Начало › Растения › Любимци › › Пътуване в чудния свят на орхидеите

Пътуване в чудния свят на орхидеите

29.03.2015 | Коментари (0)

 

Кра­си­ви и ек­зо­тични рас­те­ния нав­ли­зат в на­шия бит. За да за­па­зим  пър­вична­та им кра­со­та, от­къс­вай­ки ги от ес­тес­т­ве­на­та им сре­да, тряб­ва да ги опоз­на­ем и да раз­к­ри­ем тех­ни­те "тай­ни". То­ва ва­жи осо­бе­но за ор­хи­де­и­те. Твър­де раз­но­об­раз­но­то бо­та­ничес­ко се­мейс­т­во ор­хи­деи (Orchidaceae) се от­личава от дру­ги­те се­мейс­т­ва с мно­го­то на брой де­ко­ра­тив­ни ви­до­ве с ряд­ко кра­си­ви по фор­ма и баг­ра цве­то­ве, с мно­го ин­те­рес­ни мор­фо­ло­гични и би­о­ло­гични осо­бе­нос­ти. За ус­пеш­но­то им от­г­леж­да­не са не­об­хо­ди­ми поз­на­ния и стро­го спаз­ва­не на би­о­ло­го-еко­ло­гични­те осо­бе­нос­ти. Го­ля­мо­то ви­до­во раз­но­об­ра­зие и прис­по­со­бе­ност­та на ви­до­ве­те към раз­лични­те ус­ло­вия на ра­йо­ни­те, от ко­и­то про­из­хож­дат, оп­ре­де­лят и раз­личията в изис­к­ва­ни­я­та им към сре­да­та на от­г­леж­да­не ка­то кул­тур­ни рас­те­ния.

(снимка)

Ед­ни обичат топ­ло­то, дру­ги пък прох­ла­да­та

По от­но­ше­ние на тем­пе­ра­тур­ния ре­жим всички от­г­леж­да­ни в оран­же­рии и по­ме­ще­ния ор­хи­деи мо­гат да се под­раз­де­лят на три гру­пи:

1. Ви­до­ве, про­из­хож­да­щи от рав­ни­ни­те или от влаж­ни­те крайб­реж­ни тро­пичес­ки го­ри (фа­ле­ноп­си­си, ван­ди, ден­д­ро­би­у­ми и др.) - изис­к­ват през ця­ла­та го­ди­на рав­но­мер­на тем­пе­ра­ту­ра.

2. Ви­до­ве, про­из­хож­да­щи от сред­ни­те по­я­си на тро­пичес­ки­те го­ри, пред­почитат уме­ре­на тем­пе­ра­ту­ра в по­ме­ще­ни­е­то.

3. Ви­до­ве, оби­та­ва­щи ви­со­коп­ла­нин­с­ки­те ра­йо­ни или ра­йо­ни­те със суб­т­ро­пичес­ки кли­мат - нуж­да­ят се от прох­ла­ден ре­жим на от­г­леж­да­не (бол­шин­с­т­во­то па­фи­о­пе­ди­лу­ми и мно­го ден­д­ро­би­у­ми, про­из­хож­да­щи от Ав­с­т­ра­лия).

Почти всички ор­хи­деи през зи­ма­та се нуж­да­ят от тем­пе­ра­ту­ра, с 3-4 гра­ду­са по-нис­ка, от­кол­ко­то през ля­то­то. Не по-мал­ко важ­ни са де­но­нощ­ни­те ко­ле­ба­ния на тем­пе­ра­ту­ра­та:  през нощ­та тем­пе­ра­ту­ра­та тряб­ва да бъ­де с 3 до 6 гра­ду­са по-нис­ка от днев­на­та.

