Папаята (Carica papaya) представлява тревисто вечнозелено растение, достигащо височина при естествени условия около 1,5-6 м, в контейнер обаче е доста по-ниско. Стволът е единичен, не се вдървесинява, няма клонки, с чадъреста корона от големи нарязани листа, които растат по спирала. Листата са с диаметър до 60 см, разделени на 5-9 сегмента и растат на дълги дръжки. Те живеят по 4-6 месеца, след това опадат, затова възрастна папаята напомня палма. Мъжките цветове са събрани в големи метловидни съцветия с дължина 1,5 м, женските и двуполовите са единични, растат в пазвите на листата на къси дръжки директно на ствола. Те са бели, петлистни, восъчни, със слаб аромат. При благоприятни условия папаята може да цъфти и плододава непрекъснато през цялата година, особено обилно в горещите летни месеци.
Всички части на растението съдържат латекс, който може да предизвика алергични реакции при попадане върху кожата.
Папаята има интересна особеност. Растението може да има само мъжки, само женски или друполови цветове или и тези, и другите на едно растение, като с времето мъжкото растение може да стане женско и обратното. Мъжките растения са доста по дребни от женските, обикновено се садят по 2-3 екземпляра и при първия цъфтеж мъжките се отделят.
Папаята е един от най-лесните за отглеждане тропически плодове. Расте добре на пряко слънце или лека полусянка. Предпочита добре дренираната почва без застояване на вода. Топлолюбива, отрицателно реагира на резките понижения на температурата. В горещите летни месеци е желателно да я поливате обилно и да я торите. През зимата трябва да ограничите поливането, за да не загинат корените. Расте добре в контейнери, които през лятото се изнасят навън.
(снимка) Плодовете растат директно на ствола на къси стебълца. Те са овални и по форма напомнят пъпеш. Размерът на плодовете е в широки граници - от 10 до 40 см, масата е от 0,5 до 7-9 кг в зависимост от сорта. От цъфтежа до пълното узряване на плодовете минават от 4 до 6 месеца. При узряването плодовете променят цвета си от зелен на жълт. Узрелите плодове са меки, покрити с тънка восъчна кожица. Най-вкусните от тях се получават през лятото. Плодовото месо е сладко, освежаващо, не съдържа влакна, цветът може да е от жълт до червен. Вкусът му прилича на пъпеш и кайсия. Средата на плода е запълнена от черни овални ядивни семена с размер 5-7 мм. В промишлени условия плодовете се събират в момента, когато те започват да пожълтяват, но са все още твърди. Дозряват за няколко дни при стайна температура, но са по-малко сладки. Зрелите плодове могат да се съхраняват в хладилник 2-3 седмици.
Папаята се размножава чрез семена. Те трябва да се засеят веднага след събирането им.
Манго – райската екзотика
Мангото (Mangifera indica) е красиво вечнозелено дърво с височина 10-30 м. Листата са ланцетни, тъмнозелени, гланцирани, 10-30 см на дължина и 2-5 см на ширина, по-светли от обратната страна. Младите листа са жълто-зелени или червени. Дребните жълти или червени цветове са с диаметър 4-5 мм, събрани в метловидни съцветия с пирамидална форма с дължина до 40 см.
Манго – райската екзотика
Мангото (Mangifera indica) е красиво вечнозелено дърво с височина 10-30 м. Листата са ланцетни, тъмнозелени, гланцирани, 10-30 см на дължина и 2-5 см на ширина, по-светли от обратната страна. Младите листа са жълто-зелени или червени. Дребните жълти или червени цветове са с диаметър 4-5 мм, събрани в метловидни съцветия с пирамидална форма с дължина до 40 см.
Коледният чимшир
На пръв поглед няма нищо странно нито в името, нито в поведението на този храст. Саркококата е елегантно вечнозелено растение от семейство Чимширови. Но истинската изненада тя поднася в най-студения сезон, когато много малко растения остават да красят градината. От декември до април саркококата цъфти.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите