През лятото, всички, които притежават градина, се стремят да прекарват по-голяма част от времето си на открито. И когато става дума за почивка, обикновено търсим сянката. Друго си е да прекарваме обедните часове на прохлада, скрити от горещината. Сянка можем да намерим под клоните на голямо дърво или сами да си я създадем. Градинските съоръжения, предназначени да ни пазят от слънцето - беседки, перголи, шатри, навеси и чадъри са не само практични, но преди всичко привлекателни с декоративното си оформление. Архитектурата им трява да е така подбрана, че да се превърнат в атрактивна украса на градината. Независимо какво слънцезащитно съоръжение ще изберете, то трябва да съответства на къщата и градината не само като пропорция, но и като стил. Тъй като то задължително е свързано с ефекта от почивката, важно е и обзавеждането му с подходящи градински мебели. (снимка)

Под дървото е идеалното място да поседнем за почивка в градината, тъй като сянката, която хвърля короната на голямото дърво, е естествена. Този природен сенник е предпочитан от тези, които ценят красотата и музиката на шумящите листа, слънчевите зайчета, които играят по земята и аромата на цветовете. Никое друго растение не притежава толкова ярка индивидуланост, както голямото дърво.  То ще ни скрие от палещите слънчеви лъчи, ще ни осигури прохлада, ще внесе романтична нотка и ще помогне да се създаде настроение. За да разчитате на сянката на дървото, короната му трябва да е с подходяща форма. Най-подходящи са дърветата с широка и гъста корона като кестен и орех. Те растат бавно и се нуждаят от доста място. Тези гиганти не са подходящи за малкия двор. В същност диаметърът на короната определя каква площ ви е нужна, за да си отгледата голямо дърво. Формата на короната пък е важна от практическа и естестическа гледна точка. В малката градина може да намерите сянка и под някои плодни дървета - ябълка, круша, вишна и череша, и други. Мястото, на което ще поставите масата със столовете, трябва да е равно. По-екологично ще звучи, ако то е покрито само с трева. Ако държите на всяка цена да не сте върху терена, покрийте го с плочи от естествен камък или дърво. При това внимавайте да не увредите корените на дървото. (снимка) Докато чакате вашето дърво да порастне, може да се обзаведете със стационарен или подвижен сенник . (снимка)

Беседката е стационарно съоръжение с лека  конструкция, най-често дървена. Обикновено се състои от няколко опори (колони), които носят покрив. В план има формата на кръг, квадрат, правоъгълник, осмоъгълник. Площта й е от 4 до 7 квадратни метра. Като правило беседката няма стени. Ако искате все пак да маркирате територията й, може да я оградите с декоративни решетки или с ажурен парапет, като оставите място за влизане. Така пространството на беседката не се отделя от градината и е част от нея. Може да се любувате на  околната зеленина, скрити под покривчето не само на слънцето, но и от дъжда. Беседката трябва задължително да има стабилна основа, в която се замонолитват колоните, и подово покритие, издигнато поне с едно стъпало над терена.  (снимка) Покривът обикновено е скатен, за да се оттича водата при дъжд. Много елегантни са беседките, покрити с купол.За покритие се използват керемиди (обикновени или битумни), метални листове, текстилна материя или покривът се прави ажурен, за да се вижда небето през него. Романтична обстановка създават виещите се растения, които покриват конструкцията. За направа на беседката се използват здрави дървени гредички, летви и дъски, алуминиеви профили, метални тръби.  Ако искате да се придържате към стила Арт нуво, изберете ковано желязо. То притежава неограничени възможности за създаване на изящни плетеници и декорации и вашата беседка ще бъде едно истински бижу. (снимка)

Перголата е градинско-паркова конструкция, която има доста стара история. Най-простата пергола представлява две или повече опори, съединени в горната си част с хоризонтални или аркови елементи. Ролята на опори могат да изпълняват клони от дърво, метал, пластмаса или тухла, ковано желязо или изсечени от камък стълбове.

