Начало › Растения › Любимци › › Пътуване в чудния свят на орхидеите

Пътуване в чудния свят на орхидеите

29.03.2015 | Коментари (0)

 

Кра­си­ви и ек­зо­тични рас­те­ния нав­ли­зат в на­шия бит. За да за­па­зим  пър­вична­та им кра­со­та, от­къс­вай­ки ги от ес­тес­т­ве­на­та им сре­да, тряб­ва да ги опоз­на­ем и да раз­к­ри­ем тех­ни­те "тай­ни". То­ва ва­жи осо­бе­но за ор­хи­де­и­те. Твър­де раз­но­об­раз­но­то бо­та­ничес­ко се­мейс­т­во ор­хи­деи (Orchidaceae) се от­личава от дру­ги­те се­мейс­т­ва с мно­го­то на брой де­ко­ра­тив­ни ви­до­ве с ряд­ко кра­си­ви по фор­ма и баг­ра цве­то­ве, с мно­го ин­те­рес­ни мор­фо­ло­гични и би­о­ло­гични осо­бе­нос­ти. За ус­пеш­но­то им от­г­леж­да­не са не­об­хо­ди­ми поз­на­ния и стро­го спаз­ва­не на би­о­ло­го-еко­ло­гични­те осо­бе­нос­ти. Го­ля­мо­то ви­до­во раз­но­об­ра­зие и прис­по­со­бе­ност­та на ви­до­ве­те към раз­лични­те ус­ло­вия на ра­йо­ни­те, от ко­и­то про­из­хож­дат, оп­ре­де­лят и раз­личията в изис­к­ва­ни­я­та им към сре­да­та на от­г­леж­да­не ка­то кул­тур­ни рас­те­ния.

(снимка)

Ед­ни обичат топ­ло­то, дру­ги пък прох­ла­да­та

По от­но­ше­ние на тем­пе­ра­тур­ния ре­жим всички от­г­леж­да­ни в оран­же­рии и по­ме­ще­ния ор­хи­деи мо­гат да се под­раз­де­лят на три гру­пи:

1. Ви­до­ве, про­из­хож­да­щи от рав­ни­ни­те или от влаж­ни­те крайб­реж­ни тро­пичес­ки го­ри (фа­ле­ноп­си­си, ван­ди, ден­д­ро­би­у­ми и др.) - изис­к­ват през ця­ла­та го­ди­на рав­но­мер­на тем­пе­ра­ту­ра.

2. Ви­до­ве, про­из­хож­да­щи от сред­ни­те по­я­си на тро­пичес­ки­те го­ри, пред­почитат уме­ре­на тем­пе­ра­ту­ра в по­ме­ще­ни­е­то.

3. Ви­до­ве, оби­та­ва­щи ви­со­коп­ла­нин­с­ки­те ра­йо­ни или ра­йо­ни­те със суб­т­ро­пичес­ки кли­мат - нуж­да­ят се от прох­ла­ден ре­жим на от­г­леж­да­не (бол­шин­с­т­во­то па­фи­о­пе­ди­лу­ми и мно­го ден­д­ро­би­у­ми, про­из­хож­да­щи от Ав­с­т­ра­лия).

Почти всички ор­хи­деи през зи­ма­та се нуж­да­ят от тем­пе­ра­ту­ра, с 3-4 гра­ду­са по-нис­ка, от­кол­ко­то през ля­то­то. Не по-мал­ко важ­ни са де­но­нощ­ни­те ко­ле­ба­ния на тем­пе­ра­ту­ра­та:  през нощ­та тем­пе­ра­ту­ра­та тряб­ва да бъ­де с 3 до 6 гра­ду­са по-нис­ка от днев­на­та.

