Начало › Растения › Любимци › › Пасифлора

Пасифлора

21.01.2015 | Коментари (0)

Пър­ви­те ми­си­о­не­ри, по­пад­на­ли в Юж­на Аме­ри­ка, да­ли име­то на то­ва кра­си­во рас­те­ние - па­сиф­ло­ра, за­що­то ви­де­ли в не­го чер­ти, ко­и­то сим­во­ли­зи­рат стра­да­ни­я­та на Хрис­тос. В пре­во­да от ла­тин­с­ки на­ми­ра­ме тех­ния из­бор - passus - стра­да­ние и flos - цве­те. Па­сиф­ло­ра­та ос­вен ка­то цве­те­то на страст­та е из­вес­т­на още и с дру­го наз­ва­ние - “ка­ва­лер­с­ка звез­да”, за­ра­ди при­ли­ка­та на цве­та по фор­ма със звез­да. В Ев­ро­па те­зи не­о­бичай­но кра­си­ви рас­те­ния са опи­са­ни за пър­ви път от мо­на­ха Джа­ко­мо Бо­сио през 17 в.  Дос­та бър­зо па­сиф­ло­ра­та се на­ло­жи­ла ка­то стай­на кул­ту­ра, но ин­те­ре­сът към нея бил на при­ли­ви и от­ли­ви. Кра­са­ви­ца­та обаче от­но­во е на мо­да.

Па­сиф­ло­ра­та е ли­а­на с вдър­весине­ни стъб­ла. От­г­леж­да се пре­дим­но в зак­ри­ти по­ме­ще­ния или зим­ни гра­ди­ни, но у нас ви­рее доб­ре в дво­ро­ве­те по Юж­но­то Чер­но­мо­рие. Там се сре­ща Passiflora caerulea, ко­я­то в ди­во със­то­я­ние жи­вее в Бра­зи­лия и Ар­жен­ти­на, но мно­го доб­ре се е прис­по­со­би­ла към суб­т­ро­пичния и до­ри уме­ре­ния кли­мат. То­зи вид прек­рас­но се чув­с­т­ва в Юго­за­пад­на Ан­г­лия и на раз­лични мес­та в Юж­на Ев­ро­па, къ­де­то из­дър­жа на по-про­дъл­жи­тел­ни зах­лаж­да­ния.

Ка­ва­лер­с­ка­та звез­да е мно­го свет­ло­лю­би­во рас­те­ние. За пред­почита­не е да се от­г­леж­да на юж­ни про­зор­ци. Ако мяс­то­то е за­сенчено, то­ва ня­ма да се от­ра­зи на ръс­та, но цъф­те­жът ня­ма да бъ­де ак­ти­вен. Тем­пе­ра­ту­ра­та на въз­ду­ха тряб­ва да бъ­де ви­со­ка. През ля­то­то рас­те­ни­е­то тряб­ва да се по­ли­ва чес­то, а лис­та­та да се пул­ве­ри­зи­рат. През зи­ма­та обаче во­да­та тряб­ва да се на­ма­ли се­риоз­но. През про­лет­но-лет­ния се­зон, ко­га­то нас­тъп­ва бу­рен рас­теж, па­сиф­ло­ра­та тряб­ва да се под­х­ран­ва с ми­не­рал­ни то­ро­ве вед­нъж сед­мично.

Ре­зит­ба­та на то­ва рас­те­ние е от съ­щес­т­ве­но значение за не­го­во­то раз­ви­тие. След ка­то то пре­цъф­ти, пре­ди начало­то на зим­ния пе­ри­од, дъл­ги­те ли­а­ни значител­но се сък­раща­ват.

