Средиземноморието  е мястото, където са се зародили, процъфтявали и срещали помежду си повечето от човешките цивилизации, религии и култури. Топлото море, около което се събират три континента – Европа, Африка и Азия, е станало естествен път за междуетническо  и междукултурно  общуване. Благодарение на корабоплаването Средиземноморието се е оформило като уникален ареал, където всеки народ и всяка култура са получили възможност да общуват не само с един-двама съседи, а с десетки различни и често пъти коренно различни цивилизации. Това общуване между различни раси и религии, разбира се, не винаги е било мирно и често е завършвало с войни. Въпреки това то е спомагало за взаимното проникване на езици и обичаи, за обмяната на стопански и културен опит. Днес прилагателното „средиземноморски”  се асоциира с цели периоди от живота на човечеството и най-вече с особения начин на живот на народите, населяващи бреговете му. Говорим за средиземноморска кухня, средиземноморска музика, средиземноморски интериор, средиземноморски градини и т. н. (снимка)

Градините в средиземноморски стил, за които става дума тук, са създадени съобразно особеностите на климата и ландшафта на региона. Средиземноморието се намира в областта на субтропика, където летата са знойни и сухи, а зимите – меки и дъждовни. По планинските склонове, брулени от топли ветрове, се е формирала така наречената медитеранска флора, а именно здраво вкопчени в скалистата почва кипариси и пинии, издръжливи на суша маслини, цитруси и най-вече обилие от ароматни тревисти видове и цъфтящи храсти. Тези растения, както и естествените скални образувания и пещери, са използвани от обитателите на тукашните земи като естествена база за създаването на домашните и обществените градини. От сведенията на древните историци знаем, че античните гърци са използвали градините си за приятно безделие и отмора. Те се стремели към създаването на сенчести местенца, затова най-разпространените украшения на градините им били естествените или ръкотворни пещери и покритите с увивни растения перголи. Правите пътеки и алеи били настилани с керамични плочи, а наоколо се мяркали скулптурни изображения на митични персонажи и изкусно обрязвани храсти. (снимка)  

Римляните доразвили градинарското изкуство и в техните градини царял истински разкош. Своя принос са дали и останалите обитатели на тези благословени места – испанци, араби, италианци, евреи, турци, славяни. Днешният средиземноморски градински стил е синтез от дълговечния опит на тези народи и съвременните изисквания за красота и удобство. Устоял на изпитанията на времето, той не е загубил своята привлекателност и се е разпространил далече зад пределите на родната си земя. Това е довело до неговото творческо претворяване в страните, лишени от благодатния климат на субтропика. Типичните растения се заменят от други, като се съблюдава външна прилика, а ако все пак стопаните държат на автентичната флора, тя бива отглеждана в контейнери и прибирана през студените сезони. Но все пак идеята за такава градина, предназначена за „блажено нищонеправене”, остава в сила и затова по този начин се изграждат обикновено вилни градини, които се ползват предимно през летните отпуски. (снимка)

При този стил обикновено домът е органично свързан с външната среда посредством открита веранда или стая без външни стени, която директно се слива с градината. Мебелировката задължително трябва да хармонира с  общия стил – дървени маси и столове, постлан с дъски или керамични плочи под, оскъдна декорация и много растения в глинени съдове. Впрочем глинените съдове, използвани като саксии или като декор, трябва да присъстват задължително и в градината, разположени възможно най-ефектно. (снимка)  

За да изглежда естествено, средиземноморският тип градина изисква по-силен или едва забележим наклон. Няколко тераси, възможно по-широки, ще допринесат за усещането, че се намираме на планински склон, спускащ се към морския бряг. Не е нужно разликата във височината да е голяма, напълно достатъчни са 40-50 см. За подпорните стени се използват светли камъни: бели, светлосиви или бежови. От такива грубо обработени и нееднакви по големина камъни се изграждат и стъпалата. Те може да се заменят със стръмна пътечка, покрита със светъл чакъл и пясък. Около терасите може да се издигне каменна ограда с неравна височина, в която да се сложат дървени пейки и маси, а около нея да се засадят ярки и ароматни растения. В пролуките между камъните може да се насипе пръст и да се засадят вечнозелени растения като дебелец, любиче, розмарин и др.  (снимка)

Водоемът не е никак за пренебрегване. Неговата повърхност трябва да е достатъчно голяма, за да се асоциира с морето, което неизбежно присъства в автентичния средиземноморски пейзаж. Той може да е свързан с малка изкуствена пещера от светъл варовик, в сянката на чийто свод е приютена каменна пейка. Може и да се допълни от каменни  „руини” или правоъгълни арки, които се разполагат изолирано или се вливат в общия ансамбъл от тераси и зидове. Във всеки случай водоемът не бива да се ограничава с високи стени, с които да прилича на кладенец, нито да се засенчва с високи растения.  (снимка)
 
Камъните, използвани за терасите, трябва да хармонират с материала, с който се покриват правите пътеки, водещи към различните кътчета на градината. Средиземноморският колорит ще се подчертава от вечнозелени дървета и храсти, като кипариси, туи, хвойни, растения със сребристи листа, рози, клематиси, олеандри, лози. Бордюрът от лавандула е своеобразна визитна картичка на Средиземноморието. Финият й аромат и нежната синьо-лилава багра на цветовете предизвикват въображението. (снимка)

В средиземноморската градина преобладават наситените бели, сини, зелени, златисти и червени цветове. Пастелните тонове и полутоновете се срещат много рядко. Тук цветното буйство продължава от ранна пролет до късната есен. Затова не бива да пренебрегваме луковичните пролетни цветя и едногодишните цъфтящи видове като ешолция, бегония, различни тагетеси и цинии, богородички и далии, калдъръмчета. За висящите саксии са подходящи сакъзчета, петунии, ампелни бегонии, обички. Многогодишни растения като йонотера, лизимахия, рудбекия, мак, камбанки също не заслужават пренебрежение. Между тях може да се засадят красиви треви, за да се избегне цветовото  претоварване на композицията.  И, разбира се, много рози и клематиси, бугенвилеи, пасифлори, зокуми и маслини в контейнери, а защо не и лимон или мандарина, отрупани с плодове, които с идването на студовете ще приберем на топло. Задължително е и присъствието на скулптури и забавни фигурки, но не гномите и плашилата, които красят холандските и немските градини, а ангелчета, голи дечица, рибки и птички. (снимка)

Тук не се изключва и отглеждането на подправки и зеленчуци. Но за разлика от нашенските зеленчукови градини, в които засаждаме промишлени количества пипер и домати, тук се съчетават полезното с красивото. В градината от средиземноморски тип в бетонни или каменни рамки са разположени смесица от зеленчуци, подправки, красиви цветя и билки, украсени със забавни фигурки и керамични играчки. (снимка)