(снимка)

Всички се нуж­да­ят от вла­жен въз­дух

  (снимка) Ед­ва ли не най-важ­но­то ус­ло­вие за от­г­леж­да­не­то на ор­хи­де­и­те е ви­со­ка­та от­но­си­тел­на влаж­ност на въз­ду­ха. То­зи фак­тор иг­рае в жи­во­та им по-го­ля­ма ро­ля, от­кол­ко­то по­ли­ва­не­то им. Да­же най-су­хо­лю­би­ви­те от тях, рас­тя­щи в су­хи мес­то­о­би­та­ния в ро­ди­на­та си, по­лучават през нощ­та дос­та­тъчно вла­га от нощ­ни­те мъг­ли и сут­реш­на­та ро­са. За­то­ва през ля­то­то ор­хи­де­и­те се оро­ся­ват чес­то - 2-3 пъ­ти днев­но, а през зи­ма­та са­мо при по­ви­ше­на тем­пе­ра­ту­ра в по­ме­ще­ни­е­то и в слънчеви дни. Из­лиш­на­та вла­га при нис­ки тем­пе­ра­ту­ри през зи­мата, а съ­що и през лет­ни­те ме­се­ци, е опас­на и мо­же да пре­диз­ви­ка по­я­ва на пет­на по лис­та­та и бул­би­те и заг­ни­ва­не­то им. За­то­ва се пре­по­ръчва да се по­ли­ват и оро­ся­ват през пър­ва­та по­ло­ви­на на де­ня, за да мо­гат да про­съх­нат до вечер­та. То­ва е осо­бе­но важ­но в пе­ри­о­да на рас­те­жа, за да се пре­дот­в­ра­ти заг­ни­ва­не­то на рас­теж­ни­те връхчета. 

До­кол­ко­то по­вечето ор­хи­деи про­из­хож­дат от ра­йо­ни със се­зо­нен кли­мат, къ­де­то в течение на ед­на го­ди­на се наб­лю­да­ва смя­на на дъж­дов­ния и су­хия пе­ри­од, раз­лични­те ви­до­ве имат по­вече или по-мал­ко из­ра­зен пе­ри­од на по­кой, през кой­то се за­ла­гат цвет­ни­те пъп­ки. За­то­ва по­ли­ва­не­то през го­ди­на­та е не­рав­но­мер­но. През пе­ри­о­да на рас­теж (обик­но­ве­но про­лет­та до начало­то на ля­то­то) рас­те­ни­я­та обил­но се ов­лаж­ня­ват. При спи­ра­не на рас­те­жа и пре­ми­на­ва­не на рас­те­ни­я­та в със­то­я­ние на по­кой по­ли­ва­не­то пос­те­пен­но се свеж­да до ми­ни­мум, за да не се до­пус­не сбръчква­не на бул­би­те. Ор­хи­де­и­те тряб­ва да се по­ли­ват с мал­ко во­да, за пред­почита­не дъж­дов­на и по-топ­ла с ня­кой и друг гра­дус, от­кол­ко­то е тем­пе­ра­ту­ра­та в по­ме­ще­ни­е­то.

Всички ор­хи­деи се нуж­да­ят от доб­ре про­вет­ре­ни по­ме­ще­ния, осо­бе­но вечер, ко­га­то из­па­дат в по­кой.

 И без свет­ли­на не мо­гат, но не по вся­ко вре­ме

(снимка) По­вечето ор­хи­деи са свет­ло­лю­би­ви, но от­г­леж­да­ни в по­ме­ще­ния, тряб­ва да се за­щи­та­ват от пре­ки­те слънчеви лъчи. Ня­кои ви­до­ве, ка­то па­фи­о­пе­ди­лу­ми нап­ри­мер, пред­почитат за­сенчени мес­та. Ако рас­те­ни­я­та се на­ми­рат в пе­ри­од на ак­ти­вен рас­теж, свет­ли­на­та е не­об­хо­ди­ма в мак­си­ма­лен раз­мер. То­ва се от­на­ся и за за­ла­га­не­то и об­ра­зу­ва­не­то на цвет­ни­те пъп­ки. По вре­ме на цъф­те­жа тя не е от осо­бе­но значение. В про­це­са на от­г­леж­да­не­то мо­же да се из­пол­з­ва и из­кус­т­ве­но ос­вет­ле­ние - лу­ми­нес­цен­т­ни лам­пи или дру­ги с близ­ка свет­ли­на до днев­на­та. Из­кус­т­ве­но­то освет­ление не пре­диз­вик­ва из­га­ря­не на лис­та­та, ко­е­то се по­лучава чес­то при ор­хи­деи, пос­та­ве­ни на яр­ко слън­це.

(снимка)

За под­х­ран­ва­не са из­мис­ле­ни спе­ци­ал­ни раз­т­во­ри

По вре­ме на ак­тив­ния рас­теж ор­хи­де­и­те се нуж­да­ят от под­х­ран­ва­не. Най-доб­ре е да се из­пол­з­ват ми­не­рал­ни то­ро­ве. Има спе­ци­ал­ни ком­п­лек­с­ни течни то­ро­ве, нап­ра­ве­ни са­мо за ор­хи­деи. Под­х­ран­ват се един или два пъ­ти ме­сечно, ка­то за епи­фит­ни­те ор­хи­деи се пра­ви по-сла­бо кон­цен­т­ри­ран раз­т­вор.

(снимка)

Има два ме­то­да за от­г­леж­да­не

  (снимка) Изучавай­ки би­о­ло­гични­те осо­бе­нос­ти, гра­ди­на­ри­те са ут­вър­ди­ли два ос­нов­ни начина на от­г­леж­да­не при по­вечето ви­до­ве ор­хи­деи.

Еди­ни­ят, съз­да­ден още през 19 век, се из­пол­з­ва и се­га с ус­пех. Ха­рак­тер­на не­го­ва осо­бе­ност е стро­го­то ре­ду­ва­не на пе­ри­о­ди­те на по­кой и рас­теж, ка­то рас­те­ни­я­та се при­нуж­да­ват на по-дъ­лъг пе­ри­од на по­кой. След пе­ри­о­да на рас­теж ор­хи­де­и­те пре­ми­на­ват на ог­ра­ничен ре­жим на ов­лаж­ня­ва­не, кой­то про­дъл­жа­ва, до­ка­то ус­ло­ви­я­та на свет­ли­на не дос­тиг­нат оп­ти­му­ма. То­га­ва рас­те­ни­я­та се ов­лаж­ня­ват пос­те­пен­но все по­вече, в ре­зул­тат на ко­е­то за­почват да се раз­ви­ват и да цъф­тят при най-бла­гоп­ри­ят­ни за тях ус­ло­вия.

Дру­ги­ят е ин­тен­зи­вен начин. Из­пол­з­ва се при про­миш­ле­но­то про­из­вод­с­т­во. Съ­щес­т­ве­но­то при не­го е, че по­ли­ва­не­то се въз­с­та­но­вя­ва вед­на­га след пре­ми­на­ва­не­то на пе­ри­о­да на би­о­ло­гичес­кия по­кой. Ор­хи­де­и­те за­почват да рас­тат и да се раз­ви­ват не­за­ви­си­мо от го­диш­но­то вре­ме. То­ва да­ва въз­мож­ност да се по­лучат два и по­вече при­рас­та за ка­лен­дар­на­та го­ди­на. Рас­те­ни­я­та ус­пя­ват бър­зо да нат­ру­пат значител­на би­о­ма­са и за­почват да цъф­тят по-ра­но. При ин­тен­зив­ния начин тряб­ва до­пъл­ни­тел­но ос­вет­ле­ние и по­ви­ше­но ми­не­рал­но то­ре­не.

(снимка)

Стра­ничка  от ис­то­ри­я­та

  (снимка) В сре­да­та на 18 век, епо­ха­та на ве­ли­ки­те ге­ог­раф­с­ки от­к­ри­тия, на­ту­ра­лис­ти и ге­ог­ра­фи изучава­ли, опис­ва­ли  и сис­те­ма­ти­зи­ра­ли  рас­те­ни­я­та, дос­та­ве­ни от да­лечни стра­ни. В Ан­г­лия и в дру­ги ев­ро­пейс­ки стра­ни за пръв път се по­я­ви­ли цъф­тя­щи ек­зем­п­ля­ри от тро­пичес­ки ор­хи­деи. Въп­ре­ки че пър­ви­те ор­хи­деи не би­ли от най-ефек­т­ни­те ви­до­ве, по­я­вя­ва­не­то им пре­диз­ви­ка­ло не­би­вал ин­те­рес. Ев­ро­пейс­ки­те гра­ди­на­ри, ко­и­то поз­на­ва­ли "скром­ни­те" ви­до­ве от се­мейс­т­во­то на ор­хи­де­и­те, би­ли бук­вал­но за­ше­ме­те­ни от не­о­бичай­ни­те фор­ми и раз­ц­вет­ки на тро­пичес­ки­те пред­с­та­ви­те­ли. Труд­но е да се ка­же за­що око­ло ор­хи­де­и­те въз­ник­на­ла трес­ка, по­доб­на на злат­на­та при от­к­ри­ва­не­то на за­ле­жи­те край Клон­дайк. Хи­ля­ди дръвчета би­ли от­сичани за ня­кол­ко де­сет­ки рас­те­ния, рас­тя­щи на кло­ни­те им. Спе­ци­ал­ни ек­с­пе­ди­ции съ­би­ра­ли ор­хи­деи и ги из­п­ра­ща­ли в Ев­ро­па. Мно­го от тях за­ги­ва­ли по пъ­тя през мо­ре­та и оке­а­ни въп­ре­ки гри­жи­те на опит­ни гра­ди­на­ри, но то­ва ни­ко­го не сму­ща­ва­ло. Жаж­да­та за ус­пех
и сла­ва би­ла над всичко. Тряб­ва­ло да ми­нат го­ди­ни на не­ус­пе­хи, през ко­и­то за­ги­ват не прос­то съб­ра­ни рас­те­ния,
а це­ли ви­до­ве, до­ка­то се изучат тай­ни­те на от­г­леж­да­не­то им.

(снимка)

Бо­та­ничес­ка справ­ка

  (снимка) Се­мейс­т­во­то на ор­хи­де­и­те е най-го­ля­мо­то в кла­са на ед­но­се­ме­дел­ни­те рас­те­ния. Наб­ро­я­ва 750-800 ро­да и 25 000-30 000 ви­да. Всички те са мно­го­го­диш­ни тре­вис­ти рас­те­ния. Раз­п­рос­т­ра­не­ни са по ця­ло­то зем­но къл­бо, до­ри бли­зо до ар­к­тичес­кия по­яс, но бол­шин­с­т­во­то са в тро­пи­ци­те. От­личават се с го­ля­мо раз­но­об­ра­зие по вън­шен вид, раз­ме­ри и начин на жи­вот. Сред тях има на­зем­ни рас­те­ния, ли­а­ни и епи­фи­ти,
т. е. жи­ве­е­щи вър­ху рас­те­ния, но без да са па­ра­зи­ти ("епи" на гръц­ки оз­начава на, вър­ху, а "фи­тон" - рас­те­ние.) Епи­фит­ни­те ор­хи­деи се зак­реп­ват на дър­во (мо­же и в скал­на цеп­на­ти­на) и се хра­нят със съб­ра­ни­те по ко­ра­та му хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва - птичи тор, заг­ни­ли на­се­ко­ми и лис­та, гни­е­ща ко­ра. Те имат и въз­душ­ни ко­ре­ни, пок­ри­ти със спе­ци­ал­на рас­ти­тел­на тъ­кан - ве­ла­мен, с ко­я­то пог­лъ­щат дъж­дов­на­та во­да, прик­реп­ват се към опо­ра­та, фо­то­син­те­зи­рат. При раз­лични­те ви­до­ве стъб­ла­та са раз­лично раз­по­ло­же­ни - из­п­ра­ве­ни, пъл­зя­щи, ви­е­щи се, сил­но скъ­се­ни, с лис­та, съб­ра­ни в снопчета. Мно­го ви­до­ве ор­хи­деи об­ра­зу­ват на­де­бе­ле­ния по стъб­ла­та. В тях се нат­руп­ват глав­но во­да и ре­зер­в­ни хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. Те­зи на­де­бе­ле­ния се на­ричат бул­би, псев­до­лу­ко­ви­ци или въз­душ­ни груд­ки. Най-чес­то на­де­бе­ля­ва връх­на­та част на стъб­ло­то с ед­но или ня­кол­ко меж­ду­въз­лия, но при ня­кои и ця­ла­та част на ле­то­рас­та. При на­зем­ни­те ор­хи­деи за­па­си­те се от­ла­гат в ко­ре­ни­ща­та или в под­зем­ни­те клу­бе­ни. Лис­та­та на ор­хи­де­и­те са плът­ни, ко­жес­ти. Про­дъл­жи­тел­ност­та на жи­во­та на от­дел­ния лист е от ня­кол­ко ме­се­ца до 10-15 го­ди­ни. Цве­то­ве­те най-чес­то са дву­по­ло­ви. Ня­кои ви­до­ве имат дву­по­ло­ви и ед­но­по­ло­ви цве­то­ве - мъж­ки и жен­с­ки. Цве­то­ве­те са мно­го раз­но­об­ра­зи по фор­ма, баг­ри и раз­ме­ри. Оп­раш­ват се кръс­то­са­но. Впечат­ля­ва­ща е мно­го тяс­на­та спе­ци­а­ли­за­ция в ус­т­ройс­т­во­то  на цве­то­ве­те на от­дел­ния вид ор­хи­деи към оп­ре­де­лен вид на­се­ко­ми оп­ра­ши­те­ли.

