Както показва историята на човечеството: можете да изядете всичко, което отгледате. Кактусите не са изключение. Има и отровни представители на Кактусовите, но тук ще стане дума за ядливите. И така питахаята е известна още като бодлива круша и драконов плод. Това е храстовиден дървовиден кактус, на краищата на който узряват сочни плодове. В зависимост от вида плодовете биват с различен размер; с плодово месо с различен цвят (бял, розов, пурпурен); с различен цвят на кожицата (от жълт до оранжев, от червен до пурпурен); с различна повърхност (набраздени, с тънки цветни дръжки).
(снимка) Но плодовете на питахаята имат още едно общо качество - голямото количество черни семена. Затова преди да вкусите сочното плодово месо, трябва да изчистите семената.
Откъде идва
Питахаята е родом от Западното полукълбо. Там този кактус се цени не само заради отличния вкус, но и заради голямото количество плодове, които могат да се съберат. Днес питахаята се отглежда в малки ферми в южната част на Мексико, в някои страни от Централна и Южна Америка, във Виетнам и в Израел.
Привлекателните на вид плодове на питахаята активно се използват в кулинарията и преди всичко в производството на различни алкохолни напитки. Сокът и плодовото месо се добавят в бонбони, сладолед, кисели млека и различни млечни продукти, от плодовете се прави мармалад, сосове и желета. В Испания традиционно сокът от питахая се смесва с лимон за приготвянето на „летни напитки".
Плодовете са привлекателни и с това, че употребата на питахая помага при коремни болки. Освен това плодът е полезен на страдащите от диабет и различни ендокринни заболявания.
Как да го ядете
Със своя външен вид питахаята прилича на боядисана шишарка, въпреки че имат мека, лесно отделяща се кожица. Жълтата разновидност на плода е най-вкусна. Плодовото месо е с дребни семена и има изискан освежаващ вкус.
За да хапнете плода на питахаята, трябва да го разрежете наполовина по дължина и изяжте с лъжичка или да нарежете кожицата на плода, да я обелите и след това да нарежете плода на късчета.
Иван ИВАНОВ
Манго – райската екзотика
Мангото (Mangifera indica) е красиво вечнозелено дърво с височина 10-30 м. Листата са ланцетни, тъмнозелени, гланцирани, 10-30 см на дължина и 2-5 см на ширина, по-светли от обратната страна. Младите листа са жълто-зелени или червени. Дребните жълти или червени цветове са с диаметър 4-5 мм, събрани в метловидни съцветия с пирамидална форма с дължина до 40 см.
Манго – райската екзотика
Мангото (Mangifera indica) е красиво вечнозелено дърво с височина 10-30 м. Листата са ланцетни, тъмнозелени, гланцирани, 10-30 см на дължина и 2-5 см на ширина, по-светли от обратната страна. Младите листа са жълто-зелени или червени. Дребните жълти или червени цветове са с диаметър 4-5 мм, събрани в метловидни съцветия с пирамидална форма с дължина до 40 см.
Коледният чимшир
На пръв поглед няма нищо странно нито в името, нито в поведението на този храст. Саркококата е елегантно вечнозелено растение от семейство Чимширови. Но истинската изненада тя поднася в най-студения сезон, когато много малко растения остават да красят градината. От декември до април саркококата цъфти.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите
1. - 30.03.2015 10:44 -
От: krasiero
a3 uмам резници от Питахая, и малки вкоренени растения.