Начало › Растения › Любимци › › Дините и пъпешите

Дините и пъпешите

11.07.2014 | Коментари (0)

Произход и разпространение

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те са ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни кул­ту­ри в сред­ни­те и юж­ни­те час­ти на ев­ро­пейс­кия и ази­ат­с­кия кон­ти­нент и в Аф­ри­ка от две­те стра­ни на ек­ва­то­ра. От­г­леж­да­не­то им в раз­лични­те кон­ти­нен­ти е със­ре­до­точено пре­дим­но в за­суш­ли­ви­те ра­йо­ни, ко­и­то се ха­рак­те­ри­зи­рат с го­рещ кли­мат и дъ­лъг ве­ге­та­ци­о­нен се­зон. Те по­на­сят до из­вес­т­ни гра­ни­ци ат­мос­фер­но­то за­су­ша­ва­не ко­е­то оп­ре­де­ля по-го­ля­ма­та за­хар­ност и аро­ма­тичност на пло­до­ве­те. В та­ки­ва ра­йо­ни те са част от ос­нов­на­та хра­на на на­се­ле­ни­е­то.

Чер­ни­ят кон­ти­нент дал на све­та слад­ки­те пло­до­ве

За ро­ди­на на ди­ни­те се смя­та Цен­т­рал­на и Юж­на Аф­ри­ка. От две­те стра­ни на ек­ва­то­ра и днес се сре­щат ди­ви фор­ми, от ко­и­то без­съм­не­но е про­из­ляз­ла кул­тур­на­та ди­ня. Спо­ред рус­ки­я учен А.И.Фи­лов тра­пез­на­та ди­ня про­из­хож­да от ня­кои стра­ни на Юж­на Азия или Се­ве­ро­из­точна Аф­ри­ка.

Ди­ни­те са мно­го ста­ра кул­ту­ра. Поз­на­ти са би­ли и в древ­ния Еги­пет. От там са пре­не­се­ни в Гър­ция и Рим. В Ки­тай са от­г­леж­да­ни още през Х век. В Ев­ро­па от­г­леж­да­не­то на ди­ни­те за­почва в начало­то на на­ша­та ера. Пред­по­ла­га се, че в Бъл­га­рия се раз­п­рос­т­ра­ня­ва по-ма­со­во по вре­ме на на­шес­т­ви­е­то на тур­ци­те на Бал­кан­с­кия по­лу­ос­т­ров. В Аме­ри­кан­с­кия кон­ти­нент ди­ни­те са пре­не­се­ни мно­го по-къс­но от ев­ро­пей­ци­те.

В све­то­вен ма­щаб най-мно­го ди­ни се от­г­леж­дат в Съ­е­ди­не­ни­те аме­ри­кан­с­ки ща­ти, Ру­сия, Уз­бе­кис­тан и др. В на­ша­та стра­на пре­ди де­се­ти­на го­ди­ни ди­ни­те бя­ха пов­се­мес­т­но раз­п­рос­т­ра­не­ни. Се­га про­из­вод­с­т­во­то им е със­ре­до­точено в ня­кол­ко ра­йо­на - Лю­би­мец, Хар­ман­ли, Хас­ко­во, Плов­див, Па­зар­д­жик, Ви­дин, Сви­щов, Си­лис­т­ра и Доб­рич. С вли­за­не­то на стра­на­та ни в Ев­ро­пейс­кия съ­юз се очак­ва ди­ни­те да бъ­дат важ­на ек­с­пор­т­на кул­ту­ра.

(снимка)

Древ­ни­те гър­ци до­нес­ли пъ­пе­ша в Ев­ро­па

Пъ­пе­шът съ­що е твър­де ста­ра кул­ту­ра. Пър­ви­те ис­то­ричес­ки све­де­ния , дос­тиг­на­ли до нас, са от гръц­ки и рим­с­ки ав­то­ри, жи­ве­ли в начало­то на на­ша­та ера. В ІV век пре­ди но­ва­та ера за пъ­пе­ши­те спо­ме­на­ва Те­оф­раст, а ня­кол­ко ве­ка по-къс­но Ди­ос­к­орид и Пли­ний пи­шат за фор­ма­та и аро­ма­та им и че ка­то уз­ре­ят, те са­ми се от­къс­ват от дръж­ка­та. Още по-оп­ре­де­ле­ни све­де­ния да­ва Па­ла­ди­ус за тях­но­то от­г­леж­да­не и от­бе­ляз­ва, че са слад­ки и аро­мат­ни.

Пъ­пе­ши­те са дош­ли в Ев­ро­па през Ма­ла Азия в начало­то на но­ва­та ера. Прена­ся­не­то им би­ло де­ло на древ­ни­те гър­ци и рим­ля­ни. То­ва се пот­вър­ж­да­ва от наз­ва­ни­е­то на пъ­пе­ши­те на раз­лични ези­ци. В древ­ния Рим пъ­пе­ши­те са на­ричани ме­ло.От то­зи ко­рен са съв­ре­мен­ни­те наз­ва­ния ме­ло­не (Ита­лия, Гер­ма­ния), ме­лон (Фран­ция), ме­ло­ни, мъск-ме­лон (Ан­г­лия,САЩ).

От дру­га стра­на, древ­ног­ръц­ко­то наз­ва­ние на пъ­пе­ша е пе­пон или пе­по­ния. У нас в ня­кои мес­та на Юж­на Бъл­га­рия е ус­та­но­ве­но наз­ва­ни­е­то пи­пон. На по­вечето сла­вян­с­ки ези­ци пъ­пе­шът се на­рича ди­ня (За­пад­на Бъл­га­рия,Сър­бия и на рус­ки език).

Съ­щес­т­ву­ват раз­лични мне­ния от къ­де и ко­га най-нап­ред е за­почна­ло от­г­леж­да­не­то му. Спо­ред френ­с­кия из­с­ле­до­ва­тел Но­ден пъ­пе­ши­те про­из­хож­дат от два цен­тъ­ра. Еди­ни­ят е Ин­дия, къ­де­то се е фор­ми­ра­ла гру­па­та на из­точно­а­зи­ат­с­ки­те пъ­пе­ши, раз­п­рос­т­ра­не­ни пре­дим­но в Ин­дия, Ки­тай, Япо­ния и Ко­рея. То­ва са по­лу­кул­тур­ни пъ­пе­ши от крас­та­вичен тип, ко­и­то се от­г­леж­дат са­мо в из­точно­а­зи­ат­с­ки­те стра­ни. Дру­ги­ят цен­тър е Аф­ри­ка, от­къ­де­то са про­из­лез­ли всички ос­та­на­ли кул­тур­ни фор­ми. Спо­ред рус­ки­те учени Ва­ви­лов и Пан­га­ло про­из­хо­дът на пъ­пе­ши­те тряб­ва да се тър­си в Пред­на Азия (Ма­ла Азия, Иран, Тур­к­ме­нис­тан), къ­де­то се наб­лю­да­ва из­к­лючител­но го­ля­мо раз­но­об­ра­зие от раз­лични фор­ми пъ­пе­ши.

Спо­ред из­вес­т­ния рус­ки спе­ци­а­лист в та­зи об­ласт Фи­лов обаче ро­ди­на­та на ди­ви­те пъ­пе­ши е Аф­ри­ка. Раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то им в Ара­бия, Сред­на и Юж­на Азия е вто­ричен про­цес, кой­то е пос­лу­жил ка­то начало за тях­но­то окул­ту­ря­ва­не. Спо­де­лям мне­ни­е­то на рус­ки­я учен Фи­лов, из­хож­дай­ки от наз­ва­ни­е­то на пъ­пе­ша ме­ло (мел - пя­сък, пя­съчно рас­те­ние, де­те на пус­ти­ня­та). (снимка)

Во­де­щи­те про­из­во­ди­те­ли

Най-мно­го пъ­пе­ши се от­г­леж­дат в Уз­бе­кис­тан, САЩ, Ис­па­ния, Фран­ция и др. В Бъл­га­рия от­г­леж­да­не­то на пъ­пе­ши е със­ре­до­точено в ня­кол­ко ре­ги­о­на - Ви­дин, Дол­ни Дъб­ник, Ка­вар­на, с. Из­вор, с. Мом­ко­во, Пър­во­май, Асе­нов­г­рад, Са­до­во, Плов­див, Па­зар­д­жик.

Вкусни и полезни

Ди­ни­те помагат на сър­це­то и чер­ния дроб

Ши­ро­ко­то раз­п­рос­т­ра­не­ние на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те се дъл­жи на от­личните вку­со­ви, хра­ни­тел­ни и лечеб­ни качес­т­ва на пло­до­ве­те. В ме­сес­та­та част на ди­ня­та има 5,5-10,6 % за­хар, със­та­ве­на от за­ха­ро­за, гли­ко­за и фрук­то­за, пек­ти­но­ви ве­щес­т­ва, це­лу­ло­за, ви­та­ми­ни­те В1, В2, С, РР, фо­ли­е­ва ки­се­ли­на и ка­ро­тин. Съ­дър­жа мно­го во­да, ко­я­то уто­ля­ва жаж­да­та в жар­ко­то ля­то. Из­вес­т­но е и ди­у­ре­тично­то дейс­т­вие на ди­ня­та. Пре­по­ръчва се за яде­не при ото­ци, свър­за­ни със за­бо­ля­ва­ния на сър­дечно-съ­до­ва­та сис­те­ма и бъб­ре­ци­те. При за­бо­ля­ва­не на чер­ния дроб ди­не­ни­ят сок ос­вен че спо­ма­га за от­де­ля­не­то и из­х­вър­ля­не­то на течност­та от ор­га­низ­ма, но и под­х­ран­ва чер­нод­роб­на­та тъ­кан с лес­но­ус­во­и­ми за­ха­ри. Под­х­ран­ва по­лез­на­та мик­роф­ло­ра на чер­ва­та, от­де­ля хо­лес­те­ро­ла от кръв­та, оказ­ва и про­ти­вос­к­ле­ро­тично дейс­т­вие. (снимка)

Пъпешът се пре­по­ръчва на бол­ни от ар­те­рос­к­ле­ро­за

Пъ­пе­шът е плод с из­к­лючител­но хар­мо­нично съчета­ние на ви­со­ка за­хар­ност, неж­на кон­сис­тен­ция, пре­въз­хо­ден вкус и при­я­тен аро­мат. Пъ­пе­ши­те съ­дър­жат до 16% за­ха­ри, азот­ни ве­щес­т­ва, маз­ни­ни, це­лу­ло­за, ви­та­мин С, РР, дос­та фо­ли­е­ва ки­се­ли­на и ка­ро­тин и др. Пре­по­ръчват се при сър­дечно-съ­до­ви за­бо­ля­ва­ния, бо­лес­ти на чер­ния дроб, бъб­ре­ци­те и при ма­лок­ръ­вие. По­лез­на хра­на са за бол­ни от ате­рос­к­ле­ро­за. Съ­дър­жа­ни­е­то на значител­но ко­личес­т­во же­ля­зо е по­лез­но за кръ­во­об­ра­зу­ва­не­то и нор­мал­но­то про­тичане на окис­ли­тел­ни­те про­це­си в ор­га­низ­ма. Но тряб­ва да се знае, че при пре­яж­да­не причиня­ват бол­ки в ко­ре­ма, до­ри и при здра­ви хо­ра.

В на­род­на­та ме­ди­ци­на пъ­пе­ши­те по­ня­ко­га се из­пол­з­ват ка­то ле­ко очис­ти­тел­но сред­с­т­во при за­пек и хе­мо­ро­и­ди. Ме­со­то и се­ме­на­та им имат ди­у­ре­тично дейс­т­вие. Вод­на за­пар­ка от се­ме­на­та се из­пол­з­ва при бъб­речни за­бо­ля­ва­ния. От­ва­ра от ме­со­то на пъ­пе­ша се при­ла­га ка­то коз­ме­тично сред­с­т­во за от­с­т­ра­ня­ва­не на пиг­мен­ти, лу­нички и мла­деж­ки пъп­ки по ли­це­то.

В древ­ни ме­ди­цин­с­ки ре­цеп­ти от вре­ме­то на Алек­сан­дър Ма­ке­дон­с­ки се по­сочва, че пъ­пе­ши­те са из­пол­з­ва­ни за лечение на брон­хит, ту­бер­ку­ло­за, миг­ре­на и за прочис­т­ва­не на ди­ха­тел­ни­те пъ­ти­ща. За лечение на рев­ма­ти­зъм се пре­по­ръчва ва­рен сок от пъ­пе­ши, а за го­но­рея - ек­с­т­ракт от пъ­пе­шо­ви се­ме­на.

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те се упот­ре­бя­ват пре­дим­но в пряс­но със­то­я­ние. Го­ля­мо­то съ­дър­жа­ние на за­ха­ри ги пра­ви цен­на су­ро­ви­на за тех­но­ло­гична пре­ра­бот­ка. При­го­тов­ля­ват се и раз­лични слад­ка, мар­ма­ла­ди, мед и др. слад­кар­с­ки из­де­лия. (снимка)

Устройство

И две­те рас­те­ния са от се­мейс­т­во Тик­во­ви

Ди­ни­те (Citrullus aedulis) и пъ­пе­ши­те (Cucumis melo) са ед­но­го­диш­ни рас­те­ния от се­мейс­т­во Тик­во­ви.

Ви­дът Cucumis melo обе­ди­ня­ва 10 раз­но­вид­нос­ти, но сор­то­ве­те и ви­до­ве­те, ко­и­то са раз­п­рос­т­ра­не­ни у нас, се от­на­сят към 4 - кан­та­лу­пи, мре­жес­ти, слад­ки и не­а­ро­мат­ни пъ­пе­ши.

Ула­вят во­да­та на­дъл­бо­ко

При ди­ни­те глав­ни­ят ко­рен дос­ти­га на дъл­бочина по­вече от един ме­тър. Стра­нични­те раз­к­ло­не­ния на ко­ре­на са мно­гоб­рой­ни и дъл­ги 3-4 мет­ра .Мощ­на­та ко­ре­но­ва сис­те­ма на ди­ни­те до­ри при неб­ла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия снаб­дя­ва го­ля­ма­та ве­ге­та­тив­на ма­са и ед­ри­те вод­нис­ти пло­до­ве с хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва и вла­га. Об­х­ва­ща до 10 куб. м почва.

Ко­ре­но­ва­та сис­те­ма на пъ­пе­ша е съ­що доб­ре раз­ви­та, но по-сла­ба от та­зи на ди­ня­та. Тя се със­тои от гла­вен ко­рен, кой­то про­ник­ва на дъл­бочина до 1 ме­тър и по­вече. Ос­нов­ни­те стра­нични ко­ре­но­ви раз­к­ло­не­ния, из­ли­за­щи от глав­ния ко­рен, на дъл­бочина 10-20 см се раз­п­рос­т­ра­ня­ват ра­ди­ал­но във всички по­со­ки, ка­то се удъл­бочават или приб­ли­жа­ват към по­вър­х­ност­та на почва­та. Ос­нов­на­та ма­са ко­ре­ни са раз­по­ло­же­ни в гор­ния слой на почва­та на дъл­бочина 20-25 см. Ко­ре­но­ва­та сис­те­ма на ед­но рас­те­ние об­х­ва­ща 4,8-6 кв.м.площ.

Ко­ре­ни­те се раз­ви­ват до цъф­те­жа

Ус­та­но­ве­но е, че фор­ми­ра­не­то на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те прик­лючва по вре­ме на цъф­те­жа. За­то­ва до­то­га­ва тряб­ва да се оси­гу­ри оп­ти­мал­на влаж­ност в почва­та, за да се из­г­ра­ди мощ­на­та ко­ре­но­ва сис­те­ма, да мо­гат рас­те­ни­я­та да ус­то­я­ват по-доб­ре на нас­тъ­пи­ли­те по-къс­но за­су­ша­ва­ния. Раз­ви­ти­е­то на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма за­ви­си до го­ля­ма сте­пен от ти­па на почва­та. На ле­ки­те гли­нес­то-пе­съчли­ви и струк­тур­ни чер­но­зе­ми, ко­ре­ни­те про­ник­ват на го­ля­ма дъл­бочина и об­х­ва­щат по-го­лям обем почва, до­ка­то на теж­ки­те гли­нес­ти почви рас­те­ни­я­та об­ра­зу­ват плит­ко раз­по­ло­же­на ко­ре­но­ва сис­те­ма. (снимка)

Стъб­ла­та дос­ти­гат 3 - 4 мет­ра

При ди­ни­те стъб­ло­то е тън­ко и се сте­ле по зе­мя­та, дос­ти­га 3-4 м дъл­жи­на. То е пет­ръ­бес­то и пок­ри­то с вла­син­ки. Стъб­ло­то об­ра­зу­ва мно­го раз­к­ло­не­ния от І, ІІ, и ІІІ по­ря­дък, ко­и­то по вре­ме на пло­до­да­ва­не­то пок­ри­ват из­ця­ло почве­на­та по­вър­х­ност на по­се­ва. През пос­лед­ни­те го­ди­ни са съз­да­де­ни фор­ми с по-къ­си стъб­ла и храс­то­ви­ден ха­би­тус.

Пъ­пе­шът има пъл­зя­що пе­то­ъ­гъл­но за­об­ле­но стъб­ло, ко­е­то дос­ти­га 2-3 мет­ра дъл­жи­на. То е зе­ле­но и гъс­то пок­ри­то с гру­би бе­лез­ни­ка­ви вла­син­ки. Най-нап­ред рас­те­ни­е­то об­ра­зу­ва глав­но стъб­ло, ко­е­то отначало стои из­п­ра­ве­но. Око­ло три сед­ми­ци от по­ник­ва­не­то в паз­ви­те на пър­ви­те ня­кол­ко лис­та се по­я­вя­ват стра­нични раз­к­ло­не­ния от пър­ви по­ря­дък,ко­и­то на­рас­т­ват бър­зо и дос­ти­гат и до­ри над­ми­на­ват дъл­жи­на­та на глав­но­то стъб­ло.

По стъб­ло­то по въз­ли­те на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те при под­хо­дя­щи ус­ло­вия се об­ра­зу­ват до­пъл­ни­тел­ни ко­ре­ни. Та­зи им спо­соб­ност се из­пол­з­ва за под­сил­ва­не на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма, ка­то се за­ра­вят или под­сип­ват част от стъб­ла­та с почва.

Лис­та­та са раз­лични в за­ви­си­мост от сор­та

При ди­ни­те лис­та­та са раз­по­ло­же­ни про­ти­во­по­лож­но по стъб­ло­то. Лис­т­ни­те дръж­ки са дъл­ги око­ло 10 см. Те ня­мат при­лис­т­ни­ци. В паз­ви­те на лис­та­та се об­ра­зу­ват мус­тачета, ко­и­то пред­с­тав­ля­ват ви­до­из­ме­не­ни лис­та. Лис­т­на­та пе­ту­ра е пет­дел­на, обик­но­ве­но двук­рат­но на­ря­за­на на дя­ло­ве. Го­ле­ми­на­та и фор­ма­та на пе­ту­ра­та са сор­то­ви бе­ле­зи. Сре­щат се пе­ту­ри с дъл­бо­ки на­ря­за­ни дя­ло­ве, как­то и не­на­ря­за­ни.

Лис­та­та при пъ­пе­ши­те съ­що са на­ре­де­ни ал­тер­на­тив­но по дъл­жи­на на стъб­ло­то. Лис­т­ни­те дръж­ки са зе­ле­ни, ръ­бес­ти, ку­хи и пок­ри­ти с вла­син­ки. Лис­т­на­та пе­ту­ра е от три- до пет­дел­на, с на­зъ­бе­ни кра­и­ща и е пок­ри­та от две­те стра­ни с вла­син­ки. Го­ле­ми­на­та й е раз­лична и е в за­ви­си­мост от сор­та. Мо­же да има кръг­ла, сър­це­вид­на, бъб­ре­ко­вид­на, три­ъ­гъл­на или пе­то­ъ­гъл­на фор­ма. Сре­щат се сор­то­ве с раз­лично на­ря­за­ни пе­ту­ри. Обик­но­ве­но пър­ви­те лис­та, ко­и­то са в ос­но­ва­та на стъб­ло­то, са по-дреб­ни и по-зак­ръг­ле­ни и не са ти­пични за сор­та. В паз­ви­те на лис­та­та се раз­ви­ват тън­ки неж­ни мус­тачета. С тях рас­те­ни­е­то се прик­реп­ва към окол­ни­те пред­ме­ти, пле­ве­ли и почва­та и по то­зи начин се про­ти­во­пос­та­вя на дейс­т­ви­е­то на вет­ро­ве­те.

Об­що­то ко­личес­т­во во­да, ко­е­то из­па­ря­ват лис­та­та на пъ­пе­ша от оп­ре­де­ле­на по­вър­х­ност, е по-го­ля­мо от то­ва на ди­ня­та. (снимка)

Цве­то­ве­те са жен­с­ки, мъж­ки и хер­маф­ро­дит­ни

Ди­ни­те са раз­дел­нопо­ло­ви и ед­но­дом­ни рас­те­ния. Те са кръс­то­са­но­оп­раш­ва­щи се, оп­раш­ват се от пчели и дру­ги на­се­ко­ми. Цве­то­ве­те се със­то­ят от пет­лис­т­на зе­ле­на чаш­ка и пет­лис­т­но жъл­то венче. Жен­с­ки­те цве­то­ве са по-ед­ри от мъж­ки­те. Плод­ни­кът е до­лен, едър, по фор­ма сфе­ричен или елип­со­ви­ден в за­ви­си­мост от сор­та. Бли­зал­це­то е ши­ро­ко, прик­ре­пе­но на къ­со стълбче. Ня­кои сор­то­ве при­те­жа­ват и дву­по­ло­ви (хер­маф­ро­дит­ни) цве­то­ве. Пре­дим­но сор­то­ве­те със сфе­рични пло­до­ве имат хер­маф­ро­дит­ни цве­то­ве. На ед­но рас­те­ние се об­ра­зу­ват от 15 до 60 жен­с­ки или хер­маф­ро­дит­ни цвя­та и до 400-600 мъж­ки.

В ос­но­ва­та на цве­то­ве­те ди­ни­те об­ра­зу­ват мал­ки (око­ло 2 см) елип­со­вид­ни приц­вет­ни­ци ("ушички"), ко­и­то за­съх­ват, ко­га­то уз­ре­ят пло­до­ве­те. То­ва е и приз­нак, че ди­ни­те вече мо­гат да се бе­рат.

При пъ­пе­ши­те се сре­щат три ос­нов­ни ти­па цве­то­ве -мъж­ки,жен­с­ки и хер­маф­ро­дит­ни. Мъж­ки­те цве­то­ве са раз­по­ло­же­ни вър­ху съц­ве­тие щитче, об­ра­зу­ва­но от ня­кол­ко цвя­та (5-12), ко­и­то се раз­т­ва­рят пос­ле­до­ва­тел­но.Те се със­то­ят от пет­лис­т­на чаш­ка, пет­лис­т­но яр­ко­жъл­то венче и от пет тичин­ки. Жен­с­ки­те цве­то­ве са по-ед­ри от мъж­ки­те. Плод­ни­кът е до­лен, едър, по фор­ма сфе­ричен или елип­со­ви­ден в за­ви­си­мост от сор­та. Бли­зал­це­то е ши­ро­ко, 3-5-дел­но, прик­ре­пе­но на къ­со стълбче. На ед­но рас­те­ние се об­ра­зу­ват от 12 до 25 жен­с­ки или хер­маф­ро­дит­ни цвя­та и до 200 мъж­ки. Хер­маф­ро­дит­ни­те цве­то­ве имат и тичин­ки, ко­и­то са раз­по­ло­же­ни меж­ду венчето и стълбчето.

В за­ви­си­мост от цве­то­ве­те, ко­и­то се на­ми­рат вър­ху ед­но рас­те­ние от да­ден сорт, се сре­щат раз­лични по­ло­ви ти­по­ве. Вър­ху ед­но рас­те­ние се об­ра­зу­ват мъж­ки и жен­с­ки цве­то­ве. Та­ки­ва са сор­то­ве­те Хиб­рид 1, Хиб­рид 5 и Хиб­рид 15. При дру­ги рас­те­ния се об­ра­зу­ват хер­маф­ро­дит­ни и мъж­ки цве­то­ве. Към то­зи тип се от­на­сят сор­тът Де­сер­тен 5, а при друг се об­ра­зу­ват са­мо жен­с­ки цве­то­ве - ли­ни­и­те Ж 18-4-2, Ж В 5-4, Ж 29. Мо­же рас­те­ни­я­та да имат са­мо мъж­ки, или са­мо хер­маф­ро­дит­ни цве­то­ве.

Ня­кои сор­то­ве ди­ни - Мра­мор­на 17 и пъ­пе­ши - Ме­де­на ро­са, Пер­сийс­ки 5, об­ра­зу­ват почти из­к­лючител­но хер­маф­ро­дит­ни цве­то­ве, с ко­е­то се обяс­ня­ва срав­ни­тел­но го­ля­ма­та им ус­тойчивост на сор­то­ви­те бе­ле­зи. Цве­то­ве­те за­почват да цъф­тят око­ло 40-50 дни след ка­то се за­се­ят се­ме­на­та. (снимка)

Пло­до­ве­те са лъж­ли­ва яго­да

Пло­дът при ди­ня­та пред­с­тав­ля­ва лъж­ли­ва яго­да. Съ­щес­т­ву­ва го­ля­мо раз­но­об­ра­зие в ед­ри­на­та, фор­ма­та, ок­рас­ка­та и кон­сис­тен­ци­я­та на ме­сес­та­та част на пло­до­ве­те. Ок­рас­ка­та на ко­ра­та е сор­то­во качес­т­во, а де­бе­ли­на­та се влияе от при­ла­га­на­та аг­ро­тех­ни­ка. Де­бе­ли­на­та и кон­сис­тен­ци­я­та на ко­ра­та са важ­ни сто­пан­с­ки качес­т­ва, от ко­и­то за­ви­си тран­с­пор­та­бил­ност­та и съх­ра­ня­е­мост­та на пло­до­ве­те. Ме­сес­та­та част на ди­ни­те е чер­ве­на или жъл­та. У нас се пред­почитат сор­то­ве с чер­ве­но ме­со.

Пло­дът на пъ­пе­ша съ­що е лъж­ли­ва яго­да. Фор­ма­та на пло­до­ве­те най-чес­то е плос­ко-кръг­ла, кръг­ла, про­дъл­го­ва­та, ци­лин­д­рична и яй­це­вид­на. По­вър­х­ност­та на пло­до­ве­те е твър­де ха­рак­те­рен сор­тов приз­нак и би­ва глад­ка, сег­мен­ти­ра­на, бра­да­вичес­та и наб­ръчка­на. Цве­тът на ко­ра­та най-чес­то е жълт с раз­лични от­те­нъ­ци - оран­же­во-жълт, ли­мо­не­ножълт. На­ред с ед­но­об­раз­но оц­ве­те­ни­те пъ­пе­ши има и та­ки­ва, из­пъс­т­ре­ни с най-раз­лични по фор­ма, го­ле­ми­на и оц­ве­тя­ва­не пет­на. Ко­ра­та на пъ­пе­ша е де­бе­ла, сред­на или тън­ка и пос­те­пен­но пре­ми­на­ва в ме­сес­та­та част без ряз­ка гра­ни­ца.Тя е ва­жен сто­пан­с­ки приз­нак, тъй ка­то от стро­е­жа и де­бе­ли­на­та на ко­ра­та за­ви­си въз­мож­ност­та за тран­с­пор­ти­ра­не и съх­ра­ня­ва­не на пло­до­ве­те. Оц­ве­тя­ва­не­то на ме­сес­та­та част е бя­ло, кре­ма­во, жъл­то, оран­же­во, зе­ле­но или съчета­ние меж­ду те­зи цве­то­ве.

Кон­сис­тен­ци­я­та на ме­сес­та­та част на пъ­пе­ша е дос­та пос­то­я­нен сор­тов приз­нак. Мо­же да бъ­де кар­то­фе­но-сип­ка­ва, сочно­то­пя­ща се, хру­щя­ща и твър­да.

Пло­до­ве­те на по­вечето сор­то­ве при­те­жа­ват ха­рак­те­рен спе­ци­фичен при­я­тен аро­мат. Без то­зи при­я­тен ми­рис са зим­ни­те сор­то­ве от сор­то­тип Ка­са­ба. Съ­дър­жа­ни­е­то на за­ха­ри­те в со­ка на ме­сес­та­та част ва­ри­ра в ши­ро­ки гра­ни­ци (6-15 %) и за­ви­си от сор­та и от ме­те­о­ро­ло­гични­те ус­ло­вия на го­ди­на­та. (снимка)

Се­ме­на­та мо­гат да да­ват пло­до­ве и след 5-6 го­ди­ни

При ди­ни­те съ­щес­т­ву­ва го­ля­мо раз­но­об­ра­зие по от­но­ше­ние на фор­ма­та, ед­ри­на­та и цве­та на се­ме­на­та. По цвят се­ме­на­та би­ват чер­ни, чер­ве­ни­ка­во-ка­фя­ви, жъл­ти и бе­ли. По го­ле­ми­на би­ват ед­ри, сред­ни и дреб­ни. Раз­п­рос­т­ра­не­ни­те сор­то­ве ди­ни у нас имат сред­но ед­ри се­ме­на. Аб­со­лют­но­то тег­ло на се­ме­на­та ва­ри­ра от 30 до 50 г. Се­ме­на­та за­паз­ват къл­ня­е­мост­та си 5-6 го­ди­ни.

По фор­ма се­ме­на­та на пъ­пе­ша са удъл­же­но елип­со­вид­ни и двус­т­ран­но сплес­на­ти. При ня­кои сор­то­ве те са тес­ни и дъл­ги, а при дру­ги - къ­си и из­ду­ти - по­доб­но се­ме­на­та на ди­ва­та кру­ша. Пре­об­ла­да­ват се­ме­на­та с жъл­то и кре­ма­во оц­ве­тя­ва­не, но се сре­щат и с бе­ли и ка­фя­ви се­ме­на. В един плод се наб­ро­я­ват 400 - 600 се­ме­на. Аб­со­лют­но­то тег­ло (тег­ло­то на 1000 се­ме­на) ва­ри­ра в ши­ро­ки гра­ни­ци - от 30 до 70 г. Къл­ня­е­мост­та на се­ме­на­та при пъ­пе­ша се за­паз­ва до 10 го­ди­ни, но най-доб­ра е къл­ня­е­мост­та на те­зи, ко­и­то са съх­ра­ня­ва­ни две го­ди­ни.

Пло­до­ве­те на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те се раз­ви­ват и уз­ря­ват 40-50 дни след оп­лож­да­не­то. Се­лек­ци­о­ни­ра­ни са сор­то­ве и без се­ме­на при ди­ни­те. 

Би­о­ло­гични изис­к­ва­ния

Обичат топ­ли­на­та през всички фа­зи на раз­ви­тие

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те имат ви­со­ки изис­к­ва­ния към топ­ли­на­та във всички фа­зи от сво­е­то раз­ви­тие. Се­ме­на­та за­почват да по­ник­ват при почве­на тем­пе­ра­ту­ра 14-16 гра­ду­са, а оп­ти­мал­на­та тем­пе­ра­ту­ра е 20 гра­ду­са. За раз­ви­ти­е­то и фо­то­син­те­за­та на рас­те­ни­я­та най-бла­гоп­ри­ят­на е тем­пе­ра­ту­ра­та 25-30 гра­ду­са. Осо­бе­но го­ле­ми са изис­к­ва­ни­я­та на рас­те­ни­я­та към топ­ли­на­та в пе­ри­о­да на пло­до­да­ва­не­то и уз­ря­ва­не­то на пло­до­ве­те. По­ни­жа­ва­не­то на тем­пе­ра­ту­ра­та по вре­ме на ве­ге­та­ци­я­та под 15 гра­ду­са спи­ра рас­теж­ни­те про­це­си, оп­лож­да­не­то на цве­то­ве­те и нат­руп­ва­не­то на за­ха­ри в пло­до­ве­те. За да цъф­тят рас­те­ни­я­та, е не­об­хо­ди­ма тем­пе­ра­ту­ра 18оС. За пъл­но­то раз­ви­тие и пло­до­да­ва­не­то на ди­ни­те в за­ви­си­мост от ве­ге­та­ци­он­ния пе­ри­од на сор­та е не­об­хо­ди­ма 2000-3000 гра­ду­са тем­пе­ра­тур­на су­ма. Пъ­пе­ши­те изис­к­ват мал­ко по-ви­со­ки тем­пе­ра­тур­ни су­ми - 2000 - 3500 гра­ду­са.

Ус­пеш­но­то от­г­леж­да­не на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те е въз­мож­но са­мо в ра­йо­ни с про­дъл­жи­тел­но го­ре­що ля­то и с ре­дов­ни ва­ле­жи в начал­ни­те фа­зи от раз­ви­ти­е­то им до из­г­раж­да­не­то на мощ­на ко­ре­но­ва и лис­т­но-стъб­ле­на сис­те­ма.

Имат нуж­да от сил­но слънчево гре­е­не

Изис­к­ва­ни­я­та на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те към свет­ли­на­та са мно­го го­ле­ми. Раз­ви­ват се доб­ре са­мо в ра­йо­ни с ин­тен­зив­но слънчево гре­е­не. За пъл­но­то им раз­ви­тие през ве­ге­та­ци­он­ния пе­ри­од са не­об­хо­ди­ми не по-мал­ко от 1200 часа слънчево гре­е­не. В то­ва от­но­ше­ние мно­го по чув­с­т­ви­тел­ни са пъ­пе­ши­те. Ра­йо­ни с про­дъл­жи­тел­на об­лачност не са под­хо­дя­щи за от­г­леж­да­не­то им. В Ан­г­лия и Фран­ция нап­ри­мер при дос­та­тъчно топ­ли­на пол­с­ко­то от­г­леж­да­не на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те е зат­руд­не­но по­ра­ди по-мал­ко­то слънчево гре­е­не по вре­ме на ве­ге­та­ци­я­та. Вся­ко за­сенчва­не до­веж­да до удъл­жа­ва­не на ве­ге­та­ци­я­та, до на­ма­ля­ва­не на до­би­ва и до вло­ша­ва­не на качес­т­во­то на пло­до­ве­те.

Раз­ви­ват се доб­ре при уме­ре­на влаж­ност

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те раз­ви­ват го­ля­ма ве­ге­та­тив­на ма­са и мно­го пло­до­ве. Те из­па­ря­ват значител­ни ко­личес­т­ва во­да. Тран­с­пи­ра­ци­он­ни­ят им ко­е­фи­ци­ент е мно­го ви­сок - на ди­ни­те - 600, а на пъ­пе­ши­те 621.

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те най-доб­ре се раз­ви­ват при нис­ка от­но­си­тел­на влаж­ност - 60-70 %. При ви­со­ка от­но­си­тел­на влаж­ност на въз­ду­ха - 80-90 %, се наб­лю­да­ва сил­но раз­ви­тие на гъб­ни бо­лес­ти, най-чес­то браш­нес­та­ ма­на, ка­то по-чув­с­т­ви­тел­ни са пъ­пе­ши­те. По вре­ме на цъф­те­жа обаче сла­бо­то по­ви­ша­ва­не на въз­душ­на­та влаж­ност бла­гоп­ри­ят­с­т­ва оп­раш­ва­не­то и оп­лож­да­не­то на цве­то­ве­те. Лип­са­та на вла­га и ком­би­на­ци­я­та на почве­на­та влаж­ност - ре­ду­ва­не на вла­га със су­ша в начало­то на раз­к­ло­ня­ва­не­то ма­со­вия цъф­теж и на­рас­т­ва­не­то и при уз­ря­ва­не­то на пло­до­ве­те пре­диз­вик­ва за­дър­жа­не на рас­те­жа, окап­ва­не на цве­то­ве­те и зав­ръ­зи­те и на­пук­ва­не на пло­до­ве­те. Рас­те­ни­я­та се раз­ви­ват доб­ре при уме­ре­на влаж­ност на почва­та и въз­ду­ха, ко­я­то се под­дър­жа са­мо чрез ре­дов­но на­по­я­ва­не. 

По­ли­ва­не­то след уз­ря­ва­не вло­ша­ва качес­т­во­то

Пре­ди и след уз­ря­ва­не­то на пло­до­ве­те и при ма­со­ви­те бе­рит­би на­по­я­ва­не­то вло­ша­ва вку­со­ви­те качес­т­ва и по­ни­жа­ва за­хар­но­то им съ­дър­жа­ние. Ако ди­ни­те и пъ­пе­ши­те се от­г­леж­дат без по­ли­ва­не, ко­е­то най-чес­то се сре­ща у нас, за да се оси­гу­ри оп­ти­мал­на почве­на влаж­ност до­ка­то пре­ми­не кри­тичният пе­ри­од от раз­ви­ти­е­то им е не­об­хо­ди­мо стро­го да се при­ла­га нуж­на­та аг­ро­тех­ни­ка - нав­ре­мен­на об­ра­бот­ка, под­х­ран­ва­не, раз­рох­к­ва­не след дъжд, из­пол­з­ва­не на ку­лис­ни рас­те­ния за пред­паз­ва­не от су­хо­веи и др.

Про­дъл­жи­тел­ни­те зас­ту­дя­ва­ния и за­су­ша­ва­ния, осо­бе­но в начало­то на ве­ге­та­ци­я­та, се от­ра­зя­ват край­но неб­ла­гоп­ри­ят­но. Рас­те­ни­я­та за­ба­вят или спи­рат раз­ви­ти­е­то си, за­кър­жавя­ват, мо­же и да за­ги­нат. В го­ди­ни с изо­бил­ни ва­ле­жи, как­то и при изо­бил­но на­по­я­ва­не, ди­ни­те и пъ­пе­ши­те раз­ви­ват мощ­ни рас­те­ния, но пло­до­ве­те об­ра­зу­ват де­бе­ла ко­ра и са с нис­ко съ­дър­жа­ние на за­ха­ри.

Изис­к­ва­ни­я­та на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те към топ­ли­на­та, свет­ли­на­та и вла­га­та през раз­лични­те фа­зи от раз­ви­ти­е­то им са раз­лични.

Почва­та тряб­ва да е бо­га­та

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те имат твър­де го­ле­ми изис­к­ва­ния към струк­ту­ра­та и фи­зичес­ки­те качес­т­ва на почва­та. Най-доб­ре се раз­ви­ват на дъл­бо­ки алу­ви­ал­ни и льо­со­ви почви, бо­га­ти на ор­га­нични ве­щес­т­ва, съ­що и на кар­бо­нат­ни чер­но­зе­ми. Теж­ки­те и сту­де­ни почви с близ­ка под­почве­на во­да не са под­хо­дя­щи за те­зи кул­ту­ри. Най-доб­ри за от­г­леж­да­не­то на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те са но­во­ра­зо­ра­ни­те це­ли­ни, лю­цер­ни и др. Почве­на­та ки­се­лин­ност да е близ­ка до не­ут­рал­на­та - Рh 6-6,7.

От­б­ла­го­да­ря­ват се за то­ре­не­то с по­вече пло­до­ве

Към хра­ни­тел­ни­те ве­щес­т­ва ди­ни­те и пъ­пе­ши­те съ­що пре­дя­вя­ват ви­со­ки изис­к­ва­ния. На 1 де­кар тряб­ва да се вна­сят 4-5 то­на доб­ре раз­ло­жен обор­с­ки тор, 6-8 кг азот, 8-10 кг фос­фор и 6-8 кг ка­лий. Ка­ли­ят и фос­фо­рът са мно­го не­об­хо­ди­ми при пло­до­об­ра­зу­ва­не­то. Те под­по­ма­гат фор­ми­ра­не­то на по­вече жен­с­ки цве­то­ве, ус­ко­ря­ват зре­е­не­то и по­ви­ша­ват съ­дър­жа­ни­е­то на за­ха­ри в пло­до­ве­те. От мик­ро­е­ле­мен­ти­те под­хо­дя­що е то­ре­не­то с бор, цинк, же­ля­зо и др.

Бос­тан не се пра­ви на вет­ро­ви­то мяс­то

Мес­та­та за бос­та­ни тряб­ва да се из­би­рат да са за­па­зе­ни от вет­ро­ве­те. Те, ос­вен че из­су­ша­ват почва­та, но об­ръ­щат и усук­ват стъб­ла­та и сму­ща­ват раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та, пречат да се оп­лож­дат нор­мал­но и да пло­до­да­ват, вло­ша­ват качес­т­во­то на про­дук­ци­я­та. Вред­но­то дейс­т­вие на вет­ро­ве­те мо­же до­ня­къ­де да се пре­дот­в­ра­ти, ка­то се за­ся­ват за­щит­ни ку­лис­ни рас­те­ния (ца­ре­ви­ца).

Об­ра­бот­ка­та на мяс­то­то, оп­ре­де­ле­но за бос­та­на за­почва още с есен­на­та дъл­бо­ка оран и се ос­та­вя през зи­ма­та на от­во­ре­ни браз­ди. То­га­ва се вна­сят обор­с­кият тор, ка­ли­е­ви­те то­ро­ве и су­пер­фос­фа­тът. За пъ­пе­ши­те ка­ли­е­ви­ят тор тряб­ва да бъ­де ка­ли­ев сул­фат вмес­то ка­ли­ев хло­рид.

Сор­то­ве (снимка)

Ди­ни­те

В на­ша­та стра­на са раз­п­рос­т­ра­не­ни Шу­гър бей­би, Мра­мор­на 17 и Крим­сон, но се во­ди се­лек­ция за но­ви бъл­гар­с­ки сор­то­ве. Вна­сят се и се из­пит­ват и чуж­ди.

Шу­гър бей­би е аме­ри­кан­с­ки сорт, под­хо­дящ за ран­но про­из­вод­с­т­во.Рас­те­ни­я­та са със слаб ве­ге­та­ти­вен рас­теж. Пло­до­ве­те са сфе­рични и те­жат сред­но 3-5 кг. Ко­ра­та е оц­ве­те­на в тъм­но­зе­ле­но и е тън­ка. При­те­жа­ва доб­ри вку­со­ви качес­т­ва. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од е 75-80 дни. То­зи сорт тряб­ва да се от­г­леж­да при ви­со­ка аг­ро­тех­ни­ка. Под­хо­дя­ща­та схе­ма за за­саж­да­не е 1,50x50 см.

Мра­мор­на 17. Ди­ни­те об­ра­зу­ват сред­но­раз­ви­ти, доб­ре об­лис­те­ни ос­нов­ни стъб­ла. Лис­та­та имат сред­но на­ря­за­ни пе­ту­ри. Цве­то­ве­те са мъж­ки и хер­маф­ро­дит­ни. Пло­до­ве­те са сфе­рични и те­жат 4-5 кг. По­вър­х­ност­та на ко­ра­та е свет­ло­зе­ле­на, с ме­ри­ди­ан­ни, доб­ре очер­та­ни тъм­но­зе­ле­ни пет­на и иви­ци. Ме­сес­та­та част е ро­зо­во-чер­ве­на, с доб­ре из­ра­зе­на зър­нес­та струк­ту­ра, без жил­ки, то­пи се при яде­не, има ви­со­ка за­хар­ност и е мно­го вкус­на. Се­ме­на­та са сред­но ед­ри, с ке­ре­ми­де­ночер­вен цвят. Ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од - 80-85 дни.

Крим­сон (Крим­зън су­ит) е аме­ри­кан­с­ки сорт с бу­ен рас­теж на стъб­ла­та, ко­и­то мо­гат да дос­тиг­нат 3-4 мет­ра дъл­жи­на. Лис­та­та са сред­но го­ле­ми, дъл­бо­ко на­ря­за­ни. Цве­то­ве­те са мъж­ки и жен­с­ки. Пло­до­ве­те са сфе­рични, ед­ри и те­жат 5-8 кг. По­вър­х­ност­та им е сла­бо сег­мен­ти­ра­на, свет­лозе­ле­на с тъм­но­зе­ле­ни ти­по­ва­ти ме­ри­ди­анни иви­ци. Ме­сес­та­та част е кар­ми­не­ночер­ве­на, неж­на, мно­го вкус­на. Съ­дър­жа­ни­е­то на су­хо ве­щес­т­во е ви­со­ко - 11-12 %. Се­ме­на­та са мал­ки, ка­фя­ви , нап­ръс­ка­ни с чер­ни точки. Пло­до­ве­те са здра­ви, доб­ре се тран­с­пор­ти­рат на да­лечни раз­с­то­я­ния. Ве­ге­та­ци­он­ният пе­ри­од от по­ник­ва­не­то до уз­ря­ва­не­то е сред­но 90-95 дни. Сор­тът е качес­т­вен и ус­тойчив на ан­т­рак­но­за. Той е най-раз­п­рос­т­ра­не­ният сорт в на­ша­та стра­на.

Бо­ря­на. Пло­до­ве­те са ед­ри, сфе­рични. Ко­ра­та е свет­ло­зе­ле­на с тъм­но­зе­ле­ни ме­ри­ди­ан­ни иви­ци. Ме­сес­та­та част е ин­тен­зив­но чер­ве­на, неж­на и слад­ка, с мно­го до­бър вкус.

По ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од и до­бив сор­тът е схо­ден с Мра­мор­на 17. Ус­тойчив е на бо­лест­та ан­т­рак­но­за.

Бо­жу­ра. Нов, ра­нен, мно­го пер­с­пек­ти­вен бъл­гар­с­ки сорт, кой­то пре­ви­ша­ва Шу­гър бей­би по до­бив на стан­дар­т­ни пло­до­ве и по ра­ноз­ре­лост. Пло­до­ве­те му са сред­но ед­ри, сфе­рични. Ко­ра­та му е сред­но де­бе­ла, свет­ло­зе­ле­на, с ши­ро­ки, на­къд­ре­ни тъм­но­зе­ле­ни ме­ри­ди­анни иви­ци. Ме­сес­та­та част е ин­тен­зив­но чер­ве­на, неж­на, слад­ка, с доб­ри вку­со­ви качес­т­ва.

Ро­си­ца. Нов, сред­но ра­нен, мно­го пер­с­пек­ти­вен бъл­гар­с­ки сорт, кой­то пре­въз­хож­да Мра­мор­на 17 по до­бив на стан­дар­т­на про­дук­ция. Пло­до­ве­те му са сред­но ед­ри, сфе­рични и по вън­шен вид при­личат на Крим­сон. Ме­со­то е чер­ве­но, зър­нес­то, мно­го неж­но и с от­лични вку­со­ви качес­т­ва.

Стокс 647. Мно­го ра­нен сорт. Пло­до­ве­те са дреб­ни, сфе­рични, с тън­ка ко­ра, обаг­ре­на в тъм­но­зе­ле­но с по-тъм­ни иви­ци, ко­и­то се сли­ват с ос­нов­ния фон. Ме­сес­та­та им част е чер­ве­на с жъл­то­-о­ран­жев от­те­нък, с неж­на, сла­бо влак­нес­та кон­сис­тен­ция и доб­ри вку­со­ви качес­т­ва.

В раз­лични­те ра­йо­ни на стра­на­та все още са раз­п­рос­т­ра­не­ни мес­т­ни до­бив­ни сор­то­ве с доб­ри вку­со­ви качес­т­ва ка­то Пле­вен­с­ки чер­ни, Мес­т­ни по­доб­ре­ни, Па­зар­д­жиш­ки чер­ни, Гюл­ле и др. Те не тряб­ва да се изос­та­вят, тъй ка­то доб­ре се при­е­мат от кон­су­ма­то­ри­те.

Пъ­пе­ши­те (снимка)

Раз­п­рос­т­ра­не­ни­те у нас ран­ни и сред­но­ ран­ни сор­то­ве се от­на­сят към ев­ро­пейс­кия под­вид, а къс­ни­те - към под­ви­да Ка­са­ба. Ра­йо­ни­ра­ни са сор­то­ве­те Пер­сийс­ки 5, Ви­дин­с­ки ко­рав­ци 21, Де­сер­тен 5, Ме­де­на ро­са, Хиб­рид 1, Хиб­рид 5 и Ца­ре­вец.

Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од на пъ­пе­ши­те е раз­личен за раз­лични­те сор­то­ве. За­ви­си от сор­та и ус­ло­ви­я­та на от­г­леж­да­не: ран­ни­те имат 65-80 дни ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од, сред­но­ран­ни­те - 80-110 дни и къс­ни­те - над 110 дни.

Хиб­рид 1 е съз­да­ден в ОСЗК Гор­на Оря­хо­ви­ца. Рас­те­ни­я­та са мно­го жиз­не­ни. Имат ед­но­до­мен тип на цъф­теж. Пло­до­ве­те са срав­ни­тел­но го­ле­ми (3-4 кг) елип­со­вид­ни, удъл­же­ни, сег­мен­ти­ра­ни на ре­зе­ни със зла­тис­тожъл­та ко­ра и мно­го доб­ри вку­со­ви качес­т­ва. Ме­сес­та­та част е де­бе­ла, жъл­то-оран­же­ва със сла­бо сипка­ва кон­сис­тен­ция. Съ­дър­жа­ни­е­то на су­хо ве­щес­т­во в со­ка на ме­сес­та­та част е 10-12 %. Сор­тът е под­хо­дящ за ран­но пол­с­ко про­из­вод­с­т­во и за фор­си­ра­но от­г­леж­да­не под по­ли­е­ти­ле­но­ви ту­не­ли. Ве­ге­та­ци­он­ният пе­ри­од е 80-85 дни. Мо­гат да се по­лучат 4000 кг от де­кар.

Хиб­рид 15 е съ­що рож­ба на ОСЗК Гор­на Оря­хо­ви­ца . Рас­те­ни­я­та са жиз­не­ни, с уме­рен рас­теж и доб­ра об­лис­те­ност. Стъб­ла­та дос­ти­гат на дъл­жи­на 1,5-2 м. Лис­та­та са сред­но го­ле­ми, сла­бо на­ря­за­ни, тъм­но­зе­ле­но оц­ве­те­ни. Рас­те­ни­я­та са ед­но­дом­ни, с мъж­ки и жен­с­ки цве­то­ве. Пло­до­ве­те са ле­ко про­дъл­го­ва­ти, сег­мен­ти­ра­ни, те­жат 2-3 кг. Ко­ра­та е кре­ма­во-зе­ле­на , пок­ри­та с гъс­та мре­жа. Ме­сес­та­та част е свет­лооран­же­ва , с неж­на кон­сис­тен­ция, с мно­го до­бър вкус и при­я­тен аро­мат. Съ­дър­жа­ни­е­то на су­хо ве­щес­т­во в со­ка на ме­сес­та­та част е 12 %. Се­ме­на­та са сред­но го­ле­ми, жъл­ти. Сор­тът е ус­тойчив на бо­лест­та браш­нес­та ма­на. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од е 80-85 дни. Въз­мож­но е да се по­лучат 4000 кг/дка.

По­бе­ди­тел F 1. Рас­те­ни­я­та от то­зи сорт се ха­рак­те­ри­зи­рат с бу­ен рас­теж и мно­го стра­нични раз­к­ло­не­ния, обил­на лис­т­на ма­са. Лис­та­та са ед­ри, със сла­бо удъл­жен сре­ден дял и тъм­нозе­лен цвят. Пло­до­ве­те са сред­но го­ле­ми, те­жат 2-3 кг. Те са елип­со­вид­но про­дъл­го­ва­ти, сег­мен­ти­ра­ни. Ко­ра­та е здра­ва и не­пук­ли­ва, с гъс­та мре­жо­вид­ност. Ме­со­то е свет­лооран­же­во, сочно, с до­бър вкус. Съ­дър­жат су­хо ве­щес­т­во 10-12 %. Ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од - 85-90 дни. По­бе­ди­тел F 1 е ус­тойчив на бо­лест­та браш­нес­та ма­на и е то­ле­ран­тен на ма­на. По­тен­ци­ал­ни­ят до­бив е 3500 кг/дка.

Дел­та F1. Рас­те­ни­я­та се ха­рак­те­ри­зи­рат с доб­ра жиз­не­ност и уме­рен ве­ге­та­ти­вен рас­теж. Глав­но­то стъб­ло дос­ти­га на дъл­жи­на 1,5-2 м. Лис­та­та са сред­но ед­ри, пет­дел­ни, оц­ве­те­ни в зе­ле­но. Цве­то­ве­те са мъж­ки и жен­с­ки. Пло­до­ве­те са ле­ко про­дъл­го­ва­ти, сег­мен­ти­ра­ни, те­жат 2-3 кг. Ко­ра­та е зла­тис­тожъл­та, тън­ка, пок­ри­та от ле­ка мре­жа. Ме­сес­та­та част е 4-5 см, бя­ла, сочна, със зър­нес­та, то­пя­ща се кон­сис­тен­ция, с пре­въз­хо­ден вкус и при­я­тен аро­мат. Рас­те­ни­я­та са ус­тойчиви на браш­нес­та­та ма­на.

Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од е 85-90 дни. Пъ­пе­ши­те от то­зи сорт мо­гат да се от­г­леж­дат в по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии, по­ли­е­ти­ле­но­ви ту­не­ли и за от­к­ри­то пол­с­ко про­из­вод­с­т­во. По­тен­ци­ал­ни­ят до­бив в по­ли­е­ти­ле­но­ви­те оран­же­рии е 8 т/дка, а на от­к­ри­то - 4 т/дка. По до­бив в оран­же­рия Дел­та F1 пре­въз­хож­да Хиб­рид 1 почти 2 пъ­ти.

Де­сер­тен 5 е ин­т­ро­ду­ци­ран сорт от Ру­сия. У нас е ра­йо­ни­ран през 1971 г. Ос­нов­но­то стъб­ло дос­ти­га на дъл­жи­на 1,5-2 м. Лис­та­та са сред­но го­ле­ми и сла­бо на­ря­за­ни. Цве­то­ве­те са мъж­ки и хер­маф­ро­дит­ни. Пло­до­ве­те са сфе­рични, те­жат 1-2 кг. По­вър­х­ност­та им е сег­мен­ти­ра­на, с плит­ки и ши­ро­ки 1 см над­лъж­ни ре­зе­ни. Оц­ве­тя­ва­не­то на ко­ра­та е жъл­то със зе­ле­ни­кав от­те­нък. Ме­сес­та­та част е бя­ла, зър­нес­та, има пре­въз­хо­ден вкус и мно­го си­лен при­я­тен аро­мат. Се­мен­но­то гнез­до е мал­ко, пла­цен­та­та е здра­ва. Се­ме­на­та са сред­но го­ле­ми, оц­ве­те­ни жъл­то. Съ­дър­жа­ни­е­то на су­хо ве­щес­т­во в ме­сес­та­та част е ви­со­ко - 14-16%. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од е 90-95 дни. Тран­с­пор­та­бил­ност­та на сор­та е мно­го доб­ра.

Ме­де­на­та ро­са е прис­по­со­бен към на­ши­те ус­ло­вия сорт от САЩ. От­на­ся се към сор­то­тип Ка­са­ба (Зим­ни не­а­ро­мат­ни пъ­пе­ши). Рас­те­ни­я­та са доб­ре об­лис­те­ни, с бу­ен рас­теж. Пло­до­ве­те са сфе­рични и глад­ки. Ко­ра­та е зе­ле­на, ка­то след ла­ге­ру­ва­не ста­ва жъл­та. Ме­сес­та­та част е ре­зеда­ва, твър­да и хруп­ка­ва, след ла­ге­ру­ва­не ста­ва неж­на и сочна. Съ­дър­жа­ни­е­то на су­хо ве­щес­т­во в со­ка на ме­сес­та­та част е 14%. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од е 110-115 дни. Сор­тът е под­хо­дящ за тран­с­пор­ти­ра­не и съх­ра­не­ние.

Елан­до F1 e нов хиб­рид, съз­да­ден в ОСЗК Гор­на Оря­хо­ви­ца. Из­пит­ва се в Дър­жав­на сор­то­ва ко­ми­сия. Ви­со­ко­до­би­вен хиб­рид с по­тен­ци­ал 7-8 т/дка при от­г­леж­да­не в по­ли­е­ти­ле­но­ва оран­же­рия. Ус­тойчив е на бо­лест­та браш­нес­та ма­на и е то­ле­ран­тен на ма­на.

Ца­ре­вец е съз­да­ден в ОСЗК Гор­на Оря­хо­ви­ца. По­лучен е чрез се­лек­ция на мес­тен ма­те­ри­ал от с. Ло­зен, Ве­ли­ко­тър­нов­с­ко. Рас­те­ни­я­та са доб­ре об­лис­те­ни, със си­лен рас­теж. Пло­до­ве­те са от ти­па Ви­дин­с­ки ко­рав­ци, с тегло 2-5 кг, сег­мен­ти­ра­ни на ре­зе­ни, с мре­жо­вид­на ко­ра и зла­тис­то­жъл­то оц­ве­тя­ва­не. Ме­сес­та­та част е жъл­то-оран­же­ва, неж­на, сип­ка­ва, с до­бър вкус и при­я­тен аро­мат. Съ­дър­жа­ни­е­то на су­хо ве­щес­т­во е 10-12 %. Се­ме­на­та са сред­но го­ле­ми, жъл­ти. Вег­е­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од е око­ло 85 дни.

Ви­дин­с­ки ко­рав­ци 21. Сор­тът е съз­да­ден в ОСЗК Гор­на Оря­хо­ви­ца чрез неп­ре­къс­нат ин­ди­ви­ду­а­лен от­бор в по­пу­ла­ци­я­та Ви­дин­с­ки ко­рав­ци. Рас­те­ни­я­та се ха­рак­те­ри­зи­рат с бу­ен рас­теж. Цве­то­ве­те са мъж­ки и жен­с­ки. Пло­до­ве­те са елип­со­вид­ни, удъл­же­ни, сег­мен­ти­ра­ни, със сред­но тег­ло 2-3 кг. Ме­сес­та­та част е жъл­то-оран­же­ва, със сип­ка­ва кон­сис­тен­ция, до­бър вкус и при­я­тен аро­мат. След ка­то уз­ре­ят, част от пло­до­ве­те се на­пук­ват. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од е око­ло 85 дни.

Полидор F1 е хо­лан­д­с­ки хиб­рид, пред­наз­начен за от­г­леж­да­не в сто­ма­не­но-стък­ле­ни оран­же­рии. Рас­те­ни­я­та са с уме­рен рас­теж. Пло­до­ве­те са сфе­рични или с фор­ма, близ­ка до сфе­рична­та. Ко­ра­та е жъл­то­-о­ран­же­ва, пок­ри­та с фи­на мре­жа. Ме­сес­та­та част е свет­ло­зе­ле­на, сочна, с до­бър вкус. Сред­но­то тег­ло на пло­да е 1 - 1,5 к. Ве­ге­та­ци­он­ни­ят пе­ри­од е око­ло 80 дни.

Маг­де­мон F1 е сорт на из­ра­ел­с­ка­та фир­ма "Ха­зе­ра". Пло­до­ве­те са об­ли до сфе­рични, дреб­ни, те­жат до 1-1,5 кг. Ко­ра­та е жъл­то-оран­же­ва, сред­но мре­жес­та. Ме­сес­та­та част е зе­ле­на, твър­да, след ла­ге­ру­ва­не ста­ва сочна и слад­ка. Сор­тът при­те­жа­ва мно­го доб­ра тран­с­пор­та­бил­ност. Не­го­ви­ят ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од е 75-80 дни.

Ара­ва F1 на "Ха­зе­ра" е по­до­бен на Маг­де­мон, но с по-ед­ри пло­до­ве и по-доб­ро зам­реж­ва­не на ко­ра­та. Ха­рак­тер­но за то­зи сорт е, че пло­до­ве­те уз­ря­ват ма­со­во за кра­тък пе­ри­од. Под­хо­дящ е за тран­с­пор­ти­ра­не и при съх­ра­не­ние качес­т­во­то не се вло­ша­ва.

Ре­ви­гал е съ­що сорт на "Ха­зе­ра". Пло­до­ве­те са дреб­ни - 0,9-1,1 кг. Жъл­то-зе­ле­но са оц­ве­те­ни, с доб­ре из­ра­зе­на зам­ре­же­ност. Сор­тът е под­хо­дящ за су­хи ус­ло­вия. Ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од - 85-90 дни.

Ра­хо­вец F1 е пър­вият меж­ду­ли­не­ен хиб­рид, съз­да­ден у нас в ОСЗК - Гор­на Оря­хо­ви­ца. Из­пит­ва се в сис­те­ма­та на Дър­жав­на­та сор­то­ва ко­ми­сия. Той е ра­ноз­рял, с ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од 65-70 дни.

Зим­ни­те пъ­пе­ши имат сред­но ед­ри, кръг­ли, сплес­на­ти или про­дъл­го­ва­ти пло­до­ве, раз­лично обаг­ре­ни, но пре­об­ла­да­ват жъл­ти­те, из­пъс­т­ре­ни със зе­ле­ни пет­на и иви­ци. Кон­су­ма­тив­на­ зрелост при­до­би­ват, след ка­то прес­то­ят ня­кол­ко сед­ми­ци. То­га­ва ме­со­то им омек­ва и ста­ва сочно и слад­ко. Мно­го фир­ми пред­ла­гат се­ме­на от пъ­пе­ши и ди­ни, ко­и­то са пре­дим­но хиб­рид­ни.

Сор­то­ве­те и хиб­ри­ди­те пъ­пе­ши в за­ви­си­мост от начина на от­г­леж­да­не мо­гат да се гру­пи­рат:

-          За сто­ма­не­но-стък­ле­ни оран­же­рии - Полидор F1, Елан­до F1.

-          За по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии - Елан­до F1, Ра­хо­вец F1, Хиб­рид 15.

-          За ус­ко­ре­но от­г­леж­да­не под по­ли­е­ти­ле­но­ви ту­не­ли - Елан­до F1, Ра­хо­вец F1, Хиб­рид 15, Хиб­рид 1, Хиб­рид 5.

-          За ран­но про­из­вод­с­т­во чрез раз­сад на от­к­ри­то - Хиб­рид 1, Ра­хо­вец F1, Хиб­рид 15, Хиб­рид 5.

-          За сред­но ран­но про­из­вод­с­т­во на от­к­ри­то от се­ме - Ра­хо­вец F1, Ви­дин­с­ки ко­рав­ци 21, Де­сер­тен 5.

-          За къс­но про­из­вод­с­т­во - Ме­де­на ро­са.

От­г­леж­да­не

В отоп­ля­е­ми оран­же­рии със стък­ло или по­ли­кар­бо­нат

Пър­во се пра­ви раз­сад

За оран­же­рий­но­то про­из­вод­с­т­во на ди­ни и пъ­пе­ши се­ме­на­та се за­ся­ват в сак­сий­ки с ди­а­ме­тър 10-12 см. Под­хо­дя­що­то вре­ме за то­ва е от 5 до 20 яну­а­ри, във вся­ка сак­сий­ка се пус­кат по 2-3 сем­ки. По вре­ме на по­ник­ва­не­то тряб­ва да се под­дър­жа тем­пе­ра­ту­ра 23-26 гра­ду­са. След ка­то по­ник­нат рас­те­ни­я­та, топ­ли­на­та се на­ма­ля­ва на 18-20 гра­ду­са, та­ка се пре­дот­в­ра­тя­ва из­тег­ля­не­то им. Де­се­ти­на дни по-къс­но тем­пе­ра­ту­ра­та се по­ви­ша­ва от­но­во до 23-25 гра­ду­са през де­ня и 18-20 гра­ду­са през нощ­та.

Раз­са­дът е го­тов за за­саж­да­не, ко­га­то има доб­ре офор­ме­ни 3-4 съ­щин­с­ки лис­та. В сак­сий­ка­та се ос­та­вят по 1-2 рас­те­ния. За­саж­дат се на пос­то­ян­но мяс­то обик­но­ве­но през вто­ра­та по­ло­ви­на на фев­ру­а­ри. При се­ит­ба в начало­то на яну­а­ри пло­до­ве­те за­почват да зре­ят око­ло 15-ти май. Ако тряб­ва пъ­пе­ши­те да са го­то­ви през юни, за­ся­ват се към края на фев­ру­а­ри-начало­то на март. По то­ва вре­ме слънчево­то гре­е­не се за­сил­ва, раз­са­дът по-бър­зо се раз­ви­ва и вече е го­тов да оти­де в оран­же­ри­и­те в начало­то на ап­рил.

Оран­же­ри­я­та се под­гот­вя вни­ма­тел­но

Не­об­хо­ди­ми са ба­ли от су­ха и доб­ре за­па­зе­на пше­нична сла­ма, по въз­мож­ност с ед­на­къв раз­мер и плът­ност . За един де­кар оран­же­рий­на площ тряб­ват 10-12 т сла­ма при те­жи­на на ед­на ба­ла 12-15 кг. При ши­ри­на на ше­да 3,20 м се пра­вят 3 над­лъж­ни тран­шеи с ши­ри­на 50-60 см и дъл­бочина 10-15 см. При ши­ри­на на ше­да 6,40 м се пра­вят 4 над­лъж­ни тран­шеи, ка­то двете край­ни са ши­ро­ки 50-60 см, а двете сред­ни - 100 - 120 см. В край­ни­те тран­шеи ба­ли­те се на­реж­дат над­лъж­но, а в сред­ни­те - нап­речно. Нав­ся­къ­де, къ­де­то има праз­ни мес­та, те се за­пъл­ват със сла­ма.

При оран­же­рии с по­ли­кар­бо­нат­но пок­ри­тие тряб­ва да се спаз­ва обе­за­тел­но след­но­то: в край­ни­те тран­шеи сла­ма­та да е раз­по­ло­же­на над­лъж­но. Тя се нав­лаж­ня­ва доб­ре с во­да, ка­то се по­ли­ва ня­кол­ко пъ­ти в про­дъл­же­ние на 5-7 дни, та­ка се съз­да­ва пред­пос­тав­ка за доб­ро­то и рав­но­мер­но про­ник­ва­не на то­ро­ве­те.

Пър­во­начал­но вър­ху по­вър­х­ност­та на ба­ли­те се раз­х­вър­ля млени­ят ва­ро­вик (табл. 1). След ка­то про­ник­не в сла­ма­та, се вна­ся ед­на тре­та от амо­ни­е­ва­та се­лит­ра и ця­ло­то ко­личес­т­во су­пер­фос­фат и ка­ли­ев сул­фат. За пред­почита­не е да се из­пол­з­ва пра­хо­ви­ден су­пер­фос­фат, за­що­то той по-лес­но се раз­т­ва­ря. Два до три дни по-къс­но се вна­ся и ос­та­на­ло­то ко­личес­т­во азо­тен тор.

То­ро­ве­те се раз­х­вър­лят по дъл­жи­на на ба­ли­те и с по­мощ­та на цед­ка се раз­ми­ват рав­но­мер­но с во­да, за да про­ник­нат в ця­ла­та ба­ла. Те не тряб­ва да се из­ми­ват в почва­та, а ос­та­ва­не­то им в гор­ния слой е опас­но за мла­ди­те рас­те­ния. То­ро­ве­те се вна­сят доб­ре на­сит­не­ни, за да мо­гат по-рав­но­мер­но да се раз­п­ре­де­лят и раз­т­во­рят окончател­но. Об­ра­бо­те­ни­те ба­ли се пок­ри­ват с 5-6 см то­ро­почве­на смес, ко­я­то се със­тои от доб­ре уг­нил обор­с­ки тор и почва в съ­от­но­ше­ние 1:1.

Ко­га­то се об­ра­бот­ва сла­ма­та, тем­пе­ра­ту­ра­та в оран­же­ри­я­та тряб­ва да е 10-12оС. Ня­кол­ко де­на след ка­то се вне­сат то­ро­ве­те, за­почват фер­мен­та­ци­он­ни­те про­це­си и тем­пе­ра­ту­ра­та в ба­ли­те се по­ви­ша­ва до 45-50оС. След то­ва тя се на­ма­ля­ва, ко­га­то спад­не до 30оС и про­дъл­жа­ва да на­ма­ля­ва, се за­саж­дат рас­те­ни­я­та.

Из­пол­з­ва се за­ос­т­ре­но дър­ве­но са­ди­ло с де­бе­ли­на 8-10 см. С не­го се пра­вят дуп­ки­те. Оп­ти­мал­но­то раз­с­то­я­ние меж­ду рас­те­ни­я­та е 35-40 см.

В полиетиленови оранжерии

Раз­са­дът се про­из­веж­да в то­пъл пар­ник, кой­то е за­ре­ден с би­о­топ­ли­во с де­бе­ли­на на плас­та 40-45 см, но мо­же за цел­та да се из­пол­з­ват и отоп­ля­е­ми оран­же­рии. Не­об­хо­ди­ми са ко­фички от ки­се­ло мля­ко, ори­ги­нал­ни сак­сий­ки с ди­а­ме­тър 10-12 см, най­ло­но­ви ръ­ка­ви или плас­т­ма­со­ви фор­ми с 30 до 45 броя гнез­да.

То­ро­-почве­на­та смес е със­та­ве­на от две час­ти - доб­ре пре­сят и уг­нил обор­с­ки тор и ед­на част струк­тур­на гра­дин­с­ка почва. На­пос­ле­дък се из­пол­зу­ва и смес от торф и пер­лит, как­то и тор, по­лучен от чер­ве­ни ка­ли­фор­нийс­ки чер­веи.

За­ся­ват се по ед­но или две се­ме­на на дъл­бочина 2-3 см. 18-20 гра­ду­са през нощ­та и 23-25 гра­ду­са през де­ня е оп­ти­мал­на тем­пе­ра­ту­ра за про­из­вод­с­т­во­то на раз­сад. Ко­га­то се по­я­вят по­ни­ци­те, тем­пе­ра­ту­ра­та се по­ни­жа­ва до 180 С за де­се­ти­на дни, по-къс­но от­но­во се по­ви­ша­ва.

Раз­са­дът е го­тов за за­саж­да­не на пос­то­ян­но мяс­то, ко­га­то рас­те­ни­я­та са фор­ми­ра­ли 3-5 съ­щин­с­ки лис­та. Са­ди се ре­до­во или лен­то­во. В оран­же­рия тип "По­ли­мер­с­т­рой" мо­гат да се офор­мят 6-8 ре­да. Ако из­пол­з­ва­те пар­ни­ци, под ед­на рам­ка се за­саж­дат две рас­те­ния, ко­и­то се раз­по­ла­гат шах­мат­но в два ре­да. Ако се сло­жат по­вече стръ­ко­ве, те раз­ви­ват сил­на ве­ге­та­тив­на ма­са, за­къс­ня­ват с пло­до­да­ва­не­то и пос­ле до­би­ви­те са нис­ки. При­ме­рен срок за за­саж­да­не на раз­са­да е от 1 до 15 ап­рил.

Ка­те­рят се на опор­на кон­с­т­рук­ция

Пъ­пе­ши­те и ди­ни­те в оран­же­ри­я­та мо­гат да се от­г­леж­дат на опор­на кон­с­т­рук­ция, по­доб­но на крас­та­ви­ци­те. Над все­ки ред се опъ­ва здра­ва тел на ви­сочина в за­ви­си­мост от кон­с­т­рук­ци­я­та на оран­же­ри­я­та. Над вся­ко рас­те­ние се спус­ка здрав шнур (ма­ни­ла, ка­нап или друг ма­те­ри­ал). При удъл­жа­ва­не на стъб­ло­то то пе­ри­о­дично се уви­ва око­ло шну­ра.

Прави се и резитба

Ре­зит­ба­та се пра­ви с цел да се по­лучат по-качес­т­ве­ни пло­до­ве и те да уз­ре­ят по-ра­но. На вся­ко рас­те­ние се ос­та­вя по ед­но стъб­ло, ко­е­то се за­ви­ва око­ло шну­ра. След ка­то дос­тиг­не те­ла, се за­ви­ва един два пъ­ти вър­ху не­го. Стра­нични­те раз­к­ло­не­ния на ви­сочина 40-50 см се от­с­т­ра­ня­ват. След­ва­щи­те раз­к­ло­не­ния се при­щип­ват на вто­рия лист.

Вър­ху те­зи раз­к­ло­не­ния се за­ла­гат пло­до­ве­те и те се ос­та­вят да ви­сят сво­бод­но. Раз­к­ло­не­ни­я­та от по-висш по­ря­дък се пен­зи­рат, след ка­то се по­я­ви пър­вият лист. Вър­ху вся­ко рас­те­ние се ос­та­вят по 1-2 пло­да. Пре­мах­ват се не­о­фор­ме­ни­те и де­фор­ми­ра­ни­те. При ди­ни­те е за­дъл­жи­тел­но пло­до­ве­те да се пос­та­вят в по­ли­мер­на мре­жес­та тор­бичка, ко­я­то се за­кача здра­во за опор­на­та тел.

При от­г­леж­да­не на пъ­пе­ши­те в пар­ни­ци обик­но­ве­но се при­щип­ва цен­т­рал­но­то стъб­ло, ко­га­то има най-мал­ко 4 доб­ре раз­ви­ти лис­та. Об­ра­зу­ва­ли­те се две ос­нов­ни раз­к­ло­не­ния в паз­ви­те на те­зи два лис­та се при­щип­ват над пе­тия лист, ко­га­то са се раз­ви­ли 7-8 лис­та. След то­ва пло­до­но­се­щи­те раз­к­ло­не­ния от вто­ри по­ря­дък се при­щип­ват над тре­тия - чет­вър­тия лист над за­вър­за. На ед­но рас­те­ние се ос­та­вят три-чети­ри пло­да.

Пъ­пе­ши­те за­вър­з­ват пло­до­ве са­мо след ес­тес­т­ве­но (от на­се­ко­ми­те) или из­кус­т­ве­но (ръчно) оп­раш­ва­не. Ко­га­то дос­тъ­път на пчели в оран­же­ри­и­те е ог­ра­ничен по­ра­ди хлад­но­то вре­ме или дейс­т­вието на ин­сек­ти­ци­ди, цве­то­ве­те тряб­ва да се оп­раш­ват из­кус­т­ве­но до за­вър­з­ва­не­то на един-два пло­да на вся­ко рас­те­ние. Лес­но е за из­пъл­не­ние - от­къс­ват се мъж­ки­те цве­то­ве и с тичин­ки­те им се нат­ри­ват бли­зал­ца­та на жен­с­ки­те.

То­ре­не­то

Още през есен­та в по­ли­е­ти­ле­но­ва­та оран­же­рия се вна­сят 3-4 т/дка доб­ре уг­нил обор­с­ки тор и 50-60 кг/дка амо­ни­е­ва се­лит­ра. Ако се за­къс­нее с азот­ния тор, има опас­ност да се нат­руп­ат нит­ра­ти в пло­до­ве­те. Пъ­пе­ши­те ре­а­ги­рат доб­ре на лис­т­но под­х­ран­ва­не с пре­па­ра­ти­те кристалон и лак­то­фол F.

Пъ­пе­ши­те по прин­цип изис­к­ват мал­ко по­ли­ва­не. В кул­ти­ва­ци­он­ни­те съ­о­ръ­же­ния мик­рок­ли­ма­тът обаче труд­но се кон­т­ро­ли­ра. За­то­ва, ко­га­то рас­те­ни­я­та са още мла­ди и тем­пе­ра­ту­ра­та е нис­ка, по­лив­ки­те тряб­ва да бъ­дат по-ред­ки, с по-мал­ка по­лив­на нор­ма. Ко­га­то пло­до­ве­те са вече доб­ре офор­ме­ни и тем­пе­ра­ту­ри­те ви­со­ки, се полива по-чес­то, с по­вече во­да. Мо­же да се по­ли­ва с мар­куч гра­ви­тачно или кап­ко­во. Не би­ва да се мок­ри ос­но­ва­та на стъб­ла­та, за да не заг­ни­ват рас­те­ни­я­та. За да се пред­па­зи бос­та­нът от гъб­ни бо­лес­ти, ат­мос­фер­на­та влаж­ност не тряб­ва да пре­ви­ша­ва 60-65 %.

Бос­тан в по­ли­е­ти­ле­но­ви ту­не­ли

От­г­леж­да­не­то на ди­ни и пъ­пе­ши в по­ли­е­ти­ле­но­ви ту­не­ли е ма­со­ва прак­ти­ка у нас по по­речието на Ма­ри­ца, но се при­ла­га и в дру­ги ре­ги­о­ни на стра­на­та.

Раз­са­дът се по­лучава в пар­ни­ци или в по­ли­е­ти­ле­но­ви оран­же­рии. За про­из­вод­с­т­во­то му се из­пол­зу­ват два ме­то­да: раз­сад на соб­с­т­вен ко­рен и раз­сад от ди­ни чрез при­саж­да­не вър­ху кра­ту­на.

Ди­ня вър­ху кра­ту­на, пъ­пеш вър­ху тик­ва

В то­пъл пар­ник или оран­же­рия се за­ся­ват се­ме­на­та от кра­ту­на на раз­с­то­я­ние 2 см ед­но от дру­го. След ка­то по­ник­нат, рас­те­ни­я­та се пи­ки­рат в сак­сий­ки или ко­фички от ки­се­ло мля­ко и се под­реж­дат в по­ли­е­ти­ле­нов ту­нел. Се­ме­на­та от ди­ни­те се се­ят в ко­фички­те, сла­гат се по 10-15 броя във вся­ка. Ко­га­то рас­те­ни­я­та от две­те кул­ту­ри дос­тиг­нат до не­об­хо­ди­ма­та фа­за на раз­ви­тие (3-4 лис­та), е точно­то вре­ме за при­саж­да­не. Ос­вен с про­бив на стъб­ло­то, мо­же да се при­саж­да с ножче. Пра­ви се раз­рез 2 см. От ди­не­но­то рас­те­ние се взе­ма ве­ге­та­ци­он­ни­ят връх със стъб­ло, съ­от­вет­с­т­ву­ва­що на стъб­ло­то на кра­ту­на­та. След то­ва две­те рас­те­ния се при­леп­ват с по­мощ­та на ра­фия, алу­ми­ни­ево фо­лио, плас­т­ма­со­ви щип­ки или дру­ги под­хо­дя­щи ма­те­ри­а­ли.

За да уз­ре­ят по-ра­но пъ­пе­ши­те и до­би­вът да е по-ви­сок, те мо­же да се при­са­дят вър­ху тик­ва. Пра­ви се по съ­щия начин, как­то ди­ня се при­саж­да вър­ху кра­ту­на.

 За да е спо­лучли­во прих­ва­ща­не­то и да е качес­т­вен раз­са­дът, в ту­не­ла стро­го тряб­ва да се спаз­ват ус­ло­ви­я­та за вла­жност - 90% и температура - 30 гра­ду­са. По вре­ме на прих­ва­ща­не­то ту­не­лът се за­сенчва с хар­тия или плат. След сед­ми­ца рас­те­ни­я­та вече са срас­на­ли по­меж­ду си и пос­те­пен­но се из­ла­гат на от­к­ри­то слънчево гре­е­не.

Раз­са­дът оти­ва в ту­не­ла

Го­то­ви­те раз­са­ди се за­саж­дат в по­ли­е­ти­ле­но­ви­те ту­не­ли. Дъ­го­об­раз­но из­ви­ти дър­ве­ни или ме­тал­ни пръчки с де­бе­ли­на 4-5 мм и дъл­жи­на 1,5-2 м се за­би­ват в почва­та през 80-100 см. Об­ра­зу­ват се дъ­ги с ви­сочина 40-50 см и с ши­ри­на в ос­но­ва­та 80-100 см. По сре­да­та на би­ло­то и от­с­т­ра­ни се опъ­ва по един ред ма­ни­ла, ко­я­то се за­вър­з­ва за колчета за две­те чела. Вър­ху кон­с­т­рук­ци­я­та се пос­та­вя по­ли­е­ти­лен с ши­рочина 1,6 - 2 м. Дъл­га­та се­вер­на част на ту­не­ла се за­ко­па­ва в зе­мя­та, а юж­на­та се за­тис­ка с почва през един ме­тър. По въз­мож­ност ту­не­ли­те тряб­ва да се из­г­ра­дят ед­на сед­ми­ца пре­ди да се нас­та­ни в тях раз­са­дът. То­ва се пра­ви, за да мо­же почва­та под по­ли­е­ти­ле­на да се за­топ­ли и рас­те­ни­я­та да не се деп­ре­си­рат.

Пре­ди за­саж­да­не­то сак­сий­ки­те се на­кис­ват във во­да, от­цеж­дат се и обър­на­ти с дъ­но­то на­го­ре се почук­ват с длан, за да се от­де­ли то­ро-почве­ната смес, без да се раз­къс­ват ко­ре­ни­те. Вече за­са­де­ни, мла­ди­те рас­те­ния се по­ли­ват с 2-4 л во­да на гнез­до, раз­би­ра се, точно­то ко­личес­т­во тряб­ва да се съ­об­ра­зи с влаж­ност­та на почва­та. При пъ­пе­ши­те и ди­ни­те в един ту­нел мо­гат да се за­са­дят по един или по два ре­да. В пос­лед­но вре­ме про­из­во­ди­те­ли­те сла­гат по два ре­да в ту­нел, тъй ка­то се пес­ти по­ли­е­ти­лен, а и е по-ефек­тив­но при гра­ви­тачно на­по­я­ва­не.

Про­вет­ря­ва се ре­дов­но, щом тем­пе­ра­ту­ра­та се по­ви­ши над 30оС. От­начало сут­рин се пов­ди­га по­ли­е­ти­ле­нът на чела­та на ту­не­ли­те, а вечер се сва­ля. При го­ре­що вре­ме през май през де­ня се вди­га ед­на­та стра­на по дъл­жи­на­та на ту­не­ли­те и вечер се сва­ля, чела­та ос­та­ват от­к­ри­ти. Би мог­ло най­ло­нът пред­ва­ри­тел­но да се пер­фо­ри­ра с от­во­ри 2 см, за­е­ма­щи 4-6 % от по­вър­х­ност­та. По то­зи начин се пес­ти тру­дът по от­гъ­ва­не­то на ту­не­ли­те. Те се от­ви­ват към края на май.

Мо­же и в топ­ли "гнез­да"

За ран­но­то про­из­вод­с­т­во мо­гат да се из­пол­з­ват и т. нар. топ­ли гнез­да. За цел­та се пра­вят еди­нични пок­ри­тия от по­ли­е­ти­лен, ко­и­то се на­ричат кал­па­ци. На дъ­но­то на гнез­до­то се из­сип­ва пре­сен заг­рят обор­с­ки тор, над не­го се пос­та­вя пласт от почва и уг­нил обор­с­ки тор в съ­от­но­ше­ние 1:1 и с де­бе­ли­на 10-12 см. Се­ме­на­та се за­ся­ват към 1 ап­рил, а раз­са­дът е го­тов към 5-20 ап­рил.

Пол­с­ко про­из­вод­с­т­во

Мяс­то­то е важ­но

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те изис­к­ват пло­до­род­на почва с го­лям за­пас от лес­но­ус­во­и­ми хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва и за­па­зе­на струк­ту­ра. На ле­ки пе­съчли­ви почви рас­те­ни­я­та бър­зо пре­га­рят и да­ват ни­сък до­бив. Не­доб­ре дре­ни­ра­ни, теж­ки, заб­ла­те­ни и сту­де­ни почви са край­но не­под­хо­дя­щи за бос­тан. Же­ла­тел­но е почве­ни­ят учас­тък да има юж­но или юго­из­точно из­ло­же­ние, доб­ре да е за­па­зен от вет­ро­ве­те. От­к­ри­ти­те мес­та, из­ло­же­ни на про­дъл­жи­тел­ни и су­хи вет­ро­ве, не са под­хо­дя­щи, за­що­то пре­диз­вик­ват сил­на тран­с­пи­ра­ция и причиня­ват опада­не на цве­то­ве­те и на мла­ди­те зав­ръ­зи.

Кап­риз­ни са към пред­шес­т­ве­ни­ка

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те са твър­де взис­ка­тел­ни към кул­ту­ра­та, от­г­леж­да­на пре­ди тях на съ­що­то мяс­то. Доб­ри пред­шес­т­ве­ни­ци са лю­цер­на­та, жит­ни­те кул­ту­ри, бо­бо­ви­те. Не са под­хо­дя­щи до­ма­ти­те, пи­пе­рът, пат­ла­д­жа­нът, как­то и всички рас­те­ния от се­мейс­т­во тик­во­ви.

След при­би­ра­не­то на пред­шес­т­ве­ни­ка рас­ти­тел­ни­те ос­та­тъ­ци се от­с­т­ра­ня­ват. До есен­та се раз­х­вър­ля 3-4 т на де­кар доб­ре уг­нил обор­с­ки тор, 30-40 кг на де­кар дво­ен су­пер­фос­фат и 20-25 кг на де­кар ка­ли­ев сул­фат. Ос­нов­на­та об­ра­бот­ка се из­вър­ш­ва по въз­мож­ност на дъл­бочина 30-35 см. През про­лет­та се кул­ти­ви­ра два пъ­ти - пър­во на 10-12 см, а пос­ле на 7-8 см или се пре­ко­па­ва с мо­ти­ка. Та­ка се уни­що­жават по­ник­на­ли­те пле­ве­ли и се из­рав­ня­ва по­вър­х­ност­та.

Семената се обеззаразяват

Се­ме­на­та мо­же да се обез­за­ра­зят със син ка­мък, ТМТД, пер­хид­рол, ап­рон, фун­да­зол и фу­ра­дан. Си­ни­ят ка­мък има ток­сично дейс­т­вие сре­щу гъ­би и бак­те­рии. Той по­ви­ша­ва жиз­не­ност­та на се­ме­на­та. Те се кис­нат за 24 часа в 0,2% раз­т­вор, след ко­е­то се под­су­ша­ват ле­ко и вед­на­га се се­ят. При обез­за­ра­зя­ва­не­то с ТМТД се из­пол­зу­ва 5 г за 1 кг се­ме. Се­ме­на­та се пос­та­вят в най­ло­но­ва тор­бичка, ле­ко се нав­лаж­ня­ват, по­сип­ват се с пре­па­ра­та и се раз­бър­к­ват. Пер­хид­ро­лът (30-про­цен­тен раз­т­вор) се раз­реж­да с во­да в съ­от­но­ше­ние 1:10. Се­ме­на­та се пос­та­вят в плас­т­ма­сов съд и се за­ли­ват с при­гот­ве­ния раз­т­вор. Бър­кат се чес­то. Пъ­пе­ши­те се тре­ти­рат в про­дъл­же­ние на 20 ми­ну­ти, а ди­ни­те - 40 ми­ну­ти. След то­ва се из­важ­дат и се про­ми­ват с чис­та во­да 30 ми­ну­ти. Под­су­ша­ват се и то­га­ва мо­же да се се­ят или да се съх­ра­ня­ват. То­зи начин на обез­за­ра­зя­ва­не по­ма­га да се изчис­тят се­ме­на­та от гъб­на, бак­те­рий­на и ви­рус­на ин­фек­ция. Та­ка обез­за­ра­зе­ни, мо­гат да се тре­ти­рат със смес от 0,1% ап­рон и 0,1% фун­да­зол. То­га­ва се­ме­на­та са за­щи­те­ни от вто­рични ин­фек­ции. За за­щи­та от те­ле­ни чер­веи мо­гат да се обез­за­ра­зят с пре­па­ра­та Фу­ра­дан 35 СТ - не­об­хо­ди­ми са 2,5 л за 100 кг се­ме.

Се­ят се в гнез­да или със се­ял­ка

Ус­лов­ни­те сро­ко­ве за се­ит­ба на от­к­ри­то за най-юж­ни­те ра­йо­ни са 10-15 ап­рил, за Юж­на Бъл­га­рия - 20-25 ап­рил и за Се­вер­на Бъл­га­рия - 25 ап­рил - 5 май.

Се­ме­на­та се за­ся­ват на от­к­ри­то, ко­га­то трай­но се ус­та­но­ви тем­пе­ра­ту­ра­ на почва­та на дъл­бочина 8 - 10 см над 15-16оС.

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те мо­гат да се за­се­ят ди­рек­т­но в почва­та. Се­ит­ба­та се из­вър­ш­ва ме­ха­ни­зи­ра­но със се­ял­ки. Ко­га­то площ­та е мал­ка, се из­пол­з­ва ръчна се­ял­ка. В гра­ди­на­та бос­та­нът мо­же да се за­ся­ва на гнез­да. Във вся­ко се пос­та­вят по 3 се­ме­на. След ка­то по­ник­нат, във вся­ко гнез­до­ се ос­та­вят 1 или 2 рас­те­ния, раз­би­ра се, най-доб­ре раз­ви­ти­те.

Раз­с­то­я­ни­е­то меж­ду ре­до­ве­те е 120-160 см. Гнез­да­та се пра­вят през 50-60 см в ре­да. При нор­мал­ни ва­ле­жи през про­лет­та гнез­да­та се из­ди­гат 3-4 см над по­вър­х­ност­та на почва­та, при за­су­ша­ва­не са на 3-4 см под по­вър­х­ност­та. При мно­го дъжд гнез­да­та се п­ра­вят на 7-8 см над по­вър­х­ност­та на почва­та. Та­ка се съз­да­ват най-бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия (тем­пе­ра­ту­ра и влаж­ност) за по­ник­ва­не­то. Се­ме­на­та се засяват на дъл­бочина 3-4 см. Рас­те­ни­я­та се про­реж­дат във фа­за 2-и и 3-и лист, ос­та­вят се по две в гнез­до. При ме­ха­ни­зи­ра­на­та се­ит­ба рас­то­я­ни­я­та меж­ду ре­до­вете са съ­щи­те. Се­ме­на­та се за­ся­ват в ре­да на 8-10 см. Във фа­за 3-ти 4-ти лист рас­те­ни­я­та се раз­реж­дат на раз­с­то­я­ние 35 см ед­но от дру­го.

Грижи

По­се­вът да е чист от пле­ве­ли

Ко­га­то рас­те­ни­я­та по­ник­нат и об­ра­зу­ват пър­ви­те съ­щин­с­ки лис­та, се око­па­ват и ле­ко се за­гър­лят. Вто­ро­то око­па­ва­не се пра­ви, ко­га­то площ­та е зап­ле­ве­на. Стъб­ла­та на рас­те­ни­я­та се при­би­рат към ко­ре­на. Око­па­ва се са­мо ко­га­то се е вдиг­на­ла ро­са­та, вни­ма­тел­но, за да не се раз­къ­сат стъб­ла­та и ко­ре­но­ва­та сис­те­ма. За да се уни­що­жат пле­ве­ли­те и да се раз­рох­ка по­вър­х­ност­та, да се за­па­зи вла­га­та в почва­та и да се оси­гу­ри дос­та­тъчно въз­дух за ко­ре­ни­те, площ­та се об­ра­бот­ва ре­дов­но. Не би­ва да се ко­пае по-дъл­бо­ко от 5-6 см. Към рас­те­ни­я­та тряб­ва да се нат­руп­ва по­вече почва (да се за­гър­лят), по то­зи начин се по­доб­ря­ват хра­не­не­то и вод­ни­ят ре­жим.

Во­да­та

Кап­ко­во­то на­по­я­ва­не има мно­го пре­дим­с­т­ва

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те са взис­ка­тел­ни към вла­га­та в почва­та. Те твър­де не­и­ко­но­мично из­раз­ход­ват во­да­та от лис­та­та. За да се по­лучат ви­со­ки до­би­ви, бос­та­нът се нуж­да­ят от по­ли­ва­не. Има два начина - гра­ви­тачно и кап­ко­во. При гра­ви­тачно­то на­по­я­ва­не мо­гат да се на­ло­жат до 3 по­лив­ки, нор­м­ата е 30 куб.м. во­да на де­кар. На­пос­ле­дък в прак­ти­ка­та се на­ла­га кап­ко­во­то на­по­я­ва­не. То има мно­го пре­дим­с­т­ва. До­би­ви­те се по­ви­ша­ват с 50% спо­ред качес­т­во­то на почва­та и уме­ни­я­та на фер­ме­ра. Про­из­ве­де­ни­те ди­ни и пъ­пе­ши са с из­к­лючител­но качес­т­во, ко­ра­та е тън­ка и лъс­ка­ва, а вку­сът е пре­въз­хо­ден. Пло­до­ве­те имат ед­нак­ва го­ле­ми­на и то­ва ги пра­ви под­хо­дя­щи за из­нос. Раз­хо­дът на во­да на­ма­ля­ва с 40%. При кап­ко­во на­по­я­ва­не во­да­та се из­пол­зу­ва по­лез­но 90-95 %. При гра­ви­тачно напояване ко­е­фи­ци­ен­тът на из­пол­зу­ва­не е 40%. Не­об­хо­ди­ми са и с 50% по-мал­ко то­ро­ве. С по­мощ­та на кап­ко­ви­те на­по­и­тел­ни сис­те­ми те по­па­дат точно в ко­ре­ни­те на рас­те­ни­я­та. Гра­ди­на­рят мо­же да от­г­леж­да по­вече пло­щи с по-ни­сък раз­ход на труд и сред­с­т­ва.

Не­об­хо­ди­мо

За из­г­раж­да­не на ин­с­та­ла­ция за кап­ко­во на­по­я­ва­не е не­об­хо­ди­мо да има во­до­из­точник, пом­па, фил­тър, тран­с­пор­т­ни мар­кучи, плас­т­ма­со­ви съ­е­ди­ни­те­ли, мар­куч с кап­ко­об­ра­зу­ва­те­ли.

Чес­то­та­та и про­дъл­жи­тел­ност­та на по­лив­ки­те за­ви­сят от ви­да на почва­та и ве­ге­та­ци­я­та на рас­те­ни­я­та. При ак­тив­на ве­ге­та­ция са през 2-3 дни в про­дъл­же­ние на 6-12 часа. Пре­дим­с­т­во е и то­ва, че ди­ни­те и пъ­пе­ши­те, при ко­и­то се пол­зу­ва кап­ко­во на­по­я­ва­не, уз­ря­ват 5-10 дни по-ра­но.

Торенето

Ха­рес­ват ор­га­нични­те то­ро­ве

Обор­с­ки­ят тор съ­дър­жа ос­нов­ни­те хра­ни­тел­ни мак­ро­е­ле­мен­ти - азот, фос­фор, ка­лий и мик­ро­е­ле­мен­ти­те же­ля­зо, цинк, мед, ко­балт, ман­ган, мо­либ­ден и др., ко­и­то са не­об­хо­ди­ми за хра­не­не­то на рас­те­ни­я­та и за ре­гу­ли­ра­не на енер­гий­ния им по­тен­ци­ал. То­зи тор съ­дър­жа значител­ни ко­личес­т­ва въг­ле­хид­ра­ти (це­лу­ло­за, за­ха­ри и др.) и сти­му­ла­то­ри (ви­та­ми­ни, аук­си­ни, хор­мо­ни, ен­зи­ми и др.), ко­и­то по­ви­ша­ват почве­но­то пло­до­ро­дие.

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те ре­а­ги­рат доб­ре на обил­но то­ре­не с обор­с­ки тор. При от­г­леж­да­не­то им в по­ли­е­ти­ле­но­ва­та оран­же­рия нор­ма­та мо­же да дос­тиг­не до 10 кг на кв. м. За пол­с­ко­то про­из­вод­с­т­во са дос­та­тъчни 4-6 т на де­кар.

Обор­с­ки­ят тор се вна­ся пре­ди есен­на­та об­ра­бот­ка на почва­та (ок­том­в­ри, но­ем­в­ри), за рас­те­ни­я­та, ко­и­то се от­г­леж­дат на от­к­ри­ти пло­щи. Той се раз­х­вър­ля вър­ху ця­ла­та площ и не­за­бав­но се за­о­ра­ва, за да не се гу­би азо­тът и по то­зи начин да се на­ма­ли ефек­тът.

Ми­не­рал­ни­те до­пъл­ват ор­га­нични­те

Най-точно до­за­та на ми­не­рал­ни­те то­ро­ве се оп­ре­де­ля след ана­лиз на почве­ни про­би. Са­мо та­ка се по­лучава вяр­на­та ин­фор­ма­ция.

Ми­не­рал­ни­те то­ро­ве до­пъл­ват то­ре­не­то с ор­га­нични­те. През есен­та на де­кар се вна­сят 20-30 кг су­пер­фос­фат и 15-20 кг ка­ли­ев сул­фат пре­ди дъл­бо­ка­та оран. Азот­ни­ят тор (10-15 кг/дка) се сла­га пре­ди да по­ник­нат рас­те­ни­я­та и след то­ва (10-15 кг/дка) - по вре­ме на ма­со­вия цъф­теж.

Рас­те­ни­я­та се хра­нят и чрез лис­та­та

Лис­т­но­то то­ре­не съ­що е мно­го важ­но. Чрез течни и сус­пен­зи­он­ни то­ро­ве се вна­сят до­пъл­ни­тел­но не­об­хо­ди­ми­те за рас­те­ни­я­та мик­ро­е­ле­мен­ти. За ди­ни­те и пъ­пе­ши­те е под­хо­дящ сус­пен­зи­он­ни­ят тор лак­то­фол Fe . Той съ­дър­жа азот 25%, ка­лий 12,5%, маг­не­зий 4 %, же­ля­зо 2 % и на ли­тър бор 250 мг ман­ган 200 мг, мед 150 мг/л, цинк 150 мг/л, мо­либ­ден 15 мг/л и ко­балт 5 мг/л, а съ­що и фи­зи­о­ло­гични ак­тив­ни ве­щес­т­ва. Тре­ти­ра­не­то на рас­те­ни­я­та с лак­то­фол в до­за 400 мл/дка, вне­сен на четири пъ­ти през 10-12 дни, до­ка­то се об­ра­зу­ват зав­ръ­зи, по­ви­ша­ва до­би­ва и ра­ноз­ре­лост­та с 20%.

От во­до­раз­т­во­ри­ми­те течни то­ро­ве за лис­т­но и почве­но то­ре­не (с кап­ко­во на­по­я­ва­не) пре­по­ръчва­ме крис­та­лон, мас­тер­б­ленд, по­ли­филд, хор­тиг­роу.

Ко­га­то се из­пол­зу­ват течни то­ро­ве чрез кап­ко­ва­та сис­те­ма в начало­то на ве­ге­та­ци­я­та, е доб­ре да се включи по­вече фос­фор. За качес­т­ве­ни пло­до­ве към пос­лед­на­та фа­за от раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та е доб­ре да се уве­личи съ­дър­жа­ни­е­то на ка­лий.

Ре­зит­ба на ди­ня

И на ди­ни­те, ко­и­то се от­г­леж­дат на от­к­ри­ти пло­щи, съ­що се пра­ви ре­зит­ба. Пло­до­ве­те се за­ла­гат най-чес­то вър­ху глав­но­то стъб­ло и вър­ху ос­нов­ни­те стъб­ле­ни раз­к­ло­не­ния, ко­и­то по си­ла на рас­те­жа и по дъл­жи­на се из­рав­ня­ват с глав­но­то. Смя­та се, че ако рас­теж­ни­ят връх на глав­но­то стъб­ло се при­щип­не над 4-ия и 6-ия съ­щин­с­ки лист, ще се ус­ко­ри рас­те­жът на ос­нов­ни­те стъб­ла от пър­ви по­ря­дък, вър­ху кой­то се за­ла­гат най-про­дук­тив­ни­те плод­ни­ко­ви цве­то­ве. Вто­ра­та ре­зит­ба се пра­ви след за­вър­з­ва­не­то на пло­до­ве­те. От­с­т­ра­ня­ват се вър­хо­ве­те на всички ос­нов­ни стъб­ла за на­сочва­не на аси­ми­ла­ти­те към на­рас­т­ва­щи­те пло­до­ве. При мно­го бу­ен рас­теж мо­же да се пре­мах­нат и част от тън­ки­те неп­ло­до­но­се­щи раз­к­ло­не­ния от вто­ри и тре­ти по­ря­дък. Ко­га­то се офор­мят пло­до­ве­те, тряб­ва да се из­х­вър­лят де­фор­ми­ра­ни­те, на­ра­не­ни­те и заг­ни­ли­те. След то­ва рас­те­ни­я­та об­ра­зу­ват но­ви зав­ръ­зи.

БО­ЛЕС­ТИ

Ви­рус­ни

Ви­ру­си­те ня­мат соб­с­т­ве­на об­мя­на на ве­щес­т­ва­та и се раз­ви­ват в жи­ва­та клет­ка на рас­те­ни­я­та. Раз­ру­ша­ват нор­мал­на­та й дей­ност и пре­диз­вик­ват мо­заични про­шар­ва­ния. При

обик­но­ве­на­та крас­та­вична мо­зай­ка

ви­ру­сът пре­зи­му­ва в ре­ди­ца мно­го­го­диш­ни гос­топ­ри­ем­ни­ци - дър­ве­та, храс­ти, пле­ве­ли. Сим­п­то­ми­те се по­я­вя­ват 6-8 сед­ми­ци след ка­то по­ник­нат рас­те­ни­я­та. Връх­ни­те лис­та на вече за­бо­ле­ли­те са по-дреб­ни и мо­заечно про­ша­ре­ни. Ви­ру­сът се раз­п­рос­т­ра­ня­ва от над 60 ви­да лис­т­ни въш­ки. За пред­паз­ва­не от крас­та­вична мо­зай­ка тряб­ва да се во­ди сис­тем­на бор­ба с лис­т­ни­те въш­ки. Из­пол­з­ват се ус­тойчиви сор­то­ве на мо­зай­ка­та, уни­що­жа­ват се пле­ве­ли­те око­ло на­саж­де­ни­я­та и се пра­ви прос­т­ран­с­т­ве­на изо­ла­ция от гос­топ­ри­ем­ни­ци­те на ви­ру­са. При

зе­ле­на­та ан­г­лийс­ка мо­зай­ка

връх­ни­те лис­та са про­ша­ре­ни, наб­ръчка­ни, с ме­ху­ро­вид­ни по­ду­ти­ни. За­ра­за­та се пре­на­ся от бол­ни рас­те­ния на здра­ви. Раз­п­рос­т­ра­ня­ва се съ­що чрез се­ме­на­та и по­лив­на­та во­да. Тряб­ва да се вземат про­фи­лак­тични мер­ки. С 5-про­цен­тов раз­т­вор от ка­ли­ев пер­ман­га­нат се де­зин­фек­ци­рат но­жо­ве­те, с ко­и­то се пра­ви ре­зит­ба­та. Ос­вен то­ва тряб­ва да се из­пол­зу­ват пред­ва­ри­тел­но обез­за­ра­зени се­ме­на от здра­ви рас­те­ния. По въз­мож­ност да се обез­за­ра­зя­ва и почва­та.

Бак­те­ри­ал­ни

Бак­те­ри­и­те са ед­нок­ле­тъчни рас­ти­тел­ни мик­ро­ор­га­низ­ми, ли­ше­ни от хло­ро­фил и плас­ти­ди. Имат кле­тъчна об­вив­ка, про­топ­лаз­ма и ди­фуз­но яд­ро. Хра­нят се с го­то­ви ор­га­нични ве­щес­т­ва, ко­и­то ус­во­я­ват през кле­тъчни­те сте­ни чрез ос­мо­за. С по­мощ­та на фер­мен­ти про­ник­ват в тъ­ка­ни­те на рас­те­ни­я­та и там се раз­м­но­жа­ват. Най-чес­то пре­ми­на­ват през ес­тес­т­ве­ни от­во­ри, ди­ха­тел­ни и вод­ни ус­ти­ца, ра­ни, жле­зи, от­де­ля­щи нек­тар. Вре­дят на па­рен­хим­на­та тъ­кан, ка­то об­ра­зу­ват ту­мо­ри, пет­на или за­пуш­ват про­во­дя­щи­те съ­до­ве. Причиня­ват увях­ва­не на от­дел­ни час­ти или до­ри на це­ли рас­те­ния. За­паз­ват се и се раз­п­рос­т­ра­ня­ват от на­се­ко­ми, рас­ти­тел­ни час­ти, во­да, въз­дух.

Бак­те­ри­а­лен при­гор (ъг­ло­ва­ти пет­на)

Бак­те­ри­я­та пре­зи­му­ва в рас­ти­тел­ни­те ос­та­тъ­ци, в се­ме­на­та се за­паз­ва до 2-3 го­ди­ни. По лис­та­та се по­я­вя­ват дреб­ни вод­нис­ти ъг­ло­ва­ти пет­на, ог­ра­ничени от нерва­ту­ра­та. От­начало са тъм­но­зе­ле­ни, по-къс­но тъ­кан­та в пет­на­та пре­га­ря и опад­а. По пло­до­ве­те пет­на­та са дреб­ни, вод­нис­ти, пов­ре­да­та се раз­п­рос­т­ра­ня­ва на­вът­ре ка­то мок­ро гни­е­не, дос­ти­га до се­ме­на­та и ги за­ра­зя­ва. За да пред­па­зи­те бос­та­на от бо­лест­та, тряб­ва да из­пол­з­ва­те са­мо здра­ви или обез­за­ра­зе­ни се­ме­на. Важ­на е и про­фи­лак­ти­ка­та - уни­що­жа­ват се рас­ти­тел­ни­те ос­та­тъ­ци, спаз­ва се 3-4-го­диш­но се­ит­бо­об­ра­ще­ние, из­пол­з­ват се ус­тойчиви сор­то­ве. През ве­ге­та­ци­я­та се пръс­ка с един от пре­па­ра­тите: ди­тан М 45 0,2%, куп­ро­цин 0,4%, шам­пи­он 0,2%. Бак­те­рии причиня­ват и ме­ко гни­е­не, бак­те­рий­но гни­е­не на ко­ра­та, ка­фя­во гни­е­не и бак­те­рий­но увях­ва­не.

Гъб­ни

Гъ­би­те са нис­ши без­х­ло­ро­фил­ни ор­га­низ­ми. Раз­ви­ват се вър­ху ор­га­нични ве­щес­т­ва, син­те­зи­ра­ни от дру­ги ор­га­низ­ми. Ко­га­то из­пол­з­ват за хра­на жи­ва хра­ни­тел­на тъ­кан, са па­ра­зи­ти, а ко­га­то се хра­нят с мър­т­ва са сап­ро­фи­ти. Раз­м­но­жа­ват се чрез спо­ри или по по­лов път.

Браш­нес­та ма­на

От дол­на­та и гор­на­та стра­на на лис­та­та се по­я­вя­ват мал­ки пет­на, пок­ри­ти с бял браш­нест на­леп. Пет­на­та на­рас­т­ват, сли­ват се и лис­та­та из­г­леж­дат ка­то по­си­па­ни с браш­но. На­пад­на­ти­те лис­та из­съх­ват. В го­ле­ми раз­ме­ри на от­к­ри­то бо­лест­та се раз­ви­ва в го­ди­ни с по-мал­ко ва­ле­жи, пи­кът й е през юли и ав­густ. Щом се по­я­вят пър­ви­те пет­на, се пръс­ка с ан­вил 5СК 0,05%, афу­ган 30 ЕК 0,1%, бай­ле­тон 25 ВП 0,06%, то­паз 100 ЕК 0,025%.

Ма­на (ку­бин­с­ка ма­на)

Причини­те­лят на­па­да пъ­пе­ши­те и от гор­на­та стра­на на лис­та­та се по­я­вя­ват ог­ра­ничени от нер­ва­ту­ра­та хло­ро­тични пет­на. От дол­на­та се об­ра­зу­ва ре­хав ви­о­ле­то­во-сив на­леп. По-къс­но пет­на­та на­рас­т­ват, сли­ват се и лис­та­та пре­га­рят. Тряб­ва да пръс­ка пред­паз­но вся­ка сед­ми­ца с Пе­ро­цин 75Б 0,4%. При бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за раз­п­рос­т­ра­не­ние и по­я­ва на пър­ви пет­на се тре­ти­ра със сан­до­фан МЦ 60ВП 0,25%, ри­пост М 0,2%, али­ет 80 ВП - 0,3%, ри­до­мил голд МЦ 68 ВП - 0,25 %, шам­пи­он 0,5 %.

Фу­за­рий­но увях­ва­не

Гъ­ба­та нав­ли­за в рас­те­ни­е­то чрез ко­ре­но­ви­те вла­син­ки. По­ра­зя­ва про­во­дя­щи­те снопчета, а ми­це­лът ги за­пуш­ва и рас­те­ни­я­та увях­ват. Има ус­тойчиви сор­то­ве ди­ни и пъ­пе­ши на та­зи бо­лест. Се­ме­на­та тряб­ва да се тре­ти­рат с бен­лейт 50 ВП, обез­за­ра­зя­ват се и почва­та и то­ро­-почве­на­та смес. При по­я­ва на еди­нични за­ра­зе­ни рас­те­ния око­ло ко­ре­на на вся­ко да се по­лее с 200 мл раз­т­вор на бен­лейт 5 ВП - 0,1%, ме­тил­топ­син 70ВП 0,1%. При увех­на­ли рас­те­ния се пръс­ка с тек­то Фло 0,1 %.

Ан­т­рак­но­за

На­па­да пре­дим­но не­ус­тойчиви­те сор­то­ве ди­ни. По лис­та­та се по­я­вя­ват дреб­ни жъл­те­ни­ка­ви в начало­то пет­на, ко­и­то се раз­рас­т­ват бър­зо, по­ка­фе­ня­ват и чес­то пре­га­рят, пос­ле лис­та­та за­ги­ват. По стъб­ла­та пет­на­та са плит­ки, про­дъл­го­ва­ти, тъм­но­ка­фя­ви, об­х­ва­щат стъб­ло­то ка­то пръс­тен. По пло­до­ве­те пет­на­та са хлът­на­ли, с по-тъм­но оц­ве­те­на пе­ри­фе­рия с ро­зо­во вър­ху тях от от­де­ля­ща се спо­ро­ва ма­са. Тряб­ва да се обез­за­ра­зя­ват се­ме­на­та с бен­лейт 50 ВП 2-3 г, или да се пръс­ка с бен­лейт 50 ВП - 0,1 %, ди­тан М 45 - 0,2 % и куп­ро­цин 0,4 %.

Ал­тер­на­рия

При влаж­но вре­ме и ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра по лис­та­та се по­я­вя­ват мал­ки кръг­ли жъл­то­ка­фя­ви пет­на с цял цен­тър. Те се раз­рас­т­ват и се офор­мят ка­то вдлъб­на­ти­ни. По гор­на­та стра­на на лис­та се виж­дат ка­то пръс­те­ни. По пло­до­ве­те пет­на­та са пок­ри­ти с чер­но оц­ве­те­на праш­ли­ва ма­са. Пръс­ка се с ди­тан М 45 - 0,2 %, топ­син М 70 ВП - 0,1 %.

Крас­та

Бо­лест­та се по­я­вя­ва по всички тик­во­ви рас­те­ния, включител­но пъ­пе­ши­те. Приз­на­ци­те се наб­лю­да­ват по над­зем­ни­те ор­га­ни. Вър­ху лис­та­та, лис­т­ни­те дръж­ки и връх­на­та част на стъб­ла­та се раз­ви­ват зак­ръг­ле­ни или неп­ра­вил­ни ка­фе­ни­ка­ви вод­нис­ти пет­на с жълт ве­нец. Пло­до­ве­те мо­гат да бъ­дат на­пад­на­ти по вся­ко вре­ме. При ран­но за­ра­зя­ва­не пет­на­та се раз­рас­т­ват, ко­жи­ца­та се пу­ка и из­тича ка­фя­ва леп­ка­ва течност. Пет­на­та об­ра­зу­ват яз­ви с кра­те­ро­по­доб­на фор­ма. Не би­ва да се до­пус­ка ви­со­ка въз­душ­на влаж­ност (до 70-75%). Пръс­ка се с ня­кои от пре­па­ра­ти­те сан­ко­цеб 80 НП - 02 5, бен­лейт 50 ВП - 0,1 %, сап­рол 19 ЕК 0,1 %.

Дру­ги гъб­ни бо­лес­ти, ко­и­то на­па­дат ди­ни­те и пъ­пе­ши­те, са су­хо­то скле­ро­тий­но ко­ре­но­во гни­е­не и юж­ният при­гор.

 

Неп­ри­я­те­ли

Опас­ни за ди­ни­те и пъ­пе­ши­те са по­по­во­то пра­се, те­ле­ни­те чер­веи, лис­т­ни­те въш­ки, ака­ри­те.

По­по­во­то пра­се на­па­да раз­са­да

То­зи неп­ри­я­тел вре­ди ос­нов­но при про­из­вод­с­т­во­то на раз­сад в пар­ни­ци, ле­хи и оран­же­рии. За бор­ба се из­пол­зу­ват ски­пер 15 - 1г на кв.м. Но мо­же и при­мам­ка, при­гот­ве­на от сва­ре­ни зър­на ца­ре­ви­ца, пше­ни­ца, от­сев­ки, три­ци, сме­се­ни с пре­па­ра­та дур­с­бан 4 Е. За 10 кг при­мам­ка са не­об­хо­ди­ми 0,4-0,5 л пре­па­рат. На 1 кв.м се раз­х­вър­ля по 6-8 г при­мам­ка, за­ра­вя се плит­ко.

Те­ле­ни­те чер­веи пов­реж­дат ко­ре­ни­те

Лар­ви­те на те­ле­ни­те чер­веи пов­реж­дат под­зем­ни­те час­ти, пра­вят хо­до­ве в тях. Рас­те­ни­я­та изос­та­ват в рас­те­жа си и мо­же да из­съх­нат. При от­с­куб­ва­не по под­зем­но­то стъб­ло се виж­дат наг­риз­ва­ния и хо­до­ве, а в тях - свет­ложъл­ти или жъл­то-ка­фя­ви жи­ла­ви и из­ви­ти ка­то късче тел с раз­лична дъл­жи­на чер­веи. Пре­по­ръчва се да се уни­що­жа­ва пле­вел­на­та рас­ти­тел­ност, нав­ре­ме да се об­ра­бот­ва почва­та, се­ме­на­та да се тре­ти­рат с про­мет 400 СК - 4л/100кг се­ме и да се обез­за­ра­зя­ва почва­та с ка­ун­тер 5 г - 2 кг/дка.

Лис­т­ни­те въш­ки раз­на­сят ви­ру­си

Ди­ни­те и пъ­пе­ши­те се на­па­дат от ня­кол­ко ви­да лис­т­ни въш­ки, но най-опас­ни са па­му­ко­ва­та (бахчийс­ка) лис­т­на въш­ка и обик­но­ве­на­та прас­ко­ве­на лис­т­на въш­ка, те пре­на­сят бо­лес­тот­вор­ни ви­ру­си. Мла­ди­те лис­та на на­пад­на­ти­те рас­те­ния са на­гърчени. От дол­на­та стра­на се наб­лю­да­ват въш­ки с раз­личен раз­мер (лар­ви и въз­рас­т­ни). По-къс­но лис­та­та се пок­ри­ват с ме­де­на ро­са, по ко­я­то се раз­ви­ват чер­нил­ни гъ­бички. Лис­та­та по­жъл­тя­ват, а рас­те­ни­я­та сил­но изос­та­ват в рас­те­жа и пло­до­да­ва­не­то. Пръс­ка се с ня­кой от пре­па­ра­ти­те ан­тио 33 ЕК - 0,2% , Би 58 - 0,07 %, пиримор 24 ВТ - 0,1 %, ваз­так 10 ЕК - 30 мл/дка, де­цис 2,5 ЕК - 50мл/дка, хос­так­вик 50ЕК -100 мл/дка.

Ака­ри пер­фо­ри­рат лис­та­та

Опас­ни са ат­лан­тичес­ки­ят и обик­но­ве­ни­ят па­я­жи­но­об­ра­зу­ващ акар. Пов­ре­ди­те се за­бе­ляз­ват най-нап­ред по най-дол­ни­те лис­та. От­начало се наб­лю­да­ват мал­ки про­ша­ре­ни бе­лез­ни­ка­ви пет­на. От дол­на­та стра­на лис­та­та са пок­ри­ти с па­я­жин­на ниш­ка, под ко­я­то се дви­жат зе­ле­но­-ка­фя­ви или жъл­то­-зе­ле­ни паячета. От гор­на­та стра­на лис­та­та из­г­леж­дат ка­то пер­фо­ри­ра­ни. За уни­що­жа­ва­не на ака­ри­те се пръс­ка с един от пре­па­ра­ти­те ми­так 20 ЕК - 0,3%, кас­кейд 5 ЕК - 0,1%, ни­со­ран 5 ЕК- 0,06%, Би 58- 0,1 %, тал­с­тар 10ЕК- 0,03% .

Га­лови­те не­ма­то­ди жи­ве­ят в почва­та

Те пов­реж­дат ос­нов­но раз­са­да при оран­же­рий­но, сред­норан­но и къс­но про­из­вод­с­т­во. По ко­ре­ни­те се за­бе­ляз­ват мал­ки бе­ли по­ду­ти­ни или на­де­бе­ля­ва­ния. За­са­де­ни­те рас­те­ния изос­та­ват в рас­те­жа си, при­до­би­ват хло­ро­тичен вид, а по ко­ре­ни­те им се наб­лю­да­ват мно­жес­т­во на­де­бе­ля­ва­ния, по­доб­ни на га­ли и ту­мо­ри. Мно­го е важ­но да се обез­за­ра­зя­ва почва­та с ба­за­мид гра­ну­лат 50-70 кг/дка (ка­ран­ти­нен срок - 50 дни) или мо­кап 10 Г - 15-20 кг/дка. Пре­па­ра­ти­те са внасят ед­на сед­ми­ца пре­ди раз­саж­да­не­то. Ка­ран­тин­ни­ят срок е 14 дни.

Беритба (снимка)

Ди­ни­те се бе­рат в тех­ничес­ка зре­лост. Пъ­пе­ши­те в за­ви­си­мост от со­рта и пред­наз­начени­е­то на про­дук­ци­я­та - в ек­с­пор­т­на или тех­ничес­ка зре­лост.

Ди­ни­те, от­г­леж­да­ни на от­к­ри­то, за­почват да зре­ят през вто­ра­та по­ло­ви­на на юли и про­дъл­жа­ват да пло­до­да­ват през ав­густ. При­са­де­ни­те вър­ху кра­ту­на са го­то­ви 10-15 дни по-ра­но. Раз­поз­на­ва­не­то на уз­ре­ли­те ди­ни е дос­та труд­но. Счита­ме, че са уз­ре­ли, ко­га­то из­да­ват тъп звук при почук­ва­не, ко­ра­та е със спе­ци­фична ма­то­ва лъс­ка­ви­на, пло­дът ха­рак­тер­но пот­ре­пер­ва при удар с длан, а мус­тачета­та до дръж­ка­та на пло­да са за­съх­на­ли.

По-ран­ни­те сор­то­ве пъ­пе­ши за­почват да зре­ят през вто­ра­та по­ло­ви­на на юли, бе­рит­би­те про­дъл­жа­ват през це­лия ав­густ. Къс­ни­те про­дъл­жа­ват да зре­ят до края на сеп­тем­в­ри.

Уз­ре­ли­те се поз­на­ват по ха­рак­тер­но­то оц­ве­тя­ва­не на ко­ра­та, усе­ща се спе­ци­фичен аро­мат и се по­я­вя­ват пук­на­ти­ни око­ло дръж­ка­та на лет­ни­те сор­то­ве. Пло­до­ве­те на къс­ни­те пъ­пе­ши (Ме­де­на ро­са) не се от­къс­ват от дръж­ка­та и не из­да­ват аро­мат. При тях зре­ли­те се поз­на­ват по оц­ве­тя­ва­не­то на ко­ра­та.

За мес­т­на кон­су­ма­ция пло­до­ве­те се бе­рат в пъл­на зре­лост. Ко­га­то ще се из­п­ра­щат на по-да­лечни раз­с­то­я­ния (тър­жи­ща, ек­с­порт) се бе­рат не на­пъл­но уз­ре­ли.

Пло­до­ве­те тряб­ва да се къ­сат сут­рин, след ка­то се вди­га­не ро­са­та, но пре­ди да са нас­тъ­пи­ли го­ре­щи­ни­те. Мо­же да се бе­рат къс­но през де­ня, ко­га­то ще се тран­с­пор­ти­рат през нощ­та. Зре­ли­те се къ­сат вни­ма­тел­но, без да се об­ръ­щат или тъпчат стъб­ла­та. Бе­рат се все­кид­нев­но или през ден, за­що­то през­ре­ли­те се на­пук­ват.

Ди­ни­те се пре­воз­ват на­сип­но или в плас­т­ма­со­ви кон­тей­не­ри, а пъ­пе­ши­те - в ка­сет­ки или ка­шо­ни. За тран­с­пор­ти­ра­не на дъл­ги раз­с­то­я­ния се из­пол­зу­ват хла­дил­ни ка­ми­о­ни или ва­го­ни, в ко­и­то се под­дър­жа тем­пе­ра­ту­ра от 0 до 1 гра­дус. (снимка)

Съх­ра­не­ние

Ди­ни­те, за­ро­ве­ни в жи­то, из­дър­жат до яну­а­ри

Ди­ни­те, ко­и­то ще се ос­та­вят за по-про­дъл­жи­тел­но съх­ра­ня­ва­не, се бе­рат в мо­мент на пъл­на зрелост. Ако се от­къс­нат пре­ди то­ва, про­це­сът на зре­е­не спи­ра. Под­би­рат се здра­ви пло­до­ве с де­бе­ла ко­ра и за­па­зе­на плод­на дръж­ка. Ос­та­вят се през нощ­та на­вън, за да се ох­ла­дят, и ра­но сут­рин­та се при­би­рат в хлад­но по­ме­ще­ние. Доб­ре е да се пос­та­вят в го­лям съд - ка­ца или сан­дък - и да се пок­ри­ят с пля­ва или дър­ве­ни стър­го­ти­ни. Ня­кои ги за­ри­ват в жи­то. Най-бла­гоп­ри­ят­на тем­пе­ра­ту­ра е 1оС. По то­зи начин се за­паз­ват до яну­а­ри. Ако ис­ка­ме да ги съх­ра­ним по-крат­ко вре­ме - 20-25 дни, дос­та­тъчна е тем­пе­ра­ту­ра 6-8оС и влаж­ност на въз­ду­ха 80-85 %.

Не­доз­ре­ли пъ­пе­ши се ре­дят на раф­то­ве

Пъ­пе­ши­те до­уз­ря­ват и след ка­то се от­къс­нат от рас­те­ни­е­то. То­ва се дъл­жи на нат­ру­па­ни­те въг­ле­хид­ра­ти до­то­га­ва в пло­да. Има до­ри зим­ни сор­то­ве, из­вес­т­ни ка­то дю­ля­ци или ко­рав­ци, ко­и­то до­би­ват своя спе­ци­фичен вкус, аро­мат и за­хар­ност след из­вес­т­но ла­ге­ру­ва­не.

За за­паз­ва­не се из­би­рат здра­ви пъ­пе­ши със за­па­зе­на дръж­ка и без на­ра­не­на ко­ра. Бе­рат се мал­ко не­доз­ре­ли и се на­реж­дат в един ред вър­ху пля­ва в та­ван­с­ки или су­хи из­бе­ни по­ме­ще­ния на раф­то­ве или в ка­сет­ки. От вре­ме на вре­ме пло­до­ве­те тряб­ва да се об­ръ­щат, за да не се ов­лаж­ня­ват от­до­лу. Ако ня­кой плод заг­ние, той не­за­бав­но тряб­ва да се от­с­т­ра­ни.

Най-доб­ра­та тем­пе­ра­ту­ра за съх­ра­ня­ва­не на пъ­пе­ши е 0оС , от­но­си­тел­на­та влаж­ност на въз­ду­ха е 85-90 %. При по-топ­ло те през­ря­ват, ста­ват без­в­кус­ни и лес­но заг­ни­ват. Ако пъ­пе­ши­те се об­ра­бо­тят с 25-про­цен­тен ва­ров раз­т­вор, ще се за­па­зят по-доб­ре.

Съх­ра­ня­ват се и ако се пос­та­ви все­ки по­от­дел­но в мре­жа от ка­нап и се ос­та­вят да ви­сят на гре­ди.  Та­ка ще из­дър­жат до 3 ме­се­ца, но тряб­ва пе­ри­о­дично да се прег­леж­дат, ка­то се про­ве­ря­ват и вку­со­ви­те им качес­т­ва

Семе­на за до­го­ди­на

Ако ис­ка­те да по­лучите се­ме­на за по­сев през след­ва­ща­та го­ди­на, то е не­об­хо­ди­мо да по­ло­жи­те по­вече гри­жи. Тряб­ва стрик­т­но да спаз­ва­те всички аг­ро­тех­ничес­ки ме­роп­ри­я­тия, точно и нав­ре­ме. А се­ме­на­та да се взе­мат от най-ти­пични­те за сор­та пло­до­ве, за­па­зе­ни от бо­лес­ти, да не са дреб­ни и да не са по­лучени от по-къ­сен зав­ръз. Не из­пол­з­вай­те хиб­рид­ни сор­то­ве за се­ме­на. Ще ос­та­не­те неп­ри­ят­но из­не­на­да­ни, за­що­то пло­до­ве­те ня­ма да имат же­ла­ни­те качес­т­ва.

За да по­лучите се­ме­на, тряб­ва да раз­ре­же­те пло­да на две по­ло­ви­ни. Се­ме­на­та се из­г­реб­ват с лъ­жи­ца и се из­сип­ват в плас­т­ма­сов би­дон, за да фер­мен­ти­рат. След ка­то прес­тои 48 часа, та­зи ма­са се раз­реж­да с во­да. Ле­ки­те се­ме­на и омек­на­ла­та пла­цен­та на пъ­пе­ши­те (ко­я­то е об­ви­ва­ла се­ме­на­та), се из­ми­ват с вод­на струя, а теж­ки­те ос­та­ват на дъ­но­то на съ­да. Ме­сес­та­та част мо­же да се кон­су­ми­ра вед­на­га или да се пре­ра­бо­ти.

Се­ме­на­та на ди­ни­те и пъ­пе­ши­те са с кра­тък след­бе­рит­бен по­кой, по­ра­ди ко­е­то тряб­ва бър­зо­ да се про­су­ша­ват и пра­вил­но да се съх­ра­ня­ват. Се­ме­на­та за по­сев за­дъл­жи­тел­но да имат ес­тес­т­вен цвят и ми­риз­ма, бля­сък.

Не би­ва да се за­ся­ват мух­ля­са­ли се­ме­на с ми­риз­ма на за­па­ре­но. Влаж­ност­та им да не над­ви­ша­ва 13 %. В се­ме­на­та да ня­ма ос­та­тъ­ци от ме­сес­та част и от ко­ра­та. Да се съх­ра­ня­ват в су­хи по­ме­ще­ния.

Ори­ги­нал­ни на­пит­ки с пъ­пеш (снимка)

Пло­до­ве­те на пъ­пе­ша съ­дър­жат за­ха­ри, маз­ни­ни, це­лу­ло­за, аро­мат­ни ве­щес­т­ва, ви­та­мин С, РР, ка­ро­тин. На­личието на фо­ли­е­ва ки­се­ли­на ги пра­ви пред­почита­ни за стра­да­щи от ате­рос­к­ле­ро­за, а със съ­дър­жа­ни­е­то на же­ля­зо са мно­го под­хо­дя­щи в ме­ню­то на де­ца­та и въз­рас­т­ни­те. Пъ­пе­ши­те се пред­пис­ват при сър­дечно-съ­до­ви за­бо­ля­ва­ния, бо­лес­ти на чер­ния дроб, бъб­ре­ци­те и при ма­лок­ръ­вие. Те дейс­т­ват ус­по­ко­я­ва­що на нер­в­на­та сис­те­ма. Но с ед­на важ­на под­роб­ност - пре­яж­да­не­то крие риск и за здрав човек.

От пъ­пе­ши­те при до­маш­ни ус­ло­вия мо­гат да се при­гот­вят ин­те­рес­ни на­пит­ки.

Бо­ле

Сред­но го­лям пъ­пеш се почис­т­ва от се­ме­на­та и се на­ряз­ва на мал­ки парчен­ца с раз­лична фор­ма в спе­ци­а­лен съд - ку­па. Те се по­ръс­ват със 300 г за­хар и се за­ли­ват със 100 мл ко­няк. Ос­та­вят се в хла­дил­ни­ка за око­ло час. Към смес­та се при­ба­вя бу­тил­ка су­хо бя­ло ви­но. Ос­та­вя се на сту­де­но още час. Пре­ди сер­ви­ра­не­то се под­на­ся бу­тил­ка сил­но ох­ла­де­но шам­пан­с­ко в спе­ци­ал­ни чаши с лъ­жичка и слам­ка. Ду­ма­та бо­у­ле е ан­г­лийс­ка и оз­начава ку­па. На­ши­ят език е при­ел на­пит­ка­та да се на­рича бо­ле.

Коктейл

Не­об­хо­ди­ми са 1 го­лям пъ­пеш, две-чети­ри су­пе­ни лъ­жи­ци за­хар, 80 мл пор­то­ка­лов ли­кьор, 4 кубчета лед и ед­на бу­тил­ка шам­пан­с­ко. Пъ­пе­шът се на­ряз­ва нап­речно и се от­с­т­ра­ня­ват се­ме­на­та. Ед­на­та по­ло­ви­на се обел­ва вни­ма­тел­но и кра­и­ща­та й се офор­мят кра­си­во. Пос­та­вя се в под­хо­дящ съд. Вът­реш­ност­та на пъ­пе­ша се по­ръс­ва със за­хар. Пос­ле­до­ва­тел­но се пос­та­вят на­ря­за­на­та дру­га по­ло­ви­на, кубчета лед, ли­кьо­рът. Смес­та се за­ли­ва със сил­но ох­ла­де­но бя­ло шам­пан­с­ко.

Бо­ле с къ­пи­ни

Не­об­хо­ди­ми са 1 л бя­ло ви­но, къ­пи­ни, 400 г за­хар, 250 мл ко­няк, га­зи­ра­на во­да, 1 пъ­пеш, 1 бу­тил­ка шам­пан­с­ко. Из­ми­ти­ят пъ­пеш се пос­та­вя в съд, от­ряз­ва се гор­но­то ка­паче. От­с­т­ра­ня­ват се се­ме­на­та - къ­пи­ни­те се на­реж­дат пос­ле­до­ва­тел­но, след все­ки ред се на­сип­ва за­хар. Смес­та се за­ли­ва с ко­ня­ка, пос­та­вя се ка­пачето и пъ­пе­шът прес­то­я­ва в хла­дил­ни­ка 4-5 часа. Пре­ди под­на­ся­не се по­каз­ва на гос­ти­те, ви­зу­ал­ни­ят ефект е впечат­ля­ващ. Съ­дър­жа­ни­е­то се из­ли­ва в ку­па. Пъ­пе­шът се обел­ва, ме­со­то се на­ряз­ва на фор­мички и се при­ба­вя в смес­та. Пре­ди сер­ви­ра­не се до­зи­рат сту­де­на га­зи­ра­на во­да, шам­пан­с­ко и лед.

Коз­ме­ти­ка от гра­ди­на­та

Мас­ка от пъ­пеш и бел­тък

В пор­це­ла­нов съд на гъс­та пя­на се раз­би­ва един бел­тък и се смес­ва със 150 г пряс­но от­ря­зан и па­си­ран пъ­пеш. По­лучена­та ка­ша се на­на­ся вър­ху ли­це­то и ши­я­та, те тряб­ва пред­ва­ри­тел­но да са почис­те­ни с то­а­лет­но мля­ко или са­мо с во­да без са­пун. След 30 ми­ну­ти мас­ка­та се от­ми­ва с во­да и се пос­та­вя тъ­нък слой дне­вен крем. Тя е под­хо­дя­ща за маз­на и от­пус­на­та ко­жа.

То­ни­зи­ра­ща то­а­лет­на во­да

Към 50 г пре­це­ден сок от пъ­пеш (сорт Ме­де­на ро­са) се до­ба­вят по 1 чаена лъ­жичка ли­мо­нов сок и ла­ван­ду­лов спирт. С та­ка при­гот­ве­ния ло­си­он се об­т­ри­ва ли­це­то 2-3 пъ­ти на ден. То­а­лет­на­та во­да мо­же да се из­пол­з­ва до 3 дни, ако се дър­жи в зат­во­рен съд в хла­дил­ник. Тя ос­ве­жа­ва и то­ни­зи­ра.

Ком­п­рес с прес­ни ре­зенчета

Вър­ху почис­те­но­то ли­це и де­кол­те се на­реж­дат ре­зенчета от пре­сен пъ­пеш, по въз­мож­ност от по-во­ден сорт. Пред­ва­ри­тел­но при­гот­ве­на па­мучна кър­па се сгъ­ва в чети­ри слоя, по­та­пя се в го­ре­ща во­да, из­цеж­да се и се пос­та­вя вър­ху пок­ри­то­то с пъ­пе­шо­ви­те ре­зенчета ли­це. Най-от­го­ре се пос­та­вя сух пеш­кир или най­лон. Ком­п­ре­сът прес­то­я­ва 20 ми­ну­ти. След от­с­т­ра­ня­ва­не­то му ко­жа­та се из­п­лак­ва със сту­де­на во­да и се на­маз­ва с крем. Доб­ре е да се пра­ви вечер пре­ди ля­га­не, но мо­же и за ос­ве­жа­ва­не пре­ди из­ли­за­не.

Мас­ка за су­ха ко­жа

Ли­це­то пред­ва­ри­тел­но се почис­т­ва с па­муче, по­то­пе­но в пре­ва­ре­но на вод­на ба­ня слънчог­ле­до­во олио. След то­ва се из­т­ри­ва с па­мучна сал­фет­ка. Смес­ват се око­ло 100-200 г па­си­ран сип­кав пъ­пеш, 1 су­пе­на лъ­жи­ца сме­та­на или из­це­де­но ки­се­ло мля­ко и 1 чаена лъ­жичка гли­це­рин. По­лучено­то пю­ре се на­на­ся вни­ма­тел­но, за да се за­па­зят очите. Мас­ка­та прес­то­я­ва 30 ми­ну­ти, тя­ло­то тряб­ва да е в хо­ри­зон­тал­но по­ло­же­ние. След то­ва се от­ми­ва с хлад­ка во­да. Ли­це­то се под­су­ша­ва и се пос­та­вя дне­вен крем.

То­а­лет­но мля­ко

Под­хо­дя­що е за су­ха ко­жа. Ме­сес­та­та част на доб­ре уз­рял пъ­пеш (без се­ме­на­та) се на­ряз­ва на мал­ки кубчета и се пре­цеж­да през мар­ля. По­лучена­та течност се съ­би­ра в ши­шен­це. До­ба­вя се съ­що­то ко­личес­т­во смес от не­ва­ре­но пряс­но мля­ко и ми­не­рал­на во­да (по рав­ни час­ти). Със смест­та се из­т­ри­ва ли­це­то по­не два пъ­ти днев­но.

11.07.2014, н. с. I ст. Делчо ИВАНОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Киви - оригиналната жива стена с вкусни плодове
Само от въображението ви зависи типът носеща конструкция, по която ще расте кивито във вашата градина. Независимо дали ще покрива беседката, специална пергола, свободна стена или ограда, ако искате да се радвате не само на красотата, но и на плодовете му, засадете растения и от двата пола.

Удоволствието да вкусиш плодовете на дървовидния домат
През ля­то­то ци­фо­ман­д­ра­та цъф­ти неп­ре­къс­на­то и от цве­то­ве­те се раз­на­ся при­ят­но бла­го­у­ха­ние, по­доб­но на ли­мон. Ко­ро­на­та през ця­ла­та го­ди­на е от­ру­па­на ед­нов­ре­мен­но с то­ку-що об­ра­зу­ва­ни плодчета, с на­ед­ре­ли зе­ле­ни и зре­е­щи в раз­лична фа­за, та­ка че ви­на­ги има­те го­то­ви за кон­су­ма­ция.

Астилбето блести в ярки багри
Препоръчва се астилбето да се сади на места, които са защитени от обедното слънце, на лека сянка или полусянка от северната страна на зданията, около водоеми или фонтани, където повишената влажност на въздуха влияе благоприятно на неговото развитие. Под големи дървета, на прекалено сенчести места астилбето расте зле.