се вкопават до три четвърти от височината им едри речни камъни. Сред тях се засаждат влаголюбиви растения, а в самия водоем – блатни. Чудесно ще го декорират различни красиви дървесни коренища. (снимка)
 
Нямате достатъчно място за алпинеум?  В такъв случай можете да го замените с миксбордер. Разполага се покрай цветните лехи или по протежение на пътеките. Не много големи камъни се вкопават в почвата, като между тях се засаждат алпийски цветя. А няколко стелещи се растения  ще образуват своеобразни растителни водопади.
Особен случай е японската камениста градина. Тя трябва да внушава спокойствие и съзерцание. Това се постига с малко на брой, но много внимателно подредени камъни, обрасли с мъх и лишеи. Камъните сякаш са се сринали някога много отдавна от невидим склон, а сега на мястото са започнали да се появяват признаци на живот – дребни иглолистни растения, ниски върби, чимшири и кленове.  
 Много модерни и удобни са миниатюрните алпийски градинки, посадени в старинни каменни корита, използвани някога за хранене на добитъка. Тъй като е трудно да се намери автентично корито, на пазара се предлагат имитации от изкуствен камък или от керамика. Спазват се всички изисквания, които важат за този тип градини, като се подбират свръхдребни сортове растения и бавно растящи почвопокривни видове като каменоломки, семпервивуми и седуми. (снимка)