(снимка)

Изберете орхидея за вашата стая

За от­г­леж­да­не в до­маш­ни ус­ло­вия са под­хо­дя­щи ви­до­ве с не мно­го го­ле­ми раз­ме­ри и с кра­си­ви аро­мат­ни цве­то­ве. Най-важ­ният кри­те­рий за из­бор на от­г­леж­да­ния вид е пот­реб­ност­та на рас­те­ни­е­то от ос­нов­ни­те жизнени фактори.

  (снимка)

Фа­ле­ноп­сис (Phalaenopsis)

(снимка)

Труд­но е да се на­ме­ри  по-прек­рас­на и в то­ва вре­ме нев­зис­ка­тел­на ор­хи­дея. Ро­дът обе­ди­ня­ва 70 ви­да тро­пичес­ки епи­фи­ти, ко­и­то рас­тат на ог­ром­на те­ри­то­рия от Хи­ма­ла­и­те до Ав­с­т­ра­лия. Ос­вен то­ва има мно­го хиб­ри­ди. Про­да­ват се сор­то­ве с ед­ри, кра­си­ви, обик­но­ве­но бе­ли или ро­зо­ви цве­то­ве. По-ред­ки са мо­дер­ни­те хиб­ри­ди, чиито венчелистчета са с иви­ци и точки. При ня­кои ви­до­ве лис­та­та са с кра­си­ва мра­мор­на ок­рас­ка. А фа­ле­ноп­сис ши­ли­ред­на има съц­ве­тие с по­вече от 100 цвя­та. Всички ви­до­ве и хиб­ри­ди фа­ле­ноп­сис са епи­фит­ни и мо­гат да се от­г­леж­дат през ця­ла­та го­ди­на в топ­ли по­ме­ще­ния, на свет­ло мяс­то без или с мно­го пря­ка свет­ли­на, уме­ре­но по­ли­ва­не, оро­ся­ва­не и под­х­ран­ва­не. Цъф­те­жът при по­вечето ви­до­ве е свър­зан с пе­ри­од от мал­ко по-нис­ки тем­пе­ра­ту­ри за око­ло две сед­ми­ци. То­ва се случва обик­но­ве­но пре­ди и мал­ко след начало­то на отоп­ли­те­лния пе­ри­од. Ка­то пра­ви­ло ед­но съц­ве­тие цъф­ти по­вече от вед­нъж и за­то­ва не се от­с­т­ра­ня­ва след пър­вия цъф­теж. Цъф­тят в  раз­лично вре­ме на го­ди­на­та, чес­то два или три пъ­ти, ка­то про­дъл­жи­те­лост­та е 2-3 ме­се­ца.

Кат­лея (Cattleya) 

(снимка)

С неж­ни­те си и кра­си­ви цве­то­ве тя е кра­ли­ца­та на ор­хи­де­и­те. Всъщ­ност кат­лея е ро­до­во­то име на око­ло 65 ви­да и още мно­го раз­но­вид­нос­ти. Ро­ди­на­та им е тро­пичес­ка Аме­ри­ка. Под­раз­де­лят се на два мор­фо­ло­гични ти­па - дву­лис­т­ни и ед­но­лис­т­ни. Ти­пични­те ви­до­ве имат ци­лин­д­рични и стъл­бо­вид­ни бул­би с раз­лична дъл­жи­на. Имат обик­но­ве­но два лис­та, ряд­ко по­вече. Цве­то­ве­те са ед­ри, плът­ни, чес­то ка­то во­съчни, кра­си­во обаг­ре­ни с при­я­тен аро­мат. Съц­ве­ти­е­то е мно­гоц­вет­но.  Пре­об­ла­да­ват ро­зо­во-ви­о­ле­то­ви­те цве­то­ве. Про­дъл­жи­тел­ност­та на цъф­те­жа е от 2 до 8 сед­ми­ци.

Кат­ле­и­те и про­из­вод­ни­те им хиб­ри­ди изис­к­ват мно­го свет­ли­на, уме­ре­но топ­ло до топ­ло по­ме­ще­ние и мо­де­ли­ра­не на сух и вла­жен се­зон чрез ре­гу­ли­ра­не на по­ли­ва­не­то.

(снимка)

 Ден­д­ро­би­ум (Dendrobium)

(снимка)

Ден­д­ро­би­ум оз­начава жи­ве­ещ по дър­ве­та­та и от­ра­зя­ва епи­фит­ния ха­рак­тер на (снимка) почти всички пред­с­та­ви­те­ли на един от най-го­ле­ми­те ро­до­ве ор­хи­деи. Око­ло 1000 ви­да на­се­ля­ват об­шир­на­та об­лас­т от юж­ни­те ос­т­ро­ви на Япо­ния до юж­ни­те скло­но­ве на Хи­ма­ла­и­те през Ин­до­ки­тай до Се­ве­ро­из­точна Ав­с­т­ра­лия и Но­ва Ка­ле­до­ния. Ес­тес­т­ве­но, при то­зи ог­ро­мен аре­ал, с го­ля­мо раз­но­об­ра­зие на жиз­не­ни ус­ло­вия, не мо­же да се фор­му­ли­рат об­щи изис­к­ва­ния на про­из­хож­да­щи­те от­там кул­ти­ви­ра­ни ви­до­ве, ос­вен че по­вечето пред­почитат по-мал­ки съ­до­ве и по-ряд­ко пре­саж­да­не. Мно­го от тях са под­хо­дя­щи за от­г­леж­да­не на блок (парче ко­ра). Ха­рак­тер­но е и че са свет­ло­лю­би­ви. В пе­ри­о­да на рас­теж почти всички изис­к­ват ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра: де­нем - око­ло 20 до 25 гра­ду­са, но­щем 18-20 гра­ду­са. След за­вър­ш­ва­не на рас­те­жа тем­пе­ра­ту­ра­та се на­ма­ля­ва (нощ­на­та 12 до 15 гра­ду­са, а за ня­кои ви­до­ве до 10 гра­ду­са - бла­го­род­ния ден­д­ро­би­ум - D. nobile). В пе­ри­о­да на рас­теж обил­но се по­ли­ват. Мно­го бла­гоп­ри­ят­но въз­дейс­т­ва на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма про­су­ша­ва­не­то на суб­с­т­ра­та меж­ду по­лив­ки­те. Лис­то­па­дът е за­дъл­жи­тел­но ус­ло­вие за цъф­те­жа на рас­те­ни­я­та. Цве­то­ве­те се об­ра­зу­ват по два във все­ки въ­зел на стъб­ло­то. Имат не мно­го си­лен, при­я­тен аро­мат и ос­та­ват све­жи 4-6 сед­ми­ци.

