Начало › Още за ... › Любопитно › › Тези красиви хищни растения

Тези красиви хищни растения

21.03.2015 | Коментари (0)

 

Те са като всички дру­ги вис­ши зе­ле­ни рас­те­ния и в съ­що­то вре­ме мно­го раз­лични. От­ли­ка­та е, че ло­вят на­се­ко­ми и ги пог­лъ­щат, за­до­во­ля­вай­ки гла­да си от оп­ре­де­ле­ни хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. За­то­ва се на­ричат на­се­ко­мо­яд­ни, ма­кар жер­т­ви да са им по­ня­ко­га и дру­ги дреб­ни жи­во­тин­ки, но с въ­об­ра­же­ни­е­то, ко­е­то раз­пал­ват, са си зас­лу­жи­ли име­то хищ­ни­ци. Иначе и те, или почти всички те, как­то дру­ги рас­те­ния, из­в­личат хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва от почва­та, аси­ми­ли­рат, ди­шат. Тях­на­та уни­кал­на би­о­ло­гия и начин на жи­вот ги прев­ръ­щат в рас­те­ния, мно­го ин­те­рес­ни за от­г­леж­да­не от лю­би­те­ли, още по­вече че мно­го от тях при­те­жа­ват и не­ос­по­ри­ми де­ко­ра­тив­ни качес­т­ва.

(снимка)

Бо­та­ничес­ка справ­ка

На­се­ко­мо­яд­ни­те рас­те­ния не са от­де­лен бо­та­ничес­ки вид. Под то­ва наз­ва­ние са обе­ди­не­ни пред­с­та­ви­те­ли на раз­лични се­мейс­т­ва, при­над­ле­жа­щи към 15 ро­да и над 500 ви­да, в т. ч. ня­кои гъ­би и си­ньо­-зе­ле­ни во­до­рас­ли. По­вечето са вис­ши зе­ле­ни рас­те­ния. Оби­та­ват пре­дим­но влаж­ни и заб­ла­те­ни мес­та. Об­щи­те бе­ле­зи, ко­и­то ги обе­ди­ня­ват, са, че не­за­ви­си­мо от спо­соб­ност­та им да фо­то­син­те­зи­рат, кон­су­ми­рат до­пъл­ни­тел­но ор­га­нична хра­на; от­де­лят хра­нос­ми­ла­тел­ни фер­мен­ти, ко­и­то раз­г­раж­дат бел­тъчини­те на жер­т­ва­та; всмук­ват смле­ни­те хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва; при­те­жа­ват прис­по­соб­ле­ния за прив­личане, ула­вя­не и за­дър­жа­не на жер­т­ва­та; при­те­жа­ват яс­но из­ра­зе­на драз­ни­мост и спо­соб­ност да из­вър­ш­ват дви­же­ния, с ко­и­то ула­вят жер­т­ва­та; от­де­лят ве­щес­т­ва, ко­и­то въз­п­ре­пят­с­т­ват раз­ви­ти­е­то на гни­лос­т­ни бак­те­рии.

В Бъл­га­рия рас­тат 6 ви­да на­се­ко­мо­яд­ни рас­те­ния от ро­до­ве­те Ро­сян­ка (Drosera), Пет­лу­га (Pinguicula), Ме­хун­ка (Utricularia) и Aлдро­ван­да (Aldrovanda). Сред лю­би­те­ли по-по­пу­ляр­ни са ви­до­ве­те от се­мейс­т­во Nepenthaceae и Sarraceniaceae, ко­и­то не са с мес­тен про­из­ход, но са ин­те­рес­ни за от­г­леж­да­не.

(снимка)

Фа­тал­ни­те ка­нички

Пре­во­дът на научно­то име на бо­та­ничес­кия род Nepenthes оз­начава ка­нички. То­ва им наз­ва­ние най-точно от­го­ва­ря на лов­ни­те им ор­га­ни. Не­пен­тес е един­с­т­ве­ни­ят род на се­мейс­т­во­то Не­пен­та­сеа (Nepentha­ceae), но включва 70 ви­да. Те рас­тат в Се­вер­на Ав­с­т­ра­лия, Ин­до­не­зия, Ма­да­гас­кар, Шри-Лан­ка и най-мно­го в Юго­из­точна Азия - ос­т­ров Ка­ли­ман­тан (Бор­нео).

То­ва са пре­дим­но храс­то­вид­ни и по­лух­рас­то­вид­ни ли­а­ни, оби­та­ва­щи дъж­дов­ни­те тро­пичес­ки го­ри. При не­пен­те­си­те най-ин­те­рес­на е ме­та­мор­фо­за­та на лис­та. Той за­почва с лис­т­на дръж­ка, но ви­до­из­ме­не­на, ши­ро­ка и зе­ле­на, на­то­ва­ре­на с фун­к­ци­и­те на обик­но­вен фо­то­син­те­зи­ращ лист.

След­ва дру­га част от дръж­ка­та, удъл­же­на във фор­ма­та на мус­так, кой­то, зак­реп­вай­ки се, по­на­ся те­жест­та на съ­щин­с­кия лист. А не­го­ва­та фор­ма е про­ме­не­на до не­уз­на­ва­е­мост - наб­лю­да­ва­ме кра­си­ви ка­нички - гър­нен­ца с дъл­жи­на от 2,5 до 50 см, обър­на­ти с от­во­ра си на­го­ре.

Ня­кои ка­нички са пред­па­зе­ни от крад­ци на плячка (пти­ци, влечуги, гри­зачи) чрез ос­т­ри на­зъб­ва­ния и твър­ди вла­син­ки по пе­ри­фе­ри­я­та на от­во­ра, на­сочени на­вън. Те­зи об­ра­зу­ва­ния въз­пи­рат по-ед­ри­те жи­вот­ни, но на­се­ко­ми­те с ле­ко­та се про­ви­рат към сво­я­та ги­бел. За пред­паз­ва­не от про­лив­ни­те дъж­до­ве над от­во­ра се об­ра­зу­ва пок­ривче (ка­паче). Ка­нички­те при ня­кои ви­до­ве са яр­ко обаг­ре­ни, но ос­вен с цвят, не­пен­те­си­те при­мам­ват на­се­ко­ми­те и със сил­ния си аро­мат, при ед­ни ви­до­ве при­я­тен, из­лъчен от нек­тар­ни­ци, при дру­ги - неп­ри­я­тен за чо­ве­ка, но прив­личащ мър­шо­яд­ни на­се­ко­ми. Жер­т­ви­те, след­вай­ки ги­бел­на­та нас­ла­да, по­па­дат все по-здра­во в ка­па­на. Ня­кои ка­нички са пок­ри­ти от­вът­ре с твър­ди вла­син­ки, на­сочени на­до­лу. Нав­ли­за­не­то по тях е лес­но, но да се из­ле­зе сре­щу ко­вар­ни­те "ко­пия" не е въз­мож­но.

(снимка)  

При дру­ги ви­до­ве от от­во­ра на­до­лу се об­ра­зу­ва зо­на с во­съчен на­леп. Тя е тол­ко­ва хлъз­га­ва, че до­ри на­се­ко­ми, поз­на­ти ка­то доб­ри ал­пи­нис­ти, не се за­дър­жат и то­ва е кра­ят им. На дъ­но­то ка­ничка­та е пъл­на със сгъс­те­на течност. Тя раз­ла­га бел­тъчни­те ве­щес­т­ва на жер­т­вите. Про­це­си­те на сми­ла­не и аси­ми­ла­ция на жер­т­ва­та за­вър­ш­ват за 5-8 часа и то­ва не би­ва да ни учуд­ва. А то­ва е пе­ри­од по-дъ­лъг, от­кол­ко­то е не­об­хо­ди­мо на гни­лос­т­ни­те бак­те­рии да ус­во­ят за се­бе си плячка­та. Но уло­вът е опа­зен от гни­е­не, тъй ка­то в хра­нос­ми­ла­тел­ния ре­зер­во­ар се от­де­ля мравчена ки­се­ли­на, по­тис­ка­ща раз­ви­ти­е­то на бак­те­ри­и­те.

(снимка)

Ка­нички­те се рад­ват на най-го­ле­мия апе­тит сред всички хищ­ни рас­те­ния. Те са най-спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­те в та­зи на­со­ка рас­те­ния. Ко­личес­т­во­то на течност­та в ед­на ка­ничка се из­ме­ня спо­ред кли­ма­тични­те ус­ло­вия. В по-су­хи­те пе­ри­о­ди тя е по-мал­ко, в дъж­дов­ни­те - по­вече. В Nepenthes rajah е от­к­ри­ва­на течност до 2 лит­ра, включител­но и сто­ти­ци уда­ве­ни на­се­ко­ми.

(снимка)

При­ят­ни­ят аро­мат на "ко­вар­ни­те" нек­тар­ни­ци

 Твър­де ин­те­рес­ни как­то по ана­то­мично­то ус­т­ройс­т­во и би­о­ло­гични­те осо­бе­нос­ти, та­ка и с въз­мож­нос­ти­те си за от­г­леж­да­не са пред­с­та­ви­те­ли­те на се­мейс­т­во Са­ра­це­ни­а­цеа (Sar­raceni­aceae). Те­зи хищ­ни рас­те­ния рас­тат в бла­тис­ти­те зо­ни на Се­вер­на Аме­ри­ка, къ­де­то поч­ва­та е бед­на на хра­ни­тел­ни еле­мен­ти. Лис­та­та (снимка) им са раз­по­ло­же­ни нис­ко, в ро­зет­ка, и без из­к­лючение са ви­до­из­ме­не­ни - гор­ни­те в люс­пи, а дол­ни­те в тръ­бички (ур­ни), близ­ки по фор­ма на ка­нички­те на не­пен­те­си­те. Оц­ве­те­ни са пъс­т­ро, в пур­пур­но, жъл­то или зе­ле­но, най-яр­ко око­ло от­во­ри­те. Нек­тар­ни­ци­те съ­що са в изо­би­лие око­ло от­во­ра. От­де­ле­ни­ят сок е с при­я­тен аро­мат и е в го­ля­мо ко­личес­т­во. Стичай­ки се по вът­реш­на­та стра­на на ур­ничка­та, об­ра­зу­ва ме­де­на пъ­течка, во­де­ща на­се­ко­ми­те към ги­бел. Хлъз­га­ва­та во­съчна зо­на, вла­син­ки­те, на­сочени на­вът­ре и на­до­лу, как­то и яр­ко­то оц­ве­тя­ва­не, се сре­щат при всички са­ра­це­ни­е­ви. Осо­бе­но ин­те­рес­ни от то­ва се­мейс­т­во са ня­кои ви­до­ве от род Са­ра­це­ния (Sarracenia) и род Дар­лин­г­но­ния (Darlingtonia)

Са­ра­це­ни­и­те са 10 ви­да, меж­ду ко­и­то са ви­до­ве­те с ед­ни от най ед­ри­те лов­ни прис­по­соб­ле­ния сред на­се­ко­мо­яд­ни­те рас­те­ния. Всички те раз­ви­ват ро­зет­ка от ви­со­ки "лов­ни" лис­та, из­ли­за­щи от пъл­зя­що ко­ре­ни­ще, ви­до­из­ме­не­ни в тръ­бо­вид­ни ур­нички с ши­ро­ко гър­ло. При ня­кои ви­до­ве лис­та­та ле­жат на по­вър­х­ност­та на зе­мя­та и при­личат на пов­ди­га­ща се змия.

Ня­кои ви­до­ве са­ра­це­нии се от­личават с ви­со­ки де­ко­ра­тив­ни качес­т­ва и са по­пу­ляр­ни сред лю­би­те­ли­те на цве­тя. Най-раз­п­рос­т­ра­нен вид е жъл­та­та са­ра­це­ния (Sarracenia flov). Тя е ефек­т­но мно­го­го­диш­но рас­те­ние с ед­ри бле­до­о­ран­же­ви цве­то­ве. То­ва е ви­дът с най-ед­ри лов­ни лис­та, из­п­ра­ве­ни вер­ти­кал­но до 70-80 см дъл­жи­на. Те се из­пол­з­ват и за аран­жи­ров­ка на бу­ке­ти.

Не по-мал­ко по­пу­ляр­на е и са­ра­це­ния пур­пу­реа (Sarracenia purpurea), чиито цве­то­ве са пур­пур­ночер­ве­ни, из­лъчва­щи те­ме­ну­жен аро­мат. Лис­та­та й са дъл­ги меж­ду 6 и 35 см , а в сред­на­та си част дос­ти­гат до 10 см. Кра­си­ви­те цве­то­ве се по­я­вя­ват през май-юни.

(снимка)

Род Дар­лин­г­то­ния (Darlingtonia)  от съ­що­то се­мейс­т­во е пред­с­та­вен от един вид  - Darlingtonia californica (Дар­лин­г­то­ниа ка­ли­фор­ни­ка). Тя рас­те в пла­нин­с­ка­та част на за­пад­но­то крайб­ре­жие на САЩ - ща­ти­те Ка­ли­фор­ния и Оре­гон. Осо­бе­на­та фор­ма на то­ва рас­те­ние, раз­ме­ри­те му и раз­по­ло­же­ни­е­то на лис­та­та са про­во­ки­ра­ли хо­ра­та да го на­ре­кат "рас­те­ние коб­ра". По­ня­ко­га лис­та­та дос­ти­гат 90 см дъл­жи­на. Лов­на­та ка­ме­ра е обаг­ре­на в тъм­ночер­ве­но и зе­ле­но с ха­рак­те­рен за нея ку­пол, а от­во­рът е срав­ни­тел­но ма­лък, раз­по­ло­жен на­до­лу. Сво­дът на ку­по­ла е из­пъс­т­рен с проз­рачни ма­то­ви точки, ко­и­то ка­то про­зорчета про­пус­кат свет­ли­на. Две яр­кочер­ве­ни кри­ло­вид­ни об­ра­зу­ва­ния, на­по­до­бя­ва­щи цъф­на­ло рас­те­ние, в ком­би­на­ция с аро­ма­та на от­де­ля­щия се от нек­тар­ни­ци­те сок прив­личат на­се­ко­мо­то. Опи­тът му да от­ле­ти е не­го­ва­та фа­тал­на греш­ка. Прив­лечено от свет­ли­на­та на про­зорчета­та, то по­па­да в лис­та-тръ­ба. Умо­ре­но от без­п­лод­ни­те опи­ти да пре­ми­не през проз­рачна­та ма­те­рия, на­се­ко­мо­то се уда­вя в хра­нос­ми­ла­тел­ния раз­т­вор.

Не­пен­те­си­те

(снимка)

Те про­из­хож­дат от тро­пичес­кия по­яс и за ус­пеш­но­то им от­г­леж­да­не е не­об­хо­ди­мо топ­ло по­ме­ще­ние и ви­со­ка въз­душ­на влаж­ност. Изис­к­ват свет­ло мяс­то без пря­ка слънчева свет­ли­на. Почве­ни­ят суб­с­т­рат не тряб­ва да за­съх­ва. Нуж­но е рас­те­ни­я­та да се оро­ся­ват по ня­кол­ко пъ­ти днев­но. Пре­саж­дат се през 2-3 го­ди­ни в почве­на смес­ка от торф, ед­ро­зър­нест пя­сък и над­ро­бен тор­фен мъх. Раз­м­но­жа­ват се пре­дим­но чрез рез­ни­ци. Вко­ре­ня­ват се в смес от ед­ро­зър­нест пя­сък и тор­фен мъх при ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра и вла­га.

 Са­ра­це­ни­е­ви­те

Ви­до­ве­те от се­мейс­т­во Са­ра­це­ни­е­ви са тол­ко­ва ин­те­рес­ни и кра­си­ви, че бър­зо ста­на­ха лю­бим­ци на ко­лек­ци­о­не­ри и лю­би­те­ли на цве­тя­та от цял свят. От сре­да­та на 50-те го­ди­ни на ми­на­лия век, по­ра­ди за­си­ле­на­та тър­го­вия с при­род­ни ек­зем­п­ля­ри, те са зас­т­ра­ше­ни от изчез­ва­не. Днес вече са за­щи­те­ни в ре­зер­ва­ти и са включени във Ва­шин­г­тон­с­ка­та кон­вен­ция CJTES. (Ана­ло­гичен е случаят с ро­сян­ка­та в Бъл­га­рия. То­ва на­се­ко­мо­яд­но рас­те­ние е включено в на­ша­та Чер­ве­на кни­га).

(снимка)

Са­ра­це­ни­и­те и дар­лин­г­то­ни­я­та са под­хо­дя­щи за от­г­леж­да­не в по-хлад­ни по­ме­ще­ния. Обичат свет­ли­на­та, но не и пря­ка­та слънчева - лис­та­та пре­га­рят. Ако ес­тес­т­ве­но­то ос­вет­ле­ние не трае по­не 8 часа, рас­те­ни­е­то пре­ми­на­ва във фа­за по­кой и прес­та­ва да раз­ви­ва на­се­ко­мо­яд­ни лис­та. За на­ша­та ге­ог­раф­с­ка ши­ри­на то­ва е зи­ма­та. За те­зи ви­до­ве тем­пе­ра­ту­ра­та не тряб­ва да е по-ви­со­ка от 15 гра­ду­са и по-нис­ка от ну­ла. Те изис­к­ват ви­со­ка въз­душ­на и почве­на вла­га, за­то­ва от­г­леж­да­не­то им в ак­ва­ри­у­ми е по-ус­пеш­но. По­ра­ди то­ва, че те­зи рас­те­ния рас­тат вър­ху бед­ни почви, не е не­об­хо­ди­мо да се то­рят. Пре­саж­дат се през 2-3 го­ди­ни в почве­на смес от тор­фен мъх и про­мит ед­ро­зър­нест пя­сък. Мо­же да се до­ба­ви торф.

Тряб­ва да се вни­ма­ва с по­ли­ва­не­то - да не по­па­да во­да в на­се­ко­мо­яд­ни­те лис­та. В пе­ри­о­да на ак­ти­вен рас­теж сак­си­я­та да се дър­жи в слой от 2-2,5 см во­да, но да не е ва­ро­ви­та. Раз­м­но­жа­ва се чрез раз­де­ля­не на час­ти от ко­ре­ни­ще­то на рас­те­ни­я­та. Се­мен­но­то раз­м­но­жа­ва­не в до­маш­ни ус­ло­вия е по-ряд­ко.

(снимка)

21.03.2015, Ангелина СИМЕОНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Свежестта на лятото в букети от сухи цветя
В къ­си­те и мрачни дни на зи­ма­та час­ти­ца от слън­чево­то ля­то мо­же да бъ­де съх­ра­не­на не са­мо във вид на ве­се­ли спо­ме­ни, но и под фор­ма­та на бу­ке­ти, вен­ци и па­на от су­хоц­ве­ти. За су­хия бу­кет, ос­вен зна­ме­ни­тия без­с­мър­т­ник, мо­же да се из­пол­з­ват още ре­ди­ца дру­ги рас­те­ния - цве­тя, тре­ви, лис­та и да­же клон­ки от храс­ти и дър­ве­та.

Очарованието на сребристото
Много отдавна цветарите при създаването на ефектни композиции използват растения със сиви или сребристи листа. Те превъзходно се съчетават  със зелените или червеникави листа на другите растения. На техния фон цветовете и съцветията в най-различни форми и багри изглеждат прекрасно.

Очарованието на сребристото
Много отдавна цветарите при създаването на ефектни композиции използват растения със сиви или сребристи листа. Те превъзходно се съчетават  със зелените или червеникави листа на другите растения. На техния фон цветовете и съцветията в най-различни форми и багри изглеждат прекрасно.