(снимка)

Всички се нуж­да­ят от вла­жен въз­дух

  (снимка) Ед­ва ли не най-важ­но­то ус­ло­вие за от­г­леж­да­не­то на ор­хи­де­и­те е ви­со­ка­та от­но­си­тел­на влаж­ност на въз­ду­ха. То­зи фак­тор иг­рае в жи­во­та им по-го­ля­ма ро­ля, от­кол­ко­то по­ли­ва­не­то им. Да­же най-су­хо­лю­би­ви­те от тях, рас­тя­щи в су­хи мес­то­о­би­та­ния в ро­ди­на­та си, по­лучават през нощ­та дос­та­тъчно вла­га от нощ­ни­те мъг­ли и сут­реш­на­та ро­са. За­то­ва през ля­то­то ор­хи­де­и­те се оро­ся­ват чес­то - 2-3 пъ­ти днев­но, а през зи­ма­та са­мо при по­ви­ше­на тем­пе­ра­ту­ра в по­ме­ще­ни­е­то и в слънчеви дни. Из­лиш­на­та вла­га при нис­ки тем­пе­ра­ту­ри през зи­мата, а съ­що и през лет­ни­те ме­се­ци, е опас­на и мо­же да пре­диз­ви­ка по­я­ва на пет­на по лис­та­та и бул­би­те и заг­ни­ва­не­то им. За­то­ва се пре­по­ръчва да се по­ли­ват и оро­ся­ват през пър­ва­та по­ло­ви­на на де­ня, за да мо­гат да про­съх­нат до вечер­та. То­ва е осо­бе­но важ­но в пе­ри­о­да на рас­те­жа, за да се пре­дот­в­ра­ти заг­ни­ва­не­то на рас­теж­ни­те връхчета. 

До­кол­ко­то по­вечето ор­хи­деи про­из­хож­дат от ра­йо­ни със се­зо­нен кли­мат, къ­де­то в течение на ед­на го­ди­на се наб­лю­да­ва смя­на на дъж­дов­ния и су­хия пе­ри­од, раз­лични­те ви­до­ве имат по­вече или по-мал­ко из­ра­зен пе­ри­од на по­кой, през кой­то се за­ла­гат цвет­ни­те пъп­ки. За­то­ва по­ли­ва­не­то през го­ди­на­та е не­рав­но­мер­но. През пе­ри­о­да на рас­теж (обик­но­ве­но про­лет­та до начало­то на ля­то­то) рас­те­ни­я­та обил­но се ов­лаж­ня­ват. При спи­ра­не на рас­те­жа и пре­ми­на­ва­не на рас­те­ни­я­та в със­то­я­ние на по­кой по­ли­ва­не­то пос­те­пен­но се свеж­да до ми­ни­мум, за да не се до­пус­не сбръчква­не на бул­би­те. Ор­хи­де­и­те тряб­ва да се по­ли­ват с мал­ко во­да, за пред­почита­не дъж­дов­на и по-топ­ла с ня­кой и друг гра­дус, от­кол­ко­то е тем­пе­ра­ту­ра­та в по­ме­ще­ни­е­то.

Всички ор­хи­деи се нуж­да­ят от доб­ре про­вет­ре­ни по­ме­ще­ния, осо­бе­но вечер, ко­га­то из­па­дат в по­кой.

 И без свет­ли­на не мо­гат, но не по вся­ко вре­ме

(снимка) По­вечето ор­хи­деи са свет­ло­лю­би­ви, но от­г­леж­да­ни в по­ме­ще­ния, тряб­ва да се за­щи­та­ват от пре­ки­те слънчеви лъчи. Ня­кои ви­до­ве, ка­то па­фи­о­пе­ди­лу­ми нап­ри­мер, пред­почитат за­сенчени мес­та. Ако рас­те­ни­я­та се на­ми­рат в пе­ри­од на ак­ти­вен рас­теж, свет­ли­на­та е не­об­хо­ди­ма в мак­си­ма­лен раз­мер. То­ва се от­на­ся и за за­ла­га­не­то и об­ра­зу­ва­не­то на цвет­ни­те пъп­ки. По вре­ме на цъф­те­жа тя не е от осо­бе­но значение. В про­це­са на от­г­леж­да­не­то мо­же да се из­пол­з­ва и из­кус­т­ве­но ос­вет­ле­ние - лу­ми­нес­цен­т­ни лам­пи или дру­ги с близ­ка свет­ли­на до днев­на­та. Из­кус­т­ве­но­то освет­ление не пре­диз­вик­ва из­га­ря­не на лис­та­та, ко­е­то се по­лучава чес­то при ор­хи­деи, пос­та­ве­ни на яр­ко слън­це.

