Не беше толкова отдавна, когато се считаше, че компостирането е дейност, характерна изключително и само за професионалните производители на смески за декоративна растителност и зеленчуци. Тогава едва ли някой се е замислял, че от ежедневните отпадъци от домакинството и градината може да се произведе висококачествена хранителна добавка за любимите ни растения. Днес във все повече държави и домакинства компостирането е естествен процес, затварящ цикъла на преработка на битовите отпадъци, превръщайки ненужната органична маса в полезен почвен подобрител. И наистина какво по хубаво да спестиш на градината си торенето с химически торове и вместо това да наториш с естествени биологични вещества. Да не говорим за екологичния ефект от мероприятие, при което сами преработваме значителна част от собствените си отпадъци вместо да ги изхвърляме.
Какво представлява компостирането? (снимка)
Това е процес на разграждане на органични отпадъци под въздействието на бактерии, гъбички и други микроорганизми и при наличието на достатъчно количество кислород, влага и подходяща температура.
Компостирането е естественият начин на природата да преработва и рециклира органичните си отпадъци. Това е аеробен процес, крайният резултат от който е получаването на един изключително полезен продукт, естествен подобрител на почвата, изключително богат на хранителни за нашите растения вещества. Така, оползотворявайки органичните отпадъци от градината и домакинството, ние подобряваме почвените характеристики на нашата градина. Всеки от нас може лесно да си произведе висококачествен биологичен продукт без енергийни разходи, който да бъде полезен както за нас, така и за околната среда.
И природата произвежда компост (снимка)
В естествена среда, всеки органичен материал, който падне на земята, с течение на времето се превръща в хумус. Компостирането е естественият начин на природата да преобразува и трансформира органичните материали. Когато правим компост в къщи, ние предоставяме оптималните условия (влага, топлина, въздух) за ускоряване на процеса на образуването на хумус, а по този начин и получаването на качествен компост.
Компостирането е процес на преработка на материали от растителен и животински произход, извършвана последователно от различни групи организми. Всяка група създава подходящи условия за следващата група организми, като разлага или преработва биоразградимите материали до стадий, подходящ за преработка от други организми. Този сложен процес се проявява напълно естествено в горските почви и може съвсем лесно да бъде пресъздаден в съда за компостиране. Процесът на разлагане може да бъде разделен на три етапа - разграждане, превръщане и узряване.
Какви продукти могат да се компостират? (снимка)
По-голямата част от кухненските и градинските отпадъци могат да бъдат сложени в компостера. Например обелки от плодове и зеленчуци, торбички от чай, смляно кафе, черупки от яйца, окосена трева, окастрени клончета, листа, едногодишни плевели, стари вестници, парченца плат. Не използвайте сготвена храна, месо, риба, млечни продукти, котешки и кучешки изпражнения, кокали, заразени растения.
Успехът се опира на три компонента – материали за компостиране, влага и въздух.
Материалите (снимка)
Това е храната, нужна за процеса на компостиране. Компостиращите организми се нуждаят от балансирана диета. Всички живи организми се нуждаят от големи количества въглерод и в по-малки количества от азот. Съотношението на тези елементи в храната е известно като въглеродо-азотно съотношение (C: N).Оптималното съотношение е от 20 до 25 : 1, т. е. 25 тегловни единици въглерод към 1 единица азот, като това съотношение е различно за различните отпадъци:
•Плодови и зеленчукови отпадъци - 15: 1
•Прясно окосена трева - 19: 1
•Листа - 40: 1
•Слама - 80: 1
•Хартия - 170 : 1
•Дървени стърготини - 500 : 1
Колкото съотношението е по-близко до 25: 1, толкова по-лесно ще се компостират материалите. За онагледяване богатите на азот материали могат да бъдат описани като „зелени", а богатите на въглерод - като „кафяви". Като „зелени" могат да бъдат определени тези материали, които са меки и сочни. Повечето от нашите хранителни отпадъци са такива, както и окосената трева и плевелите. Те са богати на азот, съдържат пропорционално по-малко въглерод и се разграждат по-лесно. Богати са също и на влага - важен фактор за бързото им разграждане. „Кафявите” са по-сухи и влакнести материали, като например, сухи листа, дървесни стърготини, хартия, картон. Те съдържат повече въглерод и по-малко влага, в резултат на което се разграждат много по-бавно. Това обаче не е недостатък. „Кафявите” отпадъци събират въздух и влага, необходими за компостирането. Сигурно ще откриете, че в готовия компост често има неразградили се "кафяви" отпадъци, които могат да се върнат обратно в съда за доразграждане. Най-добри резултати се получават чрез използването на смес от твърди материали (тънки клонки, слама), примесени с меки и сочни продукти (прясно окосена трева, стъбла и листа от зеленчуци, плодови и зеленчукови обелки). Следователно, успешното протичане на процеса до голяма степен зависи от балансираното комбиниране на тези два типа материали.
