Начало › Растения › Любимци › › Пасифлора

Пасифлора

11.01.2008 | Коментари (0)

Пър­ви­те ми­си­о­не­ри, по­пад­на­ли в Юж­на Аме­ри­ка, да­ли име­то на то­ва кра­си­во рас­те­ние - па­сиф­ло­ра, за­що­то ви­де­ли в не­го чер­ти, ко­и­то сим­во­ли­зи­рат стра­да­ни­я­та на Хрис­тос. В пре­во­да от ла­тин­с­ки на­ми­ра­ме тех­ния из­бор - passus - стра­да­ние и flos - цве­те. Па­сиф­ло­ра­та ос­вен ка­то цве­те­то на страст­та е из­вес­т­на още и с дру­го наз­ва­ние - “ка­ва­лер­с­ка звез­да”, за­ра­ди при­ли­ка­та на цве­та по фор­ма със звез­да. В Ев­ро­па те­зи не­о­бичай­но кра­си­ви рас­те­ния са опи­са­ни за пър­ви път от мо­на­ха Джа­ко­мо Бо­сио през 17 в.  Дос­та бър­зо па­сиф­ло­ра­та се на­ло­жи­ла ка­то стай­на кул­ту­ра, но ин­те­ре­сът към нея бил на при­ли­ви и от­ли­ви. Кра­са­ви­ца­та обаче от­но­во е на мо­да.

Па­сиф­ло­ра­та е ли­а­на с вдър­весине­ни стъб­ла. От­г­леж­да се пре­дим­но в зак­ри­ти по­ме­ще­ния или зим­ни гра­ди­ни, но у нас ви­рее доб­ре в дво­ро­ве­те по Юж­но­то Чер­но­мо­рие. Там се сре­ща Passiflora caerulea, ко­я­то в ди­во със­то­я­ние жи­вее в Бра­зи­лия и Ар­жен­ти­на, но мно­го доб­ре се е прис­по­со­би­ла към суб­т­ро­пичния и до­ри уме­ре­ния кли­мат. То­зи вид прек­рас­но се чув­с­т­ва в Юго­за­пад­на Ан­г­лия и на раз­лични мес­та в Юж­на Ев­ро­па, къ­де­то из­дър­жа на по-про­дъл­жи­тел­ни зах­лаж­да­ния.

Ка­ва­лер­с­ка­та звез­да е мно­го свет­ло­лю­би­во рас­те­ние. За пред­почита­не е да се от­г­леж­да на юж­ни про­зор­ци. Ако мяс­то­то е за­сенчено, то­ва ня­ма да се от­ра­зи на ръс­та, но цъф­те­жът ня­ма да бъ­де ак­ти­вен. Тем­пе­ра­ту­ра­та на въз­ду­ха тряб­ва да бъ­де ви­со­ка. През ля­то­то рас­те­ни­е­то тряб­ва да се по­ли­ва чес­то, а лис­та­та да се пул­ве­ри­зи­рат. През зи­ма­та обаче во­да­та тряб­ва да се на­ма­ли се­риоз­но. През про­лет­но-лет­ния се­зон, ко­га­то нас­тъп­ва бу­рен рас­теж, па­сиф­ло­ра­та тряб­ва да се под­х­ран­ва с ми­не­рал­ни то­ро­ве вед­нъж сед­мично.

Ре­зит­ба­та на то­ва рас­те­ние е от съ­щес­т­ве­но значение за не­го­во­то раз­ви­тие. След ка­то то пре­цъф­ти, пре­ди начало­то на зим­ния пе­ри­од, дъл­ги­те ли­а­ни значител­но се сък­раща­ват.

(снимка)

На па­сиф­ло­ра­та тряб­ва да се оси­гу­ри доб­ре дре­ни­ра­на почва с не­ут­рал­на ре­ак­ция. В при­ро­да­та рас­те на песъчли­ви, чес­то бед­ни почви, за­то­ва тряб­ва да се из­бяг­ват пре­ка­ле­но бо­га­ти­те сме­си. То­ва мо­же да до­ве­де до бу­рен рас­теж и ос­къ­ден цъф­теж. Меж­ду по­лив­ки­те почва­та тряб­ва да из­съх­ва, пре­ди от­но­во да се по­да­де вода.

Как­то по­вечето увив­ни рас­те­ния, та­ка и па­сиф­ло­ра­та има нуж­да от по­мощ, за да се ка­те­ри на­го­ре. Ако има­те въз­мож­ност да я от­г­леж­да­те на от­к­ри­то, тряб­ва да зна­е­те, че па­сиф­ло­ра­та е иде­ал­но рас­те­ние за вер­ти­кал­но озе­ле­ня­ва­не. Тя рас­те бър­зо на­го­ре, цъф­ти про­дъл­жи­тел­но и мно­го обил­но. Цве­то­ве­те ос­вен че са осо­бе­но кра­си­ви, имат и прек­ра­сен не­заб­ра­вим аро­мат.

Цве­те­то на страст­та е чудес­но за “об­личане” на пер­го­ли и бе­сед­ки, ко­и­то ще бъ­дат в при­ят­на сян­ка и не­жен аро­мат мно­го ме­се­ци.

Па­сиф­ло­ра­та да­ва прек­рас­ни яд­ли­ви пло­до­ве, из­вес­т­ни у нас ка­то ма­ра­куи, сре­щат се и под име­то гра­на­ди­ли. Те са осо­бе­но де­ко­ра­тив­ни и пре­да­ват на рас­те­ни­я­та осо­бен чар. Аро­мат­ни­те пло­до­ве мо­гат да се кон­су­ми­рат прес­ни или пре­ра­бо­те­ни в раз­лични на­пит­ки и де­сер­ти.

Passiflora alata - Из­вес­т­на е ка­то бра­зил­с­ка ма­ра­куя. Ес­тес­т­ве­ни­те й на­хо­ди­ща са в Бра­зи­лия, къ­де­то е мно­го по­пу­ляр­на. Цве­то­ве­те са с раз­лични отте­нъ­ци на чер­ве­но­то, аро­мат­ни са и дос­ти­гат до 12 см в ди­а­ме­тър. Пло­до­ве­те са ед­ри - 10-15 см на дъл­жи­на, аро­мат­ни, яр­кооран­же­ви или жъл­ти. Доб­ре ви­рее в оран­же­рии, зим­ни гра­ди­ни и стаи.  

Passiflora quadrangularis - То­ва е ви­дът с най-ед­ри­те яд­ли­ви пло­до­ве, ко­и­то дос­ти­гат по­ня­ко­га 30 см дъл­жи­на. Цве­то­ве­те на та­зи тро­пичес­ка ли­а­на са тъм­ночер­ве­ни, пур­пур­ни или ли­ла­ви с бя­ло. Дос­ти­гат 12 см в ди­а­ме­тър. За­ра­ди аро­мат­но­то ме­со със слад­ко-ки­сел вкус пло­до­ве­те се кон­су­ми­рат и в пряс­но и в пре­ра­бо­те­но със­то­я­ние.

(снимка)  

Passiflora foetida - Ви­дът е из­вес­тен със сво­я­та из­менчивост и го­лям брой раз­но­вид­нос­ти. Цве­то­ве­те са раз­лични - бе­ли, ро­зо­ви, яр­кочер­ве­ни или си­ни. Дос­ти­гат 5-6 см в ди­а­ме­тър. Вкус­ни­те пло­до­ве дос­ти­гат 4 см в ди­а­ме­тър. Доб­ре ви­рее в зак­ри­ти по­ме­ще­ния.

Най-раз­п­рос­т­ра­не­ният ста­ен вид е Passiflora caerulea, от кой­то во­дят начало­то си мно­го по­пу­ляр­ни сор­то­ве и хиб­ри­ди. Рас­те­ни­е­то раж­да жъл­ти пло­до­ве с раз­ме­ра на ко­ко­ше яй­це, ко­и­то имат при­я­тен вкус. До­ба­ве­ни в ябъл­ко­ви или бо­ро­вин­ко­ви пло­до­ви пи­ти, те ста­нав прек­ра­сен де­ли­ка­тес с не­заб­ра­вим вкус. Неп­ре­тен­ци­оз­но­то рас­те­ние жи­вее в до­маш­ни ус­ло­вия без проб­ле­ми.

(снимка)

Размножаване

Па­сиф­ло­ра­та мо­же да се за­саж­да през ця­ла­та го­ди­на. Тя цъф­ти и до­ри раж­да пло­до­ве да­леч от сво­я­та ро­ди­на. Се­ме­на от то­ва ек­зо­тично рас­те­ние се пред­ла­гат в спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­те ма­га­зи­ни у нас. Пре­ди да за­са­ди­те се­ме­на­та, тряб­ва да ги ос­та­ви­те да се на­кис­нат за ед­но де­но­но­щие в топ­ла во­да. Почва­та тряб­ва да бъ­де ле­ка и про­пус­к­ли­ва. Най-доб­ре е то­ва да бъ­де смес от лис­тов­ка и пя­сък или суб­с­т­рат, в кой­то по­ло­ви­на­та е гли­нес­та почва, 30% пя­сък и 20% торф. Дреб­ни­те се­ме­на се за­ся­ват на 2 мм дъл­бочина, а по-ед­ри­те – на 5 мм. Въ­о­ръ­же­те се с тър­пе­ние, на ня­кои се­ме­на са нуж­ни 12 ме­се­ца, за да про­рас­нат. Важ­но е съ­дът със за­се­ти­те се­ме­на да се дър­жи при пос­то­ян­на тем­пе­ра­ту­ра око­ло 20-24 гра­ду­са. При по-нис­ка тем­пе­ра­ту­ра рас­те­жът ще спре или ще бъ­де ба­вен и не­рав­но­ме­рен.

(снимка)  

Мно­го е важ­но да не се до­пус­ка прег­ря­ва­не на по­се­ва от пре­ки­те слънчеви лъчи. Съ­дът тряб­ва да е пок­рит с проз­рачно фо­лио, ко­е­то иг­рае ро­ля­та на топ­ло оде­яло и за­паз­ва влаж­ност­та на почва­та. Ре­дов­но про­ве­ря­вай­те да­ли се­ме­на­та са по­къл­на­ли. След ка­то се по­ка­жат мла­ди­те рас­те­ния, тряб­ва да мах­не­те фо­ли­о­то. Ако има­те въз­мож­ност да се сдо­би­е­те с рез­ник от па­сиф­ро­ла, при по­вече къс­мет мо­же да си от­г­ле­да­те от не­го кра­си­во рас­те­ние. Про­лет­та и есен­та са най-под­хо­дя­щи­те пе­ри­о­ди за раз­м­но­жа­ва­не по то­зи начин.

(снимка)

11.01.2008, Мирена ДИМОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Царска бегония краси и в мрачните дни
Бегония рекс, известна още като царска бегония, е сред растенията, които нямат претенции за осветеността на стаята. Затова тя е сред най-подходящите растения, които могат да декорират интериора ви дори и в снежните мрачни дни. Царската бегония не е взискателна към условията на осветление и в същото време е много ефектна.

Кестенът – тайното спасение на природата
Културният кестен (Castanea sativa) принадлежи към семейство Букови. Расте като дърво, високо до 40 м с красива шатровидна корона и се отличава на фона на основната гора от ранна пролет до късна есен.

Декоративните храсти очароват зиме и лете
Труд­но е да си пред­с­та­вим цвет­на­та гра­ди­на без учас­ти­е­то на де­ко­ра­тив­ни­те храс­ти. Със сво­и­те фор­ми и баг­ри те прив­личат пог­ле­да, съз­да­ват нас­т­ро­е­ние и в съ­що­то вре­ме са оня фон, на кой­то изя­вя­ват по не­пов­то­рим начин пре­лес­ти­те си пищ­ни­те цве­тя от ран­на про­лет до къс­на есен, а ко­га­то по­сър­не от студ гра­ди­на­та, те ос­та­ват ка­то вер­ни при­я­те­ли, ся­каш да ни на­пом­нят, че пак ще бъ­де ля­то и дво­рът пак ще по­тъ­не в све­жест и мно­гоц­вет­на омая.