Начало › Растения › Съветник › Зеленчуци › › Рукола вирее на хлад

Рукола вирее на хлад

07.07.2010 | Коментари (0)

В последните години на зеленчуковия пазар се появиха разнообразни листни зеленчуци и свежи подправки от Средиземноморието. Един интересен зеленчук за прясна салата е руколата. Тя е позната и отглеждана още от времето на древния Рим и задължително е присъствала на всяка трапеза. В природата се среща като плевел по запустелите места из европейското Средиземноморие и Мала Азия. През ХVІІІ век тя загубва част от популярността си, но в последните години възвърна позициите си в Западна Европа и е един високо ценен продукт за деликатесни салати. Предлаганата на пазара у нас рукола е обикновено внос от Германия и Холандия, но това е култура напълно пригодна за нашите условия. Отглежда се като салатата. Използва се като съставна част на салати, самостоятелно или в комбинация с други листни зеленчуци и като гарнитура за месни и рибни ястия.

Съчетава вкус на орех и горчица

Руколата е едногодишно растение, напомнящо листната салата и достига височина до 30 см. Използват се младите листата, като се изрязват. По вкус напомнят на зеленчуците от семейство Кръстоцветни, но с много отчетлив привкус на орехови ядки и горчица. Съдържат етерични масла, каротин, витамин C, витамини от групата B и минерални вещества. По старите листа също могат да се консумират, но са по-жилави и във вкуса доминира лютивината.

Отглеждането й е целогодишно - при зимни условия в оранжерии, а през лятото на открито при сеитба към края на месец март. Дължината на вегетационния й период е около 5-6 седмици. Размножава се чрез семена.

Видовете, разпространени у нас

У нас могат да се намерят семена от 2 вида - Рукола колтивата (Rucola coltivata) и Рукола селватика (Rucola selvatica).

Растенията от вида Рукола колтивата достигат височина до 30 см. Формата на листата е заоблена. Дължината на вегетационния период при зимно отглеждане в оранжерии е около 5 седмици, а през лятото на открито 4 седмици. Семената покълват за 6 дни при температура около 23ºС. Тя е растение на хладния и влажен климат и най-благоприятната дневна и нощна температура за растежа и развитието й през време на вегетацията е 16 ºС. Сеитбената норма при директна сеитба е 40 г за площ от 100 кв.м, а при отглеждане чрез разсад в саксии 40 г за 1000 саксии. Листата се режат докато растенията са млади, а когато пораснат се изрязват изцяло на снопчета. Младите листа имат специфичен аромат и орехов привкус и са оригинална добавка към салати и ястия.

За разлика от предходната Рукола селватика е с тесни листа, които имат значително по-силен аромат и вкус. Семената са с по-слаба кълняема енергия и покълват малко по-бавно - за около 8 дни, също при температура 23ºС. Дължината на вегетационния период и при зимно отглеждане в оранжерии и на открито през лятото е около 6 седмици. Този вид е по-взискателен към температурата. Препоръчва се през време на вегетацията почвената температура да бъде около 20 ºС. Сеитбената норма при директна сеитба е 10 г за площ от 100 кв.м, а при отглеждане в саксии 10 г за 1000 саксии. През лятото бързо започва да цъфти и трябва да се реже редовно. Подходяща е като добавка към всички салати и много ястия.

07.07.2010, Вестник за градината

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

За киселото зеле се погрижете отсега
Късното зеле се отглежда за зимнина. Различава се от ранните и средноранните култури по сроковете за производство на разсад, разсаждане и прибиране на реколтата.За късното главесто зеле семената се засяват в открити лехи към 10-15 юни.

Прибиране и съхранение на пъпешите
Пъпешите на полето започват да узряват в края на юли. Това е и началото на беритбата. Първоначално тя се извършват през 2-3 дни, а при последващото масово узряване - всеки ден. Плодовете се берат сутрин или вечер в хладните часове. До голяма степен правилният избор на времето за прибиране на реколтата определя качеството на плодовете на пъпешите.

Чери доматите изпъстря блюдата, могат да се гледат и на балкона
Отглеждането на дребноплодните доматчета от типа „чери", „грейп" или „коктейлни" не се различава съществено от това на обикновените. Те могат да бъдат нискорастящи или високорастящи, за които се налага привързване към колове или друга конструкция и колтучене.