Начало › Още за ... › Любопитно › › Празникът на билките и самодивите

Празникът на билките и самодивите

04.06.2010 | Коментари (0)

Еньовден е един от най-мистичните български празници. Традицията за посрещане на слънцето води началото си от езически времена, когато лятното слънцестоене е било ключов ритуал за древните славяни и траки. Днес все още се пазят поверията за връзката, която съществува между слънцето, космическите сили и предстоящата подготовка за зимата. От нашита баби знаем приказката за Еньо, който на този ден тръгва да търси зимата. Еньовден е денят, по време на който окъпването в ранната утринна роса, набиранeто на китка билки носи здраве и успешно преодоляване на всички болести. Нощта преди празника се характиризира с най-голямото тайнство според народните вярвания - звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила. В средата на Еньовата нощ небето се отваря едновременно за добри и зли сили, морето застива в очакване на светлината и цялата природа тръпне преди изгрев слънце. С възтържествуването на доброто всеки, който посрещне изгрева на слънцето, се счита за щастливец.

Според народното поверие в еньовското утро потича „жива" вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве. Там, кадето се е окъпало утринното слънце, там човек може да намери спасение от злите сили и надежда за бъдното.

Днес Еньовден свързваме предимно с обичая да се берат билки. Според нашите баби през нощта срещу Еньовден билките придобиват голяма магическа и целебна  сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова според преданията по тъмно жени, самодиви, знахари обикалят из полята и берат билки, които след това използват за лекуването на различните болести. А болестите са мното и поради тази причина и набраните билки трябва да са „77 и половина" - за всички болести и за „болестта без име".

Почитането на Еньовден и в наши дни е свидетелство за значимостта на езическия празник, който за да оцелее през превратностите на времето е получил и християнска окраска - рождението на Йоан Кръстител. Очарованието и магнетизма на деня е толкова силно, че подобно на Нова Година и на Гергьовден на Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. Нощта е най-потайната и мистериозна нощ през годината, и затова всяко гадание се сбъдва. На сутринта се свива голям еньовски венец от набраните горски цветя и треви и всички трябва да се проврат през него за здраве.  В празничния Еньовски венец непременно трябва да е вплетено Еньовче - царят на билките, което е с най-чудотворна сила. Останалите почитани билки, които се берат на празника, са невен, вратига, комунига, жълт и бял равнец, джоджен, маточина и здравец, както и вечно зелените бръшлян и чемшир.

Сайтът http://www.gradinata.bg поздравява своите читатели и обявява, че през месец юни 2010 приоритетно ще бъдат публикувани статии, посветени на красотата на дивата природа, на „градините" от пъстри цветя, които се ширват пред погледа ни в планината, на билките и на умението да съхраним красотата, която ни заобикаля.

04.06.2010, Даниела СТАНЕВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Латинката – красива и... пикантна
Красотата й е завладяваща, а ярките цветове и нежни листа внасят бодрост и оптимизъм на терасата или в градината. Родината на това прекрасно растение е Америка, но е толкова обичано, че много хора го приемат за традиционно българско.  Цъфти дълго и се гледа лесно - една от най-хубавите комбинации за любителите на цветя.

Мелотрията ражда мини-краставици
Грапавата мелотрия е малко позната у нас. Тя се отнася към семейството на тиквените. Разпространена е предимно в Африка. Това е тревисто едногодишно растение, което расте до дължина 30 м. Тя бързо се разпространява и със своите къдрави мустачки лесно се закрепя на всевъзможни опори.  Растението цъфти в яркофълти цветове.

Трънката гони грипа
Който изяде първите три цветчета на трънката, няма да боледува цяла година. Това гласи народното поверие. И с право. В различни рецепти са включени също плодчетата, листата и корените на това растение. Плодовете се берат напълно узрели, след това се сушат на слънце. Изсушените трънки са почти черни, със синкав оттенък.