(снимка)

За под­х­ран­ва­не са из­мис­ле­ни спе­ци­ал­ни раз­т­во­ри

По вре­ме на ак­тив­ния рас­теж ор­хи­де­и­те се нуж­да­ят от под­х­ран­ва­не. Най-доб­ре е да се из­пол­з­ват ми­не­рал­ни то­ро­ве. Има спе­ци­ал­ни ком­п­лек­с­ни течни то­ро­ве, нап­ра­ве­ни са­мо за ор­хи­деи. Под­х­ран­ват се един или два пъ­ти ме­сечно, ка­то за епи­фит­ни­те ор­хи­деи се пра­ви по-сла­бо кон­цен­т­ри­ран раз­т­вор.

(снимка)

Има два ме­то­да за от­г­леж­да­не

  (снимка) Изучавай­ки би­о­ло­гични­те осо­бе­нос­ти, гра­ди­на­ри­те са ут­вър­ди­ли два ос­нов­ни начина на от­г­леж­да­не при по­вечето ви­до­ве ор­хи­деи.

Еди­ни­ят, съз­да­ден още през 19 век, се из­пол­з­ва и се­га с ус­пех. Ха­рак­тер­на не­го­ва осо­бе­ност е стро­го­то ре­ду­ва­не на пе­ри­о­ди­те на по­кой и рас­теж, ка­то рас­те­ни­я­та се при­нуж­да­ват на по-дъ­лъг пе­ри­од на по­кой. След пе­ри­о­да на рас­теж ор­хи­де­и­те пре­ми­на­ват на ог­ра­ничен ре­жим на ов­лаж­ня­ва­не, кой­то про­дъл­жа­ва, до­ка­то ус­ло­ви­я­та на свет­ли­на не дос­тиг­нат оп­ти­му­ма. То­га­ва рас­те­ни­я­та се ов­лаж­ня­ват пос­те­пен­но все по­вече, в ре­зул­тат на ко­е­то за­почват да се раз­ви­ват и да цъф­тят при най-бла­гоп­ри­ят­ни за тях ус­ло­вия.

Дру­ги­ят е ин­тен­зи­вен начин. Из­пол­з­ва се при про­миш­ле­но­то про­из­вод­с­т­во. Съ­щес­т­ве­но­то при не­го е, че по­ли­ва­не­то се въз­с­та­но­вя­ва вед­на­га след пре­ми­на­ва­не­то на пе­ри­о­да на би­о­ло­гичес­кия по­кой. Ор­хи­де­и­те за­почват да рас­тат и да се раз­ви­ват не­за­ви­си­мо от го­диш­но­то вре­ме. То­ва да­ва въз­мож­ност да се по­лучат два и по­вече при­рас­та за ка­лен­дар­на­та го­ди­на. Рас­те­ни­я­та ус­пя­ват бър­зо да нат­ру­пат значител­на би­о­ма­са и за­почват да цъф­тят по-ра­но. При ин­тен­зив­ния начин тряб­ва до­пъл­ни­тел­но ос­вет­ле­ние и по­ви­ше­но ми­не­рал­но то­ре­не.

(снимка)

Стра­ничка  от ис­то­ри­я­та

  (снимка) В сре­да­та на 18 век, епо­ха­та на ве­ли­ки­те ге­ог­раф­с­ки от­к­ри­тия, на­ту­ра­лис­ти и ге­ог­ра­фи изучава­ли, опис­ва­ли  и сис­те­ма­ти­зи­ра­ли  рас­те­ни­я­та, дос­та­ве­ни от да­лечни стра­ни. В Ан­г­лия и в дру­ги ев­ро­пейс­ки стра­ни за пръв път се по­я­ви­ли цъф­тя­щи ек­зем­п­ля­ри от тро­пичес­ки ор­хи­деи. Въп­ре­ки че пър­ви­те ор­хи­деи не би­ли от най-ефек­т­ни­те ви­до­ве, по­я­вя­ва­не­то им пре­диз­ви­ка­ло не­би­вал ин­те­рес. Ев­ро­пейс­ки­те гра­ди­на­ри, ко­и­то поз­на­ва­ли "скром­ни­те" ви­до­ве от се­мейс­т­во­то на ор­хи­де­и­те, би­ли бук­вал­но за­ше­ме­те­ни от не­о­бичай­ни­те фор­ми и раз­ц­вет­ки на тро­пичес­ки­те пред­с­та­ви­те­ли. Труд­но е да се ка­же за­що око­ло ор­хи­де­и­те въз­ник­на­ла трес­ка, по­доб­на на злат­на­та при от­к­ри­ва­не­то на за­ле­жи­те край Клон­дайк. Хи­ля­ди дръвчета би­ли от­сичани за ня­кол­ко де­сет­ки рас­те­ния, рас­тя­щи на кло­ни­те им. Спе­ци­ал­ни ек­с­пе­ди­ции съ­би­ра­ли ор­хи­деи и ги из­п­ра­ща­ли в Ев­ро­па. Мно­го от тях за­ги­ва­ли по пъ­тя през мо­ре­та и оке­а­ни въп­ре­ки гри­жи­те на опит­ни гра­ди­на­ри, но то­ва ни­ко­го не сму­ща­ва­ло. Жаж­да­та за ус­пех
и сла­ва би­ла над всичко. Тряб­ва­ло да ми­нат го­ди­ни на не­ус­пе­хи, през ко­и­то за­ги­ват не прос­то съб­ра­ни рас­те­ния,
а це­ли ви­до­ве, до­ка­то се изучат тай­ни­те на от­г­леж­да­не­то им.

(снимка)

Бо­та­ничес­ка справ­ка

  (снимка) Се­мейс­т­во­то на ор­хи­де­и­те е най-го­ля­мо­то в кла­са на ед­но­се­ме­дел­ни­те рас­те­ния. Наб­ро­я­ва 750-800 ро­да и 25 000-30 000 ви­да. Всички те са мно­го­го­диш­ни тре­вис­ти рас­те­ния. Раз­п­рос­т­ра­не­ни са по ця­ло­то зем­но къл­бо, до­ри бли­зо до ар­к­тичес­кия по­яс, но бол­шин­с­т­во­то са в тро­пи­ци­те. От­личават се с го­ля­мо раз­но­об­ра­зие по вън­шен вид, раз­ме­ри и начин на жи­вот. Сред тях има на­зем­ни рас­те­ния, ли­а­ни и епи­фи­ти,
т. е. жи­ве­е­щи вър­ху рас­те­ния, но без да са па­ра­зи­ти ("епи" на гръц­ки оз­начава на, вър­ху, а "фи­тон" - рас­те­ние.) Епи­фит­ни­те ор­хи­деи се зак­реп­ват на дър­во (мо­же и в скал­на цеп­на­ти­на) и се хра­нят със съб­ра­ни­те по ко­ра­та му хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва - птичи тор, заг­ни­ли на­се­ко­ми и лис­та, гни­е­ща ко­ра. Те имат и въз­душ­ни ко­ре­ни, пок­ри­ти със спе­ци­ал­на рас­ти­тел­на тъ­кан - ве­ла­мен, с ко­я­то пог­лъ­щат дъж­дов­на­та во­да, прик­реп­ват се към опо­ра­та, фо­то­син­те­зи­рат. При раз­лични­те ви­до­ве стъб­ла­та са раз­лично раз­по­ло­же­ни - из­п­ра­ве­ни, пъл­зя­щи, ви­е­щи се, сил­но скъ­се­ни, с лис­та, съб­ра­ни в снопчета. Мно­го ви­до­ве ор­хи­деи об­ра­зу­ват на­де­бе­ле­ния по стъб­ла­та. В тях се нат­руп­ват глав­но во­да и ре­зер­в­ни хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. Те­зи на­де­бе­ле­ния се на­ричат бул­би, псев­до­лу­ко­ви­ци или въз­душ­ни груд­ки. Най-чес­то на­де­бе­ля­ва връх­на­та част на стъб­ло­то с ед­но или ня­кол­ко меж­ду­въз­лия, но при ня­кои и ця­ла­та част на ле­то­рас­та. При на­зем­ни­те ор­хи­деи за­па­си­те се от­ла­гат в ко­ре­ни­ща­та или в под­зем­ни­те клу­бе­ни. Лис­та­та на ор­хи­де­и­те са плът­ни, ко­жес­ти. Про­дъл­жи­тел­ност­та на жи­во­та на от­дел­ния лист е от ня­кол­ко ме­се­ца до 10-15 го­ди­ни. Цве­то­ве­те най-чес­то са дву­по­ло­ви. Ня­кои ви­до­ве имат дву­по­ло­ви и ед­но­по­ло­ви цве­то­ве - мъж­ки и жен­с­ки. Цве­то­ве­те са мно­го раз­но­об­ра­зи по фор­ма, баг­ри и раз­ме­ри. Оп­раш­ват се кръс­то­са­но. Впечат­ля­ва­ща е мно­го тяс­на­та спе­ци­а­ли­за­ция в ус­т­ройс­т­во­то  на цве­то­ве­те на от­дел­ния вид ор­хи­деи към оп­ре­де­лен вид на­се­ко­ми оп­ра­ши­те­ли.

(снимка)

Изберете орхидея за вашата стая

За от­г­леж­да­не в до­маш­ни ус­ло­вия са под­хо­дя­щи ви­до­ве с не мно­го го­ле­ми раз­ме­ри и с кра­си­ви аро­мат­ни цве­то­ве. Най-важ­ният кри­те­рий за из­бор на от­г­леж­да­ния вид е пот­реб­ност­та на рас­те­ни­е­то от ос­нов­ни­те жизнени фактори.

  (снимка)

Фа­ле­ноп­сис (Phalaenopsis)

(снимка)

Труд­но е да се на­ме­ри  по-прек­рас­на и в то­ва вре­ме нев­зис­ка­тел­на ор­хи­дея. Ро­дът обе­ди­ня­ва 70 ви­да тро­пичес­ки епи­фи­ти, ко­и­то рас­тат на ог­ром­на те­ри­то­рия от Хи­ма­ла­и­те до Ав­с­т­ра­лия. Ос­вен то­ва има мно­го хиб­ри­ди. Про­да­ват се сор­то­ве с ед­ри, кра­си­ви, обик­но­ве­но бе­ли или ро­зо­ви цве­то­ве. По-ред­ки са мо­дер­ни­те хиб­ри­ди, чиито венчелистчета са с иви­ци и точки. При ня­кои ви­до­ве лис­та­та са с кра­си­ва мра­мор­на ок­рас­ка. А фа­ле­ноп­сис ши­ли­ред­на има съц­ве­тие с по­вече от 100 цвя­та. Всички ви­до­ве и хиб­ри­ди фа­ле­ноп­сис са епи­фит­ни и мо­гат да се от­г­леж­дат през ця­ла­та го­ди­на в топ­ли по­ме­ще­ния, на свет­ло мяс­то без или с мно­го пря­ка свет­ли­на, уме­ре­но по­ли­ва­не, оро­ся­ва­не и под­х­ран­ва­не. Цъф­те­жът при по­вечето ви­до­ве е свър­зан с пе­ри­од от мал­ко по-нис­ки тем­пе­ра­ту­ри за око­ло две сед­ми­ци. То­ва се случва обик­но­ве­но пре­ди и мал­ко след начало­то на отоп­ли­те­лния пе­ри­од. Ка­то пра­ви­ло ед­но съц­ве­тие цъф­ти по­вече от вед­нъж и за­то­ва не се от­с­т­ра­ня­ва след пър­вия цъф­теж. Цъф­тят в  раз­лично вре­ме на го­ди­на­та, чес­то два или три пъ­ти, ка­то про­дъл­жи­те­лост­та е 2-3 ме­се­ца.

