Той е красив и стабилен. Древен и неизменно актуален. Разнообразен и зареден с енергия. Той си тежи ня мястото, А неговото място е в градината. Камъкът е този неудошевен предмет, който изпълва двора със своето излъчване. От времето на Стоунхендж не е излизал от мода. Вероятно защото в студената му непоклатимост се крие дискретен, но ненадминат чар. По един или друг начин той се вписва във всеки градински стил. Функциите му могат да бъдат предимно практични или изцяло естетични. Понякога привлича погледа като матнит, друг път присъствието му е съвсем ненатрапчиво, но въпреки това осезателно. Сред безбройните приложения на камъка в градината има и класически, и модерни и твърде нестандартни варианти. Каква да бъде ролята му - решавата вие.
Не са нито най-евтините, нито най-лесните за монтаж и поддръжка. Въпреки това те крият в себе си очарование, което си струва усилията. Големи каменни плочи, наредени сред трева или калдъръмчета, обли камъни, фиксирани с цимент, дребни камъчета, изсипани в предварително подготвено легло са най-популярните варианти. Подходящ материал и изработка може да се намери за всеки стил градина. Обикновено не се търси прекалено правилната форма, колкото по-естествено изглежда този тип пътека, толкова по-добре.
Каменните стъпала са ефектни и трайни. Ако подпорната стена между различните нива е изградена от камъни, използвайте същия материал и за стъпалата. По-солидният вариант е от цели блокове - един камък - едно стъпало. За него ще се нуждаете от доста енергия и сериозно количество помагачи, но резултатът ще бъде непоклатим и напълно неуязвим от времето, атмосферните условия и постоянната употреба. По-лесна за изпълнение, а и доста по-евтина е каменната облицовка на циментовата стълба.
Облицовки (снимка)
Това е едно от най-популярните в последно време приложения на камъка в двора. Облицоват се изцяло или до определена височина стените на къщата, кладенеца, саксии и кашпи, масивни огради. Не е задължително каменните плочи, с които се прави облицовката, да са големи и еднакви, въпреки че това е най-често срещаният вариант. Ако решите да проявите фантазия, можете да направите облицовка от миниатюрни разноцветни камъчета, която ще прилича по-скоро на мозайка. Или да налепите неголеми обли камъни върху омръзналата ви чешма или кладенец.
Когато теренът е наклонен, те са необходимост. Но освен полезната си функция те имат потенциала да се превърнат в най-интересната част от дизайна на градината. За целта може да се използва различен тип камък - от масивни блокове, които да изградят изцяло подпорната стена, до декоративни каменни плочи или дребни обли камъчета, с които да се облепи бетонната подпора. Ако изберете първия вариант, спазвайте основния принцип на зидарството - камъните трябва да се разминават, за да има конструкцията по-голяма устойчивост. В случай, че не се използва циментов разтвор за свързването им, те трябва плътно да съвпадат един с друг. Въпреки че такъв тип подпорна стена, направена без цимент, е по-интересна, не е желателно да се прави при височина над един метър. Здравината е от голямо значение - тя ще бъде подложена на постоянен натиск от почвата, която поддържа. Затова трябва да се изгради с поне минимален наклон към горното ниво.
Много декоративни са подпорните стени, в които са предвидени празни места за засаждане на растения. Дори да сте пропуснали да ги оставите, не лишавайте каменния градеж от украсата на живата зеленина. Ампелните и пълзящите растения ще го допълват прекрасно.
Срещат се все още в старите селски дворове - дувари, зидани от камъни, обикновено плътно прилепнали един към друг, без свързващ разтвор между тях. Всъщност те са много стабилни, стига да са напраавени майсторски. За да се изгради подобна ограда обаче са нужни огромно количество камъни, предимно големи по размер. Колкото и здрав да е градежът, ако не се използва цимент, не прекалявайте с височината на оградата. Ако харесвате този тип каменни стени, но ви изглежда непосилно да заобиколите целия двор с тях, направете символична вътрешна ограда, разделяща отделните части на градината. Най-лесната за изпълнение алтернатива е невисок бордюр, отбелязващ края на лехата. За него могат да се използват и по-дребни камъни.