(снимка)

Он­ци­ди­ум (Oncidium)

 Ро­дът он­ци­ди­ум наб­ро­я­ва по­вече от 700 ви­да. Раз­п­рос­т­ра­нен е от Фло­ри­да до Ар­жен­ти­на на аме­ри­кан­с­кия кон­ти­нент. Го­ля­ма част от ви­до­ве­те са епи­фит­ни. Пър­ви­те пред­с­та­ви­те­ли на ро­да би­ли пре­не­се­ни в Ев­ро­па в  начало­то на 19 век и пре­диз­ви­ка­ли ис­тин­с­ка сен­за­ция сред цве­та­ри­те. Те ста­на­ли причина за ма­со­во­то ув­лечение по ор­хи­де­и­те. Аме­ри­кан­с­ки­те гра­ди­на­ри на­ричат цве­то­вете "тан­цу­ва­щи кук­лички". На ня­кои ви­до­ве раз­цъф­тя­ват сто­ти­ци цветчета. За ек­зо­тичния из­г­лед на рас­те­ни­я­та доп­ри­на­сят и тън­ки­те ви­ся­щи ка­то бра­да ко­ре­ни. Он­ци­ди­у­ми­те са раз­но­об­раз­ни по раз­ме­ри и фор­ма, как­то и по сво­и­те изис­к­ва­ния към ус­ло­ви­я­та на сре­да­та. За­то­ва ви­на­ги тряб­ва да се знае име­то на рас­те­ни­е­то (точно от кой вид е) и да се про­ве­ри в ли­те­ра­ту­ра­та при как­ви ус­ло­вия рас­те и как след­ва да се от­г­леж­да.

(снимка)

 Цим­би­ди­ум (Cymbidium)

(снимка)

То­ва са ед­ри ор­хи­деи с не­о­бичай­но ефек­т­ни цве­то­ве. Ро­дът об­х­ва­ща око­ло 70 ви­да от тро­пичес­ка Азия до Ав­с­т­ра­лия. Бул­би­те на цим­би­ди­у­ми­те са ед­ри, с раз­ме­ри от 5 до 10 см, а лис­та­та дос­ти­гат до 1 ме­тър. Цве­то­но­сът най-чес­то е го­лям до 1 ме­тър и по­вече. Цве­то­ве­те са ед­ри, мно­гоб­рой­ни, с раз­лична ок­рас­ка. Има съз­да­де­ни ня­кол­ко хи­ля­ди хиб­ри­да. Из­пол­з­ват се и за до­би­ва­не на ря­зан цвят (за бу­ке­ти и еди­нични). Цим­би­ди­у­ми­те са под­хо­дя­щи за от­г­леж­да­не в прос­тор­ни по­ме­ще­ния (зим­ни гра­ди­ни, оран­же­рии). Изис­к­ват обил­но ос­вет­ле­ние. За доб­рия им рас­теж и оби­лен цъф­теж нощ­на­та тем­пе­ра­ту­ра се по­ни­жа­ва до 5-7 гра­ду­са. Мно­го от ви­до­ве­те в пе­ри­о­да на рас­теж се чув­с­т­ват доб­ре през де­ня  при 21-32 гра­ду­са. През зи­ма­та тем­пе­ра­ту­ра­та се под­дър­жа в гра­ни­ци­те на 10-13 гра­ду­са през де­ня и 7-10 през нощ­та. През ля­то­то е доб­ре рас­те­ни­я­та да се из­на­сят на­вън. В пе­ри­о­да на рас­теж обил­но се по­ли­ват и оро­ся­ват. Цим­би­ди­у­ми­те ня­мат пе­ри­од на пъ­лен по­кой и по­лив­ки­те не се прек­ра­тя­ват. От­г­леж­дат се на епи­фит­ни суб­с­т­ра­ти, ко­и­то ре­дов­но се под­х­ран­ват с ми­не­рал­ни то­ро­ве. Пре­саж­дат се през 2-3 го­ди­ни, след пре­цъф­тя­ва­не­то, пре­ди начало­то на рас­те­жа на но­ви­те ко­ре­ни.

