Начало › Растения › Любимци › › Аспержите - аристократите сред зеленчуците

Аспержите - аристократите сред зеленчуците

26.06.2017 | Коментари (3)

За все­­ки гра­­ди­­нар е гор­­­дост, ако от­­г­­­леж­­­да в дво­­ра си ас­­­пер­­­жи. Де­­ли­­ка­­тес­­­ни­­ят зе­­ленчук е ук­­­ра­­ся­­вал да­­же тра­­пе­­за­­та и на рим­­с­­­кия им­­­пе­­aра­­тор Ав­­­густ, кой­­то е обо­­жа­­вал аро­­ма­­та и вку­­са на то­­зи стра­­нен зе­­ленчук. Ма­­кар и срав­­­ни­­тел­­­но сла­­бо из­­­пол­­з­­­ва­­ни у нас, ас­­­пер­­­жи­­те са поз­­­на­­ти от най-ста­­ри вре­­ме­­на. Бър­­­зо и ши­­ро­­ко за­­почват да се кул­­­ти­­ви­­рат през вто­­ра­­та по­­ло­­ви­­на на 19 в., ко­­га­­то са се­­лек­­­ци­­о­­ни­­ра­­ни и мно­­жес­­т­­­во сор­­­то­­ве.

От­­г­­­леж­­­дат се за­­ра­­ди крех­­­ки­­те, сочни и вкус­­­ни мла­­ди ле­­то­­рас­­­ти, на­­ричани "све­­щи". Те съ­­дър­­­жат лес­­­но ус­­­во­­и­­ми бел­­­тъчини, ми­­не­­рал­­­ни со­­ли. Бо­­га­­ти са на ка­­ро­­тин, ви­­та­­мин В1, В2, С. Ас­­­пер­­­жи­­те при­­със­­т­­­ват в раз­­­но­­об­­­раз­­­ни изис­­­ка­­ни яс­­­тия - су­­пи, са­­ла­­ти, под­­­на­­сят се със со­­со­­ве. А при­­те­­жа­­ват и лечеб­­­ни свойс­­т­­­ва. В на­­род­­­на­­та ме­­ди­­ци­­на се пре­­по­­ръчват при за­­бо­­ля­­ва­­не на бъб­­­ре­­ци­­те и чер­­­ния дроб, как­­­то и при по­­даг­­­ра. Вли­­я­­ят бла­­гоп­­­ри­­ят­­­но и вър­­­ху фун­­к­­­ци­­и­­те на бе­­ли­­те дро­­бо­­ве. Пре­­въз­­­ход­­­на ди­­е­­тична хра­­на са, за­­що­­то в 100 гра­­ма се съ­­дър­­­жат ед­­­ва 13 ка­­ло­­рии. Ос­­­вен то­­ва ра­­но нап­­­ро­­лет за­­почват да се при­­би­­рат "све­­щи­­те", то­­га­­ва прес­­­ни­­те зе­­ленчуци от от­­к­­­ри­­ти­­те пло­­щи са ос­­­къд­­­ни.

Мяс­­­то­­то да е слънчево и за­­щи­­те­­но от вя­­тъ­­ра

(снимка) Ас­­­пер­­­жа­­та (Asparagus offici-nalis) е мно­­го­­го­­диш­­­но рас­­­те­­ние от се­­мейс­­т­­­во­­то на лу­­ко­­ви­­те. Об­­­ра­­зу­­ва сил­­­на, дъл­­­бо­­ко раз­­­по­­ло­­же­­на ко­­ре­­но­­ва сис­­­те­­ма, с го­­лям брой де­­бе­­ли ко­­ре­­ни­­ща, бо­­га­­ти на ре­­зер­­в­­­ни хра­­ни­­тел­­­ни ве­­щес­­т­­­ва. Вър­­­ху тях през про­­лет­­­та се об­­­ра­­зу­­ват ед­­­ри пъп­­­ки, от ко­­и­­то се фор­­­ми­­рат "све­­щи­­те". Пре­­ди да се по­­ка­­жат над почва­­та, стъб­­­ла­­та са къ­­си, де­­бе­­ли, ети­­о­­ли­­ра­­ни,  крех­­­ки и сочни. Ако не се из­­­ре­­жат нав­­­ре­­ме, заг­­­ру­­бя­­ват, из­­­тъ­­ня­­ват и се раз­­к­­­ло­­ня­­ват. Те не но­­сят съ­­щин­­с­­­ки лис­­­та, а снопчета от зе­­ле­­ни иг­­­ло­­лис­­т­­­ни клон­­­ки. Цве­­то­­ве­­те са дреб­­­ни, бле­­до­­зе­­ле­­ни. Пло­­дът е чер­­­ве­­на яго­­да с ня­­кол­­­ко се­­мен­­­ца, ко­­и­­то за­­паз­­­ват къл­­­ня­­е­­мост­­­та си три-чети­­ри го­­ди­­ни.

