Мушмулите са единственият плод, който не се бои от сланите. При узряването си те са негодни за консумация, защото са твърди, с плътна консистенция и кисело-тръпчиви.  След осланянето си през октомври-ноември обаче те придобиват истински вкус, стават по-меки и сладки. При омекналите започва благородното им угниване. Ако искате обаче да ги съхранявате по-дълго време, приберете ги преди първите слани. Тогава те трябва да са достигнали пълното си развитие, да не наедряват повече, но да са все още твърди. 
За да ги съхраните, насипете ги в сандъчета или щайги на пластове, но не по-тънки от 40-45 см и ги дръжте в хладни северни помещения, където температурата е около 8 градуса. Ако са разстлани на тънки пластове, плодовете изсъхват и стават негодни за консумация.
В плодохранилище мушмулите могат да се съхраняват до 2 месеца. През времето на лагеруването в плодовото хранилище трябва незабавно да се отстраняват и консумират силно омекналите плодове, а също и смачканите, защото те са податливи на плесенясване и повреждат останалите. Помещенията се проветряват сутрин, а през останалото време се държат затворени и без светлина.
За по-продължително съхраняване, можете да консервирате мушмулите в захарен разтвор, като ги стерилизирате при температура 100 градуса за 50 минути.
При угниването на мушмулите таниновите вещества намаляват и стипчивият вкус изчезва. Тогава стават много приятни за консумация защото са придобили специфичен вкус, аромат и се превръщат в суров мармалад. Плодовете могат да се използват за приготвяне на  сокове, сиропи, желета и за изваряване на спирт и ракия. От току-що набрани плодове от мушмулата може да се направи специална туршия- мушмулица, на която се консумират както плода, така и сока. От плодовете се получава вкусно брашно, което се използва в сладкарското производство.