Камъни, хванати в мрежа (снимка)
Този популярен в западна Европа метод вече навлиза и в България. Чакъл или натрошени камъни, поставени в своеобразна кошница от мрежа, се използват за подпорни стени, огради и други. Екологично, ефектно и не на последно място, лесно за демонтаж решение. Друго безспорно предимство е цената - пълнежът е евтин и може да се купи от почти всеки строителен склад. Това, за което не бива да пестите пари, обаче, е здравата, неръждаема мрежа. Особено, ако смятате, че конструкцията няма да ви омръзне бързо и ще краси градината дълги години.
Споменавайки камъните, които красят градината, обикновено първо се сещаме за алпинеума. Късчето планински пейзаж от години е на гребена на модната вълна и е все така привлекателно. Може би защото на много малка площ дава възможност на фантазията да се развихри, съчетавайки растения и красиви камъни в безброй ефектни комбинации. Той изглежда добре в тясното пространство на парадната зона, до пътеката, близо до басейна, до оградата - почти навсякъде, особено ако дворът има поне лека денивилация. За предпочитане е мястото на алпинеума да бъде открито и слънчево, за да се чувстват добре планинските растения. Друг важен принцип при изграждането му е сериозният дренаж - пак в интерес на растителността. Най-ефектно изглежда, когато камъните са големи, дори и да са по-малко на брой.
Градинка в камък (снимка)
За почитателите на миниатюрните и нестандартни решения това е истинско предизвикателство. Нужен е голям камък, порест и достатъчно чуплив, за да се издълбае в него своеобразна саксия. Ако нямата желание да се занимавате с каменоделство, потърсете старо каменно корито или камък с естествена вдлъбнатина. Добре е водата да има откъде да се оттича, иначе се налага на дъното на своеобразната саксия да се сложи дебел слой дренаж. Подходящи за такава градинка са всички видове каменоломки и растения с повърхностна коренова система. Най-ефектни са цъфтящите, но и от различните видове дебелец може да се получи невероятно съчетание. Ако почвата е малко, растенията ще се нуждаят от повече внимание и грижи, за да изглеждат в парфектен вид, но със сигурност усилията ще си струват.
Независимо дали са използвани като покритие за целия басейн или само за аранжировка около него, камъните са най-естественото допълнение към водоема. Дори един-два големи камъка на брега, ще му придадат много по-естествен вид. Поставени сред влаголюбивите растения, те допринасят за завършеността на композицията. Незаменими са и когато искате де скриете някои елементи, издаващи изкуствения произход на езерото.
Мозайка (снимка)
Камъните, подредени като картина, несъмнено са впечатляваща украса. Открили са го още древните народи, на нас ни остава просто да се възползваме от опита им. Дали ще се опитаме да създадем шедьовър, изпипан до най-малките детайли, или мозайката ни ще бъде простичка и дори леко наивна, зависи от творческите нагласи, времето и средствата, които смятаме да вложим, както и от стила на градината.
Всъщност, ако скулптурата е направена от камък, по-добре да е една. Тя несъмнено е по-сериозно, по-изискано и по-скъпо решение от керамичните или пластмасовите фигури, които красят двора. И мястото, което й определите, трябва да е подобаващо. Обикновено скулптурите от камък са характерни за обществените зелени площи, но това не означава, че са запазени само за тях. Размерът не е много важен, повече внимание заслужава художествената стойност на статуята и най-вече дали ви допада.
Парадната зона - визитната картичка на дома
Частта от градината, разположена пред дома, първа посреща гостите и го представя пред погледа на минувачите. За съжаление оформянето й не е никак просто, тъй като е необходимо проектът да се съобрази с наличието на автомобилна алея, да се отдели място за пешеходна пътечка, да се включат архитектурни форми.
Парадната зона - визитната картичка на дома
Частта от градината, разположена пред дома, първа посреща гостите и го представя пред погледа на минувачите. За съжаление оформянето й не е никак просто, тъй като е необходимо проектът да се съобрази с наличието на автомобилна алея, да се отдели място за пешеходна пътечка, да се включат архитектурни форми.
Зелените пътеки - пълни с живот и настроение
Не винаги подредените и равни алеи и площадки са най-красивите. Привлекателно и естествено изглеждат градинските пътеки, във фугите на които са се настанили различни растения. Свободното подреждане на плочите позволява да се остави място за декорирането им с разнообразна красива растителност.
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите