Начало › Още за ... › Екзотика › › Бананът - палма, дърво или гигантска трева

Бананът - палма, дърво или гигантска трева

07.02.2008 | Коментари (0)
Лис­та­та - чадър сре­щу дъжд и нет­рай­на иг­рачка на вя­тъ­ра

Не са мал­ко хо­ра­та, ко­и­то смя­тат ба­на­на за пал­ма. Ве­ро­ят­но за­ра­ди пал­мо­вид­на­та му фор­ма. Дру­ги го на­ричат дър­во. И за­що не, щом стъб­ло­то дос­ти­га до 10-15 м ви­сочина и по не­го се ка­те­рят май­му­ни­те. Са­мо че ба­на­нът ня­ма ис­тин­с­ко стъб­ло - прос­то то­ва са плът­но за­ви­ти­те ед­но в дру­го дъл­ги ши­ро­ки вла­га­ли­ща на лис­т­ни­те дръж­ки. Ис­тин­с­ко­то стъб­ло е ко­ре­нищ­на­та гла­ва с ней­ния къс око­ло 10 см ве­ге­та­ци­о­нен връх, кой­то всъщ­ност е ко­нус на на­рас­т­ва­не. Ба­на­нът е ги­ган­т­с­ка тре­ва с лъж­ли­во стъб­ло. Пе­ту­ра­та на ог­ром­ни­те лис­та, ко­и­то са око­ло 10-15 на брой, дос­ти­га до 4 м дъл­жи­на и до 90 см ши­ри­на. Лис­та­та от ед­но рас­те­ние мо­гат да пок­ри­ят площ до 92 м2.

Те са по­да­рък от при­ро­да­та за мес­т­ни­те лю­де - "чадъ­ри" при чес­ти­те тро­пичес­ки дъж­до­ве. За съ­жа­ле­ние те са и нет­рай­на иг­рачка на вя­тъ­ра, кой­то ги це­пи на мно­гоб­рой­ни ви­ся­щи лен­тички- не­що  ка­то  мод­ни рок­ли и по­ли.

Не стра­да от бо­лес­ти, но ис­ка во­да

Ко­ре­но­ва­та сис­те­ма на ба­на­на, на­речена "ри­зом" те­жи понякога и над 10 кг. Тя е ис­тин­с­ки склад на скор­бя­ла и от пам­ти­век е би­ла из­точник на ба­на­но­во браш­но за хра­на на на­се­ле­ни­е­то. Ри­зо­мът фор­ми­ра мощ­на "бра­да" от мно­гоб­рой­ни де­бе­ли, сочни ко­ре­ни. Над зо­на­та на ко­ре­ни­те, по рас­теж­ния ко­нус, се на­ми­рат го­лям брой рас­теж­ни точки, от ко­и­то пос­ле­до­ва­тел­но в про­дъл­же­ние на 20-25 г. вся­ка го­ди­на из­рас­т­ват из­дън­ки - го­тов раз­сад. Точно те, след ка­то фор­ми­рат соб­с­т­ве­ни ко­ре­ни, се от­ряз­ват и за­саж­дат ка­то но­ви рас­те­ния, т.е. с тях се раз­ши­ря­ват ста­ри­те или съз­да­ват но­ви план­та­ции. Не със се­ме­на! Та­ка се раз­м­но­жа­ва и у нас при един­с­т­ве­ния начин на до­маш­но от­г­леж­да­не - в съ­до­ве.

След из­рас­т­ва­не на пос­лед­ния лист  рас­теж­ни­ят ко­нус  фор­ми­ра цве­та. Той си "про­би­ва" път на­го­ре през тяс­на­та тръ­бичка в цен­тъ­ра на лъж­ли­во­то стъб­ло. Ве­не­цът на то­зи про­цес е ог­ро­мен ви­сящ "грозд" с дъл­жи­на до 2 м и те­жи­на  до 50 кг - по­ня­ко­га до 70 кг, от 50 до над 200 пло­да.

За съ­жа­ле­ние, при на­ши­те ус­ло­вия на жи­вот в не­во­ля, след ка­то сме чака­ли с не­тър­пе­ние 4 до 7 го­ди­ни да до­бие ку­раж да (снимка) цъф­не, ба­на­нът мо­же да ни за­рад­ва с по ня­кол­ко дреб­ни плодчета. Сти­га ни наг­ра­да­та да гриз­нем соб­с­т­вен ба­нан, па ма­кар и ли­ли­пут. Доб­ре е, че по­не не изис­к­ва ни­как­ва хи­мия - не стра­да от бо­лес­ти. Но се нуж­дае от ре­дов­но на­по­я­ва­не и под­х­ран­ва­не с обор­с­ки тор. И топ­ло зи­му­ва­не - да е не по-хлад­но от 10-12°С.

За­що е тол­ко­ва раз­п­рос­т­ра­нен и обичан от всички то­зи плод? Яв­но, не са­мо за­що­то е ек­зо­тичен. Нес­лучай­но за пре­об­ла­да­ва­ща­та част от по-бед­но­то на­се­ле­ние на стра­ни­те, къ­де­то ба­на­нът се чув­с­т­ву­ва у до­ма си, той е  ос­нов­на хра­на през го­ля­ма част от го­ди­на­та.

Ос­вен 75-76 % во­да, пло­дът съ­дър­жа 22-25% % за­ха­ри (пре­дим­но за­ха­ро­за -30-50%), око­ло 7 % скор­бя­ла (в не­доз­ре­ли­те пло­до­ве е по­вече), 1,3% про­те­и­ни, 0,3-0,6% маз­ни­ни. И още ви­та­ми­ни­те А, В, С, ри­боф­ла­вин. На­ис­ти­на бо­гат­с­т­во! По ка­ло­ричност ба­на­нът не от­с­тъп­ва на фур­ма­та и су­ше­ни­те смо­ки­ни, за­то­ва се при­е­ма с ре­зер­ви от склон­ни­те към де­бе­ле­е­не. Ес­тес­т­ве­но, де­бе­лее са­мо ла­ком­ни­кът.

А ба­на­нът си е съб­лаз­ни­тел­но ла­ком­с­т­во! Пло­дът се пре­ра­бот­ва в браш­но, мар­ма­лад, кон­фи­тюр, сок, ви­но. Лю­бо­пит­но: ня­кои ви­до­ве ба­нан (тек­с­тил­ни­ят и ен­се­те), пък и над­зем­на­та ма­са на всички сво­ев­ре­мен­но от­ря­за­ни от­п­ло­до­но­си­ли стъб­ла, са из­точник на влак­но за ко­раб­ни въ­же­та, за из­вес­т­на­та в не­да­лечно­то ми­на­ло и у нас ма­ни­ла. А в смес с юта и па­мучни от­па­дъ­ци се из­пол­з­ват за де­ко­ра­тив­ни тъ­ка­ни. 

Тек­с­тил­ни­ят (Musa textilis) е и от­но­си­тел­но сту­до­ус­тойчив - в за­щи­те­ни учас­тъ­ци в южен Кав­каз рас­те на от­к­ри­то ка­то де­ко­ра­тив­но рас­те­ние. За най-сту­до­ус­тойчив се счита ви­дът Ка­вен­диш.

В све­та има над 2000 сор­та

Ба­на­нът Musa, един от чле­но­ве­те на ог­ром­но­то сем. Annonaceae, e сред най-древ­ни­те кул­тур­ни рас­те­ния. Спо­ред ня­кои бо­та­ни­ци  пър­ви­те стъп­ки за от­г­леж­да­не­то му се кри­ят ня­къ­де в пли­о­це­на, т.е още от пра-прачове­ка. А най-ве­ро­ят­но е, че чове­кът е от­к­рил и из­пол­звал най-нап­ред скор­бял­на­та сър­це­ви­на на ри­зо­ма, но и пло­до­ве­те на  ня­кои ди­ви ба­на­ни са вкус­ни, яд­ли­ви, въп­ре­ки мно­го­то се­ме­на. Ба­на­нът при­със­т­ва в мно­го ар­хе­о­ло­гичес­ки и па­ле­о­бо­та­ничес­ки раз­коп­ки.

Все още не е из­вес­т­на ро­ди­на­та му, но се­га е раз­п­рос­т­ра­нен по ця­ла­та тро­пичес­ка и суб­т­ро­пична зо­на - ка­то пра­ви­ло в хъл­мис­то-рав­нин­ни­те те­ре­ни, но и до 2000 м н.в. ка­то из­точно-аф­ри­кан­с­к­си­ят вид Musa livingstoniana и в ня­кои ра­йо­ни на Ти­бет. Яд­ли­ви пло­до­ве имат и ня­кои ди­ви и  "по­ди­вели" фор­ми. В Аме­ри­ка е пре­не­сен пре­ди Ко­лумб от Оке­а­ния по ти­хо­о­ке­ан­с­ки­те пъ­те­ки, как­то е пре­не­сен и ба­та­тът от Аме­ри­ка в Ста­рия свят.

В све­та се наб­ро­я­ват над 2000 сор­та - плод­ни и де­ко­ра­тив­ни. До­би­ви­те от ня­кои от тях дос­ти­гат 5 т от дка. В Ки­тай, нап­ри­мер, се от­г­леж­дат сор­то­ве от два ви­да: ба­на­нът на бра­ми­ни­те (M.sapientum) и Джу­д­же­вид­ният (M. nana). На на­шия па­зар би тряб­ва­ло да са от­лични­ци­те Грос Ми­шел и Ка­вен­диш, но под те­зи име­на  ня­кои вно­си­те­ли про­бут­ват и по-нис­ко­качес­т­ве­ни сор­то­ве, а най-чес­то пар­ти­ди с не­доз­ре­ли пло­до­ве.

При­мам­ли­ва ек­зо­ти­ка за прос­тор­ни офи­си

Пре­ка­ле­но ед­ро­раз­мер­но рас­те­ние за до­маш­ни­те "райс­ки гра­дин­ки" е ба­на­нът. Но за отоп­ля­ва­ни оран­же­рии и за прос­тор­ни офи­си и ха­ле­та е при­мам­ли­ва ек­зо­тична де­ко­ра­ция. Все пак, има и джу­д­же­та. Д-р Хе­са­йон опис­ва два: Му­за ве­лу­ти­на с ви­сочина до 120 см и Му­за кок­ци­нея - до 90 см. Кра­си­ви, но с не­яд­ли­ви пло­до­ве. Не, не би­ва да фан­та­зи­ра­ме, че мо­жем да има­ме ис­тин­с­ки ба­нан в дво­ра. Ос­вен... с по­мощ­та на се­зон­на "оран­же­рия". Все ня­ко­му е дос­тъп­но!

Кра­си­во

За­ра­ди обил­но­то съ­дър­жа­ние на ви­та­ми­ни и дру­ги по­лез­ни ве­щес­т­ва мо­же да из­пол­з­ва­те ба­на­ни­те за раз­к­ра­ся­ва­не. Смачкай­те с ви­ли­ца един сред­но­ го­лям ху­ба­во уз­рял ба­нан, при­ба­ве­те по ед­на су­пе­на лъ­жица из­ва­ра и сме­та­на, един жъл­тък. Раз­бър­кай­те доб­ре, до­ка­то се по­лучи кре­мо­об­раз­на смес. На­не­се­те на ли­це­то за 30 ми­ну­ти. След то­ва из­п­лак­не­те с хлад­ка во­да.



07.02.2008, ст. н. с. Серафим СЕРАФИМОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Коледният чимшир
На пръв поглед няма нищо странно нито в името, нито в поведението на този храст. Саркококата е  елегантно вечнозелено растение от семейство Чимширови. Но истинската изненада тя поднася в най-студения сезон, когато много малко растения остават да красят градината. От декември до април саркококата цъфти.

Шийтаке
Гъбата шийтаке  се отглежда масово в Япония, Китай, Тайван, Корея. На трето място е след култивираните печурка и кладница. През последните две десетилетия става актуална в Западна Европа и САЩ. Освен като храна, шийтаке се цени, защото подобрява имунната система и намалява съдържанието на холестерол в кръвта.

Черешата на любовта
От рода  Solanum -  Кучешко грозде са известни над 1700 вида, в това число пипер, домати, картофи, тютюн и много други. Като декоративно растение се използва видът S. pseudocapsicum - лъжепипер. Естествените му находища са на Канарските острови, откъдето е пренесен.