Рас­­­те­­ни­­е­­то е дву­­дом­­­но,  съ­­от­­­но­­ше­­ни­­е­­то меж­­­ду жен­­с­­­ки­­те и мъж­­­ки­­те е 1:1. Ха­­рак­­­тер­­­но за мъж­­­ки­­те е, че об­­­ра­­зу­­ват по-го­­лям брой, но по-тън­­­ки "све­­щи". Рас­­­те­­ни­­я­­та не за­­ги­­ват до­­ри при су­­ро­­ви и без­­с­­­неж­­­ни зи­­ми. За да по­­ник­­­нат мла­­ди­­те обаче е нуж­­­на топ­­­ли­­на - 20-25 гра­­ду­­са. Пред­­­почита­­ни са доб­­­ре ог­­­ря­­ва­­ни от слън­­­це­­то и за­­щи­­те­­ни от вет­­­ро­­ве­­те мес­­­та, дъл­­­бо­­ки, пло­­до­­род­­­ни, струк­­­тур­­­ни, гли­­нес­­­то-пе­­съчли­­ви почви с не­­ут­­­рал­­­на ре­­ак­­­ция.

От­­г­­­леж­­­да се пър­­­во раз­­­сад

Пред­­­ва­­ри­­тел­­­но тряб­­­ва да от­­г­­­ле­­да­­те раз­­­сад. Се­­ме­­на­­та ник­­­нат бав­­­но, за­­то­­ва мо­­же да се на­­кис­­­нат във во­­да  с тем­­­пе­­ра­­ту­­ра 25-30 гра­­ду­­са  за чети­­ри-пет дни. След то­­ва се сла­­гат в нав­­­лаж­­­не­­ни тор­­­бички, пок­­­ри­­ват се и се ос­­­та­­вят на топ­­­ло да по­­къл­­­нат. За­­ся­­ват се в края на ап­­­рил във влаж­­­на, доб­­­ре об­­­ра­­бо­­те­­на и бо­­га­­то на­­то­­ре­­на почва на от­­к­­­ри­­ти ле­­хи. 20-25 см се ос­­­та­­вят меж­­­ду ре­­до­­ве­­те и 2-3 см меж­­­ду се­­ме­­на­­та в ре­­да. Ко­­га­­то раз­­­са­­дът дос­­­тиг­­­не ви­­сочина 7-8 см, рас­­­те­­ни­­я­­та се про­­реж­­­дат та­­ка, че да са на 6-8 см ед­­­но от дру­­го. Доб­­­ре от­­г­­­ле­­да­­ни­­те рас­­­те­­ния през есен­­­та са вече с раз­­­ви­­то ко­­ре­­ни­­ще и три-чети­­ри стъб­­­ла, ко­­и­­то се из­­­ряз­­­ват, а раз­­­са­­дът ос­­­та­­ва да пре­­зи­­му­­ва в ле­­ха­­та, пок­­­рит със сла­­ма.

През ап­­­рил то­­зи раз­­­сад ще бъ­­де из­­­ва­­ден, за да за­­е­­ме пос­­­то­­ян­­­но­­то си мяс­­­то. Пре­­ди то­­ва почва­­та тряб­­­ва да е об­­­ра­­бо­­те­­на и под­­­рав­­­не­­на. Пра­­вят се дъл­­­бо­­ки 40-50 см браз­­­ди на раз­­с­­­то­­я­­ние 100-120 см. Дъ­­но­­то им се на­­ко­­па­­ва. Не­­пос­­­ред­­с­­т­­­ве­­но пре­­ди за­­саж­­­да­­не­­то раз­­­са­­дът се из­­­важ­­­да от ле­­ха­­та вни­­ма­­тел­­­но. Из­­­пол­­з­­­ват се са­­мо рас­­­те­­ни­­я­­та с доб­­­ре раз­­­ви­­та ко­­ре­­но­­ва сис­­­те­­ма. За­­саж­­­дат се по ед­­­но вър­­­ху доб­­­ре раз­­­ме­­се­­на­­та почва с обор­­с­­­ки тор и се пок­­­ри­­ват от­­­го­­ре с 4-5 см почва. За 10 кв.м са не­­об­­­хо­­ди­­ми 13-23 рас­­­те­­ния. Ако са сла­­би, въз­­­мож­­­но е да се сла­­гат по две в гнез­­­до.

През пър­­­ва­­та го­­ди­­на след за­­саж­­­да­­не­­то почва­­та се око­­па­­ва не­­кол­­­кок­­­рат­­­но, а рас­­­те­­ни­­я­­та пос­­­ле­­до­­ва­­тел­­­но се за­­гър­­­лят, до­­ка­­то браз­­­ди­­те се за­­пъл­­­нят и по­­вър­­х­­­ност­­­та се из­­­рав­­­ни. За­­ги­­на­­ли­­те се за­­ме­­нят с дру­­ги през есен­­­та или про­­лет­­­та.

През вто­­ра­­та го­­ди­­на меж­­­ду­­ре­­ди­­я­­та се око­­па­­ват. Ре­­кол­­­та обаче не се при­­би­­ра. Ако евен­­­ту­­ал­­­но са се по­­я­­ви­­ли "све­­щи", се от­­с­­т­­­ра­­ня­­ват.

От тре­­та­­та го­­ди­­на се ре­­жат "све­­щи"

Ра­­но нап­­­ро­­лет на тре­­та­­та го­­ди­­на почва­­та от меж­­­ду­­ре­­ди­­я­­та се нат­­­руп­­­ва на 35 см ви­­со­­ки и 40 см ши­­ро­­ки ти­­ро­­ве вър­­­ху рас­­­те­­ни­­я­­та. В тях рас­­­тат ети­­о­­ли­­ра­­ни­­те мла­­ди стъб­­­ла ("све­­щи­­те"). През та­­зи го­­ди­­на от ед­­­но рас­­­те­­ние се из­­­ряз­­­ват са­­мо око­­ло 5-6 "све­­щи", за да не се из­­­то­­щи. Нор­­­мал­­­на­­та бе­­рит­­­ба за­­почва ед­­­ва от чет­­­вър­­­та­­та го­­ди­­на, то­­га­­ва се при­­би­­рат всички "све­­щи".

Рас­­­те­­ни­­я­­та се за­­гър­­­лят вся­­ка ран­­­на про­­лет. Пъп­­­ки­­те се пок­­­ри­­ват с пръст око­­ло 20-25 см. Ети­­о­­ли­­ра­­ни­­те ас­­­пер­­­жи се ре­­жат, ко­­га­­то вър­­­хът им дос­­­тиг­­­не по­­вър­­х­­­ност­­­та на почва­­та. От­­­ряз­­­ват се със спе­­ци­­а­­лен нож. От ед­­­но рас­­­те­­ние се по­­лучават 6 до 20 "све­­щи".

Бра­­не­­то прик­­­лючва в края на май - начало­­то на юни. Ти­ро­­ве­­те се от­­г­­­реб­­­ват и площ­­­та се за­­рав­­­ня­­ва. Рас­­­те­­ни­­я­­та се раз­­к­­­ри­­ват и про­­дъл­­­жа­­ват ве­­ге­­та­­ци­­я­­та си до есен­­­та. То­­га­­ва по­­жъл­­­те­­ли­­те и за­­съх­­­на­­ли стъб­­­ла се из­­­ряз­­­ват на 10-15 см ви­­сочина и се из­­­на­­сят от гра­­ди­­на­­та. Раз­­х­­­вър­­­лят се ор­­­га­­нични то­­ро­­ве и се за­­о­­ра­­ват. То­­ва се пов­­­та­­ря вся­­ка есен.
Жи­­во­­тът на ед­­­но на­­саж­­­де­­ние от ас­­­пер­­­жи е око­­ло 15 го­­ди­­ни. Рас­­­те­­ни­­я­­та дос­­­та "из­­­цеж­­­дат" почва­­та и мо­­гат да се за­­саж­­­дат на съ­­що­­то мяс­­­то ед­­­ва след 10 го­­ди­­ни.

На­­пос­­­ле­­дък се от­­г­­­леж­­­дат зе­­ле­­ни ас­­­пер­­­жи. Те не ети­­о­­ли­­рат  и се ре­­жат, ко­­га­­то дос­­­тиг­­­нат 12-15 см  над по­­вър­­х­­­ност­­­та на почва­­та. Имат по-нис­­­ко качес­­т­­­во и аро­­ма­­тът им е по-слаб.

Качес­­т­­­ве­­ни­­те се поз­­­на­­ват

Де­­ли­­ка­­те­­сният зе­­ленчук е скъп и ко­­га­­то ку­­пу­­ва­­те, из­­­би­­рай­­те вни­­ма­­тел­­­но. Ас­­­пер­­­жи­­те тряб­­­ва да са све­­жи, с ма­­то­­во-лъс­­­ка­­ва об­­­вив­­­ка, глад­­­ка, сочна по­­вър­­х­­­ност и зат­­­во­­ре­­на гла­­вичка. За "ек­­с­­т­­­ра" качес­­т­­­во се при­­е­­мат "све­­щи" с ди­­а­­ме­­тър по­­не 12 мм, пра­ви, с твър­­­ди зат­­­во­­ре­­ни гла­­вички. Щом стъб­­­ла­­та са мал­­­ко по-тън­­­ки и са ле­­ко из­­к­­­ри­­ве­­ни, значи ас­­­пер­­­жи­­те са вече пър­­­во качес­­т­­­во. Вто­­ро качес­­т­­­во са, ако стъб­­­ла­­та са още по-кри­­ви и ле­­ко вдър­­­ве­­ни и гла­­вички­­те са мал­­­ко раз­­т­­­во­­ре­­ни.

 

(снимка)   

За це­ни­те­ли

 

Най-нап­ред стъб­ло­то вни­ма­тел­но се из­ми­ва, а дол­ни­ят край се от­ряз­ва. Обел­ва се доб­ре, ако ос­та­не част от об­вив­ка­та, ня­ма да е съ­щи­ят вку­сът на яде­не­то. Пос­ле ас­пер­жи­те се сва­ря­ват. Не би­ва обаче да се пре­варяват, за­що­то ще за­губят го­ля­ма част от по­лез­ни­те ве­щес­т­ва, а и ще зап­ри­личат на ка­ша. Щом се сварят, из­ва­де­те ги вед­на­га от го­ре­ща­та во­да и ги пос­та­ве­те в  сту­де­на. Не хвър­ляй­те во­да­та, за­що­то в нея са пре­ми­на­ли част от ви­та­ми­ни­те и по­лез­ни­те ми­не­рал­ни ве­щес­т­ва.  "Све­щи­те" се под­на­сят с мас­ло или по­ле­ти с ви­нег­рет, със со­со­ве, сме­та­на, крем-су­па.
 
26.06.2017, Донка ПЕТКОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (3) | Добави коментар

Вижте още

Всички от рода на мушкатото през есента влизат вкъщи
Едни от най-обичаните цветя, които приемаме и като най-български, принадлежат към рода Пеларгониум. Тяхната родина е Южна Африка, където представителите на този род наброяват около 400 вида. Сега, на прага на зимата, е време да се погрижим да им осигурим комфортни условия за студения сезон.

Есенен звездопад
Легендите разказват, че тези цветя са се появили от звездна прашинка, паднала на земята. Така ги и нарекли - астри, което на гръцки значи звезда.

Всички от рода на мушкатото през есента влизат вкъщи
Едни от най-обичаните цветя, които приемаме и като най-български, принадлежат към рода Пеларгониум. Тяхната родина е Южна Африка, където представителите на този род наброяват около 400 вида. Сега, на прага на зимата, е време да се погрижим да им осигурим комфортни условия за студения сезон.