Кат­лея (Cattleya) 

(снимка)

С неж­ни­те си и кра­си­ви цве­то­ве тя е кра­ли­ца­та на ор­хи­де­и­те. Всъщ­ност кат­лея е ро­до­во­то име на око­ло 65 ви­да и още мно­го раз­но­вид­нос­ти. Ро­ди­на­та им е тро­пичес­ка Аме­ри­ка. Под­раз­де­лят се на два мор­фо­ло­гични ти­па - дву­лис­т­ни и ед­но­лис­т­ни. Ти­пични­те ви­до­ве имат ци­лин­д­рични и стъл­бо­вид­ни бул­би с раз­лична дъл­жи­на. Имат обик­но­ве­но два лис­та, ряд­ко по­вече. Цве­то­ве­те са ед­ри, плът­ни, чес­то ка­то во­съчни, кра­си­во обаг­ре­ни с при­я­тен аро­мат. Съц­ве­ти­е­то е мно­гоц­вет­но.  Пре­об­ла­да­ват ро­зо­во-ви­о­ле­то­ви­те цве­то­ве. Про­дъл­жи­тел­ност­та на цъф­те­жа е от 2 до 8 сед­ми­ци.

Кат­ле­и­те и про­из­вод­ни­те им хиб­ри­ди изис­к­ват мно­го свет­ли­на, уме­ре­но топ­ло до топ­ло по­ме­ще­ние и мо­де­ли­ра­не на сух и вла­жен се­зон чрез ре­гу­ли­ра­не на по­ли­ва­не­то.

(снимка)

 Ден­д­ро­би­ум (Dendrobium)

(снимка)

Ден­д­ро­би­ум оз­начава жи­ве­ещ по дър­ве­та­та и от­ра­зя­ва епи­фит­ния ха­рак­тер на (снимка) почти всички пред­с­та­ви­те­ли на един от най-го­ле­ми­те ро­до­ве ор­хи­деи. Око­ло 1000 ви­да на­се­ля­ват об­шир­на­та об­лас­т от юж­ни­те ос­т­ро­ви на Япо­ния до юж­ни­те скло­но­ве на Хи­ма­ла­и­те през Ин­до­ки­тай до Се­ве­ро­из­точна Ав­с­т­ра­лия и Но­ва Ка­ле­до­ния. Ес­тес­т­ве­но, при то­зи ог­ро­мен аре­ал, с го­ля­мо раз­но­об­ра­зие на жиз­не­ни ус­ло­вия, не мо­же да се фор­му­ли­рат об­щи изис­к­ва­ния на про­из­хож­да­щи­те от­там кул­ти­ви­ра­ни ви­до­ве, ос­вен че по­вечето пред­почитат по-мал­ки съ­до­ве и по-ряд­ко пре­саж­да­не. Мно­го от тях са под­хо­дя­щи за от­г­леж­да­не на блок (парче ко­ра). Ха­рак­тер­но е и че са свет­ло­лю­би­ви. В пе­ри­о­да на рас­теж почти всички изис­к­ват ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра: де­нем - око­ло 20 до 25 гра­ду­са, но­щем 18-20 гра­ду­са. След за­вър­ш­ва­не на рас­те­жа тем­пе­ра­ту­ра­та се на­ма­ля­ва (нощ­на­та 12 до 15 гра­ду­са, а за ня­кои ви­до­ве до 10 гра­ду­са - бла­го­род­ния ден­д­ро­би­ум - D. nobile). В пе­ри­о­да на рас­теж обил­но се по­ли­ват. Мно­го бла­гоп­ри­ят­но въз­дейс­т­ва на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма про­су­ша­ва­не­то на суб­с­т­ра­та меж­ду по­лив­ки­те. Лис­то­па­дът е за­дъл­жи­тел­но ус­ло­вие за цъф­те­жа на рас­те­ни­я­та. Цве­то­ве­те се об­ра­зу­ват по два във все­ки въ­зел на стъб­ло­то. Имат не мно­го си­лен, при­я­тен аро­мат и ос­та­ват све­жи 4-6 сед­ми­ци.