Опорите се съединяват с дървени или метални греди или дебели въжета. Това е постоянна конструкция във вид на тесен навес. Тя трябва да е достатъчно здрава, за да издържи виещите се по нея растения и напора на вятъра. За тази цел опорните елементи се замонолитват  в бетонна основа. Може да е снабдена от две или три страни с ветро-защитни стенички или решетки, които да създадат уют и да предпазват от вятър и дъжд. Когато е изградена като самостоятелна конструкция, под сянката й може да поставите пейка. Мястото на пареголата е край пътека или в зоната за отдих. (снимка)

Напоследък голяма популарност добиха шатрите. Те имат едно основно предимство пред стационарните сенници - леки и подвижни, могат не само да сменят лесно мястото си, но също да се разглобят и приберат в края на есента, когато вече не са нужни, и да прекарат зимата защитени в мазето или в килера. Най-лесно е да си купите готова шатра. Изобилието от модели и десени е голямо. Първо се сглобява металната конструкция, а след това се прикачва и платнището. За под служи тревата под вас. Може и сами да си направите шатра, като използвате дървени греди и плат. Резултатът със сигурност ще е неповторим. За създаването й първо трябва да издигнете  лека устойчива конструкция (сглобяемо-разглобяема) върху неголяма правоъгълна площ. За опори (колони) изберете дървени бичмета с правоъгълно сечение или метални (стоманени, алуминиеви) пръти. В горната им част ги съединете с хоризонтални греди. Конструкцията трябва да е здраво направена, за да не падне от силния вятър. Съединяването става с болтови гайки. Укрепете я допълнително с опънати въжета и шнурове - ще ги използвате и за закрепване на текстилните стени. В качеството на тента, защитаваща от слънцето, се използва плътна тъкан (например платнище), която се опъва хоризонтално в рамката.  От три или четири стени може да закачите на релса или шнур ефирни цветни пердета. Те ще се полюшват от вятъра и ще внасят прохлада. (снимка)

Има и по-нестандартен вид шатри, които са леки за осъществяване, но много ефектни. За направата им е необходимо голямо платнище (ако е цветно, още по-добре) и четири пилона. Забивате ги в земята и в горния им край закачате с помощта на въжета ъглите на платнището. Може да комбинирате две или три платнища с различен цвят и форма, които да закачите на различна височина, но така, че да се припокриват и допълват.

Навесът - това обикновено са стационарни съоръжения, които остават и през зимата на двора. Опрени са до стената на къщата или до декоративен зид, който се явява  и основна опора на конструкцията им. Покривът на навеса е закачен конзолно на стената от едната страна, а от другата е подпрян на колони, замонолитени в земята. Тяхната височина трябва да е 200 - 230 см., така че и високите хора да могат да минават под него и да се образува едно доста просторно място. Върху колоните ляга дървена греда, която служи за опора на ребрата на покривната конструкция. В зависимост от стила на къщата и градината можем да изберем различно покривно покритие - от класически керемиди до модерни прозрачни стъклопласти (поликарбонати). Има и по-„средиземноморски" решения - покривът представлява дървена пергола, по която е закачена зеленина (например лоза).

Навесите от поликарбонат са съвременни архитектурни решения. Те осигуряват сянка, без да спират напълно светлината. Формата им не се ограничава само в една плоскост - те могат да са сводести, дъговидни, многоплоскостни. Може да се изпълни на практика всяка форма, каквато си пожелаете, свързана с конкретното място. (снимка)

Чадърът, той се наложи напоследък като едно доста удобно и стилно решение за осигуряване на сянка през лятото. На пазара се предлагат различин варианти на градински чадъри, които биха могли да приютят под красивата си камбана вашия градински кът. Предимството на този начин на решаване на проблема с осигуряване на сянката е в това, че чадърите са подвижни, лесно преносими, могат бързо да бъдат свити и прибрани, а цената им също не е за пренебрегване. За вас остава да изберете само формата и десена на покривалото. (снимка)