Начало › Още за ... › Любопитно › › Билките и тяхното сушене

Билките и тяхното сушене

23.06.2010 | Коментари (0)

Билките са съществен природен ресурс и към тяхната преработка е необходимо да се полагат значителни грижи, за да бъде добър ефектът от употребата им. Още по време на брането билките се поставят в  кошове или кошници (а не в чували или в найлонови пликове) рехаво, без да се натъпкват, като задължително е осигурено разделянето им една от друга. Отношението към билката трябва да бъде като към нещо, което трябва не само да откъснем, но и да съумеем да съхраним и да превърнем в онзи лековит елексир, за който жадуваме. Натъпканата в чувал билка изсъхва по-трудно, възможно е да се запари и да почернее. От тук и качеството на лечебните й свойства рязко ще намалее, а в някои случаи е възможено да се постигне  обратен ефект. Ето защо към брането и понататъшната обработка на билките човек следва да подхожда с необходимата сериозност и внимателно отношение.

Сушенето на билките е съществен елемент от общия процес на билколечението. Билките трябва да се сушат не по-късно то 5-6 часа след брането им. Начините на сушене подробно са дадени в сайта www.gradinata.bg в статията за съответната билка. Всички билки се сушат на сянка, в проветриво помещение, като за предпочитане е това да става в специална сушилня.  Важно е да се знае, че сушенето е съществен ключов етап при получаването на лечебното средство. При правилно изсушаване билката запазва лечебните си свойства, не мухлясва, не почернява, не ферментира. Бавното сушене води до загниване на растенията, а много бързото сушене води до разлагане на съдържащите се в растението лечебни вещества.

На сушене се подлагат всички растения, с изключение на онези, които подобно на коренищата на мъжката папрат, на листата на момината сълза, на белия крем и др. се употребяват в прясно състояние.  Като общо правило трябва да се знае, че надземните части (стръковете) се сушат дотогава, докато стъблената част започне при огъване да се чупи, а не да се превива. Листата се сушат дотогава, докато средният дебел нерв на листа при огъване също се чупи, а листата, стиснати в шепа, при отпускане на ръката, не образуват топка, а ведната се разпадат. Това се отнася и за корените и коренищата, които също при превиване трябва да се чупят, а не да се огъват. За по-бързо изсушаване месестите и дебели корени предварително се нацепват.  Добре е изсушените пъпки при стриване да се разпадат.

Установено е, че растенията, съдържащи етерични масла, трябва да се сушат при температура 30оС – 40оС. Останалите могат да се сушат при температура 45оС – 70оС, а месестите плодове (шипки, малини, ягоди, глог и други) – при температура 60оС – 100оС. При сушене сушилнята трябва да се загрява постепенно, докато стигне до определения максимум, като се осигури добра вентилация.  По този начин се избягва сбръчването на повърхността на растенията, което пречи за по-бързото изсушаване на вътрешната им част. По-долу са дадени подробности за процесите на бране и сушене на различните видове лечебни растителни части:


Бране и сушене на пъпки

Пъпките се берат, когато започват да набъбват напролет и непосредствено преди разпукване. Това е моментът, когато те са най-богати на хранителни, смолисти и балсамни вещества. Тази фаза се характеризира с появата на светли ивички между покривните им люспи. Това е времето на брането. А когато в пъпките се появи зеленина, това е признак, че събирането им трябва да спре. Пъпките се берат, като се откъсват цели клончета и след като се почистят от разтворените пъпки , се навързват на китки и се сушат. След изсушването пъпките се оронват и отново се почистват от примеси.

Бране и сушене на цвят (снимка)

Цветовете се берат през различни фази от развитието им. Лайката се бере при разперени езичести цветчета. При някои растения (червен кантарион, пиперче, глог) цветовете се барат преди пълното им разтваряне, а при росянката, жълния кантарион, лопена – след като се разтворят напълно. Не се берат прецъфтели, пожълтели, наядени, изсъхнали или замърсени цветове. Самото бране става ръчно, като цветовете се слагат в кошници, без да се притъпкват. В противен случай при сушене – те почерняват. При събиране на цветовете на определени билки трябва да се внимава те да не се смесват с цветовете на други подобни растения. Обраните цветове предварително се почистват и се сушат обикновено при темперетура 35оС – 45оС. След изсушаване се преглеждат отново и се почистват от различни примеси като пръст, стъблени части, пъпки, наядени и изсъхнали цветчета.

Бране и сушене на листа (снимка)

Брането на листа на някои растения може да продължи  през цялото лято, но най-подходящо е времето на цъфтежа. Листата се берат ръчно със или без дръжки и се събират в кошници или кошове. Не се берат замърсени, изсъхнали, наядени, пожълтели или повредени листа. Трябва да се внимава листата на едни растения да не се смесват с листата на други. След събирането листата се почистват от примеси, отстраняват се повредените, наядените и изсъхналите и се сушат при температура до 45оС.

Бране и сушене на стръкове (снимка)

В практиката на билкосъбирането стръкове са стъблата заедно с листата и цветовете. Те се събират като се отрязват на растояние 20 см от върха на стеблото.  Изсъхнали, наядени, замърсени, вдървенели или други повредени стръкове не се берат. След събирането стръковете се навръзват на китки или се разтилат и сушат при температура от 40оС до 70оС. Стръковете се считат за изсушени, когато стъблото при превиване не се огъва, а се чупи. След сушенето дрогата се почиства от примеси и се пази на сухо, сенчесто и проветриво място.

Вадене и сушене на корени, коренища, грудки и луковици (снимка)

Корените, коренищата, грудките и луковиците е най-добре да се изваждат през есента, след опадането на семената на растенията.  При някои растения изваждането на корените и коренищата трябва да става рано напролет, поради това, че тогава те съдържат по-големи количества лечебни вещества (корените на лудото биле, луковиците на кърпикожуха). След изкопаването корените, коренищата, луковиците и грудките се почистват от  пръстта, от изгнили или наядени части, от други примеси. Измиват се докато са в кошницата под течаща вода. Растенията, които съдържат слуз, като ружата и сладкия корен, не трябва да се мият, защото количеството на слузта намалява. Миенето на корените с гореща вода не е препоръчително, защото променя състава на веществата, които се съдържат в тази части на растението.

Корените, коренищата, грудките и луковиците на билките се сушат на сенчесто и проветриво място при температура 45оС – 70оС, като дебелите и месестите части за по-бързо сушене се нацепват на дължина, а когато се изисква да се обелят – беленето се извършва преди сушенето. На слънце могат да се сушат обикновено корени, съдържащи танин и алкалоиди. Корени, които съдържат етерични масла и гликозиди, не се сушат на слънце. Корените, коренищата и грудките се смятат за изсушени, тогава, когато при прегъване в най-дебелата  си част, се чупят, а не се огъват.

Бране и сушене на плодове и семена (снимка)

Плодовете се берат при пълното им узряване и се поставят в кошници. Смачкани, изгнили, наядени и зелени плодове не се барат. Събирането на семената става също след пълното им узряване. Тези обаче, които подобно на анасона, копъра, кориандъра, могат да се косят, се окосяват преди пълното им узряване. Навръзват се на малки снопчета, растенията се оставят на слънце да узреят и тогава са вършеят. С това се цели да се избегне оронването на семената.

Плодовете и семената се сушат при температура от 45оС до 100оС. След изсушаването те се почистват от изгнили, наядени, почернели плодове. При сочните плодове сушенето продължава, докато при стискане в шепа плодовете образуват топка, която при разтваряне на шепата веднага се разпада.

Белене и сушене на кори (снимка)

Корите се белят на есен след окапване на листата или през пролетта, когато започне сокодвижението, но преди началото на развитието на растението. От вътрешната страна кората трябава да бъде гладка и да няма части от дървесина, а от външната страна да е почистена от лишеи, загнили, плесенясали и напетнени части. Кората се бели лесно, като се нарязва през 30 см на хоризонтални ивици, които след това се съединяват с вертикални и се очукват с дървено чукче.  Употребата на железни предмети трябва да се избягва, тъй като желязото влиза в реакция с съдържащия се в кората танин.  Корите могат да се сушат на слънце (за кори, съдържащи танин), обърнати с външната страна нагоре. Доизсушаването им следва да става на сянка или в сушилня до 70оС. Кората е изсушена, когато при превиване се чупи.

23.06.2010, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Сезоните в природата според гръцката митология
Идването на пролетта и пробуждането на природата за живот стопля сърцата на хората и връща надеждите за ново, по добро начало. Стопяването на снежната покривка, цъфтежът на първите кокичета и бадемовите дървета, долитането на прелетните птици, сокоджението при лозята, всичко ...

Новите градински аромати
Без ароматните растения градината сякаш е лишена от най-главното и се възприема само като красива картина. Но щом повее вятърът и донесе аромата на цветята, усещането веднага се променя. Миризмите имат особено, много силно въздействие върху човека. Много аромати не само повишават настроението, но и се явяват лечебни.

Новите градински аромати
Без ароматните растения градината сякаш е лишена от най-главното и се възприема само като красива картина. Но щом повее вятърът и донесе аромата на цветята, усещането веднага се променя. Миризмите имат особено, много силно въздействие върху човека. Много аромати не само повишават настроението, но и се явяват лечебни.