(снимка)

Он­ци­ди­ум (Oncidium)

 Ро­дът он­ци­ди­ум наб­ро­я­ва по­вече от 700 ви­да. Раз­п­рос­т­ра­нен е от Фло­ри­да до Ар­жен­ти­на на аме­ри­кан­с­кия кон­ти­нент. Го­ля­ма част от ви­до­ве­те са епи­фит­ни. Пър­ви­те пред­с­та­ви­те­ли на ро­да би­ли пре­не­се­ни в Ев­ро­па в  начало­то на 19 век и пре­диз­ви­ка­ли ис­тин­с­ка сен­за­ция сред цве­та­ри­те. Те ста­на­ли причина за ма­со­во­то ув­лечение по ор­хи­де­и­те. Аме­ри­кан­с­ки­те гра­ди­на­ри на­ричат цве­то­вете "тан­цу­ва­щи кук­лички". На ня­кои ви­до­ве раз­цъф­тя­ват сто­ти­ци цветчета. За ек­зо­тичния из­г­лед на рас­те­ни­я­та доп­ри­на­сят и тън­ки­те ви­ся­щи ка­то бра­да ко­ре­ни. Он­ци­ди­у­ми­те са раз­но­об­раз­ни по раз­ме­ри и фор­ма, как­то и по сво­и­те изис­к­ва­ния към ус­ло­ви­я­та на сре­да­та. За­то­ва ви­на­ги тряб­ва да се знае име­то на рас­те­ни­е­то (точно от кой вид е) и да се про­ве­ри в ли­те­ра­ту­ра­та при как­ви ус­ло­вия рас­те и как след­ва да се от­г­леж­да.

(снимка)

 Цим­би­ди­ум (Cymbidium)

(снимка)

То­ва са ед­ри ор­хи­деи с не­о­бичай­но ефек­т­ни цве­то­ве. Ро­дът об­х­ва­ща око­ло 70 ви­да от тро­пичес­ка Азия до Ав­с­т­ра­лия. Бул­би­те на цим­би­ди­у­ми­те са ед­ри, с раз­ме­ри от 5 до 10 см, а лис­та­та дос­ти­гат до 1 ме­тър. Цве­то­но­сът най-чес­то е го­лям до 1 ме­тър и по­вече. Цве­то­ве­те са ед­ри, мно­гоб­рой­ни, с раз­лична ок­рас­ка. Има съз­да­де­ни ня­кол­ко хи­ля­ди хиб­ри­да. Из­пол­з­ват се и за до­би­ва­не на ря­зан цвят (за бу­ке­ти и еди­нични). Цим­би­ди­у­ми­те са под­хо­дя­щи за от­г­леж­да­не в прос­тор­ни по­ме­ще­ния (зим­ни гра­ди­ни, оран­же­рии). Изис­к­ват обил­но ос­вет­ле­ние. За доб­рия им рас­теж и оби­лен цъф­теж нощ­на­та тем­пе­ра­ту­ра се по­ни­жа­ва до 5-7 гра­ду­са. Мно­го от ви­до­ве­те в пе­ри­о­да на рас­теж се чув­с­т­ват доб­ре през де­ня  при 21-32 гра­ду­са. През зи­ма­та тем­пе­ра­ту­ра­та се под­дър­жа в гра­ни­ци­те на 10-13 гра­ду­са през де­ня и 7-10 през нощ­та. През ля­то­то е доб­ре рас­те­ни­я­та да се из­на­сят на­вън. В пе­ри­о­да на рас­теж обил­но се по­ли­ват и оро­ся­ват. Цим­би­ди­у­ми­те ня­мат пе­ри­од на пъ­лен по­кой и по­лив­ки­те не се прек­ра­тя­ват. От­г­леж­дат се на епи­фит­ни суб­с­т­ра­ти, ко­и­то ре­дов­но се под­х­ран­ват с ми­не­рал­ни то­ро­ве. Пре­саж­дат се през 2-3 го­ди­ни, след пре­цъф­тя­ва­не­то, пре­ди начало­то на рас­те­жа на но­ви­те ко­ре­ни.

