За своето нормално развитие на плодните пъпки при овощните растения от умерената климатична зона е необходимо да преминат през период от въздействие на ниски температури. Без такова въздействие формираните през предната година пъпки през следващата пролет не се развиват и изсъхват. Това е единствената причина тези видове да не плододават при условията на тропика и субтропика. Основателно обаче може да се постави въпроса защо понякога се наблюдава цъфтеж, а в някои случаи и формиране на завръзи към края на лятото и началото на есента. Такива прояви се наблюдават почти всяка година в много райони, както при овощните, така и при други дървесни видове. Типичен пример е редовния цъфтеж на кестените по софийските улици, голяма част от листата на които изсъхват още през лятото от вредните газове и сушата. Преди години, след силно засушаване, ябълките в Кюстендилския район цъфнаха и оформиха доста големи завръзи до началото на есента. В района на учебно-опитната база край Панчарево също сме наблюдавали подобно явление.
Посочените явления най-често се наблюдават след силно засушаване и унищожаване на голяма част от листата, а също така и от обезлист-ване след градушки или нападение от болести и неприятели. Сушите и обезлистването предизвикват силно обезводнаване на клетките в плодните пъпки и концентрация на клетъчния сок. От наши наблюдения сме установили, че такова обезводняване и редуциране размера на цветните органи предизвикват и ниските зимни температири, което е естествена реакция срещу измръзване. Именно при такова обезводняване в плодните пъпки протичат специфични процеси на развитие, в резултат на което по-късно настъпва цъфтежа и плодообразуване. Това е и основната причина за бързото развитие и предивременния цъфтеж след поразяване на голяма част от листната маса, предизвикано от силно засушаване и други причини.
За да се избегне това нежелателно явление, което се отразява на плододаването, е необходимо да се вземат мерки за запазване на листата. Те включват редовни поливки, когато има такава възможност и борба с болестите и неприятелите.
Предпазете фиданките от пролетните студове
Измръзванията от късните зимни и повратни пролетни застудявания са много често явления. Това се наблюдава най-често при рано цъфтящите видове. И през тази година кайсията, бадема, прасковата, джанката и черешата започнаха да цъфтят още към края на март до началото на април. Цветовете на отделните видове издържат най-много до минус 2-4 градуса, а такива понижения в много райони не са изключени дори през третата десетдневка на април. Още по-чувствителни са младите завръзи, които масово измръзнат дори при краткотрайно понижение на температурите под минус 1-2 градуса.
Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12 градуса.
Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12 градуса.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите