Начало › Растения › Любимци › › Каменното цвете се храни интензивно след покоя

Каменното цвете се храни интензивно след покоя

28.01.2015 | Коментари (0)
Каменното цвете, както у нас се нарича синингията, известна и като глоксиния, е едно от най-красивите саксийни цветя. За да вникнем в тайните й и необходимостта от подхранване, трябва да сме наясно с ботоническото устройство и биологичните особености на вида.

В почвата тази чаровница развива видоизменено стъбло, което има вид на грудка. Тази хитрост тя е "измислила" и усъвършенствувала хиляди години в горещите райони на Бразилия от където произхожда. Така с най-малко надземна маса растението за един сезон успява не само да разцъфти с приказните си едри фунийки, но и да натрупа резервни хранителни вещества за следващата година.

Условията при нашите климатични условия налагат растенията да презимуват в старата саксия необезпокоявани. Внимателно се събуждат, обикновено през февруари. Вечерта се поливат, а на сутринта лесно се изваждат от старата саксия. Основният проблем с храненето трябва да решите точно в този мамент. Съставете богата на хранителни вещества почвена смес от добре разложена букова листовка, прегорял овчи тор, торф и пясък в съотношение 2:2:1:1. Това ще осигури на растенията богата хранителна среда и те ще цъфтят в изящен вид. 

Ако обаче, към края на цъфтежа забележите, че листата не са пищни и тъмнозелени, това е знак да помислете за подхранване. Важно е да знаете, че концентрацията на изкуствените торове трябва де е слаба - 1 г за 1 л вода. Ако това ви затруднява, набавете си течен тор за цъфтящи видове. Използвайте най-ниската посочена доза в указанието. В случай че прекалите с торенето, грудката ще остане не добре подготвена за почивка и за жалост, когато е торена силно, тя може да загние.

За да сте сигурни в успеха, внимавайте при подготовка на покоя, който е относителен, защото точно през това време се формират бъдещите цветове. Всички вещества трябва да се изтеглят от листата и да преминат в грудката. Тове се реализира, като поливната доза се намалява постепенно. Така листата бавно ще пожълтеят и чак тогава ще изсъхнат. Настъпил е моментът да прекратите поливането напълно. Саксиите приберете на тъмно но топло място. Положете ги леко наклонени. (снимка)

 

 

28.01.2015, д-р Анка ДОНЧЕВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Калохортус – нежният символ на американската пролет
От март до юни тези цветя красят пустините и планинските гори, степите и поляните от тропиците на Мексико и Гватемала до умерената климатична зона на Канада.  Особено са характерни за щатите по тихоокеанското крайбрежие на САЩ. А жителите на щата Юта са избрали "американското лале" за символ на своя щат.

Цезалпинията – райска птица в саксия
Цезалпиниите са род красивоцъфтящи растения, обхващащ около 100 вида дървета, храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропически части на земното кълбо. На открито в страните с умерен климат, и то в по-топлите им части, се отглеждат едва два вида - цезалпинията на Джилис и японската цезалпиния.

Папратите
Тези безкрайно разнообразни растения с дантелено ефирни листа винаги са предизвиквали интерес и са отглеждани от хората от незапомнени времена. От тях природата е създала изключително много видове - броят им възлиза на повече от 10 000, обединени в 300 рода. Любопитно е да се знае, че папратите са се появили преди около 400 милиона години .