(снимка)

 Па­фи­о­пе­ди­лум - ве­не­ри­на пан­тоф­ка (Paphiopedilum)

(снимка)

Пред­с­та­ви­те­ли­те на то­зи ро­д са ед­ни от най-по­пу­ляр­ни­те ор­хи­деи. Осо­бе­но са прив­ле­ка­тел­ни топ­ло­лю­би­ви­те ви­до­ве с пъс­т­ри лис­та и яр­ки цве­то­ве с не­­о­­би­чайни фор­ми. Опи­са­ни са 50 ви­да, ко­и­то оби­та­ват тро­пи­ци­те и суб­т­ро­пи­ци­те на Азия. При­е­то е да се считат ка­то на­зем­ни ор­хи­деи, въп­ре­ки че има и епи­фи­ти. Ес­тес­т­ве­ни­ят суб­с­т­рат за на­зем­ни­те ви­до­ве се от­личава от обичай­ни­те зем­ни смес­ки. Той пред­с­тав­ля­ва доб­ре дре­ни­ра­на "въз­г­лав­ничка" от мъх, ко­я­то оси­гу­ря­ва дос­тъп на въз­дух до ко­ре­ни­те. За­то­ва па­фи­о­пе­ди­лу­ми­те рас­тат на обик­но­ве­ни епи­фит­ни суб­с­т­ра­ти. За мно­зи­на то­ва са иде­ал­ни­те ор­хи­деи. Рас­те­ни­я­та об­ра­зу­ват плът­ни лис­т­ни ро­зет­ки, от ко­и­то се раз­ви­ват цве­то­но­си­те с един или ня­кол­ко цвя­та при раз­лични­те ви­до­ве. Ха­рак­тер­на е ус­т­на­та, ко­я­то при­лича на пан­тоф­ка. Цъф­те­жът е про­дъл­жи­те­лен, по­ня­ко­га от­дел­ни­ят цвят се за­дър­жа до три ме­се­ца. При­род­ни­те ви­до­ве  па­фи­о­пе­ди­лу­ми са от ра­йо­ни с раз­личен кли­мат, изис­к­ва­ни­я­та им към тем­пе­ра­ту­ра­та са раз­лични, но по­вечето, как­то и съв­ре­мен­ни­те хиб­ри­ди, се раз­ви­ват при уме­рен ре­жим. Ка­то пра­ви­ло ви­до­ве­те и хиб­ри­ди­те с пъс­т­ри лис­та са по-топ­ло­лю­би­ви. За по­вечето от ви­до­ве­те се пре­по­ръчва тем­пе­ра­ту­ра през ля­то­то 20-22 гра­ду­са - P. sukhdkulii и P.callosum и 7-10 до 12 за P. insigne, а през зи­ма­та - с 5-6 гра­ду­са по-нис­ка. До­кол­ко­то те ня­мат яр­ко из­ра­зен пе­ри­од на по­кой и не по­на­сят за­су­ша­ва­не, по­ли­ва­не­то е рав­но­мер­но. Не би­ва да се до­пус­ка за­дър­жа­не на во­да в паз­ви­те на лис­та­та. Ре­дов­но­то оро­ся­ва­не на въз­ду­ха е не­об­хо­ди­мо през ця­ла­та го­ди­на.

 

(снимка)

29.03.2015, Ангелина СИМЕОНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Зелето - дебеланкото космополит
То е любима храна на много народи. Почти на всяка точка на земното кълбо, която човек обитава, ще се намери и вид зелева култура, която той отглежда. И това се дължи както на тяхното голямо разнообразие от форми, така и на пластичността им, позволяваща нагаждане към различните условия. Не на последно място те са полезни и вкусни.

Ярките огньове на гергините
Когато конкистадорите завоювали Мексико, били впечатлени от красотата и яркостта на цветята, които покорените ацтеки наричали "акокотл". Те били отглеждани специално за украса на храмовете на Слънцето.  За съжаление преситените от задморските чудеса испанци не оценили качествата им. Това станало едва в края на 18 век.

Облепихата
Об­ле­пи­ха­та е мно­го под­хо­дяща за от­г­леж­да­не в пар­ко­ве и вил­ни мес­та за­ра­ди кра­си­ви­те си лис­та и от­ру­па­ни­те с пло­до­ве дъл­ги клон­ки. Пло­до­ве­те са оцве­те­ни в кре­ма­во-жъл­то, оран­же­во или почти яр­кочер­ве­но.  При­те­жа­ват спе­ци­фичен вкус и при­я­тен аро­мат.