Начало › Още за ... › Екзотика › › Маракуе – жълта гренадила

Маракуе – жълта гренадила

08.09.2010 | Коментари (0)
 От рода Пасифлорови в сем. Страстоцветни (Passifloraceae) има твърде голямо разнообразие на сортове и вариетети. Едно от растенията е жълтата гренадила или така наречената още маракуе (Passiflora edulis), варитет flavicarpa. То има още и следните синоними: жълт пасионфрут, жълт пешнфрут, маракуе, а търговското наименование на плодовете е жълта пасифлора, маракуе или маракужа.

Родина на това растение, както и на другите сортотипове пасифлора са субтропичните и тропични пояси на Америка - Бразилия. Понастоящем плодове от жълтата пасифлора се отглеждат в Централна и Южна Америка, Африка, Азия, Австралия, Нова Зеландия и САЩ (Калифорния и Хавайските острови). Като декоративно растение пасифлората с нейните разновидности масово заема нови територии в топлите райони на Европа , а като стайно растение, тя придобива все повече и по-голяма популярност и у нас.

Жълтата гренадила заема второ място след пурпурната гренадила и масово се отглежда в Бразилия, Венецуела, Боливия, както и в Африка - Кения, Танзания, Израел, Шри Ланка и Хавайските острови. Най-големият производител на плодове от този вариетет е Бразилия, където има рекорден брой сортове - над 150. Популярността на жълтата гренадила се дължи най-вече на високата родовитост и устойчивостта й на редица болести.

Растенията са катерливи, с тънки стъбла и последователно разположени зелени и широки листа. Плодовете имат закръглено овална или овална форма и са по-големи от тези на нейната посестрима - пурпурната гренадила. Дълги са от 9 до 12 см, с диаметър 5-7 см и имат маса 60-100 г. Цветът на кожицата е яркожълт, а на плодовото месо жълто-зелен. Вкусът напомня на вкуса на пурпурната гренадила, но е малко по-кисел. В зависимост от района, където са отгледани плодовете, такова е и тяхното наименование: бразилско, венецуелско или хавайско маракуе. Богати са на витамин С.

Плодовете се употребяват за храна в свеж вид или като съставна част на екзотични плодови салати, но основно от тях се приготвят сокове, нектари, разхладителни напитки, както и като прибавки към ликьори и към сладоледи.

Запазването на плодовете след бране трае обикновено от 3 до 5 седмици, когато се съхраняват при температура 11,5-12,5 градуса при относителна влажност 85 %. Съхранени при по-ниски температури могат бързо да загният.

Растенията от маракуе се отглеждат на светло, слънчево, топло и проветриво място в богата торфенопочвена смес.

Размножаването става чрез резници през март и април, които се вкореняват в топла почва при температура не по-ниска от 20 градуса.

Лианата цъфти обилно, а през зимата издържа понижение на температурата до 8-15 градуса. Не понася заблатяване на субстрата в култивационните съдове.

Семена от различни вариетети на пасифлора се предлагат на периодичните цветарски изложби в страната и на специализираното изложение "Агра" в Пловдив.

08.09.2010, Вестник за градината

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Манго – райската екзотика
Мангото (Mangifera indica) е красиво вечнозелено дърво с височина 10-30 м. Листата са ланцетни, тъмнозелени, гланцирани, 10-30 см на дължина и 2-5 см на ширина, по-светли от обратната страна. Младите листа са жълто-зелени или червени. Дребните жълти или червени цветове са с диаметър 4-5 мм, събрани в метловидни съцветия с пирамидална форма с дължина до 40 см.

Манго – райската екзотика
Мангото (Mangifera indica) е красиво вечнозелено дърво с височина 10-30 м. Листата са ланцетни, тъмнозелени, гланцирани, 10-30 см на дължина и 2-5 см на ширина, по-светли от обратната страна. Младите листа са жълто-зелени или червени. Дребните жълти или червени цветове са с диаметър 4-5 мм, събрани в метловидни съцветия с пирамидална форма с дължина до 40 см.

Коледният чимшир
На пръв поглед няма нищо странно нито в името, нито в поведението на този храст. Саркококата е  елегантно вечнозелено растение от семейство Чимширови. Но истинската изненада тя поднася в най-студения сезон, когато много малко растения остават да красят градината. От декември до април саркококата цъфти.