Присаждането на "спяща пъпка" (окулиране) започва през втората половина на юли и може да продължи до началото на септември. Обилните валежи през тази година създават благоприятни условия за провеждането на това мероприятие, тъй като влагата поддържа активно сокодвижението в подложките.

Окулирането се използва най-широко при производството на овощен посадъчен материал, но може да се прилага и при облагородяването и преоблагородяването на по-млади растения. То има редица предимства. Извършва се бързо, правят се малки рани на подложката, срастването е много здраво,  изразходват се малко калеми, не се използва овощарска замазка и срокът за присаждане може да продължи 1,5 - 2 месеца. Едно от най-важните условия за успешното провеждане на окулирането е подложките да имат активно сокодвижение, в резултат на което кората лесно се отделя от дървесината и срастването става много по-бързо. Това налага почвата предварително да бъде много добре овлажнена.

Техниката на окулирането се състои в следното: върху подложката се избира гладко място, за предпочитане от северната страна, с остро ножче се прави Т-образен нарез на кората, като се внимава да не се засегне дървесината. Дължината на разреза е 2,5-3 см. Хоризонталният разрез е желателно да се прави дъговидно или наклонено, за да се избегне врязването на превръзката в разреза. Пъпката от калема се изрязва с тънък слой дървесина, като се започне на 1,5-2 см под нея и се завърши на такова разстояние над горната й страна. Отрязаното щитче се поставя в Т-образния нарез така, че пъпката да слезне на около 0,5 см под напречния разрез. Остатъкът от щитчето над  този разрез се премахва и по този начин то остава под кората на подложката. Привързва се с рафия или лента от полиетиленово платно и с това приключва цялата операция.

Калемите за присаждане на спяща пъпка се събират същия ден или няколко дни по-рано, увиват се във влажен материал или се потапят във вода. Използват се добре развити леторасти с оформена връхна пъпка. Непосредствено след отрязването им се премахват листата, като се оставя част от листната дръжка. Пъпките в осовата и връхната част на калема не трябва да се използват, защото не са добре развити.

След 2-3 седмици листните дръжки на прихванатите пъпки падат много лесно и щитчето има свеж вид. Това е указание за успешното прихващане на присадката. Превръзката се срязва от срещуположната страна на пъпката без да с премахва. Рано напролет подложката се отрязва на около 0,5 см косо срещу пъпката. По-нататък редовно трябва да се почистват филизите, израснали от подложката.

Присаждането на пъпка се прави само на млади подложки, до 1-3-годишна възраст, или върху млади клонки при по-стари дървета. Присаждането се извършва на височина около 5-10 см над почвата, а при вегетативните подложки на ябълката и крушата и по-високо, с оглед по-дълбокото засаждане на дръвчетата в овощната градина. При кайсията, когато се използва джанкова подложка, присаждането може да стане и на височина 70-90 см, като по този начин бъдещото стъбло на кайсията е джанково. В този случай кайсиите са по-устойчиви на измръзвания и имат по-голямо дълголетие.