Начало › Растения › Съветник › Цветя › › Магнолията в саксия. Възможно ли е това?

Магнолията в саксия. Възможно ли е това?

18.01.2010 | Коментари (0)
Магнолиите са едни от най-красивите растения. Декоративната им стойност се повишава от факта, че някои от видовете зацъфтяват много рано напролет, докато природата е още скована от отиващите си студове. Първите предвестници на пролетта - магнолия кобус и звездовидната магнолия стелата - се покриват със снежно бели цветове още преди да са се разлистили. След тях зацъфтява магнолия денудата.

След като се появят листата им пък започват да цъфтят магнолия сулангеана, м. обовата, м. акумулата, м. трипетала и други.

Върхът на приказните съзидания е магнолия грандифлора, листата на която са неопадващи, вечнозелени. Млечнобелите ароматни цветовете достигат 25 см в диаметър. Те биват прости или кичести. При нея декоративният ефект през зимата се дължи на едрите, тъмнозелени блестящи листата.

Дръжте ги само навън (снимка)

Ако нямате двор обаче, магнолията трудно ще присъства в дома ви. Тя много трудно би се настанила в саксия, защото кореновата й система е много мощна и на ограничени пространства растенията са потиснати.

За щастие, има една друга биологическа особеност, свързана с размножаването на растенията. Въпреки че е мощна, кореновата система слабо се разклонява. При засаждане коренчетата не се съкращават. Поради това, растенията трудно понасят презасаждане. На производителите на посадъчен материал този факт е добре известен, затова те подготвят растенията за продан в подходящи саксии. Тези видове, които се развиват като храсти, са в състояние да живеят няколко години в саксии и дори да цъфтят доста изобилно.

Докато не са започнали да страдат, вие можете да отглеждате такива магнолии успешно. Но нито един вид от тези растения не може да живее в затворено помещение. Такива саксии ще трябва да красят открити балкони, тераси или веранди. Когато видимо започнат да страдат, задължително да се засадят на открито. Заменете ги с нови, млади екземпляри.

  (снимка) Почвата трябва да е богата

Почвеният субстрат за тях трябва да е много богат. При това имайте предвид, че в никъкъв случай не бива да се използва пресен оборски тор. Той трябва да е много добре разложен и да се сипе лесно. Включете също чимова почва и компост. Почвената реакция да е леко кисела. При алкални почви растенията страдат. Това налага, в смеската да се включва листовка от иглолистни видове.

Влажността на почвата трябва да е винаги постоянна. По врема на цъфтежа и през лятото поливайте по-често. През летния сезон растенията да са на слънце, но саксията да е на сянка. За зимата не се тревожете, температури с отрицатели стойности не са опасни за магнолията. За всеки случай обаче изолирайте саксията.

18.01.2010, д-р Анка ДОНЧЕВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Розите и техните навици
Розите, особено повторноцъфтящите, се нуждаят от по-голямо количество хранителни вещества. Опитните градинари внасят бавнодействащи торове в началото на активния растеж на клонките - април и след първия цъфтеж. Богатите на азот торове, които осигуряват растежа, могат да се използват само до края на юни, иначе филизите няма да успеят да узреят добре и могат да загинат през зимата.

Осигурете кисела почва на рододендрона
Рододендронът обича кисели (рН от 4,0 до 5,5) и богати на хумус почви. Често в градините почвите са много леко кисели, а някои дори са варувани. За да расте добре рододендронът при такива условия, той трябва да се засажда в специална почва, предназначена именно за тези видове растения. Ежегодно рододендронът трябва да се подхранва със специални кисели торове. Те ще неутрализират калцийсъдържащите натрупвания около корените на растението, които попадат там от най-долните слоеве на почвата. Най-подходящото време за подхранването на рододендроните е април, когато снегът си е отишъл и едва ли ще падне отново. Достатъчно е да внесете от 60 до 80 г на 1 кв. м.

Фаворитите на пролетта
Лалето (Tulipa) е тревисто луковично многогодишно растение от семейство Лилиецветни. Неговата родина са степите, песъчливите и каменисти планински райони на средна Азия и Балканския полуостров. По-голямата част от съществуващите 140 вида диворастящи лалета произлизат иманно от там. И до днес се срещат в естествената си среда в Иран, Турция, северна Индия, Казахстан, Беларус, някои райони на Русия, а също и у нас.