От плодовите вина най-разпространено е ябълковото вино. В големи количества то се произвежда индустриално в северните райони на Европа и по-специално в Германия, Полша, Естония, бившия Съветски съюз и др., където е познато под името сидър. Алкохолният градус на ябълковите вина варира от 10 до 11%. Произвежда се от сортове със сочни и ароматни плодове. Най-подходящи за тази цел са всички видове Ренети, Златна пармена, Зимна бананова и др. Неузрелите плодове от по-късните сортове след брането се оставят да лагеруват, за да доузреят. От дребните плодове с получават по-високо­качествени вина, защото ароматните вещества са концентрирани предимно в кората.

Плодовете се почистват, измиват, нарязват и пресоват. Тези операции трябва да се извършват бързо, за да се запази витамин С и предотврати потъмняването на сока. Това се постига чрез своевременно сулфитиране с 5-6 г серен двуокис на 100 л сок или на 100 кг плодова каша.

Понеже захарностга на сока е ниска (7-8%), за получаване на вина с нормално алкохолно съдържание се налага подсилване със захар до 17-18%. На 10 л сок се прибавя 1 кг захар, предварително разтворена в малко сок. За по-бързо протичане на ферментацията сокът се засява с мая от активни дрожди, в количество 3-4%. В домашни условия за тази цел с успех може да се използва хлебна мая. За 100 л сок е необхо­дима 80-100 г хлебна мая, предварително размита в малко хладка вода. Бурето, в което протича фермен­тацията, се държи в помещение с температура около 20°С. Фермента­цията протича както при производството на бели вина от грозде. След приключване на ферментацията и забистрянето, виното веднага се отдели от утайката. Бистрото вино се налива в чист съд (може и стъклен), който се съхранява на хладно помещение. Ябълковото вино не се поддава на стареене и се консумира младо. Особено приятни на вкус са вината непосредствено след алкохолната ферментация, когато все още съдържат въглероден двуокис, който им придава приятна свежест и резливост.