Влагата
Важно е да се постигне правилният баланс. Ако е твърде мокро, компостът ще се разводни, ако е твърде сухо, компостирането ще спре. За да изпробвате влажността, вземете една шепа от материала и я стиснете. На пипане той трябва да е като изстискана гъба за миене.
Въздухът (снимка)
Малките организми, които правят вашия компост, се нуждаят от кислород, точно като нас! Периодично разбърквайте съдържанието на компостера, по този начин пропускате въздух в него.
Готовият компост е тъмно кафяв до черен на цвят, с мирис на пръст и без едри частици. Може да се нанесе на слой дебел 1-2 см направо върху лехите в градината или в саксиите с цветя. А ако се използва при засаждане на дърво, е много добре да се добави компост в посадъчната яма. Компостът всъщност е много богат на хранителни вещества хумус, обогатената с него почва задържа въздуха и влагата по-добре, осигурява безценни хранителни запаси на растенията, а бактериите, които съдържа, контролират микрофлората наоколо и пречат да се развият вредни микроорганизми.
Не е зле за нещо, създадено от домашните отпадъци, които сте отклонили от сметището! (снимка)
Вкусът на разсада - чиста, рохкава и топла почва
През януари е времето, когато се засяват разсадите. Но тогава е най-неподходящият период търсите почва за тях - вероятно градината ще е покрита със сняг, а земята ще е скована от лед. Използвайте последните топли дни на декември, за да си набавите необходимите почвени смески. И имайте предвид вкусовете на невръстните растения.
Осигурете кисела почва на рододендрона
Рододендронът обича кисели (рН от 4,0 до 5,5) и богати на хумус почви. Често в градините почвите са много леко кисели, а някои дори са варувани. За да расте добре рододендронът при такива условия, той трябва да се засажда в специална почва, предназначена именно за тези видове растения. Ежегодно рододендронът трябва да се подхранва със специални кисели торове. Те ще неутрализират калцийсъдържащите натрупвания около корените на растението, които попадат там от най-долните слоеве на почвата. Най-подходящото време за подхранването на рододендроните е април, когато снегът си е отишъл и едва ли ще падне отново. Достатъчно е да внесете от 60 до 80 г на 1 кв. м.
Осигурете кисела почва на рододендрона
Рододендронът обича кисели (рН от 4,0 до 5,5) и богати на хумус почви. Често в градините почвите са много леко кисели, а някои дори са варувани. За да расте добре рододендронът при такива условия, той трябва да се засажда в специална почва, предназначена именно за тези видове растения. Ежегодно рододендронът трябва да се подхранва със специални кисели торове. Те ще неутрализират калцийсъдържащите натрупвания около корените на растението, които попадат там от най-долните слоеве на почвата. Най-подходящото време за подхранването на рододендроните е април, когато снегът си е отишъл и едва ли ще падне отново. Достатъчно е да внесете от 60 до 80 г на 1 кв. м.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите