Начало › Растения › Любимци › › Енергичната рудбекия

Енергичната рудбекия

13.01.2010 | Коментари (0)
Блестящата рудбекия (Rudbeckia fulgida) представлява многогодишно растение, което образува храст с височина 60-70 см. Съцветията представляват кошнички до 9 см в диаметър, с езичести съцветия в оранжево и жълто, тръбовидните са в тъмнопурпурен цвят. Цъфти от средата на лятото до средата на октомври. Септември е най-красивият й месец. Тогава в градината конкуренция са й основно гергините.

Къде да я настаните

Рудбекията предпочита откритите слънчеви места, с добре обработена, плодородна почва. Добре се отнася към подхранването с комплексни минерални торове - един път в годината, през пролетта. Постепенно с цъфтежа премахвайте прецъфтелите съцветия, така красотата на растението ще се удължи.

Как да я размножим

Рудбекията се размножава чрез семена, делене на храста и зелени резници. За цъфтеж през лятото семената се засяват през март-април, посипват се с тънък слой почва и леко се овлажняват. Израсналият разсад се засажда в градината, когато преминат повратните пролетни студове. Храстът рудбекия може да се дели на 2-4-та година от отглеждането. За производство на зелени резници се избират млади растения и есенни филизи. Резниците се вкореняват от май до август.

Подходящите партньори

Рудбекията ще стане най-красива, ако я засадите на групи в смесените лехи. Най-подходящите й съседи в градината са богородичките, кореопсисът, ралицата, флоксът, слънчогледът, космосът.

13.01.2010, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Дюли за сладко и аромат
За родина на дюлята се приемат районите на северен Иран, Кавказ и Мала Азия. По тези места тя расте в природата. От тук е започнало и нейното разпространение и сега тя се среща като културен вид на всички континенти. У нас дюлята е проникнала вероятно от Древна Гърция още преди основаването на българската държава.

Универсалният чимшир
В родните си места той може  да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст достига 800 години. С течение на времето са създадени много форми и сортове. Високите и компактни форми позволяват да се правят живи плетове и мащабни фигури, а сортовете джуджета се използват за очертаване на пътечки и разделяне на лехи.

Златните слънца на есента
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Определено може да се каже, че компактни, самостоятелни дюлеви насаждения засега у нас няма. Отглежда се предимно като единични дървета в смесените любителски овощни градини. Основната причина за недооценяването на този овощен вид е, че плодовете му имат плътно, грубо, тръпчиво, с много каменисти образувания плодово месо, поради което много рядко се използват за консумация в прясно състояние. Дюлевите плодове обаче имат много ценни хранителни и лечебни свойства. Настъргани и смесени с мед тези свойства значително се повишават. Дюлевото пюре е много ценна храна за малките деца и особено за страдащите от анемия.