(снимка)

 Па­фи­о­пе­ди­лум - ве­не­ри­на пан­тоф­ка (Paphiopedilum)

(снимка)

Пред­с­та­ви­те­ли­те на то­зи ро­д са ед­ни от най-по­пу­ляр­ни­те ор­хи­деи. Осо­бе­но са прив­ле­ка­тел­ни топ­ло­лю­би­ви­те ви­до­ве с пъс­т­ри лис­та и яр­ки цве­то­ве с не­­о­­би­чайни фор­ми. Опи­са­ни са 50 ви­да, ко­и­то оби­та­ват тро­пи­ци­те и суб­т­ро­пи­ци­те на Азия. При­е­то е да се считат ка­то на­зем­ни ор­хи­деи, въп­ре­ки че има и епи­фи­ти. Ес­тес­т­ве­ни­ят суб­с­т­рат за на­зем­ни­те ви­до­ве се от­личава от обичай­ни­те зем­ни смес­ки. Той пред­с­тав­ля­ва доб­ре дре­ни­ра­на "въз­г­лав­ничка" от мъх, ко­я­то оси­гу­ря­ва дос­тъп на въз­дух до ко­ре­ни­те. За­то­ва па­фи­о­пе­ди­лу­ми­те рас­тат на обик­но­ве­ни епи­фит­ни суб­с­т­ра­ти. За мно­зи­на то­ва са иде­ал­ни­те ор­хи­деи. Рас­те­ни­я­та об­ра­зу­ват плът­ни лис­т­ни ро­зет­ки, от ко­и­то се раз­ви­ват цве­то­но­си­те с един или ня­кол­ко цвя­та при раз­лични­те ви­до­ве. Ха­рак­тер­на е ус­т­на­та, ко­я­то при­лича на пан­тоф­ка. Цъф­те­жът е про­дъл­жи­те­лен, по­ня­ко­га от­дел­ни­ят цвят се за­дър­жа до три ме­се­ца. При­род­ни­те ви­до­ве  па­фи­о­пе­ди­лу­ми са от ра­йо­ни с раз­личен кли­мат, изис­к­ва­ни­я­та им към тем­пе­ра­ту­ра­та са раз­лични, но по­вечето, как­то и съв­ре­мен­ни­те хиб­ри­ди, се раз­ви­ват при уме­рен ре­жим. Ка­то пра­ви­ло ви­до­ве­те и хиб­ри­ди­те с пъс­т­ри лис­та са по-топ­ло­лю­би­ви. За по­вечето от ви­до­ве­те се пре­по­ръчва тем­пе­ра­ту­ра през ля­то­то 20-22 гра­ду­са - P. sukhdkulii и P.callosum и 7-10 до 12 за P. insigne, а през зи­ма­та - с 5-6 гра­ду­са по-нис­ка. До­кол­ко­то те ня­мат яр­ко из­ра­зен пе­ри­од на по­кой и не по­на­сят за­су­ша­ва­не, по­ли­ва­не­то е рав­но­мер­но. Не би­ва да се до­пус­ка за­дър­жа­не на во­да в паз­ви­те на лис­та­та. Ре­дов­но­то оро­ся­ва­не на въз­ду­ха е не­об­хо­ди­мо през ця­ла­та го­ди­на.

 

(снимка)

29.03.2015, Ангелина СИМЕОНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Тайнствената любов на две царици
То­ва са два­та ви­да вод­ни ли­лии, ко­и­то кра­сят по­речията на ре­ки­те в Бра­зи­лия,  Ар­жен­ти­на и Гви­ана. Те но­сят крал­с­ко­то име Вик­то­рия ре­гия (Victoria regia). На­речени са та­ка от ан­г­лийс­кия бо­та­ник Джон Лин­д­ли през 1837 го­ди­на. Пър­ва­та е Вик­то­рия ре­ги­я ама­зо­ни­ка, с про­из­ход от Ек­ва­то­ри­ал­на Юж­на Аме­ри­ка, а вто­ра­та - Вик­то­рия ре­гия кру­зи­а­на, ко­я­то про­из­хож­да от ра­йо­ни­те с по-хла­ден кли­мат на юг от Ар­жен­ти­на. 

Когато слънцето слезе в градината
Засадените в група слънчогледи представляват наистина удивителна картина, която може да стане главна забележителност в цялата градина. Съществуват множество декоративни сортове, различаващи се по височина и цвят- жълти, оранжеви, червени и даже с цвят на ванилия.

Сукулентите бързо печелят фенове
Мнозина са убедени, че сукулентите  не се нуждаят от вода. Това не е вярно. Просто в процеса на еволюцията тези растения са се научили да се обезопасяват срещу непостоянството на природните условия, като запасяват влага и регулират обмяната си.