(снимка)

На па­сиф­ло­ра­та тряб­ва да се оси­гу­ри доб­ре дре­ни­ра­на почва с не­ут­рал­на ре­ак­ция. В при­ро­да­та рас­те на песъчли­ви, чес­то бед­ни почви, за­то­ва тряб­ва да се из­бяг­ват пре­ка­ле­но бо­га­ти­те сме­си. То­ва мо­же да до­ве­де до бу­рен рас­теж и ос­къ­ден цъф­теж. Меж­ду по­лив­ки­те почва­та тряб­ва да из­съх­ва, пре­ди от­но­во да се по­да­де вода.

Как­то по­вечето увив­ни рас­те­ния, та­ка и па­сиф­ло­ра­та има нуж­да от по­мощ, за да се ка­те­ри на­го­ре. Ако има­те въз­мож­ност да я от­г­леж­да­те на от­к­ри­то, тряб­ва да зна­е­те, че па­сиф­ло­ра­та е иде­ал­но рас­те­ние за вер­ти­кал­но озе­ле­ня­ва­не. Тя рас­те бър­зо на­го­ре, цъф­ти про­дъл­жи­тел­но и мно­го обил­но. Цве­то­ве­те ос­вен че са осо­бе­но кра­си­ви, имат и прек­ра­сен не­заб­ра­вим аро­мат.

Цве­те­то на страст­та е чудес­но за “об­личане” на пер­го­ли и бе­сед­ки, ко­и­то ще бъ­дат в при­ят­на сян­ка и не­жен аро­мат мно­го ме­се­ци.

Па­сиф­ло­ра­та да­ва прек­рас­ни яд­ли­ви пло­до­ве, из­вес­т­ни у нас ка­то ма­ра­куи, сре­щат се и под име­то гра­на­ди­ли. Те са осо­бе­но де­ко­ра­тив­ни и пре­да­ват на рас­те­ни­я­та осо­бен чар. Аро­мат­ни­те пло­до­ве мо­гат да се кон­су­ми­рат прес­ни или пре­ра­бо­те­ни в раз­лични на­пит­ки и де­сер­ти.

Passiflora alata - Из­вес­т­на е ка­то бра­зил­с­ка ма­ра­куя. Ес­тес­т­ве­ни­те й на­хо­ди­ща са в Бра­зи­лия, къ­де­то е мно­го по­пу­ляр­на. Цве­то­ве­те са с раз­лични отте­нъ­ци на чер­ве­но­то, аро­мат­ни са и дос­ти­гат до 12 см в ди­а­ме­тър. Пло­до­ве­те са ед­ри - 10-15 см на дъл­жи­на, аро­мат­ни, яр­кооран­же­ви или жъл­ти. Доб­ре ви­рее в оран­же­рии, зим­ни гра­ди­ни и стаи.  

Passiflora quadrangularis - То­ва е ви­дът с най-ед­ри­те яд­ли­ви пло­до­ве, ко­и­то дос­ти­гат по­ня­ко­га 30 см дъл­жи­на. Цве­то­ве­те на та­зи тро­пичес­ка ли­а­на са тъм­ночер­ве­ни, пур­пур­ни или ли­ла­ви с бя­ло. Дос­ти­гат 12 см в ди­а­ме­тър. За­ра­ди аро­мат­но­то ме­со със слад­ко-ки­сел вкус пло­до­ве­те се кон­су­ми­рат и в пряс­но и в пре­ра­бо­те­но със­то­я­ние.

(снимка)  

Passiflora foetida - Ви­дът е из­вес­тен със сво­я­та из­менчивост и го­лям брой раз­но­вид­нос­ти. Цве­то­ве­те са раз­лични - бе­ли, ро­зо­ви, яр­кочер­ве­ни или си­ни. Дос­ти­гат 5-6 см в ди­а­ме­тър. Вкус­ни­те пло­до­ве дос­ти­гат 4 см в ди­а­ме­тър. Доб­ре ви­рее в зак­ри­ти по­ме­ще­ния.

Най-раз­п­рос­т­ра­не­ният ста­ен вид е Passiflora caerulea, от кой­то во­дят начало­то си мно­го по­пу­ляр­ни сор­то­ве и хиб­ри­ди. Рас­те­ни­е­то раж­да жъл­ти пло­до­ве с раз­ме­ра на ко­ко­ше яй­це, ко­и­то имат при­я­тен вкус. До­ба­ве­ни в ябъл­ко­ви или бо­ро­вин­ко­ви пло­до­ви пи­ти, те ста­нав прек­ра­сен де­ли­ка­тес с не­заб­ра­вим вкус. Неп­ре­тен­ци­оз­но­то рас­те­ние жи­вее в до­маш­ни ус­ло­вия без проб­ле­ми.

(снимка)

Размножаване

Па­сиф­ло­ра­та мо­же да се за­саж­да през ця­ла­та го­ди­на. Тя цъф­ти и до­ри раж­да пло­до­ве да­леч от сво­я­та ро­ди­на. Се­ме­на от то­ва ек­зо­тично рас­те­ние се пред­ла­гат в спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­те ма­га­зи­ни у нас. Пре­ди да за­са­ди­те се­ме­на­та, тряб­ва да ги ос­та­ви­те да се на­кис­нат за ед­но де­но­но­щие в топ­ла во­да. Почва­та тряб­ва да бъ­де ле­ка и про­пус­к­ли­ва. Най-доб­ре е то­ва да бъ­де смес от лис­тов­ка и пя­сък или суб­с­т­рат, в кой­то по­ло­ви­на­та е гли­нес­та почва, 30% пя­сък и 20% торф. Дреб­ни­те се­ме­на се за­ся­ват на 2 мм дъл­бочина, а по-ед­ри­те – на 5 мм. Въ­о­ръ­же­те се с тър­пе­ние, на ня­кои се­ме­на са нуж­ни 12 ме­се­ца, за да про­рас­нат. Важ­но е съ­дът със за­се­ти­те се­ме­на да се дър­жи при пос­то­ян­на тем­пе­ра­ту­ра око­ло 20-24 гра­ду­са. При по-нис­ка тем­пе­ра­ту­ра рас­те­жът ще спре или ще бъ­де ба­вен и не­рав­но­ме­рен.

(снимка)  

Мно­го е важ­но да не се до­пус­ка прег­ря­ва­не на по­се­ва от пре­ки­те слънчеви лъчи. Съ­дът тряб­ва да е пок­рит с проз­рачно фо­лио, ко­е­то иг­рае ро­ля­та на топ­ло оде­яло и за­паз­ва влаж­ност­та на почва­та. Ре­дов­но про­ве­ря­вай­те да­ли се­ме­на­та са по­къл­на­ли. След ка­то се по­ка­жат мла­ди­те рас­те­ния, тряб­ва да мах­не­те фо­ли­о­то. Ако има­те въз­мож­ност да се сдо­би­е­те с рез­ник от па­сиф­ро­ла, при по­вече къс­мет мо­же да си от­г­ле­да­те от не­го кра­си­во рас­те­ние. Про­лет­та и есен­та са най-под­хо­дя­щи­те пе­ри­о­ди за раз­м­но­жа­ва­не по то­зи начин.

(снимка)

21.01.2015, Мирена ДИМОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Доматите
Авторът на статията "Доматите" ст. н. с. д-р Живко Данаилов повече от 30 г. работи по проблемите на генетиката и селекцията на домати в Института по генетика "Акад. Д. Костов" при БАН - София. Автор и съавтор е на 18 сорта и хибриди домати.

Фасулът
Особеностите на фасулевото растение, изискванията му към условията,  качествата на различните сортове, агротехниката при полски условия и в култивационни съоръжения, борбата с болестите и неприятелите - всичко, което може да интересува професионалистите и любителите-ентусиасти.

Свещената смокиня
При представяне на смокинята много рядко се отбелязва една твърде важна съставка - млечният сок. Съдържат го всички части на растението. Той се използва се за лечение на някои лъчеви заболявания. Според изследвания на японски учени този сок задържа растежа на раковите клетки на кожата.