Една страна, опасана от високи крепостни стени, която всяка вечер затваря своите порти и ги отваря на разсъмване, е съхранила средновековните порядки и все още пази  онази атмосфера на тайнственост, която напоследък дръзки писатели като Дан Браун се опитват да осветят и да разкрият за света. Повечето хора смятат, че Ватикана е музей на католическото християнство, но истината е, че това е страна с огромна религиозна и дипломатическа мощ, която играе сложна и не винаги явна роля при определянето на световните съдбини. (снимка)
 
Ватикана изцяло е разположена на територията на италианската столица Рим и цялата й територия е 44 хектара, а населението – под 1000 души, предимно свещеници и служители в папския дворец, библиотеката и музея. Името на държавата е наследство от древността, когато местността е обитавана от загадъчните етруски. На хълм, наричан Аджер Ватиканус, било разположено голямо тяхно селище. През първи век там император Калигула построил цирк, а по времето на Нерон на мястото на околните блата процъфтявали красиви градини. По времето на папа Лъв IV когато настъпило разделението на християнството на католическо и православно, на хълма Ватикан била създадена папска резиденция, оградена с мощни стени. В резултат резиденцията се превърнала в истински средновековен град, наречен Чита Леонина (Градът на Лъв). През XVII  крепостта на Лъв била заменена от съвременните високи стени. Остатъците от крепостната стена – два фрагмента, сега са една от забележителностите на ватиканските градини. Първият фрагмент се намира близо до Фонтана на тайнствата Fontana del Sacramento и до грациозната Градинарска къщичка. Вторият, който бил реставриран по времето на папа Николай V, се намира на върха на хълма. Той е доста внушителен, включва две величествени кръгли кули. В едната кула днес се помещава Радио Ватикана. (снимка)
 
Ватиканските градини заемат повече от половината от територията на страната и привличат милиони вярващи и туристи, които се тълпят да ги разглеждат.
Началото на изграждането на ватиканските градини  било поставено през XIII век, когато папа Николай III се завърнал във Ватикана след принудителното си пребиваване в Латеранския дворец. Той поръчал на да бъдат  засадени овощна градина (pomerium), морава (pratellum)  и цветна градина (viridarium), където на спокойствие да размишлява над божиите и човешките дела. Събитието е отбелязано на каменна плоча, която днес е изложена в един от римските музеи. (снимка)  
 
Сред папите, както и сред обикновените хора имало такива, които не се интересували от ландшафтно изкуство, но и други, за които градинарството и строителството на паркове били истинска страст. Почти няма градински стил, който да не е представен в огромната градина. В течение на дълги векове всеки папа е привнасял нещо свое. Сред безбройните местни и редки екзотични растения и дървета може да се съзрат твърде разнообразни постройки, като китайска пагода, всевъзможни кули, от чиито наблюдателни площадки се откриват дивни пейзажи, дворци и къщички. Сред зеленината са представени безброй скулптури - от антични шедьоври до съвременни творения на монументалното изкуство. (снимка)
 
Първата забележителност, която посреща посетителите на Светия престол, е изумруденозелен килим от растението Dichondra repens.  Умелите ватикански градинари са изобразили върху него папския герб. Той е разделен на две части. Едната е постоянна, тя изобразява ключовете на свети Петър. Другата се променя със смяната на светите отци. (снимка)
 
В центъра на малкия площад Санта Мария се намира прекрасна градина с квадратна форма. Това, което я прави забележителна, са шестте така наречени каменни дъбове (Quercus ilex), вече седемдесетгодишни, високи по двадесет метра. От разкошните им корони се разнасят птичи песни, а от поривите на вятъра клоните им скриптят като корабни мачти. Дъбовете великани са заобиколени от вечнозелени кипариси. Недалече растат две великолепни магнолии с височина 14 метра. Папските градинари имат грижата всяка година да ги подрязват във формата на пирамида. Ароматът, който се разнася около тях по време на цъфтежа, може да омае всекиго. Тази градина е дело на папа Пий XI. До нея е построена вертолетна площадка, която често се използва от понтифиците при техните пътувания. Площадката е под закрилата на Ченстоховската Богородица. От нея се открива прекрасен изглед към откритото изчистено пространство на Френската градина, където в големи глинени съдове с папския герб растат разкошни рододендрони. Също тук се намира и огромният резервоар за вода, с която се поливат растенията, бликат фонтаните, а също така се осигурява противопожарна безопасност. (снимка)
 
Екзотичните дървета, подарени през годините от различни делегации, посетили светия престол, са представени в отделна горичка. Църквата Santo Stefano degli Abissini е украсена с два великолепни екземпляра гинко билоба, донесени от Китай. Наблизо, за да се подчертае азиатската тема на ландшафтния дизайн, се издига бронзова китайска пагода.
Твърде интересна е частта от градината, където по поръка на  папа Павел IV  била построена вила от архитекта Пиро Логорио. В нея по алеите са подредени статуи, мозаични пътеки и колони, които били взети от дворците на античните императори. Самият Павел IV не доживял да се порадва на вилата си, тя била довършена през 1561 г. при папа Пий IV Медичи, от когото получила името си. (снимка)
 
При папа Пий V, който решил да премахне от територията на Светия град светското изкуство, а и въобще светския живот, много от скулптурите били предадени като дар на Флоренция. За щастие великодушният жест на папата почти не нарушил хармонията на вилата и градината около нея.
Из цялата територия на ватиканските градини, нeзависимо дали носят името английски или италиански, струи излъчването на Италия, на нейната хилядолетна история, а безбройните статуи на Мадоната, поставени на най-неочаквани места, напомнят, че тук е люлката на католическата вяра. Духът на монашеско съзерцание, който цари в целия понтификат, се нарушава от веселото цвърчене на множество папагали, които са намерили тук райско кътче за живот и размножаване. Пъстрите птички напомнят на обитателите и посетителите, че светът е създаден за обич и радост. (снимка)  
 
За да можеш да се насладиш на пребиваването си в това обиталище на божиите служители, трябва предварително да заявиш намерението си на обявените в интернет и в туристическите бюра адреси. Не бива да се забравя, че не става дума за музей, а за място, където хората, пренебрегнали светската суета, живеят и работят. Затова тук се допускат само малки групи, водени от опитен гид, които няма да нарушат утвърдения от хилядолетия стил на живот.