Пло­до­ве­те на мно­го рас­те­ния се из­пол­з­ват за хра­на. Ядат се лис­та и стъб­ла на раз­лични лис­т­ни и тре­вис­ти зе­ленчуци, ко­ре­ни­те на ко­ре­ноп­лод­ни­те. С ла­ко­ми­те хо­ра се ше­гу­ва­ме, че и дръж­ки­те на пло­до­ве­те ще изя­дат. Та дръж­ка яде ли се?! Яде се, и още как, сти­га да е дръж­ка от бон­бо­не­но дър­во.

Бон­бо­не­но­то дър­во (Hovenia dulcis) не се сре­ща по на­ши­те го­ри и овощ­ни гра­ди­ни, но със зър­нас­те­ца са от ед­но бо­та­ничес­ко се­мейс­т­во - Зър­нас­те­цо­ви (Ramnaceae). Лю­бо­пит­на под­роб­ност е, че от съ­що­то се­мейс­т­во са дра­ка­та и хи­на­път.

Не­го­ва ро­ди­на са от­но­си­тел­но топ­ли­те ра­йо­ни на Ки­тай, Ко­рея, Япо­ния. Дос­та е го­ля­мо - дос­ти­га 15-20, до­ри и 30 м ви­сочина, а стъб­ло­то му е 60-75 см де­бе­ло. По вън­шен вид с къл­бо­вид­на­та си ко­ро­на и тъм­носи­ва­та си ко­ра на­по­до­бя­ва ли­па. Лис­та­та му са ед­ри - сър­це­вид­но-овал­ни до сър­це­вид­но-яй­це­вид­ни, със за­ос­т­рен връх, бе­лез­ни­ка­во­-зе­ле­ни от­до­лу.

Цъф­ти през юни, а пло­до­ве­те (или по-точно дръж­ки­те) уз­ря­ват през ок­том­в­ри - но­ем­в­ри. Цве­то­ве­те са в ра­це­моз­ни съц­ве­тия, т. е. кичури, по­доб­ни на бъ­зо­ви­те съц­ве­тия. Те са дву­по­ло­ви или са­мо мъж­ки, на цвят са свет­ло­зе­ле­ни и с при­ят­ния си аро­мат прив­личат пчели­те. Изоб­що бон­бо­не­но­то дър­во е мно­го ме­до­нос­но. Пло­до­ве­те му, дреб­ни ка­то гра­хо­ви зър­на и су­хи, не са год­ни за яде­не. За­то­ва пък гор­на­та част на плод­на­та дръж­ка е яд­ли­ва - мно­го вкус­но ла­ком­с­т­во, осо­бе­но след есен­ни­те сла­ни.

Дръж­ки­те са  уде­бе­ле­ни, почти ме­сес­ти,  бо­га­ти на скор­бя­ла, ле­ко тръпчиви, но мно­го слад­ки. В све­жи­те дръж­ки  съ­дър­жа­ни­е­то на за­ха­ри­те е 20 - 23%, а в по­лу­су­хи­те на­рас­т­ва до 48%. Те мо­гат да ос­та­нат на дър­во­то до про­лет­та. Под­су­ше­ни­те дръж­ки се из­пол­з­ват пре­дим­но в су­ро­во със­то­я­ние, но се пре­ра­бот­ват и в браш­но за кух­нен­с­ки нуж­ди. То­зи уни­ка­лен хра­ни­те­лен „пло­дов" про­дукт е тър­сен на из­точни­те па­за­ри.

Де­ко­ра­тив­ни­те качес­т­ва на бон­бо­не­но­то дър­во се оце­ня­ват доб­ре в пар­ко­во­то озе­ле­ня­ва­не, осо­бе­но на око­лох­ра­мо­ви прос­т­ран­с­т­ва. Значите­лен ин­те­рес пред­с­тав­ля­ва и дър­ве­си­на­та - на­ричат я „япон­с­ки ма­ха­гон".

От гле­ди­ще на би­о­ло­гични­те му изис­к­ва­ния към тем­пе­ра­ту­ра­та бон­бо­не­но­то дър­во е топ­ло­лю­би­во рас­те­ние. Най-бла­гоп­ри­ят­ни за не­го са ра­йо­ни с тем­пе­ра­ту­ра, не по-нис­ка от ми­нус 12°С, но в про­вин­ция Хе­бей, Ки­тай, и в Ко­рея из­дър­жа до ми­нус 20°С. То­ва по­каз­ват и дър­ве­та­та, за­са­де­ни в ня­кои пар­ко­ве в Плов­див, при нас в с. Ве­ли­ка, Бур­гас­ко и др. Очевид­но то­зи ин­те­ре­сен в мно­го от­но­ше­ния дър­ве­сен де­ко­ра­ти­вен и „пло­дов" вид има мяс­то в мно­го ра­йо­ни у нас ка­то Сан­дан­с­ко-Пет­ричкия, Юж­но­ро­доп­с­кия, по Чер­но­мор­с­ка­та зо­на, Ста­ро­за­гор­с­ко и др.   

Бон­бо­не­но­то дър­во зас­лу­жа­ва да се из­пи­та и за сак­сий­но от­г­леж­да­не, фор­ми­ра­но ка­то бон­сай, за­ра­ди лис­та­та, аро­мат­ни­те цве­то­ве и слад­ки­те „чеп­ки".

(снимка)